`Павел Залевски: Край на войната означава териториални и политически договорености, Украйна и Русия не са подготвени
Нов общоевропейски дълг за подсилване на отбранителните качества на Европа и изпращане на войски, които да наблюдават за съблюдаване на евентуално помирение сред агресора Русия и Украйна – тези два акцента излизат на напред във времето след поредицата от диалози на френския президент Еманюел Макрон, който – първо посрещна определения държавен глава на Съединените щати и украинския президент Володимир Зеленски в Париж, а по-късно отпътува за Варшава за диалози с премиера Доналд Туск.
От януари Полша поема ротационното европредседателство, чиито цели могат да се обобщят с една дума – Украйна.
Ето и мненията на Марта Прохович, заместител – шеф на полския офис на Европейския съвет за външна политика и зам.-министърът на защитата Павел Залевски пред репортера на БНР във Варшава.
„ Това е война против европейското единение, а задачата на Русия е да ни разедини. Нашата цел е да останем обединени – както в самия Европейски съюз, по този начин и в НАТО “, споделя Павел Залевски.
С дълъг политически опит и вратовръзка в синьо и жълто Павел Залевски преглежда войната на Русия против Украйна в световен мащаб – това е арената, на която се сблъскват Западът, воден от Съединените щати и Китай със своето партньорство с властническите режими в Русия, Северна Корея и Иран. От 20 януари – т.е. дни след началото на полското ротационно европредседателство, решенията във Вашингтон ще се вземат от Доналд Тръмп, чиято политика е постоянно обсъждана във Варшава.
Последните му послания са положителни, уверена е Марта Прохович, дълготраен анализатор на евроатлантическите връзки, която е мощно впечатлена от визитата на Тръмп в Париж за церемонията по откриването на обновената след пожара катедрала Нотр Дам:
„ Това е доста изненадващо развиване. Не мисля, че някой би планувал, че Тръмп ще реши да пристигна в Европа и да постави жълта вратовръзка. Не знам дали това беше съзнателно или не, само че той несъмнено изглеждаше по този начин, като че ли носеше украинското знаме. Обикновено изборът му пада върху алена вратовръзка. “
Прохович, която срещам във варшавския офис на Европейския съвет за външна политика, е изцяло уверена, че на Стария континент внезапно би трябвало да се покачат вложенията в отбранителна промишленост – със или без Тръмп в Белия дом. Догодина отбранителните разноски на Полша ще доближат 4,7 % от брутния вътрешен артикул, а още тази надвишават съществено наложителните в НАТО 2 %.
„ Многократно е изтъквана простата сметка, че европейците е по-добре да похарчим в този момент най-малко 4 % от брутния вътрешен артикул, в случай че не желаеме по-късно да се наложи да похарчим 40 %, тъй като би трябвало да се отбраняваме. Напълно би трябвало да осъзнаем нуждата от повишение на разноските за защита. Разбира се, огромните европейски стопански системи, които сега изпитват съществени компликации, като Франция и Германия би трябвало да преоценят значимостта на защитата в личните си бюджети, тъй като в предишното не са вложили съществено “, предлага Прохович.
Неофициално в Полша се приказва за реорганизиране на цели на европейско равнище. Например, в коридорите на външното министерство във Варшава може да се чуе тезата, че вместо милиарди да бъдат насочвани към трети страни от Африка, е допустимо да се отговори на краткосрочни и незабавни потребности на страните членки – от позиция на Полша, това е бежанският напън на границата с Беларус, който във Варшава преглеждат като евентуална хибридна офанзива.
„ Какво е безусловно належащо? Погледнете Русия, чиято стопанска система е във боен режим и водещ бранш е отбранителната промишленост. Трябва да постъпим по същия метод. Необходими са доста по-големи вложения в произвеждане на оръжия и муниции . Между другото, към момента се води полемика вътре в Европейски Съюз какво значи европейска отбранителна промишленост и както Франция слага въпроса – какво би трябвало да бъде съдействието с страни отвън Европейския съюз, каквито са Съединените щати, Обединеното кралство, Норвегия и Южна Корея. От една страна, изцяло сме съгласни, че има потребност от развиване на европейската отбранителна промишленост. От друга – належащо е да превъоръжим армиите си, което значи да намерим средства за трансфер на технологии, създадени отвън Европейския съюз – в партньорство със Сеул, Вашингтон и Лондон “, споделя полският зам.-министър на защитата Павел Залевски.
З а това обаче трябват повече средства, което слага Европа още веднъж в неизгодна позиция. Марта Прохович от ЕСВП обаче е уверена, че откакто схемата за общ европейски дълг проработи при коронавирус рецесията, е допустимо опитът да бъде прибавен още веднъж, изключително след ясното обръщение от Вашингтон – или Европа дава повече пари за защита, или няма да може да разчита на Съединените щати.
И разяснява:
„ Тръмп приканва европейците да харчат повече за своята защита, да заплащат своите 2 % или даже повече. Но това не е нещо ново . Първият американски президент, който упорства Европа да отделя повече пари за своята защита и слага въпроса за исторически развитата отбранителна взаимозависимост на Европа от Съединените щати, е Дуайт Айзенхауер. “
Айзенхауер преди да влезе в Белия дом има дългогодишна военна кариера, последвана от управителни длъжности в американската зона на разграничена след капитулацията на Третия райх Германия, и в НАТО. Сега Алиансът се оглавява от Марк Рюте, който има метод в договарянията с бъдещия президент Доналд Тръмп, само че и самичък приканва – Европа би трябвало да насочи най-малко 3 % от брутния си артикул към защита, тъй като – по думите на Рюте, „ това, което се случва в Украйна, ще пристигна и при нас “.
„ Вярвам, че Тръмп ще продължи да упорства за повече ангажираност на Европа към личната й защита. Сега 23 от 32-те страни в НАТО покачиха отбранителните си разноски, тъй че първата стъпка е направена. Надявам се, че европейските страни осъзнават спешността да разходват повече за защита, изключително в този момент, когато Европа е заобиколена от военни спорове. Например – обстановката в Сирия се взриви, което демонстрира, че опасността не идва единствено от Русия, а от редица други външни фактори. Този мотив е извънредно нужен за някои от западноевропейските страни , които не осъзнават екзистенциалната опасност от Москва толкоз директно, колкото граничните страни на източния фланг “, добавя Марта Профович.
А такава е самата Полша, дружно с Финландия, прибалтийските страни, Румъния и България. Затова и в двустранен проект, и в разнообразни многостранни формати, страните стартират съдействие между тях и в поддръжка на Украйна, а изходът на съветската война против нея ще е основен и за бъдещето на Европа. Затова – страните от Стария континент – без значение дали членуват в Европейския съюз или НАТО, или не – би трябвало да имат подготвен доста мощен преговорен пакет, който да слагат на масата при промяната на администрацията в Белия дом. “
Марта Прохович изяснява, че „ Доналд Тръмп ще продължи да приканва за растеж на европейските военни разноски, само че това е просто преговорна позиция “:
„ Очевидно е, че той желае Европа да влага повече във военно съоръжение, в това число като закупува американско оръжие, тъй като това е в полза на американската стопанска система, само че има своите граници. Струва ми се, че към 90 на 100 от това, което Вашингтон даде на Украйна, в действителност беше изразходвано в Съединените щати – приказвам за американско съоръжение, парите за което са вложени в американски военни компании. “
Полша също купува доста военно съоръжение от Съединените щати и поддържа по-високите разноски за защита в НАТО и Европейски съюз, разяснява полският зам.-министър на защитата Павел Залевски. Време ли е да приказваме за завършек на войната?
„ Няма място за мир. Край на войната значи контракт, в който се уреждат териториални и политически договорености. Нито Украйна, нито Русия са готови. На този стадий можем да приказваме единствено преустановяване на огъня. Разбира се, надяваме се, че вероятно помирение може да е устойчиво. Опасяваме се обаче, че може да се стигне до подобен вид „ помирение “, което само обезпечава време на Русия да се приготви, да укрепи въоръжението и нападателните си качества и да нападна Украйна още един път. Това е същинска опасност и би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да я избегнем. “
Полша към този момент да не оповестява желание да изпрати военни сили в Украйна, които биха могли да наблюдават за спазването на сходно помирение. Идея, която към този момент бе артикулирана от Франция и допълнена от Тръмп , че – в случай че се стигне до преустановяване на огъня, е работа на Европа да следи за спазването на договореностите. В Киев се гледа с положително око на сходен процес, който да продължи с дипломатически договаряния, само че посланието е ясно – Украйна би трябвало да бъде поканена в НАТО.
„ П резидентът Тръмп публично подценява всяка опция Украйна да стане член на НАТО. Това е първото ми изречение, което ще бъде последвано от второ, а точно, че непредсказуемостта е доста умен метод за водене на политика. Това е осъзнато решение на Тръмп да си построи имидж на „ непредсказуем “ политик. Според мен Съединените щати не са основният съперник на участието на Украйна в НАТО. Знаем какво мисли да вземем за пример Унгария. Струва ми се, че Тръмп въобще не желае да хаби време в разисквания на евентуално участие на Украйна в Алианса, защото на този стадий това е много нереалистично. Усещането ми е, че съветниците на Тръмп са съсредоточени в най-ефективното „ разрешаване на спора “, като под този термин разбирам решение, което дава опция за суверенно развиване на Украйна като страна “, разяснява Залевски.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
От януари Полша поема ротационното европредседателство, чиито цели могат да се обобщят с една дума – Украйна.
Ето и мненията на Марта Прохович, заместител – шеф на полския офис на Европейския съвет за външна политика и зам.-министърът на защитата Павел Залевски пред репортера на БНР във Варшава.
„ Това е война против европейското единение, а задачата на Русия е да ни разедини. Нашата цел е да останем обединени – както в самия Европейски съюз, по този начин и в НАТО “, споделя Павел Залевски.
С дълъг политически опит и вратовръзка в синьо и жълто Павел Залевски преглежда войната на Русия против Украйна в световен мащаб – това е арената, на която се сблъскват Западът, воден от Съединените щати и Китай със своето партньорство с властническите режими в Русия, Северна Корея и Иран. От 20 януари – т.е. дни след началото на полското ротационно европредседателство, решенията във Вашингтон ще се вземат от Доналд Тръмп, чиято политика е постоянно обсъждана във Варшава.
Последните му послания са положителни, уверена е Марта Прохович, дълготраен анализатор на евроатлантическите връзки, която е мощно впечатлена от визитата на Тръмп в Париж за церемонията по откриването на обновената след пожара катедрала Нотр Дам:
„ Това е доста изненадващо развиване. Не мисля, че някой би планувал, че Тръмп ще реши да пристигна в Европа и да постави жълта вратовръзка. Не знам дали това беше съзнателно или не, само че той несъмнено изглеждаше по този начин, като че ли носеше украинското знаме. Обикновено изборът му пада върху алена вратовръзка. “
Прохович, която срещам във варшавския офис на Европейския съвет за външна политика, е изцяло уверена, че на Стария континент внезапно би трябвало да се покачат вложенията в отбранителна промишленост – със или без Тръмп в Белия дом. Догодина отбранителните разноски на Полша ще доближат 4,7 % от брутния вътрешен артикул, а още тази надвишават съществено наложителните в НАТО 2 %.
„ Многократно е изтъквана простата сметка, че европейците е по-добре да похарчим в този момент най-малко 4 % от брутния вътрешен артикул, в случай че не желаеме по-късно да се наложи да похарчим 40 %, тъй като би трябвало да се отбраняваме. Напълно би трябвало да осъзнаем нуждата от повишение на разноските за защита. Разбира се, огромните европейски стопански системи, които сега изпитват съществени компликации, като Франция и Германия би трябвало да преоценят значимостта на защитата в личните си бюджети, тъй като в предишното не са вложили съществено “, предлага Прохович.
Неофициално в Полша се приказва за реорганизиране на цели на европейско равнище. Например, в коридорите на външното министерство във Варшава може да се чуе тезата, че вместо милиарди да бъдат насочвани към трети страни от Африка, е допустимо да се отговори на краткосрочни и незабавни потребности на страните членки – от позиция на Полша, това е бежанският напън на границата с Беларус, който във Варшава преглеждат като евентуална хибридна офанзива.
„ Какво е безусловно належащо? Погледнете Русия, чиято стопанска система е във боен режим и водещ бранш е отбранителната промишленост. Трябва да постъпим по същия метод. Необходими са доста по-големи вложения в произвеждане на оръжия и муниции . Между другото, към момента се води полемика вътре в Европейски Съюз какво значи европейска отбранителна промишленост и както Франция слага въпроса – какво би трябвало да бъде съдействието с страни отвън Европейския съюз, каквито са Съединените щати, Обединеното кралство, Норвегия и Южна Корея. От една страна, изцяло сме съгласни, че има потребност от развиване на европейската отбранителна промишленост. От друга – належащо е да превъоръжим армиите си, което значи да намерим средства за трансфер на технологии, създадени отвън Европейския съюз – в партньорство със Сеул, Вашингтон и Лондон “, споделя полският зам.-министър на защитата Павел Залевски.
З а това обаче трябват повече средства, което слага Европа още веднъж в неизгодна позиция. Марта Прохович от ЕСВП обаче е уверена, че откакто схемата за общ европейски дълг проработи при коронавирус рецесията, е допустимо опитът да бъде прибавен още веднъж, изключително след ясното обръщение от Вашингтон – или Европа дава повече пари за защита, или няма да може да разчита на Съединените щати.
И разяснява:
„ Тръмп приканва европейците да харчат повече за своята защита, да заплащат своите 2 % или даже повече. Но това не е нещо ново . Първият американски президент, който упорства Европа да отделя повече пари за своята защита и слага въпроса за исторически развитата отбранителна взаимозависимост на Европа от Съединените щати, е Дуайт Айзенхауер. “
Айзенхауер преди да влезе в Белия дом има дългогодишна военна кариера, последвана от управителни длъжности в американската зона на разграничена след капитулацията на Третия райх Германия, и в НАТО. Сега Алиансът се оглавява от Марк Рюте, който има метод в договарянията с бъдещия президент Доналд Тръмп, само че и самичък приканва – Европа би трябвало да насочи най-малко 3 % от брутния си артикул към защита, тъй като – по думите на Рюте, „ това, което се случва в Украйна, ще пристигна и при нас “.
„ Вярвам, че Тръмп ще продължи да упорства за повече ангажираност на Европа към личната й защита. Сега 23 от 32-те страни в НАТО покачиха отбранителните си разноски, тъй че първата стъпка е направена. Надявам се, че европейските страни осъзнават спешността да разходват повече за защита, изключително в този момент, когато Европа е заобиколена от военни спорове. Например – обстановката в Сирия се взриви, което демонстрира, че опасността не идва единствено от Русия, а от редица други външни фактори. Този мотив е извънредно нужен за някои от западноевропейските страни , които не осъзнават екзистенциалната опасност от Москва толкоз директно, колкото граничните страни на източния фланг “, добавя Марта Профович.
А такава е самата Полша, дружно с Финландия, прибалтийските страни, Румъния и България. Затова и в двустранен проект, и в разнообразни многостранни формати, страните стартират съдействие между тях и в поддръжка на Украйна, а изходът на съветската война против нея ще е основен и за бъдещето на Европа. Затова – страните от Стария континент – без значение дали членуват в Европейския съюз или НАТО, или не – би трябвало да имат подготвен доста мощен преговорен пакет, който да слагат на масата при промяната на администрацията в Белия дом. “
Марта Прохович изяснява, че „ Доналд Тръмп ще продължи да приканва за растеж на европейските военни разноски, само че това е просто преговорна позиция “:
„ Очевидно е, че той желае Европа да влага повече във военно съоръжение, в това число като закупува американско оръжие, тъй като това е в полза на американската стопанска система, само че има своите граници. Струва ми се, че към 90 на 100 от това, което Вашингтон даде на Украйна, в действителност беше изразходвано в Съединените щати – приказвам за американско съоръжение, парите за което са вложени в американски военни компании. “
Полша също купува доста военно съоръжение от Съединените щати и поддържа по-високите разноски за защита в НАТО и Европейски съюз, разяснява полският зам.-министър на защитата Павел Залевски. Време ли е да приказваме за завършек на войната?
„ Няма място за мир. Край на войната значи контракт, в който се уреждат териториални и политически договорености. Нито Украйна, нито Русия са готови. На този стадий можем да приказваме единствено преустановяване на огъня. Разбира се, надяваме се, че вероятно помирение може да е устойчиво. Опасяваме се обаче, че може да се стигне до подобен вид „ помирение “, което само обезпечава време на Русия да се приготви, да укрепи въоръжението и нападателните си качества и да нападна Украйна още един път. Това е същинска опасност и би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да я избегнем. “
Полша към този момент да не оповестява желание да изпрати военни сили в Украйна, които биха могли да наблюдават за спазването на сходно помирение. Идея, която към този момент бе артикулирана от Франция и допълнена от Тръмп , че – в случай че се стигне до преустановяване на огъня, е работа на Европа да следи за спазването на договореностите. В Киев се гледа с положително око на сходен процес, който да продължи с дипломатически договаряния, само че посланието е ясно – Украйна би трябвало да бъде поканена в НАТО.
„ П резидентът Тръмп публично подценява всяка опция Украйна да стане член на НАТО. Това е първото ми изречение, което ще бъде последвано от второ, а точно, че непредсказуемостта е доста умен метод за водене на политика. Това е осъзнато решение на Тръмп да си построи имидж на „ непредсказуем “ политик. Според мен Съединените щати не са основният съперник на участието на Украйна в НАТО. Знаем какво мисли да вземем за пример Унгария. Струва ми се, че Тръмп въобще не желае да хаби време в разисквания на евентуално участие на Украйна в Алианса, защото на този стадий това е много нереалистично. Усещането ми е, че съветниците на Тръмп са съсредоточени в най-ефективното „ разрешаване на спора “, като под този термин разбирам решение, което дава опция за суверенно развиване на Украйна като страна “, разяснява Залевски.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ