ИИ разкри фундаментални разлики в мозъците на мъжете и жените
Нов модел за надълбоко образование, наименуван Explainable AI, е разкрил фундаментални организационни разлики сред женските и мъжките мозъци с над 90% меродавност. Характерната специфичност на този инструмент е способността му да „ изяснява “ фините разлики, които възприема, а не просто да ги открива. Тези открития могат да доведат до по-добри тактики за лекуване на нервно-психичните разстройства и болести, които засягат по друг метод мъжете и дамите.
Хипотезата, че полът играе основна роля в развиването и действието на мозъка, дълго време остана спорна. Въпреки това полът дефинира да вземем за пример хормоналните флуктуации, на които мозъкът е подложен през целия живот, изключително по време на ранното развиване, пубертета и стареенето.
Предишни проучвания, основани на неврални визуализации, също разкриха разлики в цитоархитектурата на мозъка на мъжете и дамите. Съобщава се, че мозъкът на мъжете е с към 10% по-голям от този на дамите. От друга страна, някои области, в това число фронталната и медиалната паралимбична област, са по-големи при дамите. Тези структури вземат участие в обработката на страстите, слагането на цели, мотивацията и самоконтрола.
Установени са и разлики във функционалната съгласуваност. Тези констатации са в сходство с неотдавнашно изследване, което сподели половите разлики в интероцепцията. Тоест способността за разбиране на телесните чувства и вътрешното положение на тялото. Тази дарба, която е обвързвана със самосъзнанието, е по-висока при дамите.
Освен това някои неврологични и психиатрични разстройства и болести засягат мъжете и дамите по друг метод. Така да вземем за пример на дамите в постменопауза се падат 60% от случаите на заболяването на Алцхаймер (най-разпространената форма на деменция). А съгласно най-новите проучвания характерностите на мозъка, свързани с двигателната система и езика, се разграничават при мъжете и дамите страдащи от аутизъм.
Въпреки това предходни изследвания, фокусирани върху метода, по който са свързани мозъчните области, не са посочили поредни, характерни за пола мозъчни характерности. За да откри тези разлики, екипът от Медицинския университет в Станфорд създаде нов модел на изкуствен интелект, който разрешава по-подробни разбори.
„ Една от главните мотивации за това проучване е, че полът играе решаваща роля в развиването на човешкия мозък, стареенето и проявата на психиатрични и неврологични разстройства “,
обяснява Винод Менон, водещ създател на проучването, в прессъобщение на Станфордския университет.
„ Идентифицирането на поредни и възпроизводими полови разлики в мозъка на здрави възрастни хора е сериозна стъпка към по-доброто схващане на половата накърнимост при психиатричните и неврологичните разстройства “,
добавя той.
Моделът, който изяснява прогнозите
Моделът, създаден от Менон и неговия екип, се състои от мрежа от неврони, които образуват по този начин наречения Explanable AI. Предишните модели, употребявани за разкриване на мозъчните разлики сред половете, просто сортираха данните в две групи. Но не обясняваха по какъв начин става това подбиране. За разлика от тях моделът, употребен в новото проучване, претърсва и категоризира голям набор от данни, като в същото време показва по какъв начин взема решения, с цел да планува резултата.
В новото проучване, разказано в детайли в платформата PNAS, учените са употребявали своя модел на изкуствен интелект, с цел да класифицират към 1500 динамични изображения на мозъка с ядрено-магнитен резонанс на мъже и дами. Техниката улавя комплицираните взаимоотношения сред другите области на мозъка. Данните са получени от разнообразни проучвателен и медицински центрове, намиращи се в Европа и Съединени американски щати.
Първо, моделът дефинира принадлежността на данните към всеки пол с 90% меродавност. Второ, той разпознава най-важните мозъчни мрежи, което му дава опция да категоризира данните. Оказа се, че изкуственият разсъдък най-често се обръща към режима по дифолт. Този режим се задейства, когато даваме независимост на мислите си и не обръщаме внимание на външния свят. ИИ взема под внимание стриатума и лимбичната мрежа, с цел да „ реши “ към коя категория да категоризира данните. Първата от тях взе участие в обработката на самореференциална информация, до момента в който втората и третата играят роля в образованието и обработката на възнагражденията.
Тези резултати допускат, че в мозъка съществуват обилни разлики сред половете, които просто не са били надеждно разпознати в предходните проучвания.
„ Това е доста мощно доказателство, че полът е значим фактор при определянето на това каква е структурата на човешкия мозък “,
казва още Менон.
Поведенческите последствия
Във втората фаза на изследването екипът е създал други модели, изведени от първия. Идеята е да се планува представянето на участниците в избрани когнитивни задания според от функционалните разлики, свързани с пола. Резултатите демонстрираха, че характерностите, които се разграничават съгласно пола, имат обилни поведенчески последствия.
Важно е обаче да се означи, че изследването не е могло да дефинира дали тези разлики се демонстрират при започване на живота, дали те могат да се дължат на хормонални разлики или на разлики в обществения подтекст, в който се развиват мъжете и дамите.
„ Въпреки всичко това ми подсказва, че пренебрегването на половите разлики в организацията на мозъка може да ни накара да пропуснем основни фактори, лежащи в основата на невропсихиатричните разстройства “,
предполага Менон.
Новият модел на изкуствения разсъдък би могъл да се ползва и за проучване на други аспекти на мозъчните функционалности. За тази цел екипът възнамерява да направи своя инструмент свободно наличен, тъй че и другите откриватели да могат да го употребяват.
