Няма Надежда За Човечеството. Ново Проучване За Астероидите - Убийци Ни Изправи Косите!
Нов модел основан от нови откриватели, неотдавна стигна до друго умозаключение, като добави променлива, която по-старите модели пропускаха: какъв брой бързо ще се разпространят пукнатините в метеорит, откакто бъде ударен.
Изследвайки по-отблизо дребните промени в структурата на метеорита, откривателите създават по-ясна фотография на това какво ще се случи след удара. Новият им модел допуска, че гравитацията може да помогне на метеорита да се задържи цялостен даже и след мощна детонация и че ще е належащо повече сила, с цел да се разбие обектът.
„ Ние вярвахме, че колкото по-голям е обектът, толкоз по-лесно ще се раздроби, тъй като по-големите обекти са по-уязвими “, декларира създателят на проучването Чарлз Ел Мир, откривател в инженерното учебно заведение Уайтинг в университета Джонс Хопкинс в Балтимор.
„ Нашите нови констатации обаче демонстрират, че метеоритите са по-силни, в сравнение с си мислехме “, споделя Ел Мир.
За техния компютърен модел Ел Мир и неговите сътрудници са употребявали същия сюжет, както при предходните модели, основани от други откриватели: целеви метеорит с диаметър към 25 километра е ударен от обект с диаметър към 1 км, движещ се със скорост 1885 км / ч.
Предишни изследвания сочат, че сходно високоскоростно влияние би премахнало задачата, т.е. метеорит летящ към Земята. Но когато откривателите тестват новия модел, те стигат до друг резултат. Въпреки че целевият метеорит е мощно развален, ядрото му е непокътнато, оповестяват учените в изследването.
Тяхната симулация разделя това, което се случва след въздействието, на два стадия: секунди след удара и по-късно часове по-късно. Веднага откакто атероидът е бил ударен, милиони пукнатини се появяват и навлизат във вътрешността в тялото му, като моделът предсказва накъде и по какъв начин ще се разпространят. Но след удара метеоритът не се е разпаднал. Вместо това, в идващите часове гравитационното привличане на разваленото ядро държи дружно скалните фрагменти към ядрото, което води до фрагментиран метеорит, който обаче остава цялостен, без да се разпадне на части.
„ Макар огромните астероидни въздействия на Земята да са извънредно редки, компютърни модели като този могат да оказват помощ на учените да формулират техника, с която можем да се защитим против евентуално опустошителни галактически „ снаряди “ в бъдеще “, изяснява Калиат Рамеш, професор по машинно инженерство в Инженерното учебно заведение Уотъринг на университета Джонс Хопкинс.
„ Трябва да имаме добра визия какво би трябвало да вършим, когато и в случай че пристигна това време “, сподели Рамеш. „ Научни старания като този модел са сериозни, с цел да ни оказват помощ да вземем верни решения. “
Пълните резултати от използването на новия модел ще бъдат оповестени на 15 март в списание Icarus./Мегавселена
Изследвайки по-отблизо дребните промени в структурата на метеорита, откривателите създават по-ясна фотография на това какво ще се случи след удара. Новият им модел допуска, че гравитацията може да помогне на метеорита да се задържи цялостен даже и след мощна детонация и че ще е належащо повече сила, с цел да се разбие обектът.
„ Ние вярвахме, че колкото по-голям е обектът, толкоз по-лесно ще се раздроби, тъй като по-големите обекти са по-уязвими “, декларира създателят на проучването Чарлз Ел Мир, откривател в инженерното учебно заведение Уайтинг в университета Джонс Хопкинс в Балтимор.
„ Нашите нови констатации обаче демонстрират, че метеоритите са по-силни, в сравнение с си мислехме “, споделя Ел Мир.
За техния компютърен модел Ел Мир и неговите сътрудници са употребявали същия сюжет, както при предходните модели, основани от други откриватели: целеви метеорит с диаметър към 25 километра е ударен от обект с диаметър към 1 км, движещ се със скорост 1885 км / ч.
Предишни изследвания сочат, че сходно високоскоростно влияние би премахнало задачата, т.е. метеорит летящ към Земята. Но когато откривателите тестват новия модел, те стигат до друг резултат. Въпреки че целевият метеорит е мощно развален, ядрото му е непокътнато, оповестяват учените в изследването.
Тяхната симулация разделя това, което се случва след въздействието, на два стадия: секунди след удара и по-късно часове по-късно. Веднага откакто атероидът е бил ударен, милиони пукнатини се появяват и навлизат във вътрешността в тялото му, като моделът предсказва накъде и по какъв начин ще се разпространят. Но след удара метеоритът не се е разпаднал. Вместо това, в идващите часове гравитационното привличане на разваленото ядро държи дружно скалните фрагменти към ядрото, което води до фрагментиран метеорит, който обаче остава цялостен, без да се разпадне на части.
„ Макар огромните астероидни въздействия на Земята да са извънредно редки, компютърни модели като този могат да оказват помощ на учените да формулират техника, с която можем да се защитим против евентуално опустошителни галактически „ снаряди “ в бъдеще “, изяснява Калиат Рамеш, професор по машинно инженерство в Инженерното учебно заведение Уотъринг на университета Джонс Хопкинс.
„ Трябва да имаме добра визия какво би трябвало да вършим, когато и в случай че пристигна това време “, сподели Рамеш. „ Научни старания като този модел са сериозни, с цел да ни оказват помощ да вземем верни решения. “
Пълните резултати от използването на новия модел ще бъдат оповестени на 15 март в списание Icarus./Мегавселена
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ