Лидери на партии няма да могат да оглавяват културни институти
Нов модел на финансиране, нови ограничавания за шефовете на културните институти, смяна на термини, нови регистри и още промени в културния бранш планува законопроект за изменение и допълнение на Закона за протекция и развиване на културата.
Той е направен от служебния министър на културата и шеф на Софийската филхармония Найден Тодоров и е импортиран за публично разискване със скъсен период - до 23 април. Министър Тодоров разгласи желанията си за сходен ход преди седмици.
Сред главните аргументи е финансовата и институционална рецесия в областта на театралните изкуства , която ескалира в края на предходната и началото на тази година. Културните институти алармираха за голям брой проблеми в бранша, като съществено се говореше и за риск от банкрут на редица театри.
" С оглед на динамичността в бранша и насъбрания на практика опит се постанова рационализиране на неговите разпореждания за повишение на прозрачността, успеваемостта и устойчивостта на културния бранш. С препоръчаните промени се вкарват принадлежности за детайлно наблюдаване и подредба на културните организации и професионалните актьори и експерти в региона на културата и модернизиране на системата на финансиране на държавните културни институти ", се показва в претекстовете на законопроекта.
Нова разпоредба ще дефинира парите за културните институти
Най-ключовата смяна в законопроекта е обвързвана с финансирането на държавните културни институти .
Предлага се основаването на разпоредба от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, с която да се регламентират изискванията и редът за категоризиране на държавните културни институти и тяхното финансиране съгласно разнообразни стандарти.
Със настоящия модел на финансиране дотациите и средствата за културните институти зависят най-много от продажбата на билети .
Още по тематиката
17 март 2026 18:23
В претекстовете към законопроекта се твърди, че моделът на финансиране на държавните културни институти към министъра на културата (музеи, театри, опери и др.), които са 103, са без задоволително ясна и поредна нормативна рамка.
Отбелязва се, че със настоящия модел се лимитира и финансовата автономност на институциите.
Разпределянето на средствата към този момент ще става посредством формули по отношение на наредбата за категоризация на културните институти . Ще се вкара двукомпонентен модел на делегиран бюджет, който ще включва,,основен съставен елемент “, който ще се дефинира за съответната група държавни културни институти и,,допълнителни съставни елементи “ . Тези съставни елементи ще регистрират спецификата на културните институти и справедливи географски, демографски, стопански, инфраструктурни, художествени и други фактори и по този начин към тях ще се разпределят и съответните средства.
Предвидено е да се разшири и обсегът на действия, финансирани от бюджета на
културното ведомство. Досега средствата отиваха за действия в региона на
театралните изкуства и за креативен планове, определени на конкурсен принцип .
Сега обаче средства ще се дават и за реализирането на държавна задача, сложена от министъра на културата, обвързвана с разпространение на създатели , творби, реализатори и събития, както и за осъществяване на национални стратегии за развиване на изкуствата и културата , утвърдени с решение на Министерския съвет.
Предложени са и промени за финансирането на държавни културни институти в региона на културното и аудио-визуалното завещание и библиотечното дело.
Ключовата разпоредба би трябвало да бъде направена в границите на година след влизането на поправките в действие . В шестмесечен период след приемането на наредбата пък министърът на културата прави категоризиране на държавните културни институти.
Ограничения за шефове и изменени регистри
Промените ще обиден и шефовете на културните институти. Досега
съществуваше възбрана те да упражняват в персонално качество комерсиална активност, да
бъдат в органите на ръководство на неправителствена организация или търговски сдружения , както и да упражняват свободна специалност отвън научните и креативните сфери.
Поправките плануват да се забрани шефове на културни институти да стават лица, които заемат управителна или контролна служба в политически партии и/или обединения.
Освен това изискванията на състезанията за шефове на държавни и общински културни институти ще би трябвало да се съгласуват с министъра на културата.
Друга част от измененията включва обществените регистри към министерството. В претекстовете се показва, че и сега се планува поддържането на обществени регистри, които да обезпечават информация за културните организации и професионалните актьори и експерти в региона на културата като инструмент за осъществяване на държавната културна политика, само че те не са ефикасни.
Още по тематиката
6 април 2026 15:18
Ще се трансформират събитията за регистриране в регистъра за културните организации и ще бъде основан нов указател за културните дейци.
Регистърът на културните организации ще разрешава обществен достъп до информация за държавните, общинските и частните културни организации и ще дава ясна статистика за дейните участници в бранша.
Въвежда се условието културните организации да подават годишен доклад за активността си през миналата календарна година по пример, който ще бъде одобрен с разпоредба. Tя следва да бъде направена половин година след обранодването на измененията в " Държавен вестник ".
Отбелязва се, че тези промени ще бъдат основни за изработването на действителен инструмент за мониторинг на културните организации и артистичната активност в страната и за образуването на действителни политики във връзка с културата и изкуствата.
Предвидена е смяна на някои термини от закона - „ културно-историческо завещание “ става " културно завещание ", а „ културни полезности “ се трансформира в „ културни артикули ”.
Общественото разискване на законопроекта следва да завърши след две седмици, а измененията ще бъдат прегледани в идващото Народно заседание.
Още преди седмици, когато министър Найден Тодоров разгласи желанието си за внасяне на сходен законопроект, той сподели, че в случай че предложението не бъде признато от идващия парламент, отговорността ще бъде на народните представители.
Той е направен от служебния министър на културата и шеф на Софийската филхармония Найден Тодоров и е импортиран за публично разискване със скъсен период - до 23 април. Министър Тодоров разгласи желанията си за сходен ход преди седмици.
Сред главните аргументи е финансовата и институционална рецесия в областта на театралните изкуства , която ескалира в края на предходната и началото на тази година. Културните институти алармираха за голям брой проблеми в бранша, като съществено се говореше и за риск от банкрут на редица театри.
" С оглед на динамичността в бранша и насъбрания на практика опит се постанова рационализиране на неговите разпореждания за повишение на прозрачността, успеваемостта и устойчивостта на културния бранш. С препоръчаните промени се вкарват принадлежности за детайлно наблюдаване и подредба на културните организации и професионалните актьори и експерти в региона на културата и модернизиране на системата на финансиране на държавните културни институти ", се показва в претекстовете на законопроекта.
Нова разпоредба ще дефинира парите за културните институти
Най-ключовата смяна в законопроекта е обвързвана с финансирането на държавните културни институти .
Предлага се основаването на разпоредба от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, с която да се регламентират изискванията и редът за категоризиране на държавните културни институти и тяхното финансиране съгласно разнообразни стандарти.
Със настоящия модел на финансиране дотациите и средствата за културните институти зависят най-много от продажбата на билети .
Още по тематиката
17 март 2026 18:23
В претекстовете към законопроекта се твърди, че моделът на финансиране на държавните културни институти към министъра на културата (музеи, театри, опери и др.), които са 103, са без задоволително ясна и поредна нормативна рамка.
Отбелязва се, че със настоящия модел се лимитира и финансовата автономност на институциите.
Разпределянето на средствата към този момент ще става посредством формули по отношение на наредбата за категоризация на културните институти . Ще се вкара двукомпонентен модел на делегиран бюджет, който ще включва,,основен съставен елемент “, който ще се дефинира за съответната група държавни културни институти и,,допълнителни съставни елементи “ . Тези съставни елементи ще регистрират спецификата на културните институти и справедливи географски, демографски, стопански, инфраструктурни, художествени и други фактори и по този начин към тях ще се разпределят и съответните средства.
Предвидено е да се разшири и обсегът на действия, финансирани от бюджета на
културното ведомство. Досега средствата отиваха за действия в региона на
театралните изкуства и за креативен планове, определени на конкурсен принцип .
Сега обаче средства ще се дават и за реализирането на държавна задача, сложена от министъра на културата, обвързвана с разпространение на създатели , творби, реализатори и събития, както и за осъществяване на национални стратегии за развиване на изкуствата и културата , утвърдени с решение на Министерския съвет.
Предложени са и промени за финансирането на държавни културни институти в региона на културното и аудио-визуалното завещание и библиотечното дело.
Ключовата разпоредба би трябвало да бъде направена в границите на година след влизането на поправките в действие . В шестмесечен период след приемането на наредбата пък министърът на културата прави категоризиране на държавните културни институти.
Ограничения за шефове и изменени регистри
Промените ще обиден и шефовете на културните институти. Досега
съществуваше възбрана те да упражняват в персонално качество комерсиална активност, да
бъдат в органите на ръководство на неправителствена организация или търговски сдружения , както и да упражняват свободна специалност отвън научните и креативните сфери.
Поправките плануват да се забрани шефове на културни институти да стават лица, които заемат управителна или контролна служба в политически партии и/или обединения.
Освен това изискванията на състезанията за шефове на държавни и общински културни институти ще би трябвало да се съгласуват с министъра на културата.
Друга част от измененията включва обществените регистри към министерството. В претекстовете се показва, че и сега се планува поддържането на обществени регистри, които да обезпечават информация за културните организации и професионалните актьори и експерти в региона на културата като инструмент за осъществяване на държавната културна политика, само че те не са ефикасни.
Още по тематиката
6 април 2026 15:18
Ще се трансформират събитията за регистриране в регистъра за културните организации и ще бъде основан нов указател за културните дейци.
Регистърът на културните организации ще разрешава обществен достъп до информация за държавните, общинските и частните културни организации и ще дава ясна статистика за дейните участници в бранша.
Въвежда се условието културните организации да подават годишен доклад за активността си през миналата календарна година по пример, който ще бъде одобрен с разпоредба. Tя следва да бъде направена половин година след обранодването на измененията в " Държавен вестник ".
Отбелязва се, че тези промени ще бъдат основни за изработването на действителен инструмент за мониторинг на културните организации и артистичната активност в страната и за образуването на действителни политики във връзка с културата и изкуствата.
Предвидена е смяна на някои термини от закона - „ културно-историческо завещание “ става " културно завещание ", а „ културни полезности “ се трансформира в „ културни артикули ”.
Общественото разискване на законопроекта следва да завърши след две седмици, а измененията ще бъдат прегледани в идващото Народно заседание.
Още преди седмици, когато министър Найден Тодоров разгласи желанието си за внасяне на сходен законопроект, той сподели, че в случай че предложението не бъде признато от идващия парламент, отговорността ще бъде на народните представители.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ