Нов кратък анализ на СИА: Как еврото може да стимулира икономиката
Нов къс разбор на Съвета за стопански разбори с създател доцент Пламен Ненов съпоставя икономическата динамичност в Словения и Хърватия – две страни със сходни характерности – след приемането на еврото от всяка от тях. И в двата случая, откакто съответната страна приема еврото, се следи по-бърз напредък на Брутният вътрешен продукт, заетостта, приходите от труд, потреблението и вложенията по отношение на другата страна.
С други думи, когато Словения вкарва еврото, нейната стопанска система стартира да пораства по-бързо от тази на Хърватия. А когато Хърватия приема еврото, нейната стопанска система стартира да догонва тази на Словения. В случая със Словения не се регистрира инфлационен резултат, до момента в който в Хърватия се следи умерено покачване на цените – доста по-малко от повишаването на действителните приходи от труд.
Тези трендове не могат да се поясняват като изрично доказателство за причинно-следствена връзка, само че обрисуват допустима посока на влияние и заради това са значими за публичния спор по отношение на евентуалните стопански резултати от приемането на общата валута в България.
Анализът акцентира нуждата от деликатно следене на икономическата интензивност през идващите тримесечия и подготвеност за използване на набор от целенасочени политики, в това число по-консервативна фискална политика, която да охлади стопанската система, както и макропруденциална политика, която да ограничи темпа на повишаване на кредитирането.
Целият разбор може да бъде открит на страницата на Съвета.
Напомняме, че на 23 и 24 юни в Софийския университет " Св. Климент Охридски " ще се организира третата годишна конференция на Съвета за стопански разбори. В рамките на конференцията ще се организира и панелна полемика на тематика " България в еврозоната: цени, вложения и фискална политика ".
С други думи, когато Словения вкарва еврото, нейната стопанска система стартира да пораства по-бързо от тази на Хърватия. А когато Хърватия приема еврото, нейната стопанска система стартира да догонва тази на Словения. В случая със Словения не се регистрира инфлационен резултат, до момента в който в Хърватия се следи умерено покачване на цените – доста по-малко от повишаването на действителните приходи от труд.
Тези трендове не могат да се поясняват като изрично доказателство за причинно-следствена връзка, само че обрисуват допустима посока на влияние и заради това са значими за публичния спор по отношение на евентуалните стопански резултати от приемането на общата валута в България.
Анализът акцентира нуждата от деликатно следене на икономическата интензивност през идващите тримесечия и подготвеност за използване на набор от целенасочени политики, в това число по-консервативна фискална политика, която да охлади стопанската система, както и макропруденциална политика, която да ограничи темпа на повишаване на кредитирането.
Целият разбор може да бъде открит на страницата на Съвета.
Напомняме, че на 23 и 24 юни в Софийския университет " Св. Климент Охридски " ще се организира третата годишна конференция на Съвета за стопански разбори. В рамките на конференцията ще се организира и панелна полемика на тематика " България в еврозоната: цени, вложения и фискална политика ".
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ




