Нено Димов учреди Консервативен институт
Нов закостенял институт отпред с Нено Димов бе основан. На представянето му са били Филип Димитров, Даниел Вълчев, Вили Лилков, Димитър Манолов от профсъюзите, Красен Станчев, Борислав Цеков, Стоян Денчев от Библиотекарския институт, Петър Николов (теоретик на консерватизма), Христо Ангеличин и други
„ Новината е хубава, тъй като демонстрира, че закостенял порив в нашата работническо-селска страна все някакъв е останал. Но в същото време новината е и малко тъжна, доколкото ни показва следващия опит (успешен или несполучлив – следва да видим) българското дясно да се сплоти в достоверно свое посланичество “, показа Иван Стамболов-Сула.
„ Някои споделят, че в България няма същински консерватизъм. Не е правилно. Има и той даже се появява не в едно, а в три лица, нещо като англиканската черква – висок, невисок и необятен. Високият е показан от консерватори по душа, които настойчиво се придържат към Бърк и другите „ отци “ от неговата ера. Високите консерватори са монархисти и клерикали. Те рядко се изкушават от оперативната политика, а сторят ли го – горко се каят “, добавя той.
Сула е безапелационен, че ниският консерватизъм е действен. „ Тук са феновете на хорà и ръченици, на Левски и Ботев (макар че пò либерали от тези двамата България едва ли е раждала), тук най-накрая са гневните бранители на жанр, семейство и обичаи. Ако високите консерватори са теоретици, които са наясно, че в никакъв случай няма да стигнат до действително публично приложение, то ниските са практици и упражняват консерватизма си за решение на ежедневни проблеми. Ниският консерватизъм е почвенически и като че ли е по-органичен за България. Ако този тип консерватори са политици, то те наподобяват повече на Джамбазки, Костадинов, Гешев, Бареков и може би ненапълно на Бойко Борисов, чийто персонален идеологически профил не съответствува напълно с профила на ръководената от него партия “, добави още той.
Широките консерватори са конформисти. Те имат остро политическо възприятие и евентуално заради това постоянно са професионални политици. Те са машини, ежеминутно превръщащи идеологиите в политики. В общи линии следват политическия мейнстрийм, като се пробват да му придадат малко по-екзотичен привкус, с което да накичат себе си с ореола на известна опозиционност и романтика. В конформизма си стигат до такава степен, че да се родеят с либертарианците. Това е по този начин, може би тъй като класическият капитализъм е стар и отлъчен, пренебрегнат в полето на традициите, от където консерватизмът сбира жетвата си. Българските млади, евроатлантически настроени политици с консервативна идентификация, са необятни консерватори.
„ Вероятно и аз ще се причисля към новия закостенял план, само че първо би трябвало да реша някои проблеми на вътрешната си раздробеност. В момента съм раздвоен на две фракции: Сула-монархиста и Сула-националиста. Както виждате, персоналният консерватизъм страда от същото, от което страда и националният – от липса на обединяване. Но оптимизмът не ме напуща. Първо на вас ще открия една загадка. Подготвя се съединителен конгрес сред Сула-монархиста и Сула националиста, на който се чака да бъдат решени всички остри проблеми на водачеството. Тогава ще мога да се влея и аз в националния консерватизъм, на който от сърце поисквам триумф! “, добавя Иван Стамболов-Сула.
„ Новината е хубава, тъй като демонстрира, че закостенял порив в нашата работническо-селска страна все някакъв е останал. Но в същото време новината е и малко тъжна, доколкото ни показва следващия опит (успешен или несполучлив – следва да видим) българското дясно да се сплоти в достоверно свое посланичество “, показа Иван Стамболов-Сула.
„ Някои споделят, че в България няма същински консерватизъм. Не е правилно. Има и той даже се появява не в едно, а в три лица, нещо като англиканската черква – висок, невисок и необятен. Високият е показан от консерватори по душа, които настойчиво се придържат към Бърк и другите „ отци “ от неговата ера. Високите консерватори са монархисти и клерикали. Те рядко се изкушават от оперативната политика, а сторят ли го – горко се каят “, добавя той.
Сула е безапелационен, че ниският консерватизъм е действен. „ Тук са феновете на хорà и ръченици, на Левски и Ботев (макар че пò либерали от тези двамата България едва ли е раждала), тук най-накрая са гневните бранители на жанр, семейство и обичаи. Ако високите консерватори са теоретици, които са наясно, че в никакъв случай няма да стигнат до действително публично приложение, то ниските са практици и упражняват консерватизма си за решение на ежедневни проблеми. Ниският консерватизъм е почвенически и като че ли е по-органичен за България. Ако този тип консерватори са политици, то те наподобяват повече на Джамбазки, Костадинов, Гешев, Бареков и може би ненапълно на Бойко Борисов, чийто персонален идеологически профил не съответствува напълно с профила на ръководената от него партия “, добави още той.
Широките консерватори са конформисти. Те имат остро политическо възприятие и евентуално заради това постоянно са професионални политици. Те са машини, ежеминутно превръщащи идеологиите в политики. В общи линии следват политическия мейнстрийм, като се пробват да му придадат малко по-екзотичен привкус, с което да накичат себе си с ореола на известна опозиционност и романтика. В конформизма си стигат до такава степен, че да се родеят с либертарианците. Това е по този начин, може би тъй като класическият капитализъм е стар и отлъчен, пренебрегнат в полето на традициите, от където консерватизмът сбира жетвата си. Българските млади, евроатлантически настроени политици с консервативна идентификация, са необятни консерватори.
„ Вероятно и аз ще се причисля към новия закостенял план, само че първо би трябвало да реша някои проблеми на вътрешната си раздробеност. В момента съм раздвоен на две фракции: Сула-монархиста и Сула-националиста. Както виждате, персоналният консерватизъм страда от същото, от което страда и националният – от липса на обединяване. Но оптимизмът не ме напуща. Първо на вас ще открия една загадка. Подготвя се съединителен конгрес сред Сула-монархиста и Сула националиста, на който се чака да бъдат решени всички остри проблеми на водачеството. Тогава ще мога да се влея и аз в националния консерватизъм, на който от сърце поисквам триумф! “, добавя Иван Стамболов-Сула.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ