Нов фронт разцепи България: за или против ваксините. С това

Нов фронт разцепи България: за или срещу имунизациите. С това мощно антиваксърско войнство страната скоро може да се трансформира в здравна помийна яма, където никой няма да желае да върви.

Нов фронт на културни войни разцепи демократичните общества: за или срещу имунизациите.

Нелепо, ужасно, само че факт - милиони хора през днешния ден се активизират срещу едно постижение на науката, което до момента приемахме без да се замислим. И не тъй като като всяко човешко създание то има своите лимитирани качества да взема решение проблемите ни, а тъй като се възприема като мега-символ на тиранията. В България най-голямата партия Има Такъв Народ яхна антиваксърската вълна и към този момент ги виждаме в обединен строй с „ Възраждане “, които неотдавна желаеха обезщетение за всеки имунизиран, тъй като, според тях, хората били взели участие в опит, без да знаят. Всевъзможни други протестни раздразнения се лепят към тази нова ракета притежател - бежанците, еврото, Северна Македония, заплатите на депутатите и каквото още се сетите.

Ваксини и човешки права

Различни са мотивациите на антиваксърското войнство. Има наивни хора, които са гледали прекалено много американски филми и имат вяра, че някой ще им вкара чипове в мозъците. Други изповядват една нова, мистериозна вяра на тялото - размишляват непрекъснато какво ядат, по какъв начин дишат, къде падат галактическите лъчения. Трети просто имат потребността да вършат нещо на инат на властта: да се възправят героично против тиранията и с отхвърли си да потвърдят, че са свободни и почтени хора. До самия край, отдолу под кислородната маска в интензивното.

Ще кажеш: субкултура, фракция. Само дето в България тя като че ли е болшинството. Учители, лекари даже. Подобни идентичностни борби до неотдавна се водеха против абортите, еднополовите бракове или правата на едни или други малцинства. Ще е забавно социолозите да ни кажат дали новите културни воини в този момент са същите. Има нещо общо в крайнодясната им ориентировка, в несъразмерната тревога, в недоверието и агресивността. Но общият лайтмотив на сходни мобилизации са - странно, само че факт - човешките права.

Заради човешкото право на осеменената яйцеклетка се борят против абортите в Полша, а съгласно нашите националисти човешките права на българите били нарушавани, като се подкрепяли ромите. Сега е същото - да бъде принуждаван някой да се имунизира било нарушение на човешките му права. Разбира се, по европейските конвенции никой не може да бъде лекуван принудително. Но в случаи, когато би трябвало да се защищити популацията, управляващите са в правото си да действат - всичко е въпрос на мярка и подтекст.

Вземете подобен образец: в случай че някой е решил да посегне на живота си, аз, несъмнено, бих направил всичко, с цел да го разубедя. Но в края на краищата - негово решение и право. Само че в случай че реши да скочи от прозореца върху главите на минувачите долу, той към този момент не разполага с правото си да живее или не, а убива хора. По сходен метод стои въпросът с правото ти да караш пийнал, да тровиш хората, като пушиш, да отказваш да пускаш детето си на учебно заведение. Свободата на човека свършва там, където стартира свободата на другия. И не е неприятно борците за правото да не бъдеш имунизиран да се замислят от време на време и за други типове човешки права.

Демократичното увещание в това, че има някакви неща, потребни за всички, все по-малко работи в актуалните общества. Защо ли? Ако се замислите, промени се самият смисъл на това прелестно разбиране за човешки права. В първата модерност то обозначаваше общото: тези неотменни характерности, които всеки от нас има по силата на това, че е човек. В нашата постмодерна ера човешко право е да си друг - да не се подчиняваш на общите неща, та даже на здравия разсъдък. Антиваксърството е единствено един от мотивите за този протест против „ системата “. Има хора, които са уверени, че Западът иска да ни накара да си сменяме пола. Други вярват на грозната неистина, че не е имало Холокост, а евреите го били измислили, с цел да ни владеят. Защо такава сила се влага и в битката против имунизациите - едно средство, което може доста да помогне? Ами тъй като посредством тази война строим неповторими идентичности - като мюсюлманина, който замеря сатаната с камъни по време на хаджилъка.

А идентичностните войни са по определение до безкрайност. Обществата ни пробват да се запазят като във времето на чумата: прокарват граници. Твое човешко право е да не се ваксинираш, но няма да идеш в Гърция. А България скоро ще се трансформира в здравна помийна яма, където никой няма да желае да върви. Е, можем да възприемем зелените паспорти и да продължим да пътуваме, само че ще загубим достолепието си, нали по този начин?

Новите граници

Ресторантьорите, които стачкуват против антипандемичните ограничения, повтарят, че не трябвало да се разделяме на имунизирани и неимунизирани. А за какво да не се разделяме, нали всеки желае да му се съблюдават правата: единият да бъде правилен на героичната си антиваксърска еднаквост, другият да бъде защитен, доколкото го разрешава актуалната медицина. Просто границите при нас, както към този момент в доста други страни, ще стартират да се прокарват сред ресторант и ресторант, сред спектакъл и спектакъл: тук свободните, там - предпазените. Голямата вътрешна борба е къде да минат границите. Да се затворят места като нощните клубове, да се държат отворени началните учебни заведения и културните институции? Да се изолират старите и болните в някакви гета, та другите да могат да се разхождат свободно? Или, както отново ресторантьорите повтарят - ако ще ни затваряте, затворете всичко. Тъжен спор в една нация, която е на път напълно да се разпадне.

Министърът ни в действителност направи доста остроумен ход с това, че показа разделянето като избавление за имунизираните, а не като заробване на неимунизираните. Гениално! Само за какво би трябвало тези последните да работят на 50% - ами остави ги да вършат каквото желаят. Един тъмен ФБ-постинг го назова дарвинизъм, оцеляване на рационалните. Да, но на идващия стадий ще ни се наложи да прокараме граници и вътре в изнемогващата здравна система: рисковите клиенти да заплащат повече, предпазените - по-малко. После пък ще би трябвало да разделяме компании, фамилии. Сложна работа са това правата...

Автор: Проф. Ивайло Дичев

Източник: