Китайски фосил разкрива еволюцията на кожата при пернати динозаври
Нов фосил на динозавъра от интервала Креда Psittacosaurus, тревопасно животно с размер на куче и клюн като на папагал , който беше дарен на китайски университет, пристигна с изненада - разкрита едвам откакто учените го разгледаха под ултравиолетова светлина, написа Reuters.
Фосилът е запазил огромни петна от извънредно добре непокътната кожа , в това число с нейната клетъчна конструкция, предоставяйки нов взор върху еволюцията на кожата при пернатите динозаври.
(Видеото е архивно:Топ 5 на най-големите динозаври, които са бродили по Земята!)
Psittacosaurus is known as the “parrot lizard ” for the unique shape of its beak. Psittacosaurus is an early ceratopsian dinosaur that lived in Asia, although it lacks the brow and nasal horns for which later ceratopsians became known. Art by Julius Csotonyi.
— Royal Tyrrell Museum of Palaeontology (@RoyalTyrrell)
Според учени от университета в Портсмут и университета Брунел в Лондон, останките сочат към „ зонално развиване “ в кожата на този тип динозаври. Psittacosaurus и евентуално други пернати динозаври имат люспеста кожа, сходна на тази на влечугите, върху областите на тялото без пера и мека, сходна на птича кожа върху областите с пера.
„ Първоначално нямахме огромна вяра да открием някакви меки тъкани, тъй като с невъоръжено око наподобява, че нашият образец е единствено със непокътнати кости . Не се отказахме обаче, тъй като знаехме, че по време на фосилизацията меките тъкани могат да бъдат сменени от минерали, които могат да се смесят със седиментите “, сподели Зишао Янг, постдокторант по палеонтология в University College Cork в Ирландия и водещ създател на проучването, оповестено във вторник в списанието Nature Communications.
„ Когато включих ултравиолетовата светлина, усетих по какъв начин сърцето ми съвсем подскача. Големи петна от люспеста кожа, покриващи гърдите и корема, светеха в изумителен златисто-жълт цвят под ултравиолетовите лъчи. Кожата от вкаменелости изглеждаше в действителност изящна, покрита с дребни, заоблени люспи с широчина към един милиметър ", сподели Янг.
Вкаменелости от всевъзможни меки тъкани са редки. Вкаменелостите на кожата с това качество са още по-редки.
Открит в североизточен Китай, съвсем цялостният фосил, датиран преди към 130 милиона години, е на млад Psittacosaurus, дълъг към 66 см и почти на 3 години, когато е умрял. Дарен е през 2021 година на университета в Нанкин от частна сбирка.
Psittacosaurus е ранен член на линията на рогатите динозаври, наречени цератопси, които по-късно са произвели огромни зверове като трицератопс. Самият Psittacosaurus няма рога.
Името му значи " гущер папагал " въз основа на издадения му клюн, приспособен за хранене с растения.
Full of Psittacosaurus
— Palaeoncryptozoologist Briton (@raftingzalmoxes)
Много динозаври са имали пера . Всъщност птиците са еволюирали от дребни пернати динозаври. Смята се, че първите рудиментарни пера са еволюирали от люспи на влечуги преди съвсем 250 милиона години при животни, предшественици на динозаврите и летящите влечуги, наречени птерозаври.
Psittacosaurus има елементарни, сходни на козина пера на върха на опашката си. Останалата част от тялото му е покрита от люспеста кожа. Фосилът не е имал кожа от оперените области на динозавъра, само че откривателите считат, че тези области са имали кожа, сходна на птица.
„ Това изобретение прибавя колорит към нашето схващане за еволюцията на перата. Придобиването на модерна кожа, сходна на птица, се е случило единствено локално върху тялото. Твърдата кожа, сходна на тази на влечугите, остава основна в областите на тялото, които не са предпазени от пера “, сподели Мария Макнамара, палеонтологът от Университетския лицей Корк професор и съавтор на проучването.
Птиците имат дермална мрежа от микроскопични мускули, която обкръжава всяко перо и работи като хидравлична система, в това число имат и мускули, които дърпат перата в разнообразни направления.
Под кожата също има мрежа от гладки мускули, която държи перата разграничени, както и отлагания от мастна тъкан, закрепени към основата на кожата, които основават равна повърхнина на кожата и ориентировка на перата. Освен това перата са свързани посредством система от сензорни нервни нишки.
„ Досега не знаехме дали кожата на динозаврите и техните родственици първо е развила тези кожни акомодации и перата по-късно, или дали са еволюирали по същото време и в кои елементи на тялото “, сподели Макнамара.
Фосилът на Psittacosaurus " мощно допуска, че еволюцията на перата - и новите акомодации на кожата - са се случили едновременно ", сподели Макнамара.
Люспестата кожа на динозавъра доста приличаше на кожата на днешните влечуги.
„ Те са сходни в доста аспекти, в това число формата, размера, разположението и състава на кожните кафези и метода, по който кожата създава цветни модели “, сподели Янг.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
По тематиката
Фосилът е запазил огромни петна от извънредно добре непокътната кожа , в това число с нейната клетъчна конструкция, предоставяйки нов взор върху еволюцията на кожата при пернатите динозаври.
(Видеото е архивно:Топ 5 на най-големите динозаври, които са бродили по Земята!)
Psittacosaurus is known as the “parrot lizard ” for the unique shape of its beak. Psittacosaurus is an early ceratopsian dinosaur that lived in Asia, although it lacks the brow and nasal horns for which later ceratopsians became known. Art by Julius Csotonyi.
— Royal Tyrrell Museum of Palaeontology (@RoyalTyrrell)
Според учени от университета в Портсмут и университета Брунел в Лондон, останките сочат към „ зонално развиване “ в кожата на този тип динозаври. Psittacosaurus и евентуално други пернати динозаври имат люспеста кожа, сходна на тази на влечугите, върху областите на тялото без пера и мека, сходна на птича кожа върху областите с пера.
„ Първоначално нямахме огромна вяра да открием някакви меки тъкани, тъй като с невъоръжено око наподобява, че нашият образец е единствено със непокътнати кости . Не се отказахме обаче, тъй като знаехме, че по време на фосилизацията меките тъкани могат да бъдат сменени от минерали, които могат да се смесят със седиментите “, сподели Зишао Янг, постдокторант по палеонтология в University College Cork в Ирландия и водещ създател на проучването, оповестено във вторник в списанието Nature Communications.
„ Когато включих ултравиолетовата светлина, усетих по какъв начин сърцето ми съвсем подскача. Големи петна от люспеста кожа, покриващи гърдите и корема, светеха в изумителен златисто-жълт цвят под ултравиолетовите лъчи. Кожата от вкаменелости изглеждаше в действителност изящна, покрита с дребни, заоблени люспи с широчина към един милиметър ", сподели Янг.
Вкаменелости от всевъзможни меки тъкани са редки. Вкаменелостите на кожата с това качество са още по-редки.
Открит в североизточен Китай, съвсем цялостният фосил, датиран преди към 130 милиона години, е на млад Psittacosaurus, дълъг към 66 см и почти на 3 години, когато е умрял. Дарен е през 2021 година на университета в Нанкин от частна сбирка.
Psittacosaurus е ранен член на линията на рогатите динозаври, наречени цератопси, които по-късно са произвели огромни зверове като трицератопс. Самият Psittacosaurus няма рога.
Името му значи " гущер папагал " въз основа на издадения му клюн, приспособен за хранене с растения.
Full of Psittacosaurus
— Palaeoncryptozoologist Briton (@raftingzalmoxes)
Много динозаври са имали пера . Всъщност птиците са еволюирали от дребни пернати динозаври. Смята се, че първите рудиментарни пера са еволюирали от люспи на влечуги преди съвсем 250 милиона години при животни, предшественици на динозаврите и летящите влечуги, наречени птерозаври.
Psittacosaurus има елементарни, сходни на козина пера на върха на опашката си. Останалата част от тялото му е покрита от люспеста кожа. Фосилът не е имал кожа от оперените области на динозавъра, само че откривателите считат, че тези области са имали кожа, сходна на птица.
„ Това изобретение прибавя колорит към нашето схващане за еволюцията на перата. Придобиването на модерна кожа, сходна на птица, се е случило единствено локално върху тялото. Твърдата кожа, сходна на тази на влечугите, остава основна в областите на тялото, които не са предпазени от пера “, сподели Мария Макнамара, палеонтологът от Университетския лицей Корк професор и съавтор на проучването.
Птиците имат дермална мрежа от микроскопични мускули, която обкръжава всяко перо и работи като хидравлична система, в това число имат и мускули, които дърпат перата в разнообразни направления.
Под кожата също има мрежа от гладки мускули, която държи перата разграничени, както и отлагания от мастна тъкан, закрепени към основата на кожата, които основават равна повърхнина на кожата и ориентировка на перата. Освен това перата са свързани посредством система от сензорни нервни нишки.
„ Досега не знаехме дали кожата на динозаврите и техните родственици първо е развила тези кожни акомодации и перата по-късно, или дали са еволюирали по същото време и в кои елементи на тялото “, сподели Макнамара.
Фосилът на Psittacosaurus " мощно допуска, че еволюцията на перата - и новите акомодации на кожата - са се случили едновременно ", сподели Макнамара.
Люспестата кожа на динозавъра доста приличаше на кожата на днешните влечуги.
„ Те са сходни в доста аспекти, в това число формата, размера, разположението и състава на кожните кафези и метода, по който кожата създава цветни модели “, сподели Янг.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
По тематиката
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ