Непоказвани писма разкриват: Най-великият президент на Америка е бил гей
Нов филм ще изследва дали един от „ най-великите президенти “ на Америка –Ейбрахам Линкълн – е бил гей, разкривайки непоказвани до момента писма.
Трейлърът на документалния филм „ Lover Of Men: The Untold History of Abraham Lincoln “ („ Любовник на мъжете: Неразказаната история на Ейбрахам Линкълн) се появи в сряда (10 юли). Изглежда, че филмът ще разкрие персоналния живот на президента от 19-и век, който подписва Прокламацията за равноправност – поставила завършек на робството в Америка.
Описван като „ свещена фигура както за републиканците, по този начин и за демократите “ и от мнозина като
„ най-великият президент, който Съединените щати в миналото са имали “,
в писмата и фотосите на Линкълн ще се изследва дали политикът е бил гей или бисексуален.
„ Филмът запълва значима изчезнала част от американската история и провокира публиката да се замисли
за какво имаме толкоз стеснен мироглед за човешката половост “, приключва резюмето на кино лентата.
„ Любовникът на мъжете “ е освен проучване на функциите на половете и половата еднаквост, само че също по този начин служи като проучване на американската назадничавост. “
Сексуалността на Линкълн е изследвана през годините, в това число тематична история от 1999 година в списание Salon и книга от 2005 година на създателя Кларънс Артър Трип, озаглавена „ Интимният свят на Ейбрахам Линкълн “, наред с други творби.
Документалният филм, режисиран от Шон Питърсън, включва изявленията с учени, историци и специалисти по живота на Линкълн и изследва връзките му с мъже преди избирането му за президент през 1860 година В Instagram, Питърсън разказва кино лентата като „ персонален план “, който е бил „ подготвян години наред “.
Ейбрахам Линкълн, от време на време именуван Ейб Линкълн, прочут с прякорите си Честния Ейб, Ковача на огради (Rail Splitter) или Великият избавител е шестнадесетият (4 март 1861 – 15 април 1865) президент на Съединени американски щати и е първият президент от Републиканската партия.
Линкълн твърдо се опълчва на робството, изключително в новоприсъединените към Съюза територии и успеха му на президентските избори през 1860 година в допълнение поляризира нацията.
Преди церемонията по встъпването му в служба седем южни щати се отделят от Съединени американски щати и образуват Конфедеративните американски щати
като включват в границите си огромен брой фортове и друга значима благосъстоятелност. Тези събития скоро водят до Американската революция, макар че самият Линкълн е твърдо срещу войната и лозунгът, под който минава ръководството му, е за сливане на нацията.
Линкълн е извънреден политик, който се потвърждава като водач по време на война, ловко балансиращ сред конкуриращи се хрумвания и сплотяващ съперничещи си групи в името на общата идея.
Той персонално направлява военните дейности и по този начин води силите на Съюза до победа над Конфедерацията.
Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното отнасяне на граничните рабски щати при започване на боевете, при загубата, която претърпява при опита си да прокара кабинета през Конгреса (1862), в речите, които произнася и които въодушевяват и активизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската акция през 1864 година. Критикуван е за нареждането му да не се прилага habeas corpus – правото на пандизчията да се яви пред съд, с цел да получи присъда, хвърлянето в пандиза на няколко души от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници.
Линкълн оказва надълбоко и дълготрайно въздействие в политическите и публични институции на САЩ.
Може би най-съществено е то при слагането на казус за по-голяма концентрация на властта във федералното държавно управление и отслабването на властта на обособените щатски държавни управления, въпреки че това се оспорва тъй като федералното държавно управление се връща към своята нормална уязвимост след Реконструкцията и актуалните, съвременни щати ще зародят едвам с Новия курс седемдесет години по-късно. Линкълн е президентът, който обявява Денят на благодарността за национален празник, основава Департамента на земеделието (макар и не с сан на част от Кабинета), съживява националното банкиране и банки и приема Западна Вирджиния и Невада за щати. Той предизвиква напъните за агресия в Северна Америка на белите заселници като подписва Закона за секторите земя през 1862 година Но той въпреки всичко е
най-известен с ролята си при слагане на завършек на робството в САЩ
с подписването на Прокламацията за освобождение като много прагматична стъпка по време на войната, което слага основите за цялостно унищожаване на робския режим.
Покушението против него по-малко от седмица, след като Робърт Лий се предава при Апоматокс, го прави мъченик, който се жертва в името на благополучието на нацията. Още след първото нападение против него, когато цилиндърът му е улучен от патрон, той декларира: „ Всеки ден може да бъде финален в моя живот, което усилва желанието ми да завърша моята задача за богатството на нацията. “ Той нормално е посочван за един от великите президенти, въпреки и да е подложен на критика за това, че е престъпил обичайните граници на изпълнителната власт.
Линкълн е добре прочут от лицевата страна на 5-доларовите банкноти
Трейлърът на документалния филм „ Lover Of Men: The Untold History of Abraham Lincoln “ („ Любовник на мъжете: Неразказаната история на Ейбрахам Линкълн) се появи в сряда (10 юли). Изглежда, че филмът ще разкрие персоналния живот на президента от 19-и век, който подписва Прокламацията за равноправност – поставила завършек на робството в Америка.
Описван като „ свещена фигура както за републиканците, по този начин и за демократите “ и от мнозина като
„ най-великият президент, който Съединените щати в миналото са имали “,
в писмата и фотосите на Линкълн ще се изследва дали политикът е бил гей или бисексуален.
„ Филмът запълва значима изчезнала част от американската история и провокира публиката да се замисли
за какво имаме толкоз стеснен мироглед за човешката половост “, приключва резюмето на кино лентата.
„ Любовникът на мъжете “ е освен проучване на функциите на половете и половата еднаквост, само че също по този начин служи като проучване на американската назадничавост. “
Сексуалността на Линкълн е изследвана през годините, в това число тематична история от 1999 година в списание Salon и книга от 2005 година на създателя Кларънс Артър Трип, озаглавена „ Интимният свят на Ейбрахам Линкълн “, наред с други творби.
Документалният филм, режисиран от Шон Питърсън, включва изявленията с учени, историци и специалисти по живота на Линкълн и изследва връзките му с мъже преди избирането му за президент през 1860 година В Instagram, Питърсън разказва кино лентата като „ персонален план “, който е бил „ подготвян години наред “.
Ейбрахам Линкълн, от време на време именуван Ейб Линкълн, прочут с прякорите си Честния Ейб, Ковача на огради (Rail Splitter) или Великият избавител е шестнадесетият (4 март 1861 – 15 април 1865) президент на Съединени американски щати и е първият президент от Републиканската партия.
Линкълн твърдо се опълчва на робството, изключително в новоприсъединените към Съюза територии и успеха му на президентските избори през 1860 година в допълнение поляризира нацията.
Преди церемонията по встъпването му в служба седем южни щати се отделят от Съединени американски щати и образуват Конфедеративните американски щати
като включват в границите си огромен брой фортове и друга значима благосъстоятелност. Тези събития скоро водят до Американската революция, макар че самият Линкълн е твърдо срещу войната и лозунгът, под който минава ръководството му, е за сливане на нацията.
Линкълн е извънреден политик, който се потвърждава като водач по време на война, ловко балансиращ сред конкуриращи се хрумвания и сплотяващ съперничещи си групи в името на общата идея.
Той персонално направлява военните дейности и по този начин води силите на Съюза до победа над Конфедерацията.
Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното отнасяне на граничните рабски щати при започване на боевете, при загубата, която претърпява при опита си да прокара кабинета през Конгреса (1862), в речите, които произнася и които въодушевяват и активизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската акция през 1864 година. Критикуван е за нареждането му да не се прилага habeas corpus – правото на пандизчията да се яви пред съд, с цел да получи присъда, хвърлянето в пандиза на няколко души от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници.
Линкълн оказва надълбоко и дълготрайно въздействие в политическите и публични институции на САЩ.
Може би най-съществено е то при слагането на казус за по-голяма концентрация на властта във федералното държавно управление и отслабването на властта на обособените щатски държавни управления, въпреки че това се оспорва тъй като федералното държавно управление се връща към своята нормална уязвимост след Реконструкцията и актуалните, съвременни щати ще зародят едвам с Новия курс седемдесет години по-късно. Линкълн е президентът, който обявява Денят на благодарността за национален празник, основава Департамента на земеделието (макар и не с сан на част от Кабинета), съживява националното банкиране и банки и приема Западна Вирджиния и Невада за щати. Той предизвиква напъните за агресия в Северна Америка на белите заселници като подписва Закона за секторите земя през 1862 година Но той въпреки всичко е
най-известен с ролята си при слагане на завършек на робството в САЩ
с подписването на Прокламацията за освобождение като много прагматична стъпка по време на войната, което слага основите за цялостно унищожаване на робския режим.
Покушението против него по-малко от седмица, след като Робърт Лий се предава при Апоматокс, го прави мъченик, който се жертва в името на благополучието на нацията. Още след първото нападение против него, когато цилиндърът му е улучен от патрон, той декларира: „ Всеки ден може да бъде финален в моя живот, което усилва желанието ми да завърша моята задача за богатството на нацията. “ Той нормално е посочван за един от великите президенти, въпреки и да е подложен на критика за това, че е престъпил обичайните граници на изпълнителната власт.
Линкълн е добре прочут от лицевата страна на 5-доларовите банкноти
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ