Около 1 000 000 пенсионери остават на минимален доход у нас
Нов държавен дълг от 3,8 милиарда евро и рекордният бюджетен недостиг провокираха съществени разминавания в позициите на работодателските организации и синдикатите, оповестяват от bTV. Докато държавната власт твърди, че няма желание да покачва данъчните ставки, представителите на бизнеса и на работещите влязоха в регуларен конфликт за нужните промени в данъчната и осигурителната система на страната. Заложените милиардни средства са планувани за обществени разноски и за съфинансиране на планове по Плана за възобновяване и резистентност.
Сблъсък за данъчния модел
Според работодателските организации актуалната данъчна политика е постоянна и не би трябвало да се трансформира в посока нарастване на тежестта за фирмите.
Васил Велев: „ Това е може би единствената добре работеща система в България. Страната ни е измежду страните с най-добре оценените данъчни режими в Европа. “
Представителят на бизнеса акцентира, че главните компликации пред държавната хазна не произтичат от размера на данъците, а от непрестанно възходящите обществени разноски и незадоволителната успеваемост на държавните вложения.
На радикално друго мнение застанаха от синдикалните организации. От КТ „ Подкрепа “ са безапелационни, че сегашната система ощетява хората с ниски и междинни приходи, до момента в който по-заможните жители не вземат участие солидарно в издръжката на държавните системи.
Атанас Кацарчев: „ Най-бедните хора пълнят бюджета. Около две трети от приходите идват от физическите лица, а високите приходи не вземат участие задоволително в системата. “
От синдиката упорстват за незабавно въвеждане на по-справедлив модел на облагане, който да включва и необлагаем най-малко за най-ниските хонорари.
Разминавания в пенсионната система
Сериозен спор се разгоря и към положението на пенсионната система в страната. От страна на бизнеса бяха представени европейски статистики, съгласно които съотношението сред размерите на пенсиите и действителните трудови приходи в България надвишава междинните равнища за Европейския съюз.
Синдикалните специалисти обаче отвърнаха тези данни с действителната картина на приходите измежду българските пенсионери. По думите им близо половината от възрастните хора в страната разчитат на минимални заплащания и изпитват съществени усложнения да покриват ежедневните си разноски за живот.
Атанас Кацарчев: „ Не можем да приказваме за високи пенсии, когато над 1 000 000 пенсионери са на най-малък приход. “
Предложения за промени в приходите
Двамата специалисти проучиха и лансираните хрумвания за структурни промени в договарянето на заплатите. Сред обсъжданите ограничения са премахването на автоматизираните механизми за нарастване на възнагражденията в някои характерни браншове, както и преразглеждане на настоящата формула, по която се пресмята минималната работна заплата за страната.
Сблъсък за данъчния модел
Според работодателските организации актуалната данъчна политика е постоянна и не би трябвало да се трансформира в посока нарастване на тежестта за фирмите.
Васил Велев: „ Това е може би единствената добре работеща система в България. Страната ни е измежду страните с най-добре оценените данъчни режими в Европа. “
Представителят на бизнеса акцентира, че главните компликации пред държавната хазна не произтичат от размера на данъците, а от непрестанно възходящите обществени разноски и незадоволителната успеваемост на държавните вложения.
На радикално друго мнение застанаха от синдикалните организации. От КТ „ Подкрепа “ са безапелационни, че сегашната система ощетява хората с ниски и междинни приходи, до момента в който по-заможните жители не вземат участие солидарно в издръжката на държавните системи.
Атанас Кацарчев: „ Най-бедните хора пълнят бюджета. Около две трети от приходите идват от физическите лица, а високите приходи не вземат участие задоволително в системата. “
От синдиката упорстват за незабавно въвеждане на по-справедлив модел на облагане, който да включва и необлагаем най-малко за най-ниските хонорари.
Разминавания в пенсионната система
Сериозен спор се разгоря и към положението на пенсионната система в страната. От страна на бизнеса бяха представени европейски статистики, съгласно които съотношението сред размерите на пенсиите и действителните трудови приходи в България надвишава междинните равнища за Европейския съюз.
Синдикалните специалисти обаче отвърнаха тези данни с действителната картина на приходите измежду българските пенсионери. По думите им близо половината от възрастните хора в страната разчитат на минимални заплащания и изпитват съществени усложнения да покриват ежедневните си разноски за живот.
Атанас Кацарчев: „ Не можем да приказваме за високи пенсии, когато над 1 000 000 пенсионери са на най-малък приход. “
Предложения за промени в приходите
Двамата специалисти проучиха и лансираните хрумвания за структурни промени в договарянето на заплатите. Сред обсъжданите ограничения са премахването на автоматизираните механизми за нарастване на възнагражденията в някои характерни браншове, както и преразглеждане на настоящата формула, по която се пресмята минималната работна заплата за страната.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ