Някои неща от 90-те, които никога няма да забравим…
Носталгия по 90-те години на предишния век, когато бяхме толкоз млади, обичащи и цялостни с сила?! Не тъкмо това, а неизбежната носталгия по отминалите въпреки всичко безгрижни младежки години! Кой не си ги спомня с трогване и малко горест в този момент? Какво значение са имали по това време политическите и стопански разтърсвания? Гладът през 1990 и инфлацията през 1997?
Показните убийства сред мафиотските структури? Недоразвитата инфраструктура? Отчайващо ниският витален стандарт… Списъкът е прекомерно дълъг, само че той е бил в полезрението само на нашите родители…
А ние? Ние започнахме да използваме компютрите преди тях!
Същевременно играехме до късно пред блока, пишехме с креда на всички места, където можеше, возихме се с асансьорите напред-назад… Прекарвахме незабравими дни на село под любящите грижи на баби и дядовци! Чакахме с боязън момента, когато рейсовете ще ни стоварят на морския бряг и ще плажуваме на воля с родителите си даже единствено за десетина дни…
Карахме колелета с контри, а не със спирачки! Возехме се гратис в трамваите…
Чакахме с неспокойствие предаването „ Милион и едно стремежи “, а по-малките – обичания „ Сънчо “…
Колекционирахме „ Мики Маус “, „ Фют “ и „ Тийнейджър LOVE “, попълвахме лексикони и пишехме в споменици на съучениците си…
Обсъждахме епизодите на сериалите „ Гръм в парадайса “, „ Чип и Дейл – Спасителен отряд “, „ Алф “, „ Семейство Флинтстоун “…
Хранехме с любов своето Тамагочи и съхранявахме в найлонови пликчета фотосите от рождените дни… Още в ранни зори бяхме на крайник в събота и неделя, с цел да гледаме анимациите по Pro 7 или Sat 1…
Вземахме касети чартърен от видеотеките, с цел да гледаме обичани филми… а първоначално имаше най-вече пиратски касети, където преводът се правеше от един човек. И още и още и още…
Всеки от нас, които гоним 40 години и нагоре може да добави по нещо…Но при днешния забързан темп имат ли място носталгичните мемоари?
За едни спомените от 90-те не съставляват към този момент нищо, само че за множеството от нас те са база за запазване на родовата памет, без която е невероятно оцеляването ни като нация!
