Стивън Спилбърг съжалява как „Челюсти“ повлиява на акулите в реалния свят
Носителят на Оскар Стивън Спилбърг споделя, че „ същински съжалява “ за това, че кръвожадното изображение на огромните бели акули в неговия емблематичен филм „ Челюсти “ от 1975 година е асъдействало за внезапното понижаване на популацията на тези животни.
В радио предаването „ Desert Island Discs “ на BBC Radio 4, Спилбърг дава отговор на въпрос по какъв начин би се чувствал, в случай че беше на уединен остров, заобиколен от вода, гъмжаща от акули.
„ Челюсти “ провокира „ групов прилив на тестостерон “ измежду риболовците по Източното крайбрежие на Съединените щати, което кара хиляди от тях да хващат акули за спорта, както Джордж Бърджис, някогашен шеф на Програмата за проучване на акулите във Флорида, споделя пред BBC през 2015 година
Спечелилият Оскар трилър наблюдава полицейски шеф, морски биолог и капитан на транспортен съд, до момента в който преследват бяла акула-убиец, която атакува посетителите на фиктивен летен курорт в Ню Йорк.
„ В съзнанието на обществото страхът от акули, който в началото въодушевява „ Челюсти “, скоро бе сменен от обаяние, което продължава и до през днешния ден “, пишат Нанси Ноултън и Уенди Бенчли за списание Smithsonian през 2014 година „ За страдание, това обаяние е съчетано с обезсърчение през последните няколко десетилетия, защото се натрупаха доказателства, че популациите от акули внезапно понижават, поради несъразмерен улов. “
Някои специалисти обаче са по-склонни да снемат от Спилбърг виновността за тежкото състояние на тези животни. Да се упреква „ Челюсти “ за цялостния им крах е „ предоставяне на прекомерно огромна заслуга на кино лентата “, споделя Пол Кокс, основен изпълнителен шеф на Shark Trust, пред Guardian. „ Причините за понижаване на популацията са доста ясни – несъразмерен лов на риба. “
Все отново филмът провокира боязън от акули. Голяма част от напрежението в лентата произтича от обстоятелството, че феновете съвсем в никакъв случай не виждат опасността. Това е тенденциозен метод, изработен частично за създаване на напрежение, само че и вследствие на техническите компликации с механичната акула. „ Трябваше да бъда находчив, с цел да измисля по какъв начин да основа напрежение и смут, без да се вижда самата акула “, споделя Спилбърг пред BBC Radio 4. „ Беше чист шанс, че акулата се чупеше непрекъснато. Беше шанс за мен, само че мисля, че беше шанс и за публиката, тъй като филмът е по-страшен, без да се вижда толкоз доста от акулата. “
Специалистът по уплахи Кристофър Пол Джоунс споделя пред Guardian, че огромна част от силата на кино лентата идва от страстите, които основава. И добавя, че хора, които е срещал със селакофобия – боязън от акули – постоянно акцентират филми като „ Челюсти “ като основа на своя боязън, защото множеството от тях не са виждали акула в дивата природа. „ Трудно можете да видите акула под водата, а и музиката основава възприятие на боязън “, споделя експертът. „ Филмите са доста положителни в достигането до всяко осезание – образно, звуково – и могат да окажат мощно влияние върху това по какъв начин се усещаме. “
„ Челюсти “ изигра съществена роля в одобряването на статута на Спилбърг като известно име, откакто той режисира паметната класика единствено на 27 години. Филмографията му включва също „ E.T. The Extra-Terrestrial “ (1982), „ Jurassic Park “ (1993), „ Indiana Jones and the Last Crusade “ (1989) и, най-скоро, „ The Fabelmans “ (2022).
Питър Бенчли, починалият създател на книгата „ Челюсти “ от 1974 година, която въодушевява кино лентата на Спилбърг, също се извинява обществено за въздействието, което творбата му е оказало върху популациите. Бенчли в действителност става природозащитник, който поддържа отбраната на животните.
„ Акулите не атакуват целеустремено човешки същества и сигурно не таят някаква завист “, споделя писателят пред London Daily Express през 2006 година „ Няма такова нещо като акула-човекоядец с вкус към човешката плът. Всъщност акулите рядко гълтам повече от една хапка от хората, тъй като сме прекомерно слаби и неапетитни за тях. “
