Жустин Трие и „Златната палма“: режисьор, който обича сложните женски образи и социалната ангажираност
Носителката на „ Златната палма “ от кинофестивала в Кан Жустин Трие е родена през 1978 година и приключва Националното учебно заведение за изящни изкуства в Париж. Споделя, че в фамилията й бащата съвсем не е участвал, а майка й е имала комплициран живот, трябвало е да съчетава работата с развъждането на три деца, две от които не са били нейни биологични.
Първоначално Трие желала да е художник, само че след това изоставила тази кариера и се посветила на правенето на видеа и на видеомонтажа. През 2007 година тя снима първия си филм, озаглавен „ На място “. Това е късометражна продукция, граничеща с видеото, отдадена на студентските протести против контракта за първо предопределение. В продукцията си тя задава въпроса за мястото на индивида в групата.
Заинтересувана от огромните обществени придвижвания,
Трие продължава да се занимава
през идващите години с документални и късометражни продукции.
През 2013 година тя прави дебют с пълнометражна лента. Продукцията се назовава „ Битката за Солферино “. Солферино е името на улицата в Париж, на която се намира централата на френските социалисти. По това време те са една от водещите политически сили във Франция, излъчващи претенденти за президент, достигащи до втория тур на изборите.
Продукцията споделя за журналистка в нощта на втория тур
на президентските избори, опитваща се да съчетае професионалните задължения с връзките си с някогашния си сътрудник, появил се изведнъж за среща с децата им. Филмът получава номинация за френската кино премия „ Сезар “ за дебютен пълнометражен филм.
Следва нова пълнометражна продукция, озаглавена „ Виктория “. За нея през 2016 година Трие наема за основната роля актрисата Виржини Ефира. Тя се превъплъщава в персонажа на изнемогваща професионално и сантиментално адвокатка, опитваща се да съчетае
огромно правосъдно дело, в което е заплетен неин прочут,
с оглеждането на две деца, поверени на грижите на странна бавачка – някогашен дилър, който адвокатката е избавила. Продукцията е номинирана за пет френски кинонагради „ Сезар “, включително и за най-хубав филм и най-хубава основна женска роля. Филмът затвърждава желанията на Трие да построява комплицирани женски облици с напрегнат живот, опитващи се да съчетаят персоналното с професионалното. Продукцията е гледана от 700 000 фенове.
За идващия си филм „ Сибил “ през 2019 година
Трие още веднъж избира за основната женска роля Виржини Ефира.
Сценарият за кино лентата Трие написа дружно с колегата си Артур Арари, като още веднъж тук вниманието е ориентирано върху сложен женски облик – психотерапевтката Сибил, която се връща към първата си пристрастеност – писането. И тъкмо тук се появява нова пациентка Марго, която е актриса и която съумява да омае до обсесия Сибил. Филмът попада в формалната селекция на кинофестивала в Кан преди четири години.
Сега с четвъртата си пълнометражна продукция
„ Анатомия на едно проваляне “,
в която режисьорката още веднъж се стопира върху сложен женски персонаж – този на немската писателка Сандра, упрекната в убийството на брачна половинка си, която се пробва да потвърди невинността си в съда – Трие реализира заветната фантазия да завоюва „ Златната палма “ в Кан. Сценарият на кино лентата още веднъж е написан в тандем с колегата й. Процесът, който е в центъра на кино лентата, се трансформира в мотив за дисекция на една фамилна двойка, в която нескрито излизат съотношенията на силите сред сътрудниците, властта,
неврозите и скритите пукнатини.
Филмът с изключение на тематиката за виновността и невинността проучва и какво е фамилната двойка. В тази двойка дамата прави осъзнати избори в живота, тя е мощна и свободна и това я прави подозрителна и в същото време сложна за разгадаване. Лентата се стопира и върху съперничеството сред съпрузите, когато единият е по-успешен от другия. Чрез продукцията режисьорката е желала като че ли да накара фена да проникне в мозъка на героинята, да се опита да разбере каква е тя като жена, майка, брачна половинка и създател.
За кариерата си Трие споделя, че провежда по този начин нещата,
че да не се постанова да жертва упоритостите си поради персоналния си живот.
А за женските си персонажи режисьорката споделя:
„ Киното би трябвало да способства за феминистката обществена гражданска война. В продължение на доста дълго време, когато гледах филми, си представях, че съм момче, идентифицирах се с мъжките функции, заради неналичието на мощни женски функции. Хората имат потребност от истории, разказани от дами. Но сме към момента надалеч от реализиране на равнопоставеност в тази тенденция “.
Още от началото на тазгодишното издание на фестивала в Кан уредниците не допускаха прояви на митинг да помрачат празника на киното. Но обществената ангажираност и общественото придвижване се появиха нагледно казано на церемонията по награждаване на лауреатите на фестивала, където главната победителка Трие не спести острите си рецензии по адрес на френските управляващи. Тя разкритикува държавното управление, че при разпределяне на помощите за киното се води от правилото на рентабилността, което е в ущърб на самостоятелното кино и в интерес на огромните продукции.
Трие упрекна ръководещите,
че се пробват да прекършат изключителността на френската просвета, без която изключителност френската просвета нямаше да е тук в този момент. Трие засегна и тематиката за митингите против пенсионната промяна и сподели, че държавното управление е отрекло по един фрапантен метод това протестно придвижване. Тук тя заприказва за скица на преобладаващата власт, която става все по-самоуверена.
В отговор на тези рецензии френската министърка на културата Рима Абдул Малак сподели, че е била потресена от такова незаслужено изявление и че филмът на Трие е нямало да види бял свят, в случай че не е бил френският модел на финансиране за киното, допускащ едно неповторимо в света разнообразие.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Първоначално Трие желала да е художник, само че след това изоставила тази кариера и се посветила на правенето на видеа и на видеомонтажа. През 2007 година тя снима първия си филм, озаглавен „ На място “. Това е късометражна продукция, граничеща с видеото, отдадена на студентските протести против контракта за първо предопределение. В продукцията си тя задава въпроса за мястото на индивида в групата.
Заинтересувана от огромните обществени придвижвания,
Трие продължава да се занимава
през идващите години с документални и късометражни продукции.
През 2013 година тя прави дебют с пълнометражна лента. Продукцията се назовава „ Битката за Солферино “. Солферино е името на улицата в Париж, на която се намира централата на френските социалисти. По това време те са една от водещите политически сили във Франция, излъчващи претенденти за президент, достигащи до втория тур на изборите.
Продукцията споделя за журналистка в нощта на втория тур
на президентските избори, опитваща се да съчетае професионалните задължения с връзките си с някогашния си сътрудник, появил се изведнъж за среща с децата им. Филмът получава номинация за френската кино премия „ Сезар “ за дебютен пълнометражен филм.
Следва нова пълнометражна продукция, озаглавена „ Виктория “. За нея през 2016 година Трие наема за основната роля актрисата Виржини Ефира. Тя се превъплъщава в персонажа на изнемогваща професионално и сантиментално адвокатка, опитваща се да съчетае
огромно правосъдно дело, в което е заплетен неин прочут,
с оглеждането на две деца, поверени на грижите на странна бавачка – някогашен дилър, който адвокатката е избавила. Продукцията е номинирана за пет френски кинонагради „ Сезар “, включително и за най-хубав филм и най-хубава основна женска роля. Филмът затвърждава желанията на Трие да построява комплицирани женски облици с напрегнат живот, опитващи се да съчетаят персоналното с професионалното. Продукцията е гледана от 700 000 фенове.
За идващия си филм „ Сибил “ през 2019 година
Трие още веднъж избира за основната женска роля Виржини Ефира.
Сценарият за кино лентата Трие написа дружно с колегата си Артур Арари, като още веднъж тук вниманието е ориентирано върху сложен женски облик – психотерапевтката Сибил, която се връща към първата си пристрастеност – писането. И тъкмо тук се появява нова пациентка Марго, която е актриса и която съумява да омае до обсесия Сибил. Филмът попада в формалната селекция на кинофестивала в Кан преди четири години.
Сега с четвъртата си пълнометражна продукция
„ Анатомия на едно проваляне “,
в която режисьорката още веднъж се стопира върху сложен женски персонаж – този на немската писателка Сандра, упрекната в убийството на брачна половинка си, която се пробва да потвърди невинността си в съда – Трие реализира заветната фантазия да завоюва „ Златната палма “ в Кан. Сценарият на кино лентата още веднъж е написан в тандем с колегата й. Процесът, който е в центъра на кино лентата, се трансформира в мотив за дисекция на една фамилна двойка, в която нескрито излизат съотношенията на силите сред сътрудниците, властта,
неврозите и скритите пукнатини.
Филмът с изключение на тематиката за виновността и невинността проучва и какво е фамилната двойка. В тази двойка дамата прави осъзнати избори в живота, тя е мощна и свободна и това я прави подозрителна и в същото време сложна за разгадаване. Лентата се стопира и върху съперничеството сред съпрузите, когато единият е по-успешен от другия. Чрез продукцията режисьорката е желала като че ли да накара фена да проникне в мозъка на героинята, да се опита да разбере каква е тя като жена, майка, брачна половинка и създател.
За кариерата си Трие споделя, че провежда по този начин нещата,
че да не се постанова да жертва упоритостите си поради персоналния си живот.
А за женските си персонажи режисьорката споделя:
„ Киното би трябвало да способства за феминистката обществена гражданска война. В продължение на доста дълго време, когато гледах филми, си представях, че съм момче, идентифицирах се с мъжките функции, заради неналичието на мощни женски функции. Хората имат потребност от истории, разказани от дами. Но сме към момента надалеч от реализиране на равнопоставеност в тази тенденция “.
Още от началото на тазгодишното издание на фестивала в Кан уредниците не допускаха прояви на митинг да помрачат празника на киното. Но обществената ангажираност и общественото придвижване се появиха нагледно казано на церемонията по награждаване на лауреатите на фестивала, където главната победителка Трие не спести острите си рецензии по адрес на френските управляващи. Тя разкритикува държавното управление, че при разпределяне на помощите за киното се води от правилото на рентабилността, което е в ущърб на самостоятелното кино и в интерес на огромните продукции.
Трие упрекна ръководещите,
че се пробват да прекършат изключителността на френската просвета, без която изключителност френската просвета нямаше да е тук в този момент. Трие засегна и тематиката за митингите против пенсионната промяна и сподели, че държавното управление е отрекло по един фрапантен метод това протестно придвижване. Тук тя заприказва за скица на преобладаващата власт, която става все по-самоуверена.
В отговор на тези рецензии френската министърка на културата Рима Абдул Малак сподели, че е била потресена от такова незаслужено изявление и че филмът на Трие е нямало да види бял свят, в случай че не е бил френският модел на финансиране за киното, допускащ едно неповторимо в света разнообразие.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ