Пиша, за да съм щастлив. Орхан Памук, чиито романи са световно богатство
Носител на Нобелова премия за литература, той е един от международните майстори на словото. Обвиняван поради политическите си възгледи в родната Турция, той е утвърден разум в най-големите университети. Орхан Памук е Човек на деня на Свободна Европа.
Навършвайки 71 години в сряда, един от най-изтъкнатите турски романисти - Орхан Памук, е продал над 13 милиона книги, преведени на 63 езика.
" Писателят е някой, който прекарва години в търпеливи опити да открие второто създание в себе си и света, който го прави това, което е ", споделя индивидът, чийто живот са книгите.
Памук е притежател на най-големите награди в литературата, почетен лекар на Берлинския свободен университет, Босфорския, Джорджтаунския, Мадридския, Флорентинския университети, почетен член на Американската академия на изкуствата и литературата.
Писателят е и професор по филантропични науки в Колумбийския университет в Ню Йорк, където преподава писане и сравнителна литература. А през 2018 година е определен за член на Американското философско общество.
" В Турция Орхан Памук е нещо приблизително сред рокзвезда, гуру, специалист-диагностик и политически специалист. Турската общност чете романите му, като че ли с цел да мери личния си пулс ", споделя за него канадската писателка Маргарет Атууд.
В края на април Орхан Памук беше един от десетките международни писатели, артисти и известни персони, които подписаха отворено писмо, с което приканиха съветския президент Владимир Путин да освободи от пандиза опозиционера Алексей Навални .
" Докато пиша, съм интелигентен "
Ферит Орхан Памук е роден на 7-и юни 1952 година в Истанбул. Има получеркезки корени. Семейството му е заможно, по това време татко му е шеф на турския клон на IBM и му обезпечава положително обучение – Орхан приключва Робърт лицей, а след стартира да учи архитектура в Истанбулския механически университет, само че не тъй като желае да стане проектант, а поради пристрастеността си към рисуването.
„ Мечтаех си да стана популярен художник. Винаги съм знаел че само изкуството може да ме направи благополучен. От 7 до 22-годишна възраст се бях посветил напълно на рисуването. Семейството ми ме поддържаше, даже ми бяха взели ателие в Истанбул “, споделя след години той.
Но една друга пристрастеност - към литературата и писането, го води в друга посока, след три години той напуща и през 1977 година приключва публицистика, отново в Истанбул. А на въпроса за какво въпреки всичко не е станал художник, а публицист, той даде отговор при визитата си в България през май 2011 година, когато беше почетен със званието Доктор хонорис идея на Софийския университет:
„ Когато рисувам, се усещам малоумен. Не тъкмо малоумен, само че незадоволително интелигентен. Докато пиша, съм интелигентен. “
Сред най-известните романи на Памук са " Тихата къща ", " Бялата цитадела ", " Черна книга ", " Нов живот ", " Името ми е Червен ", " Сняг ", " Музеят на невинността " , " Странности в главата ми " и " Червенокосата жена ".
" Името ми е Червен ", с която той прави най-големия си международен пробив през 90-те години, е преведена на 24 езика, а през 2003 година печели Международната дъблинска литературна премия.
" Обида на турската еднаквост "
През 2005 година две турски професионални организации завеждат наказателното дело против него за противоречащи на локалните закони изявления във връзка арменския геноцид от 1915-1917 година и избиването на десетки хиляди кюрди.
Повод за това са думите на Памук пред швейцарско издание във връзка действителността в Турция: " Тук са убити тридесет хиляди кюрди и един милион арменци. И съвсем никой не смее да спомене това. Затова аз го върша ".
Заради това той е подложен на акция на ненавист, която го принуждава да напусне страната за известно време. По-късно същата година се завръща, с цел да се изправи пред турското правораздаване - той е упрекнат в " засегнатост на турската еднаквост ".
В изявление за Би Би Си писателят споделя, че желае да отбрани свободата на словото, която е единствената вяра на Турция да се оправи с историята си.
" Това, което се е случило с османските арменци през 1915 година, е било огромно нещо, което е било прикрито от турската нация; то е било табу. Но ние би трябвало да можем да приказваме за предишното ", сподели той.
Обвиненията против Памук провокират интернационален отзив и даже комисарят по разширението на Европейския съюз Оли Рен споделя, че делото ще бъде " лакмусов тест " за ангажираността на Турция с критериите за участие в Европейски Съюз.
Осем световноизвестни създатели - Жозе Сарамаго, Габриел Гарсия Маркес, Гюнтер Грас, Умберто Еко, Карлос Фуентес, Хуан Гойтисоло, Джон Ъпдайк и Марио Варгас Льоса - излизат с общо изказване в поддръжка на Памук и осъждат обвиняванията против него като нарушаване на човешките права.
В последна сметка, главните обвиняванията против него отпадат, само че през 2011 година е наказан да заплати 6000 турски лири обезщетение за това, че е уязвил достойнството на ищците.
Междувременно - на 12 октомври 2006 година той получава Нобеловата премия за литература. В речта си тогава той споделя:
" Аз пиша, тъй като имам вродена нужда да пиша! Пиша, тъй като не мога да правя естествена работа като другите хора. Пиша, тъй като е вълнуващо да превърнеш всичките хубости и благосъстояния на живота в думи. Пиша, тъй като в никакъв случай не съм успявал да бъда благополучен. Пиша, с цел да съм благополучен. "
Същата година списание " Тайм " включва Памук в " TIME 100: Хората, които оформят нашия свят ", в категорията " Герои и пионери ".
Две години по-късно за първи път неговото творчество стартира да се учи в турските гимназии. Междувременно обаче турските управляващи арестуват 13 ултранационалисти за присъединяване в турската незаконна организация " Ергенекон ", за която се твърди, че е подготвяла убийства на политически фигури, една от които точно Памук.
През 2012 година стана ясно защо той е употребявал парите от Нобеловата премия - близо 1 млн. $ – за основаването на Музей на невинността в Истанбул (по заглавието на едноименния му роман). Той се обитава в триетажна постройка от 1897-а година в истанбулския квартал Чукурджума, която писателят купува.
Експозицията се състои от 83 елементи, също като 83-те глави в романа. Музеят беше оценен като " най-хубавият в Европа за 2014-а година и до през днешния ден е един от най-посещаваните в Турция.
През 2021 година против Орхан Памук беше заведено дело по обвиняване в огорчение на създателя на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк и турското знаме в новия му разказ „ Чумни нощи “. Според обвиняването пасажи от романа са в нарушаване на законите, пазещи паметта на политика. Памук отхвърли това.
" В книгата, по която работих пет години, няма демонстрация на пренебрежение към героите, създатели на страната. Напротив, романът е написан с почитание и удивление към тези водачи герои ", сподели писателят.
В негова отбрана се разгласи Бурхан Сьонмез , президент на ПЕН Интернешънъл:
" Орхан Памук е национално благосъстояние на Турция, литературно богатство, чиито думи отекват по целия свят. Вместо да бъде оценен, той още веднъж се оказва цел поради творчеството си. Турските управляващи нееднократно са се опитвали да запушат устата на тези, които се осмеляват да приказват, и този случай не е изключение ".
В персоналния си живот Орхан Памук има два брака. През 1982 година се дами за историчката Айлин Турегун , от която има щерка Рюя. На турски името на момичето значи фантазия, а на нея отдаден и романът " Името ми е Червен ". Бракът приключва с бракоразвод през 2001 година
През 2010 година той оповестява връзката си с индийската писателка Киран Десаи , носителка на премията " Букър ", а 12 години по-късно се дами за доста по-младата от него Аслъ Акяваш.
„ Щастие е да държиш някого в обятията си и да знаеш, че държиш целия свят “, написа Орхан Памук в една от книгите си.
Навършвайки 71 години в сряда, един от най-изтъкнатите турски романисти - Орхан Памук, е продал над 13 милиона книги, преведени на 63 езика.
" Писателят е някой, който прекарва години в търпеливи опити да открие второто създание в себе си и света, който го прави това, което е ", споделя индивидът, чийто живот са книгите.
Памук е притежател на най-големите награди в литературата, почетен лекар на Берлинския свободен университет, Босфорския, Джорджтаунския, Мадридския, Флорентинския университети, почетен член на Американската академия на изкуствата и литературата.
Писателят е и професор по филантропични науки в Колумбийския университет в Ню Йорк, където преподава писане и сравнителна литература. А през 2018 година е определен за член на Американското философско общество.
" В Турция Орхан Памук е нещо приблизително сред рокзвезда, гуру, специалист-диагностик и политически специалист. Турската общност чете романите му, като че ли с цел да мери личния си пулс ", споделя за него канадската писателка Маргарет Атууд.
В края на април Орхан Памук беше един от десетките международни писатели, артисти и известни персони, които подписаха отворено писмо, с което приканиха съветския президент Владимир Путин да освободи от пандиза опозиционера Алексей Навални .
" Докато пиша, съм интелигентен "
Ферит Орхан Памук е роден на 7-и юни 1952 година в Истанбул. Има получеркезки корени. Семейството му е заможно, по това време татко му е шеф на турския клон на IBM и му обезпечава положително обучение – Орхан приключва Робърт лицей, а след стартира да учи архитектура в Истанбулския механически университет, само че не тъй като желае да стане проектант, а поради пристрастеността си към рисуването.
„ Мечтаех си да стана популярен художник. Винаги съм знаел че само изкуството може да ме направи благополучен. От 7 до 22-годишна възраст се бях посветил напълно на рисуването. Семейството ми ме поддържаше, даже ми бяха взели ателие в Истанбул “, споделя след години той.
Но една друга пристрастеност - към литературата и писането, го води в друга посока, след три години той напуща и през 1977 година приключва публицистика, отново в Истанбул. А на въпроса за какво въпреки всичко не е станал художник, а публицист, той даде отговор при визитата си в България през май 2011 година, когато беше почетен със званието Доктор хонорис идея на Софийския университет:
„ Когато рисувам, се усещам малоумен. Не тъкмо малоумен, само че незадоволително интелигентен. Докато пиша, съм интелигентен. “
Сред най-известните романи на Памук са " Тихата къща ", " Бялата цитадела ", " Черна книга ", " Нов живот ", " Името ми е Червен ", " Сняг ", " Музеят на невинността " , " Странности в главата ми " и " Червенокосата жена ".
" Името ми е Червен ", с която той прави най-големия си международен пробив през 90-те години, е преведена на 24 езика, а през 2003 година печели Международната дъблинска литературна премия.
" Обида на турската еднаквост "
През 2005 година две турски професионални организации завеждат наказателното дело против него за противоречащи на локалните закони изявления във връзка арменския геноцид от 1915-1917 година и избиването на десетки хиляди кюрди.
Повод за това са думите на Памук пред швейцарско издание във връзка действителността в Турция: " Тук са убити тридесет хиляди кюрди и един милион арменци. И съвсем никой не смее да спомене това. Затова аз го върша ".
Заради това той е подложен на акция на ненавист, която го принуждава да напусне страната за известно време. По-късно същата година се завръща, с цел да се изправи пред турското правораздаване - той е упрекнат в " засегнатост на турската еднаквост ".
В изявление за Би Би Си писателят споделя, че желае да отбрани свободата на словото, която е единствената вяра на Турция да се оправи с историята си.
" Това, което се е случило с османските арменци през 1915 година, е било огромно нещо, което е било прикрито от турската нация; то е било табу. Но ние би трябвало да можем да приказваме за предишното ", сподели той.
Обвиненията против Памук провокират интернационален отзив и даже комисарят по разширението на Европейския съюз Оли Рен споделя, че делото ще бъде " лакмусов тест " за ангажираността на Турция с критериите за участие в Европейски Съюз.
Осем световноизвестни създатели - Жозе Сарамаго, Габриел Гарсия Маркес, Гюнтер Грас, Умберто Еко, Карлос Фуентес, Хуан Гойтисоло, Джон Ъпдайк и Марио Варгас Льоса - излизат с общо изказване в поддръжка на Памук и осъждат обвиняванията против него като нарушаване на човешките права.
В последна сметка, главните обвиняванията против него отпадат, само че през 2011 година е наказан да заплати 6000 турски лири обезщетение за това, че е уязвил достойнството на ищците.
Междувременно - на 12 октомври 2006 година той получава Нобеловата премия за литература. В речта си тогава той споделя:
" Аз пиша, тъй като имам вродена нужда да пиша! Пиша, тъй като не мога да правя естествена работа като другите хора. Пиша, тъй като е вълнуващо да превърнеш всичките хубости и благосъстояния на живота в думи. Пиша, тъй като в никакъв случай не съм успявал да бъда благополучен. Пиша, с цел да съм благополучен. "
Същата година списание " Тайм " включва Памук в " TIME 100: Хората, които оформят нашия свят ", в категорията " Герои и пионери ".
Две години по-късно за първи път неговото творчество стартира да се учи в турските гимназии. Междувременно обаче турските управляващи арестуват 13 ултранационалисти за присъединяване в турската незаконна организация " Ергенекон ", за която се твърди, че е подготвяла убийства на политически фигури, една от които точно Памук.
През 2012 година стана ясно защо той е употребявал парите от Нобеловата премия - близо 1 млн. $ – за основаването на Музей на невинността в Истанбул (по заглавието на едноименния му роман). Той се обитава в триетажна постройка от 1897-а година в истанбулския квартал Чукурджума, която писателят купува.
Експозицията се състои от 83 елементи, също като 83-те глави в романа. Музеят беше оценен като " най-хубавият в Европа за 2014-а година и до през днешния ден е един от най-посещаваните в Турция.
През 2021 година против Орхан Памук беше заведено дело по обвиняване в огорчение на създателя на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк и турското знаме в новия му разказ „ Чумни нощи “. Според обвиняването пасажи от романа са в нарушаване на законите, пазещи паметта на политика. Памук отхвърли това.
" В книгата, по която работих пет години, няма демонстрация на пренебрежение към героите, създатели на страната. Напротив, романът е написан с почитание и удивление към тези водачи герои ", сподели писателят.
В негова отбрана се разгласи Бурхан Сьонмез , президент на ПЕН Интернешънъл:
" Орхан Памук е национално благосъстояние на Турция, литературно богатство, чиито думи отекват по целия свят. Вместо да бъде оценен, той още веднъж се оказва цел поради творчеството си. Турските управляващи нееднократно са се опитвали да запушат устата на тези, които се осмеляват да приказват, и този случай не е изключение ".
В персоналния си живот Орхан Памук има два брака. През 1982 година се дами за историчката Айлин Турегун , от която има щерка Рюя. На турски името на момичето значи фантазия, а на нея отдаден и романът " Името ми е Червен ". Бракът приключва с бракоразвод през 2001 година
През 2010 година той оповестява връзката си с индийската писателка Киран Десаи , носителка на премията " Букър ", а 12 години по-късно се дами за доста по-младата от него Аслъ Акяваш.
„ Щастие е да държиш някого в обятията си и да знаеш, че държиш целия свят “, написа Орхан Памук в една от книгите си.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ