,fit(768:433)&04:07:09)
Люпко Петрович: Левски е по-добър от ЦСКА, “червените” имат 40% шанс за титлата
Носител на Купата на европейските първенци (КЕШ) с Цървена звезда, първенец с Левски в България, водил и ЦСКА - София, печелил титли в още 9 страни. Сега обаче Люпко Петрович... няма даже контракт. Работи в Литекс без договор и краен период. Това разкри пред bTV сърбинът, който за първи път в кариерата си влиза в ролята на състезателен шеф.
С концерт пред няколко хиляди души в центъра на Ловеч и празненство с Азис. Така Литекс отпразнува Купата на България през 2004 година при първия престой на легендата отпред на отбора. Днес в града е безшумно. Всичко е друго. Отборът е във Втора лига, а Петрович в Литекс за четвърти път. На 75 години се усеща добре в Ловеч и заобикаля да прави равносметка на кариерата си. Приключението му продължава!
- Г-н Петрович, по какъв начин се чувствате още веднъж в Ловеч?
- Отлично. В Ловеч имах доста положителни резултати. Три пъти бях в Литекс. Всеки път постигах това, за което идвах – влизахме в Европа. Веднъж дори бяхме в групите - отстранихме белгийския Генк за това. После даже излязохме от потока към елиминациите. Това за Литекс и Ловеч е резултат по-ценен и от злато, традиция, история, връх...
- Сега обаче е по-различно. Сега сте във Втора лига, тимът е различен...
- Така е. Тимът е различен. Няма ги към този момент тези играчи, които са нужни на Литекс. Ще работим с младите и ще се опитаме да създадем по този начин, че Литекс един ден да се върне на мястото, на което е бил.
- За първи път сте състезателен шеф. Как се чувствате в тази роля?
- Това дава отговор на обстановката ми сега. Повече виждам тренировките и по-малко вземам участие. Показвам някои неща. Имаме много добър треньор, който работи качествено. Ценен е с това, което умее и прави. Бързо схваща това, което му споделям. Вярва в мен и аз в него.
- За първи път идвате в Ловеч преди тъкмо 20 години – през 2003-а. Какво се промени за тези 20 години?
- Много неща, всичко. И в моята земя Сърбия доста неща са трансформираха за това време. Много от нещата не са за положително, само че би трябвало да живеем. Сега и тази война в Украйна. Всичко води света към неприятно... В Ловеч смяната е, че ги няма фабриките. Няма хората къде да работят. Затова отиват в чужбина, в Германия, в Европа. Някои се връщат, а други не...
- На вас обаче тук ви е умерено?
- Да. В това отношение Ловеч е умерено място за живот. Няма трафик, както в София и Белград.
- Какви са задачите ви в този момент с Литекс? Какво желаете да постигнете?
- Аз пребивавам със и за футбола. Що се отнася до мен, ще опитам да направя по този начин, че тимът да играе добър футбол. Да върнем почитателите на стадиона, колкото и малко да са останали те в града. Да върнем резултати в Литекс и някои неща, които бяха преди. Наясно съм, че това ще бъде доста мъчно. Но аз чакам, че можем да го създадем.
- До по кое време ще останете тук?
- Нямам контракт. Между нас тук няма договори. Между мен и господин Ганчев. Аз съм тук да работя. Когато би трябвало да си потегли, няма да има никакви проблеми да го направя.
- Последният ви престой в Литекс беше много противен. Стойчо Стоилов извади тима в мача с Левски на „ Герена “ (б.р. – декември 2014-а). Какво си спомняте оттогава и каква е равносметката ви за този интервал?
- На този мач съдийството не беше както би трябвало. Абсолютно погрешно анулиран наш гол, без причина. Ние имахме тим, който можеше да победи Левски. Но по този начин се случи... Може би не трябваше да се прекъсне мача. Да изтърпим това, тъй като отборът имаше късмет да остане да играе в Първа лига.
- От 1982 до 2023 година сте бил треньор в 12 страни, в случай че вярно сме преброили...
- Може и повече да са (смее се). Аз съм обиколил света. Работил съм в Гърция, Австрия, Уругвай, Китай, Руанда... Много от тези страни бяха хубави за живеене. Харесваха и футбола. Аз съм благополучен човек, тъй като съм постигнал и резултати и обичта на целия свят. Имам другари на всички места.
- Какво научихте от толкоз доста работа на толкоз доста места?
- По отношение на живота в други страни, градове, аз бързо се ориентирах. За 2-3 дни. Работех непрекъснато и преди обед и следобяд. От Уругвай извадих някои поучения във връзка с живота, на играта. От всяка страна взимах най-хубавото. И по този начин прекосявах към идната.
- В Сърбия и в България сте бил в най-вече тимове. У нас в три – Левски, Литекс и ЦСКА, в този момент отбратно в Ловеч...
- Левски и ЦСКА са като че ли Звезда и Партизан в Сърбия. Щастлив съм, че съм упражнявал двата най-големи тима в България, а и Литекс, който им отстъпва, само че може би е под номер едно в сърцето ми. Защото с този тим съм постигнал резултати, които е мъчно да извършите в България. Харесвам и обичам всички три тима.
- Какво си мислехте за Ловеч и Литекс, когато за първи път дойдохте тук преди 20 години?
- Тогава бяха реализирани доста положителни неща. Финансирането беше по-добро. Желанието и хората също, както и това на господин Ганчев. Години поред играехме в Европа. Имахме и почитатели повече. Дойде един ден, в който Гриша взе ЦСКА – огромен тим. Беше обикновено да вземе подобен клуб. Литекс не изпадна във Втора лига, а беше изваден там.
- През 2003 година Литекс беше най-силният тим в България, а в този момент сте в един от най-слабите интервали на отбора...
- По отношение на почитателите не бяхме най-силните. Там си остават Левски и ЦСКА, както и пловдивските тимове. Но отборът ни беше мощен, както е в този момент Лудогорец. Имаше всичко – пари, организация, професионализъм. Ако този Литекс, който водих толкоз пъти, се изправи в този момент против Лудогорец, ЦСКА и Левски не се знае кой ще победи. Помня много победи на Литекс над Левски и ЦСКА. Печелихме и купи против тях. Имаше ги и резултатите. Градът беше по-добър. След влизането на България в Европа много хора от Ловеч се изселиха. Сега не виждам младежи тук. Това липсва. Надявам се, че още веднъж нещо ще се направи за Ловеч. За да може хората да живеят и се развиват тук, а не в чужбина.
- Има ли млади и надарени играчи в този момент в Литекс?
- Има, от 10 до 14-годишните са. Ловеч би трябвало да бъде централна школа.
- Доволен ли сте от това, което сте направил във футболната си кариера? Каква оценка си поставяте?
- Още не съм в края й. Има още накъде да работя. Как да не съм удовлетворен. Дори и в България не мога да мръдна метър без хората да ме поздравят. Да ме питат по какъв начин съм, по кое време пристигнах и такива неща. В Сърбия е същото. Когато отида там в различен град отвън Белград и се стартира - " Хвала ти, легендо за това време ". И по този начин. Това е знак, че хората те обичат. На митницата, когато ме видят, минавам бързо (смее се). Имам дребна защита след резултатите, които съм постигнал, в такива обстановки.
- Със Звезда ли са най-сладките ви моменти?
- Имам доста такива. Ето, с Литекс победихме Генк в Белгия с 1:0 и влязохме в групите за Купата на УЕФА. С Левски стигнахме до мачове с Ювентус. С ЦСКА отстранихме Осиек с дузпи, само че за жалост отпаднахме от Зоря (Луганск). Във футбола са значими задачите и резултатите. А по какъв начин ще играеш - офанзивно или отбранително, няма значение. За историята остават резултатите, те се записват. Не съм склонен с тези, които споделят – играхме добре, имахме обстановки, само че нямахме шанс и загубихме. Със Звезда против Марсилия (б.р. – финала за КЕШ през 1991 г.) реших, че би трябвало да играя затворено. Преди финала, когато заминавахме, публицистите ме питаха дали сме подготвени за тези 90 минути, а аз им отговорих, че ние сме подготвени за 120 минути. И бяхме. Тогава след дузпите имаше заглавия за играта ни, че била слаба, защитна, а един публицист тогава написа – помни се резултата и това, че Звезда завоюва КЕШ. Е, това остана, а не по какъв начин сме играли – добре или неприятно. Това се не помни. С това съм прочут аз... (човек седнал на скамейка на площада в Ловеч се провиква към Петрович: Ще влизаме ли в Лигата?)... Трябва ли ви? Един ден може и да стане.
- Ето, хората в Ловеч се интересуват от тима.
- Как да не... Има почитатели, които чакат резултати. Не могат да гледат по какъв начин Литекс губи. Искат в Първа лига.
- Има ли пари за там?
- Има, само че въпросът е дали желае господин Ганчев да дава (смее се). Сериозно в този момент. Той има своя работа в ЦСКА.
- Имате ли хубави мемоари от Ловеч?
- Как да не. Когато спечелихме купата във финала с ЦСКА след дузпите празнувахме три дни. Когато отстранихме Генк - също. Отиграх мача-реванш след 2:2 в Ловеч, както финала със Звезда за Купата на първенците. Действахме затворено, само че имахме късмет да отбележим един гол и продължихме. Един другар беше пристигнал в Ловеч, само че след 2:2 си потегли. Не вярваше, че ще успеем. Когато бяхме повели с 1:0 в Белгия, се върнал от Ниш в Ловеч, с цел да честваме. Мои другари от Сърбия бяха донесли цяло прасе да изпечем. Ядохме и празнувахме два дни.
- Имате ли потребност от часовник, от тревога?
- Не, църквата в Ловеч ме буди всеки ден в 8 часа.
- Европейски първенец сте, имате толкоз доста други титли, били сте в толкоз страни? Защо не си почивате и не си гледате ранчото, което имате? Откъде тази пристрастеност?
- Аз мога да почивам. Да дремя ли?! Не мога през целия ден да лежа в леглото, да не се разхождам, да не работя, да не вървя някъде. Когато съм си в Сърбия, вървя да пия кафе с моя вратар от времето в Звезда Дика Стоянович. Там изкарвам два-три часа. После вървя някъде другаде. Отивам до Златибор. Не мога да седнал съм на едно място.
- Откъде тази огромна обич към футбола?
- От дребен. Може би бях на 5 години. Роден съм в едно село до река Сава в Босна. Когато заколихме прасето, вадехме мехура, надувахме го, и си правихме по този начин топка. Тичахме след нея. После, не си припомням от кое място, се сдобихме в село с същинска топка. По през целия ден не се прибирахме, тичахме след нея, не ходихме и на учебно заведение. Деляхме се на Звезда, Партизан, Динамо (Загреб)… Може би там се роди пристрастеност у мен, че да не мога без футбол. Да, футболът носи и стрес, който нанася и гибел на хората, само че те държи жив. Този адреналин от футбола още ме държи жив. Вярвам, че по този начин ще пребивавам още доста. Дай Боже на всеки да се случи.
- Да се върнем към българския футбол в този момент. Следите ли го, ще открадне ли ЦСКА купата от Лудогорец? Какво му казвате на Гриша Ганчев, може ли да стане първенец?
- Трудно. Мисля, че би било хубаво ЦСКА да стане първенец, само че ще е тежко. Лудогорец 11 следващи години е първи. Аз не знам къща с толкоз чаши да има... Имат доста пари да купят положителни футболисти. В България побеждават, само че тази година съществува късмет за ЦСКА. За мен той е 60% за Лудогорец и 40% за ЦСКА.
- Къде е в тези проценти вашият другар Наско Сираков?
- Той е мой втори брат. В Левски изкарах положителни години и той е от хората, които познават доста футбола. Драго ми е, когато се слушам с хората от Левски и с него. Мисля, че Левски има по-добър тим от ЦСКА. Имат и добър треньор. Да, отпаднаха от малтийците в Европа. Стоилов беше мой състезател. Преписваше ми тренировките. Добре се изучи, само че от време на време човек позволява неточности в огромното си предпочитание да успее. Но не може да отстраниш ПАОК и да отпаднеш от малтийци, които не са добър тим, най-малко аз мисля по този начин. Какво значи това? Грешка на треньора. Добрият треньор има положителни резултати, слабият – слаби. Но Стоилов беше добър ход на Сираков. И през днешния ден е признат от почитателите. Не се приказва, че може да напусне даже и след осем следващи мача без победа. Всеки треньор има слаби интервали. Но Левски ги гледах с Лудогорец и изпуснаха успеха в Разград. И игра добре. Значи против мощните тимове играеше мощно, а против слабите – едва и губи.
Бъди част от " Домът на почитателите ”, играй и печели със Sportal.bg.
С концерт пред няколко хиляди души в центъра на Ловеч и празненство с Азис. Така Литекс отпразнува Купата на България през 2004 година при първия престой на легендата отпред на отбора. Днес в града е безшумно. Всичко е друго. Отборът е във Втора лига, а Петрович в Литекс за четвърти път. На 75 години се усеща добре в Ловеч и заобикаля да прави равносметка на кариерата си. Приключението му продължава!
- Г-н Петрович, по какъв начин се чувствате още веднъж в Ловеч?
- Отлично. В Ловеч имах доста положителни резултати. Три пъти бях в Литекс. Всеки път постигах това, за което идвах – влизахме в Европа. Веднъж дори бяхме в групите - отстранихме белгийския Генк за това. После даже излязохме от потока към елиминациите. Това за Литекс и Ловеч е резултат по-ценен и от злато, традиция, история, връх...
- Сега обаче е по-различно. Сега сте във Втора лига, тимът е различен...
- Така е. Тимът е различен. Няма ги към този момент тези играчи, които са нужни на Литекс. Ще работим с младите и ще се опитаме да създадем по този начин, че Литекс един ден да се върне на мястото, на което е бил.
- За първи път сте състезателен шеф. Как се чувствате в тази роля?
- Това дава отговор на обстановката ми сега. Повече виждам тренировките и по-малко вземам участие. Показвам някои неща. Имаме много добър треньор, който работи качествено. Ценен е с това, което умее и прави. Бързо схваща това, което му споделям. Вярва в мен и аз в него.
- За първи път идвате в Ловеч преди тъкмо 20 години – през 2003-а. Какво се промени за тези 20 години?
- Много неща, всичко. И в моята земя Сърбия доста неща са трансформираха за това време. Много от нещата не са за положително, само че би трябвало да живеем. Сега и тази война в Украйна. Всичко води света към неприятно... В Ловеч смяната е, че ги няма фабриките. Няма хората къде да работят. Затова отиват в чужбина, в Германия, в Европа. Някои се връщат, а други не...
- На вас обаче тук ви е умерено?
- Да. В това отношение Ловеч е умерено място за живот. Няма трафик, както в София и Белград.
- Какви са задачите ви в този момент с Литекс? Какво желаете да постигнете?
- Аз пребивавам със и за футбола. Що се отнася до мен, ще опитам да направя по този начин, че тимът да играе добър футбол. Да върнем почитателите на стадиона, колкото и малко да са останали те в града. Да върнем резултати в Литекс и някои неща, които бяха преди. Наясно съм, че това ще бъде доста мъчно. Но аз чакам, че можем да го създадем.
- До по кое време ще останете тук?
- Нямам контракт. Между нас тук няма договори. Между мен и господин Ганчев. Аз съм тук да работя. Когато би трябвало да си потегли, няма да има никакви проблеми да го направя.
- Последният ви престой в Литекс беше много противен. Стойчо Стоилов извади тима в мача с Левски на „ Герена “ (б.р. – декември 2014-а). Какво си спомняте оттогава и каква е равносметката ви за този интервал?
- На този мач съдийството не беше както би трябвало. Абсолютно погрешно анулиран наш гол, без причина. Ние имахме тим, който можеше да победи Левски. Но по този начин се случи... Може би не трябваше да се прекъсне мача. Да изтърпим това, тъй като отборът имаше късмет да остане да играе в Първа лига.
- От 1982 до 2023 година сте бил треньор в 12 страни, в случай че вярно сме преброили...
- Може и повече да са (смее се). Аз съм обиколил света. Работил съм в Гърция, Австрия, Уругвай, Китай, Руанда... Много от тези страни бяха хубави за живеене. Харесваха и футбола. Аз съм благополучен човек, тъй като съм постигнал и резултати и обичта на целия свят. Имам другари на всички места.
- Какво научихте от толкоз доста работа на толкоз доста места?
- По отношение на живота в други страни, градове, аз бързо се ориентирах. За 2-3 дни. Работех непрекъснато и преди обед и следобяд. От Уругвай извадих някои поучения във връзка с живота, на играта. От всяка страна взимах най-хубавото. И по този начин прекосявах към идната.
- В Сърбия и в България сте бил в най-вече тимове. У нас в три – Левски, Литекс и ЦСКА, в този момент отбратно в Ловеч...
- Левски и ЦСКА са като че ли Звезда и Партизан в Сърбия. Щастлив съм, че съм упражнявал двата най-големи тима в България, а и Литекс, който им отстъпва, само че може би е под номер едно в сърцето ми. Защото с този тим съм постигнал резултати, които е мъчно да извършите в България. Харесвам и обичам всички три тима.
- Какво си мислехте за Ловеч и Литекс, когато за първи път дойдохте тук преди 20 години?
- Тогава бяха реализирани доста положителни неща. Финансирането беше по-добро. Желанието и хората също, както и това на господин Ганчев. Години поред играехме в Европа. Имахме и почитатели повече. Дойде един ден, в който Гриша взе ЦСКА – огромен тим. Беше обикновено да вземе подобен клуб. Литекс не изпадна във Втора лига, а беше изваден там.
- През 2003 година Литекс беше най-силният тим в България, а в този момент сте в един от най-слабите интервали на отбора...
- По отношение на почитателите не бяхме най-силните. Там си остават Левски и ЦСКА, както и пловдивските тимове. Но отборът ни беше мощен, както е в този момент Лудогорец. Имаше всичко – пари, организация, професионализъм. Ако този Литекс, който водих толкоз пъти, се изправи в този момент против Лудогорец, ЦСКА и Левски не се знае кой ще победи. Помня много победи на Литекс над Левски и ЦСКА. Печелихме и купи против тях. Имаше ги и резултатите. Градът беше по-добър. След влизането на България в Европа много хора от Ловеч се изселиха. Сега не виждам младежи тук. Това липсва. Надявам се, че още веднъж нещо ще се направи за Ловеч. За да може хората да живеят и се развиват тук, а не в чужбина.
- Има ли млади и надарени играчи в този момент в Литекс?
- Има, от 10 до 14-годишните са. Ловеч би трябвало да бъде централна школа.
- Доволен ли сте от това, което сте направил във футболната си кариера? Каква оценка си поставяте?
- Още не съм в края й. Има още накъде да работя. Как да не съм удовлетворен. Дори и в България не мога да мръдна метър без хората да ме поздравят. Да ме питат по какъв начин съм, по кое време пристигнах и такива неща. В Сърбия е същото. Когато отида там в различен град отвън Белград и се стартира - " Хвала ти, легендо за това време ". И по този начин. Това е знак, че хората те обичат. На митницата, когато ме видят, минавам бързо (смее се). Имам дребна защита след резултатите, които съм постигнал, в такива обстановки.
- Със Звезда ли са най-сладките ви моменти?
- Имам доста такива. Ето, с Литекс победихме Генк в Белгия с 1:0 и влязохме в групите за Купата на УЕФА. С Левски стигнахме до мачове с Ювентус. С ЦСКА отстранихме Осиек с дузпи, само че за жалост отпаднахме от Зоря (Луганск). Във футбола са значими задачите и резултатите. А по какъв начин ще играеш - офанзивно или отбранително, няма значение. За историята остават резултатите, те се записват. Не съм склонен с тези, които споделят – играхме добре, имахме обстановки, само че нямахме шанс и загубихме. Със Звезда против Марсилия (б.р. – финала за КЕШ през 1991 г.) реших, че би трябвало да играя затворено. Преди финала, когато заминавахме, публицистите ме питаха дали сме подготвени за тези 90 минути, а аз им отговорих, че ние сме подготвени за 120 минути. И бяхме. Тогава след дузпите имаше заглавия за играта ни, че била слаба, защитна, а един публицист тогава написа – помни се резултата и това, че Звезда завоюва КЕШ. Е, това остана, а не по какъв начин сме играли – добре или неприятно. Това се не помни. С това съм прочут аз... (човек седнал на скамейка на площада в Ловеч се провиква към Петрович: Ще влизаме ли в Лигата?)... Трябва ли ви? Един ден може и да стане.
- Ето, хората в Ловеч се интересуват от тима.
- Как да не... Има почитатели, които чакат резултати. Не могат да гледат по какъв начин Литекс губи. Искат в Първа лига.
- Има ли пари за там?
- Има, само че въпросът е дали желае господин Ганчев да дава (смее се). Сериозно в този момент. Той има своя работа в ЦСКА.
- Имате ли хубави мемоари от Ловеч?
- Как да не. Когато спечелихме купата във финала с ЦСКА след дузпите празнувахме три дни. Когато отстранихме Генк - също. Отиграх мача-реванш след 2:2 в Ловеч, както финала със Звезда за Купата на първенците. Действахме затворено, само че имахме късмет да отбележим един гол и продължихме. Един другар беше пристигнал в Ловеч, само че след 2:2 си потегли. Не вярваше, че ще успеем. Когато бяхме повели с 1:0 в Белгия, се върнал от Ниш в Ловеч, с цел да честваме. Мои другари от Сърбия бяха донесли цяло прасе да изпечем. Ядохме и празнувахме два дни.
- Имате ли потребност от часовник, от тревога?
- Не, църквата в Ловеч ме буди всеки ден в 8 часа.
- Европейски първенец сте, имате толкоз доста други титли, били сте в толкоз страни? Защо не си почивате и не си гледате ранчото, което имате? Откъде тази пристрастеност?
- Аз мога да почивам. Да дремя ли?! Не мога през целия ден да лежа в леглото, да не се разхождам, да не работя, да не вървя някъде. Когато съм си в Сърбия, вървя да пия кафе с моя вратар от времето в Звезда Дика Стоянович. Там изкарвам два-три часа. После вървя някъде другаде. Отивам до Златибор. Не мога да седнал съм на едно място.
- Откъде тази огромна обич към футбола?
- От дребен. Може би бях на 5 години. Роден съм в едно село до река Сава в Босна. Когато заколихме прасето, вадехме мехура, надувахме го, и си правихме по този начин топка. Тичахме след нея. После, не си припомням от кое място, се сдобихме в село с същинска топка. По през целия ден не се прибирахме, тичахме след нея, не ходихме и на учебно заведение. Деляхме се на Звезда, Партизан, Динамо (Загреб)… Може би там се роди пристрастеност у мен, че да не мога без футбол. Да, футболът носи и стрес, който нанася и гибел на хората, само че те държи жив. Този адреналин от футбола още ме държи жив. Вярвам, че по този начин ще пребивавам още доста. Дай Боже на всеки да се случи.
- Да се върнем към българския футбол в този момент. Следите ли го, ще открадне ли ЦСКА купата от Лудогорец? Какво му казвате на Гриша Ганчев, може ли да стане първенец?
- Трудно. Мисля, че би било хубаво ЦСКА да стане първенец, само че ще е тежко. Лудогорец 11 следващи години е първи. Аз не знам къща с толкоз чаши да има... Имат доста пари да купят положителни футболисти. В България побеждават, само че тази година съществува късмет за ЦСКА. За мен той е 60% за Лудогорец и 40% за ЦСКА.
- Къде е в тези проценти вашият другар Наско Сираков?
- Той е мой втори брат. В Левски изкарах положителни години и той е от хората, които познават доста футбола. Драго ми е, когато се слушам с хората от Левски и с него. Мисля, че Левски има по-добър тим от ЦСКА. Имат и добър треньор. Да, отпаднаха от малтийците в Европа. Стоилов беше мой състезател. Преписваше ми тренировките. Добре се изучи, само че от време на време човек позволява неточности в огромното си предпочитание да успее. Но не може да отстраниш ПАОК и да отпаднеш от малтийци, които не са добър тим, най-малко аз мисля по този начин. Какво значи това? Грешка на треньора. Добрият треньор има положителни резултати, слабият – слаби. Но Стоилов беше добър ход на Сираков. И през днешния ден е признат от почитателите. Не се приказва, че може да напусне даже и след осем следващи мача без победа. Всеки треньор има слаби интервали. Но Левски ги гледах с Лудогорец и изпуснаха успеха в Разград. И игра добре. Значи против мощните тимове играеше мощно, а против слабите – едва и губи.
Бъди част от " Домът на почитателите ”, играй и печели със Sportal.bg.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ