Носи изгрева в себе си и гледай нагоре към светлината,

Носи изгрева в себе си и гледай нагоре към светлината, към небето, към вярата. Надеждата е знамение.

Ние, хората, вкусили от плода на Знанието, не сме призвани просто да съществуваме, а да се въздигаме - посредством волята, духа, душата, мозъка и сърцето … до онази точка, в която човешката божественост се слива с Божествената човещина.

И по този път най-коварният зложелател не е злото, а унинието - оня незабележим мрак, който краде смисъла, обезсилва вярата и прави светлината да избледнява даже в най-светлия ден.

Да, постоянно ще има неприятни хора, неточни сътрудници, неправда, необяснима грозотия. 

Светът е огледало с пукнатини. 
Но това не анулира хубостта, не обезсилва смисъла.
Не унищожава Светлината … в случай че ние сами не ѝ обърнем тил.

Унинието не се лекува със давност. Лекува се със пробуждане. 
С възкресение от вътрешната страна.

И по тази причина през днешния ден, дружно, си пожелаваме …

Не просто да честваме Възкресението, а да го въплътим.

Да възкръсне в нас смисълът … по-силен от страха, по-тих от думите, по-дълбок от болката.

Да възкръсне в нас вярата … не като доктрина, а като огън, който осветява пътя.

Да възкръсне в нас любовта … не като страст, а като надълбоко наличие и благосклонност.

Да възкръсне в нас силата … не да побеждаваме другите, а да се завръщаме към себе си още веднъж и още веднъж, с деликатност и решителност.

Никога не се опасявай да започнеш изначало.
Защото всяка зима има своя пролет. 
И всяка сянка … своя светлина.
И тъй като ние сме тук не просто да живеем, а да възкръсваме - още веднъж и още веднъж - в Духа.

Христос Воскресе!
Светлина в сърцата ни.
Пламък в духа ни.
И смисъл във всяка стъпка напред.

Ние, дружно
с обич,
Неделя

Днес е неделя.

Неделя Шонова