Мария Панайотова и Катерина Миланова – организатори на Нощта на театрите в България пред Lupa.bg: Искрата на Нощта на театрите става все по-ярка и привлича все повече зрители и участници
Нощта на театрите ще настъпи за единадесети път в България на 18 ноември (събота) и ще отвори вратите на театъра към сърцата и душите на феновете. Благодарение на две дами - Мария Панайотова и Катерина Миланова от 2013 година страната ни също е част от тази европейска самодейност, чиято цел е да разпространява театралното изкуство във всичките му форми, да сближи сцената и залата, артистите и феновете. Каузата, зад която застават Мария и Катерина, е най-малко един път годишно публиката да преживее доста спектакъл вкупом в разнообразни артистични пространства и дружно да усети по несравним метод магията на Театъра.
Организаторите на Нощта на театрите в България се надяват тази страст да се съобщи на хора от разнообразни възрасти, с разностранни ползи и усети, тъй че всеки от тях да откри нещо, което да го допре надълбоко, да го развълнува и даже раздруса, тъй че фенът да се отдаде на театъра и в останалите нощи от годината. Нощта на театрите поддържа млади и дебютиращи артисти, режисьори, драматурзи и всички надарени хора в театралната сфера.
Нощта на театрите има и своите посланици - известни лица на театралното и балетното изкуство, които всяка година стават Нощни персонажи в един от най-емблематичните планове на европейската самодейност Нощ на театрите. Тази година фотографският прочит е под надпис „ Под властта на театъра всяка роля е друго царство “ и показва създателите в „ светлината “ на сценичен сън-колаж, където всеки пресъздава чувството си за постоянно живия спектакъл – за невероятната и съкровена връзка сред сцената и персоналния свят, оттатък границите на действителността - през страсти и открития, през смях и осъзнаване, през възприятията, споделят уредниците на Нощта на театрите в България.
" Нощните персонажи “ за първи път са показани единствено виртуално – на мониторите на метро станциите в София и в онлайн пространството. От 2023 година Нощта на театрите стартира своята Зелена стратегия за понижаване на въглеродния отпечатък.
Тази година посланици на Нощта на театъра и основни герои в концептуалните фотографии са едни от най-обичаните лица на българското изкуство – режисьорите Галин Стоев и Явор Гърдев, писателят и драматург Александър Секулов, актьорите Владимир Михайлов, Деян Донков, Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Теодора Духовникова, Дарин Ангелов, Христо Петков, Мартин Димитров, Ованес Торосян, Деян Ангелов, Весела Бабинова, Луиза Григорова-Макариев, Радина Кърджилова, Боряна Братоева, Константин Еленков и Антон Угринов, прима балерината Марта Петкова и премиер-солистът Никола Хаджитанев. В новата серия фотографии Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски работиха с Марина Младенова и екипите на The Smarts и SHOOT.
Като уредници на най-мащабното театрално събитие в България – Нощта на театрите – Мария Панайотова и Катерина Миланова описаха пред Lupa.bg за вдъхновението, провокациите и любовта към Театъра.
- За 11-та поредна година в Нощта на театрите България ще преживее най-хубавата власт – властта на театъра. Бихте ли споделили какъв брой градове и арт институции ще се включат в Нощта на театрите на 18 ноември, какъв брой общо спектакъла ще бъдат показани в този ден у нас и какъв брой почти фенове очаквате да се допрян до магията на театралното изкуство?
Катерина: В 11-та Нощ на театрите имаме 14 града: София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Благоевград, Плевен, Шумен, Симитли, Кърджали, Търговище, Пазарджик, Ловеч, Сливен. А общо програмните наличия все още са 80: спектакли, изложения, разходки зад кулисите, срещи с артисти и режисьори и други Палитрата е огромна, тъй че всеки може да открие нещо за себе си и да се наслаждения на спектакъл в другите му форми.
Мария: Зад статистиката стои и нещо друго – в случването на Нощта година след година в действителност най-ценното е, че съумява да приобщи от ден на ден фенове, театрали и хора, които се интересуват от театралното изкуство.
И най-готиното е по какъв начин тази искра става все по-ярка и все по-обхватна – искрата на съзидателната сила, която топли душите на хората.
Мария Панайотова споделя, че за нея Театърът е Форма на Безвремие, изпълнена със Светлина
- Споделяте, че „ В театъра сме разграничени на играещи и гледащи, на фенове и функции, на артисти, създатели и режисьори... Но тази Нощ ние сме и спектакълът, и публиката. Завладени от театъра, ние слагаме театралната корона и разбираме, че всяка роля е друго царство “. Коя корона е по-тежка – тази, която носи артистът или фенът?
К: Всяка корона, върви с отговорност и ангажимент, без значение кой я носи.
М: Всяка корона е тежка, без значение на чия глава е положена.
- Кое е водещото, когато каните създател да стане дипломат на Нощта на театрите?
К: Посланиците на Нощ на театрите преди всичко са хора, които обожават работата си. Те носят пристрастеност, с която заразяват другите към тях и я предават с гения си. За нас е значимо те да припознаят и задачата на Нощта и да са подготвени да бъдат посланици на театъра.
М: Този избор по никакъв начин не е елементарен. Аз персонално се поверявам на интуицията си – съвсем в никакъв случай не ме е подвеждала в преценката за хората, с които желая да сътворяваме Нощта на театрите.
За Катерина Миланова Театърът е друго време и пространство, което въодушевява, предизвика и замисля
- Вече няколко години организирате и онлайн полемика, в която вземат участие както посланиците на самодейността, по този начин и други създатели – артисти, режисьори, драматурзи. На какви съществени тематики ще заложите по време на Live Cam на 18 ноември?
К: Стремим се тематиките, които обсъждаме, с изключение на да са настоящи, само че и в някаква степен да предизвикат новаторството и позитивна смяна. Защото театъра, както всяка друга сфера, не остава статична, той се трансформира, само че има и друга функционалност – да въодушевява, да предизвика... Затова ще си приказваме с нашите посетители в границите на няколкото часа в LIveCam.
М:Истината е, че започнахме да вършим Live Cam-a като другарски жест към създателите и феновете и последователно този формат се обособи като едно от най-специалните ни наличия, тъй като в същността си е „ среща с театъра “ в чистата му форма, без злободневието на деня, без страничните груби медийни въпроси. Един прям и персонален диалог за театъра.
Тази година нашето нощно-театралното talk show ще предложи забавни диалози в няколко тематични панела: За „ Хага “ и Театъра и настоящи събития (с Галин Стоев, Юлиан Вергов, Дарин Ангелов, Христо Петков, Радина Кърджилова), за Думите в театъра и „ Това не го казвай “ (с Явор Гърдев, Теодора Духовникова и Захари Бахаров); за Въображението, което трансформира света (с Владимир Карамазов и включване от Маргейт, Англия на Chef Aлександър Таралежков и от Пловдив – на Александър Секулов); за Любовта (с Яна Борисова, Владимир Михайлов, Мартин Димитров, Боряна Братоева); за Младите в театъра (с Деян Донков, Антон Угринов, Ованес Торосян и Константин Еленков) и други
Христо Петков, Владимир Михайлов, Явор Гърдев, Луиза Григорова-Макариев, Юлиан Вергов и Теодора Духовникова
- Сега организирате 11-то подред издание. Като се обърнете обратно през годините с какво Нощта на театрите през 2023 е по-различна от първото издание през 2013 година?
К: Всяко издание е друго от предходното. Но това, което остава непроменено, е да се опитваме да покажем другите лица на театъра или в случай че се придържаме към тазгодишното ни обръщение – другите кралства. В първото издание се бяхме фокусирали да осъществяваме събитието в София, като покажем разнообразни театрални форми и подиуми, на които може да има представления. От второто издание насам сме отворени към всички театри и театрални обединения от страната и освен. Това, което ни радва е, че събитието стана предстоящо и жадувано, както за участниците, по този начин и за феновете.
М:През 10 нощи в 11-тата (ако създадем лека алюзия с посланието ни от 2022 г.) чувствам, че сме извървели дълъг Път и като че ли (или заради) посредством Опита, насъбран с Нощта на театрите, успяхме да намерим разнообразни способи на общуване и промяна в изкуството. Т.е. Нощта като формат и идея съумя да ги откри, да ги запази и да ги преобърне тези способи – да отвори театъра към феновете и (може би) към самите създатели. Като това, несъмнено, е развой, който продължава непрестанно. Но най-вече ме въодушевява чувството за реципрочност - Нощта (се) трансформира (чрез) подтекста, хората, нагласите…
Александър Секулов, Галин Стоев, Деян Донков, Мартин Димитров, Марта Петкова и Никола Хаджитанев
- Кое за вас като уредници е най-голямото предизвикателство при организирането на такава огромна самодейност? Носи ли ви задоволство Нощта на театрите?
К:Предизвикателства имаме всяка година, което е обикновено при такава огромна самодейност. Може би това, което ни провокира са ресурсите, нужни за реализацията на Нощ на театрите. Но значимото за нас е намирането на решение и да вървим напред. Честно казано, след 10 сполучливи и огромни събития зад тила, сме стигнали до извода, че нищо не е непременно и да работим с хората, с които сме на едни честоти, т.е. виждат смисъла в самодейността, напъните и желанието, с които я осъществяваме.
Да работим с тези другари на Нощта е чест и наслаждение. А това, което ни носи задоволство и ни зарежда, е да забележим хората по улиците, които отиват на спектакъл, тези които вършат проекти какъв брой постановки ще могат да посетят. Вълнението, което кипи. Посланиците и екипите на театрите, които споделят, че за тях Нощ на театрите е празник.
М:Все още наивно се надяваме, че идната година ще ни е по-лесно, само че всякога е като за първи път. Може това да е тайната - да се “впускаш ” толкоз вихрено в Нощта, все едно няма да се повтори и да е в действителност неповторимо като прекарване. А компликациите по Пътя са толкоз колкото са и щастливите моменти.
Деян Ангелов, Радина Кърджилова, Антон Угринов, Константин Еленков, Дарин Ангелов и Боряна Братоева
- Тази година фотографският план „ Нощни персонажи “, който съпътства Нощта на театрите и в който се включват българските посланици на самодейността, върви единствено виртуално – в интернет пространството и на мониторите в софийското метро. Защо решихте Нощните персонажи да са единствено цифрови и не смятате ли, това ненапълно стеснява кръга на хората, които биха се докоснали до този хубав и логичен фотографски план?
К: Всяка Нощ би трябвало да има нещо друго, а в тази искахме да насочим вниманието върху резистентност. Не мисля, че стесняваме кръга на хората, които да видят Нощните персонажи в цифровото пространство. Наш фокус постоянно са били и младежите, за които цифровото е най-посещаваното място. А и то е налично за всички без изключително изпитание.
М: Точно противоположното е – цифровите благоприятни условия са безчет и от нас зависи да ги употребяваме по съответен метод – а тази година „ счупихме клишето “, че изложбата би трябвало да е отпечатана на хартия и сме доста щастливи, че направихме тази крачка към нашата Зелена стратегия.
Весела Бабинова, Владимир Карамазов и Ованес Торосян
- Какви са вашите усещания, като хора тясно свързани с театралното изкуство, обича ли българинът да върви на спектакъл, има ли финансова опция за това и по какъв начин са се трансформирали неговите настройки към театъра за последните 10 години, през три от които преживяхме и непредвидена и комплицирана коронавирус пандемия?
К: Да, това, което следим и като фенове през последните години (и след Covid) е интерес към театъра. Много хора споделят, и от двете страни на сцената, че театърът е живо изкуство, т.е. да си в залата и да споделяш тази страст е нещо, което не може да се случи през екран.
Страхотно е, че има огромен избор от постановки за всеки усет и желания.
М: Доста комплициран въпрос, за който си би трябвало съществено изследване и разбор. Театралният пазар в България, колкото и да е дребен, въпреки всичко има своите специфики. Така е и с публиката – има градове, в които кипи плевел сценичен живот и изборът в действителност е огромен.
Моите персонални усещания са, че в българския спектакъл има доста стойностни планове, които са на международно равнище и към тях ползата е огромен, билетите се разпродават бързо, без значение, че са в междинния или високия ценови клас. Т.е. когато продукцията е качествена, няма нищо неприятно билетите за нея да са на по-висока цена.
За да се получи първокласен краен артикул в реализацията му са вложени съответните финансови, човешки и времеви средства. И това не се отнася единствено за театралното изкуство, по този начин е по принцип.
- Участвахте преди известно време в проучване, което да откри какви са настройките на хората у нас да вървят на спектакъл. С днешна дата какви са главните претекстове на българската аудитория да влиза в театралната зала?
К: Да, това беше първото изследване за сегментация на феновете, които посещават театрите. С интерес установихме, че няма особени разлики сред публиките в другите европейски страни, които бяха част от този план. Единствената причина, в която българските фенове водеха, по отношение на другите страни, бе повода за посещаване, която е вдъхновението от театъра.
Вярваме, че и към днешна дата аргументите не са се трансформирали изключително, а точно: да се вдъхновят, да се забавляват, да имат споделено време с другари и близки, да видят нещо ново. В последна сметка, какъвто и да е претекстът, значимото е ползата към театралното изкуство да продължава и да се възпитава.
М: Много обичам като отида на спектакъл в минутите преди началото на спектакъла да следя влизащите в залата фенове. И постоянно „ слухтя “ какво си приказват хората към мен. Някаква магична комбинация от вдъхновение, упования и шерване на кой какво знае за пиесата.
А след края на представлението, когато залата „ избухне “ в овации, а някои от хората в близост са с насълзени очи и отправени към сцената погледи, намерили са смисъла или са се замислили. Ако би трябвало да определям моя персонален претекст – може би ще е – за 2 часа да съм част от живата среща на силите на човешките души, събрани в театралното пространство.
- Смятате ли, че феновете имат духовна потребност от спектакли, които да са по-философски, които да ги провокират към преосмисляне на живота и към катарзис?
К: В продължение на предходния въпрос – да, има подобен сегмент от публиката, който търси такива представления, които да ги предизвикат и замислят. Щастливи сме, че част от посланическия екип са и точно такива създатели, които не се опасяват да вършат точно такива постановки.
М: Тук ще си послужа с два образеца от моя неотдавнашен персонален опит. В последните години деликатно предпочитам театралните постановки, които навестявам. И две представления неотдавна тотално ми „ завъртяха “ главата и възприятията. Смляха ги прочувствено и предизвикаха въображението ми. Но всяко по своя неповторим метод. В „ Хага “ всичко беше безусловно и условно, тъжно и смешно, тук-и-сега и там-и-някога… с ювелирна постановка на Галин Стоев и страхотни артисти, изключителна образна и музикална среда.
В „ Антихрист “ всяко едно изразно средство работеше в съвършен синхрон с всички останали. И действието се случи в самобитно пространство от светли и тъмни лъчове (буквално и метафорично) и космополитен радар, а пространството беше и посиняло, и смирено, и онемяло, като че ли с цел да е в унисон с страстите, които бушуват в душите на героите и феновете. Невероятно е това! И когато твоето създание е „ минало “ през сходни положения, даже и след края им изпитва неистовата потребност „ да походи още малко нататък, още малко на открито, из цялата Вселена… “.
- Често в театралните среди се разяснява така наречен сценичен етикет или по какъв начин феновете да се държат в театъра. За страдание към този момент стана процедура всяко зрелище да стартира с най-малко 10 минути забавяне, защото част от публиката взема решение, че й е разрешено да влиза след избрания час в залата. Продължава и казусът със звъненето на телефоните. В този смисъл има ли още нещо, което биха могли да създадат създателите и театрите като институции, с цел да покачат културата на феновете в това отношение?
К:Да не престават с тези старания, тъй като както споделихме по-рано, средата се трансформира. В Нощта на театрите сме водили много полемики в тази посока и сме давали публичност на тематиката. Може би поколението от което сме ние, водени на спектакъл и опера от детска възраст, сме научени и етикетът се е предавал от фамилията и от проведените визити от учебно заведение, тъй че не е имало нужда от толкоз директна връзка.
Сега е по-различно. Няма нищо неприятно всеки спектакъл да осведоми публиката си за етикета, който би трябвало да се следва, когато влезеш в залата. Това следим и в доста западноевропейски театри, които имат специфична секция на техните уебстраници. Друг миг е, в случай че все пак липсва уважението към спазването на този етикет. Това е въпрос на просвета на всеки, който прекрачи прага на театъра и въпрос на почитание към всички в залата и към хората на и зад сцената.
- Ако би трябвало накратко да насърчите феновете да вървят на спектакъл какво бихте им споделили?
К: Тези, които вървят на спектакъл, не мисля, че имат потребност от поощрение. А за всички останали – докоснеш ли се до магията, която се случва по време на зрелище – това остава вечно и жаждата не стихва.
М: Ще си послужа с едно театрално вярване за така наречен The Ghost Light, която успокоява театралните призраци, с цел да може животът и силата в театъра в никакъв случай да не угасват изцяло.
Много мощно имам вяра, че хората, които вървят на спектакъл, са част от един енергиен поток - от потомство на потомство, от място на място, от артист на артист, даже от Нощ на Нощ и стават част от онази прочувствена нишка на прояснение, която ни вплита и събира като общественост.
- За вас театърът е… – бихте ли го описали с три думи.
К: Различно време и пространство, което ме въодушевява, предизвика и замисля.
М: Форма на Безвремие, изпълнена със Светлина!
Снимки: Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски
Пълната стратегия на Нощта на театрите може да намерите.
Организаторите на Нощта на театрите в България се надяват тази страст да се съобщи на хора от разнообразни възрасти, с разностранни ползи и усети, тъй че всеки от тях да откри нещо, което да го допре надълбоко, да го развълнува и даже раздруса, тъй че фенът да се отдаде на театъра и в останалите нощи от годината. Нощта на театрите поддържа млади и дебютиращи артисти, режисьори, драматурзи и всички надарени хора в театралната сфера.
Нощта на театрите има и своите посланици - известни лица на театралното и балетното изкуство, които всяка година стават Нощни персонажи в един от най-емблематичните планове на европейската самодейност Нощ на театрите. Тази година фотографският прочит е под надпис „ Под властта на театъра всяка роля е друго царство “ и показва създателите в „ светлината “ на сценичен сън-колаж, където всеки пресъздава чувството си за постоянно живия спектакъл – за невероятната и съкровена връзка сред сцената и персоналния свят, оттатък границите на действителността - през страсти и открития, през смях и осъзнаване, през възприятията, споделят уредниците на Нощта на театрите в България.
" Нощните персонажи “ за първи път са показани единствено виртуално – на мониторите на метро станциите в София и в онлайн пространството. От 2023 година Нощта на театрите стартира своята Зелена стратегия за понижаване на въглеродния отпечатък.
Тази година посланици на Нощта на театъра и основни герои в концептуалните фотографии са едни от най-обичаните лица на българското изкуство – режисьорите Галин Стоев и Явор Гърдев, писателят и драматург Александър Секулов, актьорите Владимир Михайлов, Деян Донков, Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Теодора Духовникова, Дарин Ангелов, Христо Петков, Мартин Димитров, Ованес Торосян, Деян Ангелов, Весела Бабинова, Луиза Григорова-Макариев, Радина Кърджилова, Боряна Братоева, Константин Еленков и Антон Угринов, прима балерината Марта Петкова и премиер-солистът Никола Хаджитанев. В новата серия фотографии Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски работиха с Марина Младенова и екипите на The Smarts и SHOOT.
Като уредници на най-мащабното театрално събитие в България – Нощта на театрите – Мария Панайотова и Катерина Миланова описаха пред Lupa.bg за вдъхновението, провокациите и любовта към Театъра.
- За 11-та поредна година в Нощта на театрите България ще преживее най-хубавата власт – властта на театъра. Бихте ли споделили какъв брой градове и арт институции ще се включат в Нощта на театрите на 18 ноември, какъв брой общо спектакъла ще бъдат показани в този ден у нас и какъв брой почти фенове очаквате да се допрян до магията на театралното изкуство?
Катерина: В 11-та Нощ на театрите имаме 14 града: София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Благоевград, Плевен, Шумен, Симитли, Кърджали, Търговище, Пазарджик, Ловеч, Сливен. А общо програмните наличия все още са 80: спектакли, изложения, разходки зад кулисите, срещи с артисти и режисьори и други Палитрата е огромна, тъй че всеки може да открие нещо за себе си и да се наслаждения на спектакъл в другите му форми.
Мария: Зад статистиката стои и нещо друго – в случването на Нощта година след година в действителност най-ценното е, че съумява да приобщи от ден на ден фенове, театрали и хора, които се интересуват от театралното изкуство.
И най-готиното е по какъв начин тази искра става все по-ярка и все по-обхватна – искрата на съзидателната сила, която топли душите на хората.
Мария Панайотова споделя, че за нея Театърът е Форма на Безвремие, изпълнена със Светлина
- Споделяте, че „ В театъра сме разграничени на играещи и гледащи, на фенове и функции, на артисти, създатели и режисьори... Но тази Нощ ние сме и спектакълът, и публиката. Завладени от театъра, ние слагаме театралната корона и разбираме, че всяка роля е друго царство “. Коя корона е по-тежка – тази, която носи артистът или фенът?
К: Всяка корона, върви с отговорност и ангажимент, без значение кой я носи.
М: Всяка корона е тежка, без значение на чия глава е положена.
- Кое е водещото, когато каните създател да стане дипломат на Нощта на театрите?
К: Посланиците на Нощ на театрите преди всичко са хора, които обожават работата си. Те носят пристрастеност, с която заразяват другите към тях и я предават с гения си. За нас е значимо те да припознаят и задачата на Нощта и да са подготвени да бъдат посланици на театъра.
М: Този избор по никакъв начин не е елементарен. Аз персонално се поверявам на интуицията си – съвсем в никакъв случай не ме е подвеждала в преценката за хората, с които желая да сътворяваме Нощта на театрите.
За Катерина Миланова Театърът е друго време и пространство, което въодушевява, предизвика и замисля
- Вече няколко години организирате и онлайн полемика, в която вземат участие както посланиците на самодейността, по този начин и други създатели – артисти, режисьори, драматурзи. На какви съществени тематики ще заложите по време на Live Cam на 18 ноември?
К: Стремим се тематиките, които обсъждаме, с изключение на да са настоящи, само че и в някаква степен да предизвикат новаторството и позитивна смяна. Защото театъра, както всяка друга сфера, не остава статична, той се трансформира, само че има и друга функционалност – да въодушевява, да предизвика... Затова ще си приказваме с нашите посетители в границите на няколкото часа в LIveCam.
М:Истината е, че започнахме да вършим Live Cam-a като другарски жест към създателите и феновете и последователно този формат се обособи като едно от най-специалните ни наличия, тъй като в същността си е „ среща с театъра “ в чистата му форма, без злободневието на деня, без страничните груби медийни въпроси. Един прям и персонален диалог за театъра.
Тази година нашето нощно-театралното talk show ще предложи забавни диалози в няколко тематични панела: За „ Хага “ и Театъра и настоящи събития (с Галин Стоев, Юлиан Вергов, Дарин Ангелов, Христо Петков, Радина Кърджилова), за Думите в театъра и „ Това не го казвай “ (с Явор Гърдев, Теодора Духовникова и Захари Бахаров); за Въображението, което трансформира света (с Владимир Карамазов и включване от Маргейт, Англия на Chef Aлександър Таралежков и от Пловдив – на Александър Секулов); за Любовта (с Яна Борисова, Владимир Михайлов, Мартин Димитров, Боряна Братоева); за Младите в театъра (с Деян Донков, Антон Угринов, Ованес Торосян и Константин Еленков) и други
Христо Петков, Владимир Михайлов, Явор Гърдев, Луиза Григорова-Макариев, Юлиан Вергов и Теодора Духовникова
- Сега организирате 11-то подред издание. Като се обърнете обратно през годините с какво Нощта на театрите през 2023 е по-различна от първото издание през 2013 година?
К: Всяко издание е друго от предходното. Но това, което остава непроменено, е да се опитваме да покажем другите лица на театъра или в случай че се придържаме към тазгодишното ни обръщение – другите кралства. В първото издание се бяхме фокусирали да осъществяваме събитието в София, като покажем разнообразни театрални форми и подиуми, на които може да има представления. От второто издание насам сме отворени към всички театри и театрални обединения от страната и освен. Това, което ни радва е, че събитието стана предстоящо и жадувано, както за участниците, по този начин и за феновете.
М:През 10 нощи в 11-тата (ако създадем лека алюзия с посланието ни от 2022 г.) чувствам, че сме извървели дълъг Път и като че ли (или заради) посредством Опита, насъбран с Нощта на театрите, успяхме да намерим разнообразни способи на общуване и промяна в изкуството. Т.е. Нощта като формат и идея съумя да ги откри, да ги запази и да ги преобърне тези способи – да отвори театъра към феновете и (може би) към самите създатели. Като това, несъмнено, е развой, който продължава непрестанно. Но най-вече ме въодушевява чувството за реципрочност - Нощта (се) трансформира (чрез) подтекста, хората, нагласите…
Александър Секулов, Галин Стоев, Деян Донков, Мартин Димитров, Марта Петкова и Никола Хаджитанев
- Кое за вас като уредници е най-голямото предизвикателство при организирането на такава огромна самодейност? Носи ли ви задоволство Нощта на театрите?
К:Предизвикателства имаме всяка година, което е обикновено при такава огромна самодейност. Може би това, което ни провокира са ресурсите, нужни за реализацията на Нощ на театрите. Но значимото за нас е намирането на решение и да вървим напред. Честно казано, след 10 сполучливи и огромни събития зад тила, сме стигнали до извода, че нищо не е непременно и да работим с хората, с които сме на едни честоти, т.е. виждат смисъла в самодейността, напъните и желанието, с които я осъществяваме.
Да работим с тези другари на Нощта е чест и наслаждение. А това, което ни носи задоволство и ни зарежда, е да забележим хората по улиците, които отиват на спектакъл, тези които вършат проекти какъв брой постановки ще могат да посетят. Вълнението, което кипи. Посланиците и екипите на театрите, които споделят, че за тях Нощ на театрите е празник.
М:Все още наивно се надяваме, че идната година ще ни е по-лесно, само че всякога е като за първи път. Може това да е тайната - да се “впускаш ” толкоз вихрено в Нощта, все едно няма да се повтори и да е в действителност неповторимо като прекарване. А компликациите по Пътя са толкоз колкото са и щастливите моменти.
Деян Ангелов, Радина Кърджилова, Антон Угринов, Константин Еленков, Дарин Ангелов и Боряна Братоева
- Тази година фотографският план „ Нощни персонажи “, който съпътства Нощта на театрите и в който се включват българските посланици на самодейността, върви единствено виртуално – в интернет пространството и на мониторите в софийското метро. Защо решихте Нощните персонажи да са единствено цифрови и не смятате ли, това ненапълно стеснява кръга на хората, които биха се докоснали до този хубав и логичен фотографски план?
К: Всяка Нощ би трябвало да има нещо друго, а в тази искахме да насочим вниманието върху резистентност. Не мисля, че стесняваме кръга на хората, които да видят Нощните персонажи в цифровото пространство. Наш фокус постоянно са били и младежите, за които цифровото е най-посещаваното място. А и то е налично за всички без изключително изпитание.
М: Точно противоположното е – цифровите благоприятни условия са безчет и от нас зависи да ги употребяваме по съответен метод – а тази година „ счупихме клишето “, че изложбата би трябвало да е отпечатана на хартия и сме доста щастливи, че направихме тази крачка към нашата Зелена стратегия.
Весела Бабинова, Владимир Карамазов и Ованес Торосян
- Какви са вашите усещания, като хора тясно свързани с театралното изкуство, обича ли българинът да върви на спектакъл, има ли финансова опция за това и по какъв начин са се трансформирали неговите настройки към театъра за последните 10 години, през три от които преживяхме и непредвидена и комплицирана коронавирус пандемия?
К: Да, това, което следим и като фенове през последните години (и след Covid) е интерес към театъра. Много хора споделят, и от двете страни на сцената, че театърът е живо изкуство, т.е. да си в залата и да споделяш тази страст е нещо, което не може да се случи през екран.
Страхотно е, че има огромен избор от постановки за всеки усет и желания.
М: Доста комплициран въпрос, за който си би трябвало съществено изследване и разбор. Театралният пазар в България, колкото и да е дребен, въпреки всичко има своите специфики. Така е и с публиката – има градове, в които кипи плевел сценичен живот и изборът в действителност е огромен.
Моите персонални усещания са, че в българския спектакъл има доста стойностни планове, които са на международно равнище и към тях ползата е огромен, билетите се разпродават бързо, без значение, че са в междинния или високия ценови клас. Т.е. когато продукцията е качествена, няма нищо неприятно билетите за нея да са на по-висока цена.
За да се получи първокласен краен артикул в реализацията му са вложени съответните финансови, човешки и времеви средства. И това не се отнася единствено за театралното изкуство, по този начин е по принцип.
- Участвахте преди известно време в проучване, което да откри какви са настройките на хората у нас да вървят на спектакъл. С днешна дата какви са главните претекстове на българската аудитория да влиза в театралната зала?
К: Да, това беше първото изследване за сегментация на феновете, които посещават театрите. С интерес установихме, че няма особени разлики сред публиките в другите европейски страни, които бяха част от този план. Единствената причина, в която българските фенове водеха, по отношение на другите страни, бе повода за посещаване, която е вдъхновението от театъра.
Вярваме, че и към днешна дата аргументите не са се трансформирали изключително, а точно: да се вдъхновят, да се забавляват, да имат споделено време с другари и близки, да видят нещо ново. В последна сметка, какъвто и да е претекстът, значимото е ползата към театралното изкуство да продължава и да се възпитава.
М: Много обичам като отида на спектакъл в минутите преди началото на спектакъла да следя влизащите в залата фенове. И постоянно „ слухтя “ какво си приказват хората към мен. Някаква магична комбинация от вдъхновение, упования и шерване на кой какво знае за пиесата.
А след края на представлението, когато залата „ избухне “ в овации, а някои от хората в близост са с насълзени очи и отправени към сцената погледи, намерили са смисъла или са се замислили. Ако би трябвало да определям моя персонален претекст – може би ще е – за 2 часа да съм част от живата среща на силите на човешките души, събрани в театралното пространство.
- Смятате ли, че феновете имат духовна потребност от спектакли, които да са по-философски, които да ги провокират към преосмисляне на живота и към катарзис?
К: В продължение на предходния въпрос – да, има подобен сегмент от публиката, който търси такива представления, които да ги предизвикат и замислят. Щастливи сме, че част от посланическия екип са и точно такива създатели, които не се опасяват да вършат точно такива постановки.
М: Тук ще си послужа с два образеца от моя неотдавнашен персонален опит. В последните години деликатно предпочитам театралните постановки, които навестявам. И две представления неотдавна тотално ми „ завъртяха “ главата и възприятията. Смляха ги прочувствено и предизвикаха въображението ми. Но всяко по своя неповторим метод. В „ Хага “ всичко беше безусловно и условно, тъжно и смешно, тук-и-сега и там-и-някога… с ювелирна постановка на Галин Стоев и страхотни артисти, изключителна образна и музикална среда.
В „ Антихрист “ всяко едно изразно средство работеше в съвършен синхрон с всички останали. И действието се случи в самобитно пространство от светли и тъмни лъчове (буквално и метафорично) и космополитен радар, а пространството беше и посиняло, и смирено, и онемяло, като че ли с цел да е в унисон с страстите, които бушуват в душите на героите и феновете. Невероятно е това! И когато твоето създание е „ минало “ през сходни положения, даже и след края им изпитва неистовата потребност „ да походи още малко нататък, още малко на открито, из цялата Вселена… “.
- Често в театралните среди се разяснява така наречен сценичен етикет или по какъв начин феновете да се държат в театъра. За страдание към този момент стана процедура всяко зрелище да стартира с най-малко 10 минути забавяне, защото част от публиката взема решение, че й е разрешено да влиза след избрания час в залата. Продължава и казусът със звъненето на телефоните. В този смисъл има ли още нещо, което биха могли да създадат създателите и театрите като институции, с цел да покачат културата на феновете в това отношение?
К:Да не престават с тези старания, тъй като както споделихме по-рано, средата се трансформира. В Нощта на театрите сме водили много полемики в тази посока и сме давали публичност на тематиката. Може би поколението от което сме ние, водени на спектакъл и опера от детска възраст, сме научени и етикетът се е предавал от фамилията и от проведените визити от учебно заведение, тъй че не е имало нужда от толкоз директна връзка.
Сега е по-различно. Няма нищо неприятно всеки спектакъл да осведоми публиката си за етикета, който би трябвало да се следва, когато влезеш в залата. Това следим и в доста западноевропейски театри, които имат специфична секция на техните уебстраници. Друг миг е, в случай че все пак липсва уважението към спазването на този етикет. Това е въпрос на просвета на всеки, който прекрачи прага на театъра и въпрос на почитание към всички в залата и към хората на и зад сцената.
- Ако би трябвало накратко да насърчите феновете да вървят на спектакъл какво бихте им споделили?
К: Тези, които вървят на спектакъл, не мисля, че имат потребност от поощрение. А за всички останали – докоснеш ли се до магията, която се случва по време на зрелище – това остава вечно и жаждата не стихва.
М: Ще си послужа с едно театрално вярване за така наречен The Ghost Light, която успокоява театралните призраци, с цел да може животът и силата в театъра в никакъв случай да не угасват изцяло.
Много мощно имам вяра, че хората, които вървят на спектакъл, са част от един енергиен поток - от потомство на потомство, от място на място, от артист на артист, даже от Нощ на Нощ и стават част от онази прочувствена нишка на прояснение, която ни вплита и събира като общественост.
- За вас театърът е… – бихте ли го описали с три думи.
К: Различно време и пространство, което ме въодушевява, предизвика и замисля.
М: Форма на Безвремие, изпълнена със Светлина!
Снимки: Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски
Пълната стратегия на Нощта на театрите може да намерите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ