Хроника на една самоубийствена любов: Лора Каравелова и Пейо Яворов
Нощта на 29 октомври против 30 октомври 1913 година. На пода в наетата квартира от семейство Яворови на ул. “Раковски ” № 136 лежат жена и мъж. Жената, на име Лора, е мъртва, а мъжът – Пейо, е тежко ранен в главата. С рана, чието разследване е прогресивно ослепяване.
Случилото се наподобява по този начин: Двамата се връщат след посетители при другари, където се разисква и напредналата работа по плана на Яворов – литературното издание “Дума ”. Там е и семейство Михаил Грозев-Кремен и Дора Конова. Интуицията на Лора я кара да ревнува мъжа си от Дора Конова. Приема всеки вербален контакт сред тях за реципрочност от страна на Яворов.
Вечерта това се разраства до скандал и опасност, че ще се самоубие. Поетът приема заканата за несериозна и реагира, когато е късно – Лора е насочила неговия револвер към гърдите си и натиска спусъка. Ужасен, Яворов схваща, че тя си отива и вика хазяйката от долния етаж на къщата. Докато всички се лутат шашнати, той написа бележка “Моята Лора се простреля сама ” и се прострелва в слепоочието. Оживява, с цел да страда.
Българското общество е потресено от разигралата се покруса. В пресата излизат какви ли не взаимнопротиворечащи и изключващи се публикации с истини или полуистини.
Висшето общество, по начало скептично към гения на Яворов не го приема, въпреки той да е влезнал там с гения си. Без да оспорва творчеството му, дава ухо на намеци, че бидейки бунтовник, който се е борил интензивно за свободата на Македония, е кадърен на всичко.
Връстниците на Яворов го рисуват като затворен, нервозен, неотстъпчив, сензитивен до мъка. Като дребен го притеглят повече животните, в сравнение с хората, обкръжава се задълго с тях и даже първият портрет е с обичаното му бащино магаренце.
Когато през 1901 се появяват “Стихотворения ” на Яворов, те се одобряват с екстаз. Така свидетелстват мнозина съвременници, същото приказва и печатът. Но тиражът е единствено 1000 екземпляра.
Първите му стихотворения го вършат известен най-много измежду “поетите от парнаския храм ” на “Мисъл ” като Пенчо Славейков и доктор Кръстев. Едно след друго те разгласяват неговите творби и се чудят по какъв начин това “тъмно чадо на провинцията ” може да се издигне до такава художествена висота. Така едвам на 22 години поетът влиза в средата на труднодостижимото списание “Мисъл ”. Пенчо Славейков споделя за него: “Дай му единствено с харамии да дружи. Там си е той свободен. ”
“И ето аз ви думам: има пъкъл и тъга –
и в тъгата обич! ”
Публикувахте от в
Връщайки няколко години лентата обратно се вижда ясно по какъв начин Яворов е мощно запленен от пламенната натура на Лора, от нейната открита характерност и от хубостта й. За привличането, което поетът изпитва към Лора още от пръв взор, свидетелства и едно от най-големите му лирически достижения – стихотворението “На Лора ”:
“Душата ми е вопъл.
Душата ми е вик.
Защото аз съм птица устрелена;
на гибел е моята душа ранена,
на гибел ранена от обич. ”
Според откриватели Лора също е заинтригувана от великия стихотворец, само че сред взаимния им интерес застава първо майката на Лора –Екатерина Каравелова. Тя намерено не харесва Яворов и години по-късно ще показа : “Когато седнахме на трапезата, за пръв път го видях в анфас. Той беше противен: дебели синкави устни, жълто-зелено лице. “Бялото ” в очите му беше жълто. До него бе седнала Лора – тогава 18-19-годишно момиче. Тя преди малко разцъфваше и беше доста хубава. Когато гледах тия две лица едно до друго, контрастът бе изключително огромен, във щета на Яворов. ”
wikipedia.org
Екатерина Каравелова е уверена, че щерка й заслужава някой по-добър претендент. Майката на Лора съумява да откри подобен в лицето на доктор Иван Дрянков – млад деятел на Демократическата партия и секретар на Търговската камара в Русе, за който принуждава щерка си да се омъжи. Въпреки че Лора мощно се опълчва на концепцията за брак, към момента мощно привлечена от Яворов, майка й надвива. Така Лора и Иван Дрянков си споделят заветното “да ” през 1907 година. Женитбата не стопира Лора и Яворов интензивно да си кореспондират. Лора даже отива в Париж да поддържа Яворов, когато Мина умира. Лора и Дянков се развеждат през юни 1912 година.
Предполага се, че двамата се изясняват в обич един на различен чак на 1 септември 1911 година, когато Яворов посещава Лора в дома й.
Няколко месеца преди да се венчаят, Лора му изпраща от Париж два дребни портрета, на които е написала: “Чакам да ме целунеш. ” Пише му също: … ти си пред мене – с твоите тъжни, мечтателни и чисти очи, с твоите нервни и чувствителни ноздри, с твоите разочаровани и многознающи гънки към устата, с рядко непокътната детска линия в долната част на овала на лицето, в която, макар желанието ти да умреш млад, има още толкоз предпочитание да видиш – ти – всичко виделия – и да узнаеш – ти – всичко узналия. ”
На 19 септември 1912 година, Яворов и Каравелова се венчават, а единствено дни след сватбената гала поетът потегля да се бие за освобождението на Македония. Именно тези дни, в които са разграничени, са най-щастливите от късия им брак, траял малко повече от година. Писмата, които си пращат до момента в който са разграничени са доказателство за това. Той я назовава “Лоричка ”, “мила женице ”, написа й, че я “целува хиляда пъти ”… Тя му отвръща с “мой Яво ”, “мой благи, скъпий, единствений! ”, моли за амнистия, “задето не умея да те обичам по-хубаво “.
Лора с неспокойствие чака завръщането на Яворов, обзавела е жилището им на ул. “Раковски “ 136, а огромният й блян е да се грижи за него и да му угажда, до момента в който той написа творбите си. Малко след идването на поета в София свадите сред него и брачната половинка му стартират.
До онази мрачна смъртоносна нощ.
„ Ослепен,
Аз няма да я видя,
оглушен,
Аз няма да я чуя. ”
Следствието стартира незабавно. Води се от следователя Иван Божилов, който и при Яворов и Лора, и в други следствени каузи потвърждава професионалната си обвързаност към търсене на истината. За страдание лекарите, дали устно първото умозаключение за раната на Лора, са некомпетентни в правосъдната медицина. Ръководейки се от правилото, че входната рана е по-малка от изходната, те декларират, че е простреляна в гърба. Без да знаят, че при пукотевица от упор входната рана е по-голяма. Както е при Лора – стреляйки в гърдите си, тя прави по-голямо отвърстие от раната при излизането на патрона от гърба. На този пръв оглед участва журналистът Панайот Стойчев от вестник “Утро ”. Следователят Божилов го моли да не написа нищо преди аутопсията. Но кой може да спре надушилия скандал публицист и вестник “Утро ” излиза с текст “Убийството на Лора от Яворов ”.
При аутопсията истината е открита, явяват се неоспоримите свидетелства излезлият патрон е открит в роклята на Лора, във входната рана на гърдите са открити късчета плат. Затова и заключението е, че е стреляно начело. И това е първото значимо доказателство за невинността на поета. Вече набиращата мощ социална клюка опонира – тя упреква, че заключението е сменено под натиска на Тодор Александров, който бил сякаш желал втора експертиза. А в действителност тя е първата и единствена, защото устното умозаключение след лекомислен оглед няма нито експертна, нито юридическа стойност.
Яворов е още в болничното заведение, където одеве са го оперирали без анестезия, още не знае ще живее ли или не, а към този момент мнозина негови събратя, другари и познати са повярвали, че той е палач. Той търпи лекуването си със стоманена воля, понася невероятни болки, а не щеш ли внезапно рухва под тежестта на жълтата завист – пресата. Благодарение на пресата множеството софиянци са уверени, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов.
Макар и към този момент съвсем кьорав той разчита на приятелите си освен за материална поддръжка (Яворов претърпява последните си дни в съвсем цялостна бедност откакто е уволнен от поста си в Народния театър), само че и за морална, с цел да се разсеят обвиняванията против него, че е умъртвил брачната половинка си.
Жестоката акция, която го довежда до двойно самоубийство, е подклаждана също от литературните ни среди. Обвиненията към Яворов споделят писатели като Стилиян Чилингиров, Ст. Л. Костов, Константин Константинов, братът на Пенчо Славейков – Рачо, Петър Нейков и други
Загубата на вяра и предпочитание за живот у Яворов личат най-ясно в едно писмо, което поетът изпраща до Асен Златаров: „ Ти знаеш ли, че днеска паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах. И би трябвало да е било занимателна картина за минувачите: виждам ги по какъв начин се хилят… Нищо не очаквам! Ти единствено кажи искаш ли да ми окажеш помощ да се спася от тези унижения? Или искаш да ме видиш един ден, застанал до стълбището на театъра, да простирам ръка за лепта от публиката, която излиза от зрелище. Аз отново те апелирам: дай ми от твоите най-сигурни средства – да свърша със себе си… Не, не, ти не разбираш. Аз ти давам дума, че ще посегна на себе си единствено в случай че се убедя, че ме чака цялостно ослепяване. “
В един тъмен есенен ден на 1914 година из София се разнася страшна новина – Яворов се умъртвил!
Едно от последните стремежи на Пейо Яворов е да бъде заровен в четническите си облекла: „ Ако не умрях в Македония, то най-малко да умра така, както бях подготвен за нея “.
Случилото се наподобява по този начин: Двамата се връщат след посетители при другари, където се разисква и напредналата работа по плана на Яворов – литературното издание “Дума ”. Там е и семейство Михаил Грозев-Кремен и Дора Конова. Интуицията на Лора я кара да ревнува мъжа си от Дора Конова. Приема всеки вербален контакт сред тях за реципрочност от страна на Яворов.
Вечерта това се разраства до скандал и опасност, че ще се самоубие. Поетът приема заканата за несериозна и реагира, когато е късно – Лора е насочила неговия револвер към гърдите си и натиска спусъка. Ужасен, Яворов схваща, че тя си отива и вика хазяйката от долния етаж на къщата. Докато всички се лутат шашнати, той написа бележка “Моята Лора се простреля сама ” и се прострелва в слепоочието. Оживява, с цел да страда.
Българското общество е потресено от разигралата се покруса. В пресата излизат какви ли не взаимнопротиворечащи и изключващи се публикации с истини или полуистини.
Висшето общество, по начало скептично към гения на Яворов не го приема, въпреки той да е влезнал там с гения си. Без да оспорва творчеството му, дава ухо на намеци, че бидейки бунтовник, който се е борил интензивно за свободата на Македония, е кадърен на всичко.
Връстниците на Яворов го рисуват като затворен, нервозен, неотстъпчив, сензитивен до мъка. Като дребен го притеглят повече животните, в сравнение с хората, обкръжава се задълго с тях и даже първият портрет е с обичаното му бащино магаренце.
Когато през 1901 се появяват “Стихотворения ” на Яворов, те се одобряват с екстаз. Така свидетелстват мнозина съвременници, същото приказва и печатът. Но тиражът е единствено 1000 екземпляра.
Първите му стихотворения го вършат известен най-много измежду “поетите от парнаския храм ” на “Мисъл ” като Пенчо Славейков и доктор Кръстев. Едно след друго те разгласяват неговите творби и се чудят по какъв начин това “тъмно чадо на провинцията ” може да се издигне до такава художествена висота. Така едвам на 22 години поетът влиза в средата на труднодостижимото списание “Мисъл ”. Пенчо Славейков споделя за него: “Дай му единствено с харамии да дружи. Там си е той свободен. ”
“И ето аз ви думам: има пъкъл и тъга –
и в тъгата обич! ”
Публикувахте от в
Връщайки няколко години лентата обратно се вижда ясно по какъв начин Яворов е мощно запленен от пламенната натура на Лора, от нейната открита характерност и от хубостта й. За привличането, което поетът изпитва към Лора още от пръв взор, свидетелства и едно от най-големите му лирически достижения – стихотворението “На Лора ”:
“Душата ми е вопъл.
Душата ми е вик.
Защото аз съм птица устрелена;
на гибел е моята душа ранена,
на гибел ранена от обич. ”
Според откриватели Лора също е заинтригувана от великия стихотворец, само че сред взаимния им интерес застава първо майката на Лора –Екатерина Каравелова. Тя намерено не харесва Яворов и години по-късно ще показа : “Когато седнахме на трапезата, за пръв път го видях в анфас. Той беше противен: дебели синкави устни, жълто-зелено лице. “Бялото ” в очите му беше жълто. До него бе седнала Лора – тогава 18-19-годишно момиче. Тя преди малко разцъфваше и беше доста хубава. Когато гледах тия две лица едно до друго, контрастът бе изключително огромен, във щета на Яворов. ”
wikipedia.org Екатерина Каравелова е уверена, че щерка й заслужава някой по-добър претендент. Майката на Лора съумява да откри подобен в лицето на доктор Иван Дрянков – млад деятел на Демократическата партия и секретар на Търговската камара в Русе, за който принуждава щерка си да се омъжи. Въпреки че Лора мощно се опълчва на концепцията за брак, към момента мощно привлечена от Яворов, майка й надвива. Така Лора и Иван Дрянков си споделят заветното “да ” през 1907 година. Женитбата не стопира Лора и Яворов интензивно да си кореспондират. Лора даже отива в Париж да поддържа Яворов, когато Мина умира. Лора и Дянков се развеждат през юни 1912 година.
Предполага се, че двамата се изясняват в обич един на различен чак на 1 септември 1911 година, когато Яворов посещава Лора в дома й.
Няколко месеца преди да се венчаят, Лора му изпраща от Париж два дребни портрета, на които е написала: “Чакам да ме целунеш. ” Пише му също: … ти си пред мене – с твоите тъжни, мечтателни и чисти очи, с твоите нервни и чувствителни ноздри, с твоите разочаровани и многознающи гънки към устата, с рядко непокътната детска линия в долната част на овала на лицето, в която, макар желанието ти да умреш млад, има още толкоз предпочитание да видиш – ти – всичко виделия – и да узнаеш – ти – всичко узналия. ”
На 19 септември 1912 година, Яворов и Каравелова се венчават, а единствено дни след сватбената гала поетът потегля да се бие за освобождението на Македония. Именно тези дни, в които са разграничени, са най-щастливите от късия им брак, траял малко повече от година. Писмата, които си пращат до момента в който са разграничени са доказателство за това. Той я назовава “Лоричка ”, “мила женице ”, написа й, че я “целува хиляда пъти ”… Тя му отвръща с “мой Яво ”, “мой благи, скъпий, единствений! ”, моли за амнистия, “задето не умея да те обичам по-хубаво “.
Лора с неспокойствие чака завръщането на Яворов, обзавела е жилището им на ул. “Раковски “ 136, а огромният й блян е да се грижи за него и да му угажда, до момента в който той написа творбите си. Малко след идването на поета в София свадите сред него и брачната половинка му стартират.
До онази мрачна смъртоносна нощ.
„ Ослепен,
Аз няма да я видя,
оглушен,
Аз няма да я чуя. ”
Следствието стартира незабавно. Води се от следователя Иван Божилов, който и при Яворов и Лора, и в други следствени каузи потвърждава професионалната си обвързаност към търсене на истината. За страдание лекарите, дали устно първото умозаключение за раната на Лора, са некомпетентни в правосъдната медицина. Ръководейки се от правилото, че входната рана е по-малка от изходната, те декларират, че е простреляна в гърба. Без да знаят, че при пукотевица от упор входната рана е по-голяма. Както е при Лора – стреляйки в гърдите си, тя прави по-голямо отвърстие от раната при излизането на патрона от гърба. На този пръв оглед участва журналистът Панайот Стойчев от вестник “Утро ”. Следователят Божилов го моли да не написа нищо преди аутопсията. Но кой може да спре надушилия скандал публицист и вестник “Утро ” излиза с текст “Убийството на Лора от Яворов ”.
При аутопсията истината е открита, явяват се неоспоримите свидетелства излезлият патрон е открит в роклята на Лора, във входната рана на гърдите са открити късчета плат. Затова и заключението е, че е стреляно начело. И това е първото значимо доказателство за невинността на поета. Вече набиращата мощ социална клюка опонира – тя упреква, че заключението е сменено под натиска на Тодор Александров, който бил сякаш желал втора експертиза. А в действителност тя е първата и единствена, защото устното умозаключение след лекомислен оглед няма нито експертна, нито юридическа стойност.
Яворов е още в болничното заведение, където одеве са го оперирали без анестезия, още не знае ще живее ли или не, а към този момент мнозина негови събратя, другари и познати са повярвали, че той е палач. Той търпи лекуването си със стоманена воля, понася невероятни болки, а не щеш ли внезапно рухва под тежестта на жълтата завист – пресата. Благодарение на пресата множеството софиянци са уверени, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов.
Макар и към този момент съвсем кьорав той разчита на приятелите си освен за материална поддръжка (Яворов претърпява последните си дни в съвсем цялостна бедност откакто е уволнен от поста си в Народния театър), само че и за морална, с цел да се разсеят обвиняванията против него, че е умъртвил брачната половинка си.
Жестоката акция, която го довежда до двойно самоубийство, е подклаждана също от литературните ни среди. Обвиненията към Яворов споделят писатели като Стилиян Чилингиров, Ст. Л. Костов, Константин Константинов, братът на Пенчо Славейков – Рачо, Петър Нейков и други
Загубата на вяра и предпочитание за живот у Яворов личат най-ясно в едно писмо, което поетът изпраща до Асен Златаров: „ Ти знаеш ли, че днеска паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах. И би трябвало да е било занимателна картина за минувачите: виждам ги по какъв начин се хилят… Нищо не очаквам! Ти единствено кажи искаш ли да ми окажеш помощ да се спася от тези унижения? Или искаш да ме видиш един ден, застанал до стълбището на театъра, да простирам ръка за лепта от публиката, която излиза от зрелище. Аз отново те апелирам: дай ми от твоите най-сигурни средства – да свърша със себе си… Не, не, ти не разбираш. Аз ти давам дума, че ще посегна на себе си единствено в случай че се убедя, че ме чака цялостно ослепяване. “
В един тъмен есенен ден на 1914 година из София се разнася страшна новина – Яворов се умъртвил!
Едно от последните стремежи на Пейо Яворов е да бъде заровен в четническите си облекла: „ Ако не умрях в Македония, то най-малко да умра така, както бях подготвен за нея “.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ