„bTV Репортерите“: Бягство
Нощта на 15 юли 2016 година Опитът за боен прелом в Турция промени страната вечно. Парламентарната република се трансформира в президентска, а осуетеният бунт трансформира Реджеп Ердоган в най-могъщия политик след Кемал Ататюрк .
Турското държавно управление уточни Фетхуллах Гюлен за основния провинен за преврата. Ислямският просветител, който живее в Съединените щати, отхвърли.
Ердоган и Гюлен не всеки път са били врагове. Когато Ердоган идва на власт през 2002 година, Гюлен го поддържа. А висшите представители на ръководещата „ Партия на справедливостта и развиването “ се надпреварват да записват децата си в учебните заведения на придвижването на Гюлен. На референдума за частични ремонти в конституцията през 2010 година, с които дефинитивно беше комплициран завършек на въздействието на военните в цивилния и политическия живот на Турция, Гюлен намерено прикани да се гласоподава в интерес на тези промени.
Последиците от преврата и разривът в връзките на двамата наподобяват по този начин: 20 хиляди души са разследвани за принадлежност към организацията на Гюлен, против 105 хиляди тече правосъден развой, 50 хиляди са задържаните, 9000 са в неопределеност, а близо 110 хиляди са изгубили работата си. Хиляди животи, които са изменени вечно .
„ Днес си преподавател, а на идващия ден си терорист “ – по този начин Сабахатин Топрак, един от засегнатите, разказва обстановката. Други описват за арестите пред очите на децата им и за изтезания с дни.
Той е измежду 9000-те в неопределеност, евентуално е и Сабахатин Топрак. Учител, който съумява да избяга от Турция. Не крие, че е бил част от придвижването на Гюлен. Нощта на преврата го заварва вкъщи.
„ Свирех на баглама, бях с приятелите ми. Телефонът звънна. Беше един прочут от Австрия. Каза, че има прелом в Турция. Аз му отвърнах: „ Шегуваш се “, не му повярвах “, спомня си през днешния ден той.
Няколко дни по-късно към този момент не му е до смешки. Извикан е в учебното заведение, където му е връчена заповед, с която го отстраняват от работа.
В нея написа, че против Топрак е заведено дело за следствие поради изказвания, че е пропагандирал за терористичната организация ФЕТО посредством обществените медии, както и че е бил съизвършител, индиректно или директно, осигурявайки финансова поддръжка.
„ Аз не съм терорист. Нямам оръжие. Не съм правил нищо нелегално – споделя той. – Аз съм просто един преподавател, имам малко пари, моята брачна половинка ме поддържа финансово. Как бих могъл да финансирам терористична организация? Познавам придвижването на Гюлен от близо 29 години. То се занимава главно с обучение. Организацията има доста действия, само че всички те са законни “.
В началото на август Топрак научава, че паспортът му е анулиран. Тогава стартира да мисли за бягство от Турция. Избира България. Плаща 3000 евро на трафикант , който да го преведе през границата.
„ Заведоха ме до оградата. Прерязаха я и минах през дупката. Затичах се и влязох в България. Тогава видях втори ред ограда, доста висока и рискова, тъй като беше построена от режеща тел “, споделя беглецът.
Тогава чува патрулът на Гранична полиция. Униформените не можели да го видят, тъй като елементарно щял да се скрие в гората, само че все пак се демонстрира и се предава. Казал им, че има проблеми в Турция и по тази причина прекосява границата.
На идващия ден Сабахатин към този момент е наказан на три месеца затвор от Районния съд в Елхово .
„ Прокурорът ми сподели, че би трябвало да изтърпя това наказване, тъй като в противоположен случай ще ме върнат назад в Турция. И аз одобрих “, признава мъжът.
Преди да влезе в пандиза, Сабахатин остава няколко седмици в центъра от затворен вид в Любимец. Съпругата му, която живее и работи в Швеция, е разтърсена, когато го вижда там.
Следва още по-голям потрес. Сабахатин е откаран в Централния софийски затвор , с цел да излежи присъдата си.
„ Почувствах се доста необичайно, тъй като видях едни сурови лица, някои с белези по тях. Мъже с големи мускули, татуировки... та аз не бях влизал в полицейски сектор преди този момент – споделя той. – Затворниците в София се смееха и се чудеха за какво за толкоз лека присъда лежа там “.
Месец по-късно е трансфериран в затворническото общежитие в Казичене. А откакто изтърпява наказването си, е пратен за малко в Бусманци. Тогава идва най-големият призрачен сън – в центъра идват двама служители на реда, които му оповестяват, че би трябвало да го върнат в Турция .
„ Казаха ми, даже да си стартирал процедура по искане на леговище, невероятно е да го получиш, няма по какъв начин да останеш тук. Казаха ми още, че за турските жители не вършат нищо, не подхващат никакви процедури “.
Всъщност още в деня, когато е арестуван, в заповедта за наложително настаняване в център от затворен вид се подрежда извеждането му от страната.
И по този начин Сабахтин е предаден на турските управляващи през Капитан Андреево. С тези си дейности българската страна е нарушила няколко свои закона, в това число и интернационално съглашение, изяснява експертът по проблеми с бежанци Диана Радославова, юрист в „ Глас в България “.
„ Нарушен е законът за убежищата и бежанците, нарушен е и законът за чужденците, нарушен е и член 5 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида. От друга страна е нарушен и член 4 от така наречен Забрана за връщане в територия, на която лицето може да бъде изтезавано или да бъде срещнато с нечовешко и унизително държание “, изяснява тя.
Нещо повече, дни откакто Сабахатин е арестуван у нас, той подава и писмена молба да му бъде възложен статут на емигрант или филантропичен статут в България.
С това той „ става търсещ протекция, законно пребиваващ за интервала, за който ще се преглежда неговата молба за протекция “, изяснява Радославова.
До ден сегашен отговор на тази молба от държавните институции няма.
Нарушения в тази ситуация със Сабахатин установяват и от службата на омбудсмана.
„ Липсва добра правна отбрана, макар че всяка от институциите ще каже, че си е изпълнила отговорностите “, разяснява Димитър Бонгалов.
След като е върнат в Турция, историята на Сабахатин продължава по този начин: паспортът му е иззет, пратен е вкъщи, откакто управляващите откриват, че не се търси. Следват месеци на цялостна изолираност.
„ Чудех се по кое време ще дойдат и ще ме отведат в пандиза – спомня си той. – През това време дребният ми брат беше вкаран зад решетките, племенникът ми, братовчедите ми, мъжът на сестра ми – също. Мислех, че кръгът се стеснява и ще пристигна и моят ред. Никой от приятелите ми не се обаждаше, опасяваха се, тъй като държавното управление ми беше поставило етикет на терорист . Не можех да стартира работа. Опитваш се да живееш естествен живот, само че към този момент не можеш “.
„ Беше същински пъкъл – прибавя брачната половинка му Нура Тунсел. – Кълна се в Бога, всяка заран, когато се събудех, поглеждах телефона си и си споделях: „ Ох, добре... не е през днешния ден “. Очаквах всеки ден, че ще чуя него или някой другар, който ще ми заяви, че е в пандиза “.
Сабахтин взема решение да потърси избавление още веднъж. Този път бяга в Гърция , през река Марица.
Новият му дом е в Солун. Гръцките управляващи му обезпечават протекция . Чувства се в сигурност, макар че е доста внимателен. Затова и вършим изявлението в особено нает апартамент, с цел да не демонстрира къде живее.
В момента Гърция е предоставила протекция на повече от 500 гюленистки фамилии , избягали от репресиите в Турция.
„ Оставете смъртното наказване, ние по този начин ще ги накажем, че ще се молят да умрат, с цел да се избавят от тъгите си “ – това са думи на турският министър на стопанската система Нихат Зайбекчи.
Вторият воин в тази история е бил покрай тази точка на изкривяване, за която приказва министърът. Не пожела да покаже лицето си, тъй като някои от роднините му към момента живеят в Турция. Преди метежа е работел в министерството на енергетиката. Уволнен е поради участието си в придвижването на Гюлен. Малко по-късно е задържан.
„ В ареста ми беше даден някакъв лист, на който имаше към този момент подготвен текст. От мен се искаше да го подпиша, все едно съм направил това, което написа там. Текстът гласеше, че съм обвързван с преврата, че съм деен участник в неговото образуване и че признавам за това – споделя той. – Казаха ми, че в случай че не подпиша, ще арестуват и фамилията ми . След като отхвърлих, задържаха и брачната половинка ми. После дадохме показания пред прокурора и на него обяснихме, че нямаме никаква връзка с обвиняванията. И той беше заставен да ни освободи “.
Повод за проблемите му била сметка на брачната половинка му, открита в банка, близка до придвижването на Гюлен. Една постоянна и изцяло законна банка.
Четири месеца по-късно мъжът е задържан още веднъж. Този път брачната половинка му се укрива от управляващите.
„ И вторият път ми дадоха лист с подготвен текст, който трябваше да подпиша. Само, че този път текстът гласеше, че аз съм измежду уредниците на преврата. Отказах да подпиша още веднъж. И тогава, в продължение на 15 дни бях подложен на изтезания “.
Разказва, че арестуваните били подложени на унижения, принуждение, мъчения с водна бликам, с лед, ток, полово принуждение, закани към фамилиите им.
„ Не знам какъв брой дълго продължаваше това. Бях изгубил визия за времето – споделя той. – Знаех, че брачната половинка ми е на несъмнено място и по тази причина не се пречупих, само че в случай че изтезанията бяха траяли още няколко дни, и аз щях да подпиша. Бях на ръба на силите си “.
Освободен е поради липса на доказателства.
Въпреки, че е имал електронна гривна за следене, взема решение да бяга в Гърция дружно със фамилията си.
„ Толкова доста бяха задържаните, че не имах вяра страната да има ресурсите да следи всеки освободен от ареста. Качих фамилията си в една гумена лодка и когато водата беше най-спокойна, преминахме на гръцкия бряг “, споделя той.
Половин година зад решетките, без да е наказан – толкоз време лежи третият ни воин – детски психолог. И той крие лицето си с претекста, че има близки, които към момента живеят в Турция. Преди да го откарат в пандиза обаче споделя, че е претърпял безчовечен унижения в полицейско ръководство в Истанбул.
Когато влязох в сектора „ Ватан “, научих, че този четвърти етаж, където е отделът за битка с тероризма, бил доста прочут – споделя той. Вкараха ме в мощно осветена килия два на два метра. Влязоха двама служители на реда и започнаха да ме постановат с ритници и юмруци, до момента в който съм на колене и закопчан с белезници. Без никой да ми каже в какво съм упрекнат . Понеже вътре беше доста горещо, по време на багра съм примрял. Не знам какъв брой време съм бил в безсъзнание, само че ме плиснаха с кана студена вода, с цел да ме свестят. А единият служител на реда извади колана си и стартира да ме удря още веднъж. После ме водиха при началника на полицията. Той попита какви показания съм дал, а служителите на реда дадоха отговор, че не съм проговорил. Като чу този отговор, полицейският шеф заповяда да ме накарат да проговоря. Отведоха ме отново в същата килия и започнаха да ме бият трима или четирима служители на реда. Аз отново изпаднах в безсъзнание. След което уринираха върху мен, с цел да ме свестят “.
Арестуван е пред погледа на 6-годишната му щерка и бременната му брачна половинка. Най-тежко му било не от издевателството на полицията, а от това, че би трябвало да лъже щерка си.
„ Дъщеря ми не знаеше, че съм в пандиза, казахме ѝ, че пътувам в чужбина. Няма да не помни последното рандеву – щерка ми ми сподели: „ Татко, кажи на твоя шеф дядо да му заплати, само че повече да не те задържа по този начин. Аз не желая повече да работиш, желая единствено да ми бъдеш татко “, и ме дърпаше за ръката “, споделя мъжът.
Турция отхвърля обвиняванията в измъчване на пандизчии . От задачата на Анкара у нас ни пишат, че страната има нулева приемливост към мъчения на арестанти. Уточняват, че при изолирани случаи на изтезания се подхващат съответните ограничения.
До през днешния ден водачът, който е управлявал на място опита за прелом в Турция, към момента не е открит. Сформираната от Народното събрание комисия, която проверява метежа, също няма изрично умозаключение за това, което се случи в нощта на 15 юли 2016 година Основни очевидци, като началника на разузнаването Хакан Фидан и шефа на генералния щаб Хулуси Акар не са изслушани обществено. Обясненията им бяха писмени.
Вижте целия филм във видеото:
-->
Турското държавно управление уточни Фетхуллах Гюлен за основния провинен за преврата. Ислямският просветител, който живее в Съединените щати, отхвърли.
Ердоган и Гюлен не всеки път са били врагове. Когато Ердоган идва на власт през 2002 година, Гюлен го поддържа. А висшите представители на ръководещата „ Партия на справедливостта и развиването “ се надпреварват да записват децата си в учебните заведения на придвижването на Гюлен. На референдума за частични ремонти в конституцията през 2010 година, с които дефинитивно беше комплициран завършек на въздействието на военните в цивилния и политическия живот на Турция, Гюлен намерено прикани да се гласоподава в интерес на тези промени.
Последиците от преврата и разривът в връзките на двамата наподобяват по този начин: 20 хиляди души са разследвани за принадлежност към организацията на Гюлен, против 105 хиляди тече правосъден развой, 50 хиляди са задържаните, 9000 са в неопределеност, а близо 110 хиляди са изгубили работата си. Хиляди животи, които са изменени вечно .
„ Днес си преподавател, а на идващия ден си терорист “ – по този начин Сабахатин Топрак, един от засегнатите, разказва обстановката. Други описват за арестите пред очите на децата им и за изтезания с дни.
Той е измежду 9000-те в неопределеност, евентуално е и Сабахатин Топрак. Учител, който съумява да избяга от Турция. Не крие, че е бил част от придвижването на Гюлен. Нощта на преврата го заварва вкъщи.
„ Свирех на баглама, бях с приятелите ми. Телефонът звънна. Беше един прочут от Австрия. Каза, че има прелом в Турция. Аз му отвърнах: „ Шегуваш се “, не му повярвах “, спомня си през днешния ден той.
Няколко дни по-късно към този момент не му е до смешки. Извикан е в учебното заведение, където му е връчена заповед, с която го отстраняват от работа.
В нея написа, че против Топрак е заведено дело за следствие поради изказвания, че е пропагандирал за терористичната организация ФЕТО посредством обществените медии, както и че е бил съизвършител, индиректно или директно, осигурявайки финансова поддръжка.
„ Аз не съм терорист. Нямам оръжие. Не съм правил нищо нелегално – споделя той. – Аз съм просто един преподавател, имам малко пари, моята брачна половинка ме поддържа финансово. Как бих могъл да финансирам терористична организация? Познавам придвижването на Гюлен от близо 29 години. То се занимава главно с обучение. Организацията има доста действия, само че всички те са законни “.
В началото на август Топрак научава, че паспортът му е анулиран. Тогава стартира да мисли за бягство от Турция. Избира България. Плаща 3000 евро на трафикант , който да го преведе през границата.
„ Заведоха ме до оградата. Прерязаха я и минах през дупката. Затичах се и влязох в България. Тогава видях втори ред ограда, доста висока и рискова, тъй като беше построена от режеща тел “, споделя беглецът.
Тогава чува патрулът на Гранична полиция. Униформените не можели да го видят, тъй като елементарно щял да се скрие в гората, само че все пак се демонстрира и се предава. Казал им, че има проблеми в Турция и по тази причина прекосява границата.
На идващия ден Сабахатин към този момент е наказан на три месеца затвор от Районния съд в Елхово .
„ Прокурорът ми сподели, че би трябвало да изтърпя това наказване, тъй като в противоположен случай ще ме върнат назад в Турция. И аз одобрих “, признава мъжът.
Преди да влезе в пандиза, Сабахатин остава няколко седмици в центъра от затворен вид в Любимец. Съпругата му, която живее и работи в Швеция, е разтърсена, когато го вижда там.
Следва още по-голям потрес. Сабахатин е откаран в Централния софийски затвор , с цел да излежи присъдата си.
„ Почувствах се доста необичайно, тъй като видях едни сурови лица, някои с белези по тях. Мъже с големи мускули, татуировки... та аз не бях влизал в полицейски сектор преди този момент – споделя той. – Затворниците в София се смееха и се чудеха за какво за толкоз лека присъда лежа там “.
Месец по-късно е трансфериран в затворническото общежитие в Казичене. А откакто изтърпява наказването си, е пратен за малко в Бусманци. Тогава идва най-големият призрачен сън – в центъра идват двама служители на реда, които му оповестяват, че би трябвало да го върнат в Турция .
„ Казаха ми, даже да си стартирал процедура по искане на леговище, невероятно е да го получиш, няма по какъв начин да останеш тук. Казаха ми още, че за турските жители не вършат нищо, не подхващат никакви процедури “.
Всъщност още в деня, когато е арестуван, в заповедта за наложително настаняване в център от затворен вид се подрежда извеждането му от страната.
И по този начин Сабахтин е предаден на турските управляващи през Капитан Андреево. С тези си дейности българската страна е нарушила няколко свои закона, в това число и интернационално съглашение, изяснява експертът по проблеми с бежанци Диана Радославова, юрист в „ Глас в България “.
„ Нарушен е законът за убежищата и бежанците, нарушен е и законът за чужденците, нарушен е и член 5 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида. От друга страна е нарушен и член 4 от така наречен Забрана за връщане в територия, на която лицето може да бъде изтезавано или да бъде срещнато с нечовешко и унизително държание “, изяснява тя.
Нещо повече, дни откакто Сабахатин е арестуван у нас, той подава и писмена молба да му бъде възложен статут на емигрант или филантропичен статут в България.
С това той „ става търсещ протекция, законно пребиваващ за интервала, за който ще се преглежда неговата молба за протекция “, изяснява Радославова.
До ден сегашен отговор на тази молба от държавните институции няма.
Нарушения в тази ситуация със Сабахатин установяват и от службата на омбудсмана.
„ Липсва добра правна отбрана, макар че всяка от институциите ще каже, че си е изпълнила отговорностите “, разяснява Димитър Бонгалов.
След като е върнат в Турция, историята на Сабахатин продължава по този начин: паспортът му е иззет, пратен е вкъщи, откакто управляващите откриват, че не се търси. Следват месеци на цялостна изолираност.
„ Чудех се по кое време ще дойдат и ще ме отведат в пандиза – спомня си той. – През това време дребният ми брат беше вкаран зад решетките, племенникът ми, братовчедите ми, мъжът на сестра ми – също. Мислех, че кръгът се стеснява и ще пристигна и моят ред. Никой от приятелите ми не се обаждаше, опасяваха се, тъй като държавното управление ми беше поставило етикет на терорист . Не можех да стартира работа. Опитваш се да живееш естествен живот, само че към този момент не можеш “.
„ Беше същински пъкъл – прибавя брачната половинка му Нура Тунсел. – Кълна се в Бога, всяка заран, когато се събудех, поглеждах телефона си и си споделях: „ Ох, добре... не е през днешния ден “. Очаквах всеки ден, че ще чуя него или някой другар, който ще ми заяви, че е в пандиза “.
Сабахтин взема решение да потърси избавление още веднъж. Този път бяга в Гърция , през река Марица.
Новият му дом е в Солун. Гръцките управляващи му обезпечават протекция . Чувства се в сигурност, макар че е доста внимателен. Затова и вършим изявлението в особено нает апартамент, с цел да не демонстрира къде живее.
В момента Гърция е предоставила протекция на повече от 500 гюленистки фамилии , избягали от репресиите в Турция.
„ Оставете смъртното наказване, ние по този начин ще ги накажем, че ще се молят да умрат, с цел да се избавят от тъгите си “ – това са думи на турският министър на стопанската система Нихат Зайбекчи.
Вторият воин в тази история е бил покрай тази точка на изкривяване, за която приказва министърът. Не пожела да покаже лицето си, тъй като някои от роднините му към момента живеят в Турция. Преди метежа е работел в министерството на енергетиката. Уволнен е поради участието си в придвижването на Гюлен. Малко по-късно е задържан.
„ В ареста ми беше даден някакъв лист, на който имаше към този момент подготвен текст. От мен се искаше да го подпиша, все едно съм направил това, което написа там. Текстът гласеше, че съм обвързван с преврата, че съм деен участник в неговото образуване и че признавам за това – споделя той. – Казаха ми, че в случай че не подпиша, ще арестуват и фамилията ми . След като отхвърлих, задържаха и брачната половинка ми. После дадохме показания пред прокурора и на него обяснихме, че нямаме никаква връзка с обвиняванията. И той беше заставен да ни освободи “.
Повод за проблемите му била сметка на брачната половинка му, открита в банка, близка до придвижването на Гюлен. Една постоянна и изцяло законна банка.
Четири месеца по-късно мъжът е задържан още веднъж. Този път брачната половинка му се укрива от управляващите.
„ И вторият път ми дадоха лист с подготвен текст, който трябваше да подпиша. Само, че този път текстът гласеше, че аз съм измежду уредниците на преврата. Отказах да подпиша още веднъж. И тогава, в продължение на 15 дни бях подложен на изтезания “.
Разказва, че арестуваните били подложени на унижения, принуждение, мъчения с водна бликам, с лед, ток, полово принуждение, закани към фамилиите им.
„ Не знам какъв брой дълго продължаваше това. Бях изгубил визия за времето – споделя той. – Знаех, че брачната половинка ми е на несъмнено място и по тази причина не се пречупих, само че в случай че изтезанията бяха траяли още няколко дни, и аз щях да подпиша. Бях на ръба на силите си “.
Освободен е поради липса на доказателства.
Въпреки, че е имал електронна гривна за следене, взема решение да бяга в Гърция дружно със фамилията си.
„ Толкова доста бяха задържаните, че не имах вяра страната да има ресурсите да следи всеки освободен от ареста. Качих фамилията си в една гумена лодка и когато водата беше най-спокойна, преминахме на гръцкия бряг “, споделя той.
Половин година зад решетките, без да е наказан – толкоз време лежи третият ни воин – детски психолог. И той крие лицето си с претекста, че има близки, които към момента живеят в Турция. Преди да го откарат в пандиза обаче споделя, че е претърпял безчовечен унижения в полицейско ръководство в Истанбул.
Когато влязох в сектора „ Ватан “, научих, че този четвърти етаж, където е отделът за битка с тероризма, бил доста прочут – споделя той. Вкараха ме в мощно осветена килия два на два метра. Влязоха двама служители на реда и започнаха да ме постановат с ритници и юмруци, до момента в който съм на колене и закопчан с белезници. Без никой да ми каже в какво съм упрекнат . Понеже вътре беше доста горещо, по време на багра съм примрял. Не знам какъв брой време съм бил в безсъзнание, само че ме плиснаха с кана студена вода, с цел да ме свестят. А единият служител на реда извади колана си и стартира да ме удря още веднъж. После ме водиха при началника на полицията. Той попита какви показания съм дал, а служителите на реда дадоха отговор, че не съм проговорил. Като чу този отговор, полицейският шеф заповяда да ме накарат да проговоря. Отведоха ме отново в същата килия и започнаха да ме бият трима или четирима служители на реда. Аз отново изпаднах в безсъзнание. След което уринираха върху мен, с цел да ме свестят “.
Арестуван е пред погледа на 6-годишната му щерка и бременната му брачна половинка. Най-тежко му било не от издевателството на полицията, а от това, че би трябвало да лъже щерка си.
„ Дъщеря ми не знаеше, че съм в пандиза, казахме ѝ, че пътувам в чужбина. Няма да не помни последното рандеву – щерка ми ми сподели: „ Татко, кажи на твоя шеф дядо да му заплати, само че повече да не те задържа по този начин. Аз не желая повече да работиш, желая единствено да ми бъдеш татко “, и ме дърпаше за ръката “, споделя мъжът.
Турция отхвърля обвиняванията в измъчване на пандизчии . От задачата на Анкара у нас ни пишат, че страната има нулева приемливост към мъчения на арестанти. Уточняват, че при изолирани случаи на изтезания се подхващат съответните ограничения.
До през днешния ден водачът, който е управлявал на място опита за прелом в Турция, към момента не е открит. Сформираната от Народното събрание комисия, която проверява метежа, също няма изрично умозаключение за това, което се случи в нощта на 15 юли 2016 година Основни очевидци, като началника на разузнаването Хакан Фидан и шефа на генералния щаб Хулуси Акар не са изслушани обществено. Обясненията им бяха писмени.
Вижте целия филм във видеото:
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ