Изпитанията и изкушенията на нощния труд
Нощните смени може да са прелъщение за хората, които се нуждаят от повече средства. Но те са и тестване, в случай че тези хора имат фамилии, здравословни проблеми или други задължения. Разбира се, нощният труд е наложителна част от някои специалности - лекари, медицински експерти, работещите в нощни заведения или места за занимания, служители на реда, пожарникари, водачи, машинисти, летци… Не един път съм се питала по какъв начин ли се усещат капитанът и помощниците му по време на 10-12-часовите нощни полети над океана, с цел да могат 500-600 или 700 души в самолета да спят спокойно…
Нощният труд носи и своите опасности - с изключение на физиологични и здравни проблеми, също и обществени, да вземем за пример обедняване на обществените контакти. Едно национално изследване на изискванията на труд у нас сочи, че над 17% от работещите на сменни графици включват нощен труд.
Нощният труд
може да провокира и значително здравни проблеми
излиза наяве от ревю на доктор инж. Деяна Илиева в уеб страницата otgovori.info. Тя акцентира, че най-често първите проблеми при сменна работа и нощен труд са свързани със стомашно-чревни болести. Те са смесен резултат от разминаване на храненето с денонощния темп на организма - нередовно хранене, постоянно бързо и с спирания, консумация на студена суха храна, нараснала приложимост на кафе и чай, нараснало тютюнопушене, нарушавания на съня. “Първите признаци най-често са свързани с така наречен киселини, изключително когато се употребяват мазни и пържени храни, кафе, пикантни храни и подправки.
Различни изследвания показват, че при нощен труд е разполагаем нараснал риск от метаболитни отклонения, нарушавания в менструалния цикъл, проблеми по време на бременност, ракови болести. Нощният труд е стресогенен фактор и постоянно служащите се оплакват от хронична отмалялост, раздразнителност, тревога ”, изяснява Илиева. Тя добавя, че “повечето от огромните индустриални повреди в човешката история са ставали по време на нощна работа и в множеството случаи те се дължат на човешки неточности ”. Илиева разяснява, че при работа през нощта има няколко значими фактора, които покачват риска от трудови злополуки. На първо място е нарушеният циркаден темп. Човешкото тяло е програмирано да бъде интензивно денем и да почива през нощта. Работата в нощна промяна опонира на този натурален темп, което води до намалена зоркост и централизация, по-бавни реакции, влошена преценка на обстановки. Нарушеният циркаден темп води също до отмалялост и унесеност - през нощта организмът създава мелатонин (хормон на съня), което естествено води до физическа и ментална отмалялост, както и микросънливост (кратки моменти на заспиване).
Друг проблем може да е понижената видимост
Дори при положително изкуствено осветяване, нощните условия основават по-трудно забелязване на рискове, по-голямо напрежение за очите, както и опция за пропускане на значими образни сигнали.
Илиева напомня, че през нощта нормално работят по-малко хора, което значи и по-малко благоприятни условия за взаимопомощ, по-голямо натоварване на обособените служащи, по-малко контрол и надзор.
Анализ на НЦОЗА от преди няколко години сочи, че от 20 до 75% от сменните служащи с нощни смени се оплакват от диспепсия, парене в региона на гърдите, болки в стомаха, къркорене, газове, констипация (запек), диария, до момента в който при дневните служащи такива недоволства имат от 10 до 25%.
Това са единствено част от аргументите нощният труд на всички места по света да се заплаща в допълнение.
Както всичко у нас, и нощният труд от 1 януари се заплаща в евро, а преизчисляването е планувано в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, оповестена в Държавен вестник от 30 декември 2025 година Според документа за всеки отработен нощен час или за част от него сред 22 ч. и 6 ч. на служащите и чиновниците се заплаща в допълнение трудово заплащане за нощен труд не по-малко от 0,15% от минималната за страната заплата, само че не по-малко от 0,51 евро (в момента 1 лев) на час.
За подрастващите под 16 година, които работят със съответното позволение, за нощен се счита положеният труд от 20 до 6 ч., т.е., те не могат да работят след 20 ч. За тях е неразрешена работата в нощни заведения, с изключение на в тежки и рискови производства, както и действия, свързани с радиация или нездравословни субстанции.
Нормалната дълготрайност на нощно работно време у нас е не повече от 7 часа на денонощие. Заплащането е не по-малко от 0,15% от минималната заплата, само че не по-малко от един лев.
Допълнителното трудово възнаграждение
за нощния труд се заплаща за всеки отработен нощен час, без значение от метода за отчитане (изчисляване) на работното време (подневно или сумирано).
Според Конвенцията на Международната организация на труда за нощния труд от 1990 година (№ 171) за подобен се счита " всяка работа, която се прави през интервал от не по-малко от седем поредни часа, в това число интервала от среднощ до 5 часа сутринта ".
Кой не би трябвало да работи нощем? /> Нощният труд в България е строго контролиран от Кодекса на труда и Закона за здравословни и безвредни условия на труд. Кодексът регламентира кои служащи и чиновници нямат право да поставят нощен труд. Сред тях са:
- непълнолетни;
- бременни или дами в напреднал стадий на лекуване ин-витро;
- майки/осиновителки на дете до 6 г.;
- майки/осиновителки, грижещи се за дете (до 18 г.) с увреждане;
- трудоустроени служащи или чиновници, които заради болест или трудова акцидент могат да извършват предоставената им работа, само че без заплаха за здравето си могат да извършват друга подобаваща работа или същата работа при облекчени условия);
- продължаващи образованието си служащи.
Споменатите майки, както и за учащите работници/служители, в случай че работят през нощта, би трябвало да дадат документално единодушие. Същото се отнася и за трудоустроените служащи и чиновници, само че би трябвало и да са реши здравословното има положение.
Според Кодекса на труда служащите и чиновниците, които поставят нощен труд, се одобряват на работа единствено
след прелиминарен медицински обзор
който е за сметка на работодателя. Освен това, те подлежат на периодически медицински прегледи. Ако здравен орган откри, че здравословното положение на служащ или чиновник се е влошило заради полагане на нощен труд, той би трябвало да бъде изместен на подобаваща дневна работа или да бъде трудоустроен.
Работодателят е задължен да обезпечава на служащите и чиновниците безвъзмездна храна, ободряващи питиета и други облекчаващи условия за дейно полагане на нощния труд.
Нощната работа би трябвало да се провежда по този начин, че да не се позволяват повече от 4-5 поредни нощни смени, съгласно Наредбата за изискванията, реда и условията за създаване и въвеждане на физиологични режими на труд и отмора по време на работа. През вечерните и нощните смени се вкарват спомагателни почивки, като броят и продължителността им се дефинират от характера на работата и изискванията на труд.
В Евросъюза
Служителите се квалифицират като служащи, които поставят нощен труд, в случай че работят най-малко 3 часа от дневната си промяна през избран нощен интервал от минимум 7 часа, който се дефинира от националното законодателство и включва времето от среднощ до 5 ч. сутринта.
Те също по този начин се квалифицират като служащи, които поставят нощен труд, в случай че прекарват избрана част от годишното си работно време през този нощен интервал. Това значи, че даже в случай че не работят нощна промяна всеки ден, само че постоянно през годината работят нощно време, се считат за служащи, които поставят нощен труд и имат право на специфична протекция.
Една персонална история
Личната история на Ема (представена в youreurope) илюстрира това предписание. Тя е механик по поддръжката във фабрика, която работи непрекъснато. Ема не работи нощна промяна всеки ден, само че към два пъти месечно по график тя би трябвало да поеме нощната промяна от 23 ч. вечерта до 7 ч. сутринта. За цялата година тези постоянни нощни смени възлизат на избрана част от работното й време. Тъй като през цялата година тя постоянно работи през нощния интервал, Ема се квалифицира като служащ, който поставя нощен труд. Това значи, че тя има право на описаната нагоре протекция, като да вземем за пример ограничавания на работното й време през нощта и постоянни оценки на здравословното положение.
Европейската инструкция и нейните ограничавания /> Европейската инструкция за организацията на работното време (Директива 2003/88/ЕО) планува и някои ограничавания на работното време съгласно европейското законодателство: служащите, които поставят нощен труд, не могат да работят повече от приблизително 8 часа на всеки 24 часа за референтен интервал, избран от съответната страна членка. Ако работата им е обвързвана с особени опасности или тежко физическо или умствено натоварване, би трябвало да се съблюдава предел от 8 часа за всеки 24-часов интервал (без усредняване).
На служащите, които поставят нощен труд или работят на смени, би трябвало да се оферират безвъзмездни оценки на здравословното положение, преди да стартират да работят нощна промяна или на смени на ротационен принцип. При здравните оценки би трябвало да се зачита здравната загадка и те би трябвало да се правят постоянно. Ако даден служащ има здравословни проблеми в следствие от нощен труд, би трябвало да бъде трансфериран на дневна работа или на по-подходяща промяна, когато това е допустимо.
Юношите не могат да работят сред 22 часа вечерта и 6 часа сутринта или сред 23 часа вечерта и 7 часа сутринта. Някои страни от Европейски Съюз разрешават дерогации от тези ограничавания при изключителни условия, свързани с естеството на работата (в секторите на мореплаване и лов на риба, въоръжените сили или полицията, лечебните заведения или сходни заведения, културните, художествените, спортните или рекламните дейности).
Съгласно разпоредбите на Европейски Съюз нощен труд за чиновниците в
автомобилния превоз
значи всяка работа, осъществявана за интервал от минимум 4 часа сред 00 ч. и 7 ч. Този интервал обаче се разграничава в обособените страни от Европейски Съюз. Ако поставят нощен труд, тези чиновници не могат да работят повече от 10 часа на всеки 24-часов интервал.
Време на ръководство и отмора за
машинистите в железопътния превоз
Смените на машинистите не могат да надвишават 9 часа денем и 8 часа през нощта сред 2 дневни интервала на отмора. В рамките на двуседмичен интервал би трябвало да ограничите времето за ръководство на водачите до 80 часа.
Трябва да са обезпечени избрани почивки на машинистите според от работното им време:
- в случай че работят сред 6 и 8 часа, би трябвало да вършат отмора от най-малко 30 минути.
- в случай че работят повече от 8 часа, би трябвало да вършат отмора от най-малко 45 минути.
- в случай че има втори ватман, би трябвало да съблюдават националните правила за почивки по време на работа.
Служители във вътрешния воден превоз
При нощен интервал от 7 часа тези чиновници могат да работят най-вече 42 часа седмично през нощта - сред 11 вечерта и 6 сутринта.
Къде по какъв начин заплащат? /> Цената на нощния труд в Европейски Съюз варира в другите страни, само че законодателството на Съюза (Директивата за работното време) изисква в допълнение заплащане за " нощните " служащи. Често това е като награда към заплатата или спомагателен отпуск, нормално за работа сред 22 и 6 часа (или подобно). Директивата на Европейски Съюз задължава работещите нощна промяна да получават по-високо възнаграждение или равностоен отпуск, с цел да компенсират естеството на нощния труд, с ограничавания върху междинните дневни/седмични часове. Но страните членки ползват тези правила, като дефинират нощните часове (напр. в България от 22 до 6 ч. сутринта, в Люксембург за някои браншове от 23 до 6 ч.) и дефинират характерни ставки на наградите. В груповите трудови контракти постоянно се покачват минималните условия, като се договарят характерни ставки за секторите.
Въпреки че Директивата дефинира насоки (като ограничение на междинните нощни смени до 8 часа), характерните ставки и разпоредбите се дефинират от националните закони или групови трудови контракти, а някои страни като Германия оферират необлагаеми бонуси. Например:
- в България (2025) минималната ставка е 1,62 лева в допълнение на нощен час (22 - 6 ч.).
- в Белгия (2025) е 1,48 евро/час в допълнение (или 1,78 евро за 50+) посредством групови трудови контракти.
- Германия предлага необлагаеми надбавки, да вземем за пример 25% в допълнение за нощен труд (от 20 до 6 ч.).
- в Полша нощният труд (между 22 и 6 ч.) нормално носи 20% добавка към заплатата.
- в Люксембург нормално се изисква най-малко 15% добавка за нощен труд (от 01 до 6 ч. за някои), постоянно необлагаема.
По създание
няма единна ставка в Европейски Съюз
Работниците би трябвало да ревизират националните си закони и групови трудови контракти за характерни награди, които са предопределени да признаят тежестта на работата в несоциално работно време.
Заплащането на нощния труд може да е като почасова награда - % (например 20%, 25%), прибавен към естествената почасова ставка за всеки отработен нощен час. Може да е отпуск, вместо работа (TOIL) - обезщетителна отмора или спомагателни дни отпуск. Някои страни, като Германия, оферират данъчни облекчения за тези бонуси.
Нощният труд носи и своите опасности - с изключение на физиологични и здравни проблеми, също и обществени, да вземем за пример обедняване на обществените контакти. Едно национално изследване на изискванията на труд у нас сочи, че над 17% от работещите на сменни графици включват нощен труд.
Нощният труд
може да провокира и значително здравни проблеми
излиза наяве от ревю на доктор инж. Деяна Илиева в уеб страницата otgovori.info. Тя акцентира, че най-често първите проблеми при сменна работа и нощен труд са свързани със стомашно-чревни болести. Те са смесен резултат от разминаване на храненето с денонощния темп на организма - нередовно хранене, постоянно бързо и с спирания, консумация на студена суха храна, нараснала приложимост на кафе и чай, нараснало тютюнопушене, нарушавания на съня. “Първите признаци най-често са свързани с така наречен киселини, изключително когато се употребяват мазни и пържени храни, кафе, пикантни храни и подправки.
Различни изследвания показват, че при нощен труд е разполагаем нараснал риск от метаболитни отклонения, нарушавания в менструалния цикъл, проблеми по време на бременност, ракови болести. Нощният труд е стресогенен фактор и постоянно служащите се оплакват от хронична отмалялост, раздразнителност, тревога ”, изяснява Илиева. Тя добавя, че “повечето от огромните индустриални повреди в човешката история са ставали по време на нощна работа и в множеството случаи те се дължат на човешки неточности ”. Илиева разяснява, че при работа през нощта има няколко значими фактора, които покачват риска от трудови злополуки. На първо място е нарушеният циркаден темп. Човешкото тяло е програмирано да бъде интензивно денем и да почива през нощта. Работата в нощна промяна опонира на този натурален темп, което води до намалена зоркост и централизация, по-бавни реакции, влошена преценка на обстановки. Нарушеният циркаден темп води също до отмалялост и унесеност - през нощта организмът създава мелатонин (хормон на съня), което естествено води до физическа и ментална отмалялост, както и микросънливост (кратки моменти на заспиване).
Друг проблем може да е понижената видимост
Дори при положително изкуствено осветяване, нощните условия основават по-трудно забелязване на рискове, по-голямо напрежение за очите, както и опция за пропускане на значими образни сигнали.
Илиева напомня, че през нощта нормално работят по-малко хора, което значи и по-малко благоприятни условия за взаимопомощ, по-голямо натоварване на обособените служащи, по-малко контрол и надзор.
Анализ на НЦОЗА от преди няколко години сочи, че от 20 до 75% от сменните служащи с нощни смени се оплакват от диспепсия, парене в региона на гърдите, болки в стомаха, къркорене, газове, констипация (запек), диария, до момента в който при дневните служащи такива недоволства имат от 10 до 25%.
Това са единствено част от аргументите нощният труд на всички места по света да се заплаща в допълнение.
Както всичко у нас, и нощният труд от 1 януари се заплаща в евро, а преизчисляването е планувано в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, оповестена в Държавен вестник от 30 декември 2025 година Според документа за всеки отработен нощен час или за част от него сред 22 ч. и 6 ч. на служащите и чиновниците се заплаща в допълнение трудово заплащане за нощен труд не по-малко от 0,15% от минималната за страната заплата, само че не по-малко от 0,51 евро (в момента 1 лев) на час.
За подрастващите под 16 година, които работят със съответното позволение, за нощен се счита положеният труд от 20 до 6 ч., т.е., те не могат да работят след 20 ч. За тях е неразрешена работата в нощни заведения, с изключение на в тежки и рискови производства, както и действия, свързани с радиация или нездравословни субстанции.
Нормалната дълготрайност на нощно работно време у нас е не повече от 7 часа на денонощие. Заплащането е не по-малко от 0,15% от минималната заплата, само че не по-малко от един лев.
Допълнителното трудово възнаграждение
за нощния труд се заплаща за всеки отработен нощен час, без значение от метода за отчитане (изчисляване) на работното време (подневно или сумирано).
Според Конвенцията на Международната организация на труда за нощния труд от 1990 година (№ 171) за подобен се счита " всяка работа, която се прави през интервал от не по-малко от седем поредни часа, в това число интервала от среднощ до 5 часа сутринта ".
Кой не би трябвало да работи нощем? /> Нощният труд в България е строго контролиран от Кодекса на труда и Закона за здравословни и безвредни условия на труд. Кодексът регламентира кои служащи и чиновници нямат право да поставят нощен труд. Сред тях са:
- непълнолетни;
- бременни или дами в напреднал стадий на лекуване ин-витро;
- майки/осиновителки на дете до 6 г.;
- майки/осиновителки, грижещи се за дете (до 18 г.) с увреждане;
- трудоустроени служащи или чиновници, които заради болест или трудова акцидент могат да извършват предоставената им работа, само че без заплаха за здравето си могат да извършват друга подобаваща работа или същата работа при облекчени условия);
- продължаващи образованието си служащи.
Споменатите майки, както и за учащите работници/служители, в случай че работят през нощта, би трябвало да дадат документално единодушие. Същото се отнася и за трудоустроените служащи и чиновници, само че би трябвало и да са реши здравословното има положение.
Според Кодекса на труда служащите и чиновниците, които поставят нощен труд, се одобряват на работа единствено
след прелиминарен медицински обзор
който е за сметка на работодателя. Освен това, те подлежат на периодически медицински прегледи. Ако здравен орган откри, че здравословното положение на служащ или чиновник се е влошило заради полагане на нощен труд, той би трябвало да бъде изместен на подобаваща дневна работа или да бъде трудоустроен.
Работодателят е задължен да обезпечава на служащите и чиновниците безвъзмездна храна, ободряващи питиета и други облекчаващи условия за дейно полагане на нощния труд.
Нощната работа би трябвало да се провежда по този начин, че да не се позволяват повече от 4-5 поредни нощни смени, съгласно Наредбата за изискванията, реда и условията за създаване и въвеждане на физиологични режими на труд и отмора по време на работа. През вечерните и нощните смени се вкарват спомагателни почивки, като броят и продължителността им се дефинират от характера на работата и изискванията на труд.
В Евросъюза
Служителите се квалифицират като служащи, които поставят нощен труд, в случай че работят най-малко 3 часа от дневната си промяна през избран нощен интервал от минимум 7 часа, който се дефинира от националното законодателство и включва времето от среднощ до 5 ч. сутринта.
Те също по този начин се квалифицират като служащи, които поставят нощен труд, в случай че прекарват избрана част от годишното си работно време през този нощен интервал. Това значи, че даже в случай че не работят нощна промяна всеки ден, само че постоянно през годината работят нощно време, се считат за служащи, които поставят нощен труд и имат право на специфична протекция.
Една персонална история
Личната история на Ема (представена в youreurope) илюстрира това предписание. Тя е механик по поддръжката във фабрика, която работи непрекъснато. Ема не работи нощна промяна всеки ден, само че към два пъти месечно по график тя би трябвало да поеме нощната промяна от 23 ч. вечерта до 7 ч. сутринта. За цялата година тези постоянни нощни смени възлизат на избрана част от работното й време. Тъй като през цялата година тя постоянно работи през нощния интервал, Ема се квалифицира като служащ, който поставя нощен труд. Това значи, че тя има право на описаната нагоре протекция, като да вземем за пример ограничавания на работното й време през нощта и постоянни оценки на здравословното положение.
Европейската инструкция и нейните ограничавания /> Европейската инструкция за организацията на работното време (Директива 2003/88/ЕО) планува и някои ограничавания на работното време съгласно европейското законодателство: служащите, които поставят нощен труд, не могат да работят повече от приблизително 8 часа на всеки 24 часа за референтен интервал, избран от съответната страна членка. Ако работата им е обвързвана с особени опасности или тежко физическо или умствено натоварване, би трябвало да се съблюдава предел от 8 часа за всеки 24-часов интервал (без усредняване).
На служащите, които поставят нощен труд или работят на смени, би трябвало да се оферират безвъзмездни оценки на здравословното положение, преди да стартират да работят нощна промяна или на смени на ротационен принцип. При здравните оценки би трябвало да се зачита здравната загадка и те би трябвало да се правят постоянно. Ако даден служащ има здравословни проблеми в следствие от нощен труд, би трябвало да бъде трансфериран на дневна работа или на по-подходяща промяна, когато това е допустимо.
Юношите не могат да работят сред 22 часа вечерта и 6 часа сутринта или сред 23 часа вечерта и 7 часа сутринта. Някои страни от Европейски Съюз разрешават дерогации от тези ограничавания при изключителни условия, свързани с естеството на работата (в секторите на мореплаване и лов на риба, въоръжените сили или полицията, лечебните заведения или сходни заведения, културните, художествените, спортните или рекламните дейности).
Съгласно разпоредбите на Европейски Съюз нощен труд за чиновниците в
автомобилния превоз
значи всяка работа, осъществявана за интервал от минимум 4 часа сред 00 ч. и 7 ч. Този интервал обаче се разграничава в обособените страни от Европейски Съюз. Ако поставят нощен труд, тези чиновници не могат да работят повече от 10 часа на всеки 24-часов интервал.
Време на ръководство и отмора за
машинистите в железопътния превоз
Смените на машинистите не могат да надвишават 9 часа денем и 8 часа през нощта сред 2 дневни интервала на отмора. В рамките на двуседмичен интервал би трябвало да ограничите времето за ръководство на водачите до 80 часа.
Трябва да са обезпечени избрани почивки на машинистите според от работното им време:
- в случай че работят сред 6 и 8 часа, би трябвало да вършат отмора от най-малко 30 минути.
- в случай че работят повече от 8 часа, би трябвало да вършат отмора от най-малко 45 минути.
- в случай че има втори ватман, би трябвало да съблюдават националните правила за почивки по време на работа.
Служители във вътрешния воден превоз
При нощен интервал от 7 часа тези чиновници могат да работят най-вече 42 часа седмично през нощта - сред 11 вечерта и 6 сутринта.
Къде по какъв начин заплащат? /> Цената на нощния труд в Европейски Съюз варира в другите страни, само че законодателството на Съюза (Директивата за работното време) изисква в допълнение заплащане за " нощните " служащи. Често това е като награда към заплатата или спомагателен отпуск, нормално за работа сред 22 и 6 часа (или подобно). Директивата на Европейски Съюз задължава работещите нощна промяна да получават по-високо възнаграждение или равностоен отпуск, с цел да компенсират естеството на нощния труд, с ограничавания върху междинните дневни/седмични часове. Но страните членки ползват тези правила, като дефинират нощните часове (напр. в България от 22 до 6 ч. сутринта, в Люксембург за някои браншове от 23 до 6 ч.) и дефинират характерни ставки на наградите. В груповите трудови контракти постоянно се покачват минималните условия, като се договарят характерни ставки за секторите.
Въпреки че Директивата дефинира насоки (като ограничение на междинните нощни смени до 8 часа), характерните ставки и разпоредбите се дефинират от националните закони или групови трудови контракти, а някои страни като Германия оферират необлагаеми бонуси. Например:
- в България (2025) минималната ставка е 1,62 лева в допълнение на нощен час (22 - 6 ч.).
- в Белгия (2025) е 1,48 евро/час в допълнение (или 1,78 евро за 50+) посредством групови трудови контракти.
- Германия предлага необлагаеми надбавки, да вземем за пример 25% в допълнение за нощен труд (от 20 до 6 ч.).
- в Полша нощният труд (между 22 и 6 ч.) нормално носи 20% добавка към заплатата.
- в Люксембург нормално се изисква най-малко 15% добавка за нощен труд (от 01 до 6 ч. за някои), постоянно необлагаема.
По създание
няма единна ставка в Европейски Съюз
Работниците би трябвало да ревизират националните си закони и групови трудови контракти за характерни награди, които са предопределени да признаят тежестта на работата в несоциално работно време.
Заплащането на нощния труд може да е като почасова награда - % (например 20%, 25%), прибавен към естествената почасова ставка за всеки отработен нощен час. Може да е отпуск, вместо работа (TOIL) - обезщетителна отмора или спомагателни дни отпуск. Някои страни, като Германия, оферират данъчни облекчения за тези бонуси.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ