Можем да променим обкръжението си, но не можем да избягаме от себе си
Норвежецът от Осло Фредрик Радум е прочут със своите събуждащи въображанието фигурални статуи и със своите съоръжения, които са вайръл из обществените мрежи от години. Но малко на брой са тези, които знаят същинската история зад съответната статуя. Днес ще ви разкажем за влачения от птица прекършен човек. Тя е част от група бронзови статуи на Радум, озаглавена „ Hacienda Paradise - Утопичният опит ", изложена през 2017 година в Galleri Brandstrup. Посветена е на същинската история на имиграцията на дребна група от хора, исторически известна като „ Аферата Галапагос “.
През 30-те години на предишния век, изтощени от несносното си битие, европейци напущат домовете си, с цел да стартират нов живот на островите Галапагос. Първите пристигнали имигранти в архипелага са немският доктор Фридрих Ритер и младата му държанка и някогашна пациентка Доре Щраух.
Те се откриват на един от най-отдалечените острови, Флореана. Градят чифлика си от нулата с цената на неимоверни старания - разчистват големи камъни, облагородавят почвата, отглеждат зеленчуци и вършат дребна птицеферма. Двойката се трансформира в атракция и жива легенда. Много кораби и яхти стопират на брега на Флореана, с цел да посетят щастливите заселници.
Някои от посетителите се запалвали от концепцията да останат и да стартират на острова нов живот, само че тежките условия прогонвали и малцината, дръзнали да опитат - с изключение на семейство Витмер от Германия (Хайнц Витмер идва през 1931 година със сина си младеж и бременната си брачна половинка Маргрет). Д-р Ритер и Доре оказват помощ на новодошлите в започването на нов живот. В цялата тайнственост родът на Витмер остава на острова, след години труд в туристическият бизнес, който се предава от потомство на потомство.
Следва и триумфалното акостиране на баронеса Елоиз декор Вагнер, която идва от Париж със своите „ двама спътници “ и един прислужник. Не след дълго баронесата и един от любовниците й изчезват безследно.
Какво се е случило остава мистерия и до през днешния ден. Казват, че баронесата всяла разкол сред броящите се на пръстите на двете ръце поданици на острова. Интригантствала, с цел да скара Ритер и Витмер, любовниците си и да настрои всеки против всекиго. Тя приемала интернационалните посетители и представители на пресата, които стигали до Флореана. Мечтата й била да построи Hacienda Paradise - хотел, какъвто няма на никое място по света. Жадната за господство жена съблазнява губернатора на Галапагос и съумява да е в устите на хората и в заглавията на всички вести, които идват от Тихи океан.
В последна сметка всеки на острова се скарва с всеки и стартират да умират или изчезват хора. (Д-р Ритер също умира при неизяснени условия, сякаш ял развалено пиле, само че бил вегитарианец... Някои източници настояват, че любовницата му преднамерено го е отровила.)
През 2013 година излиза кино лентата The Galapagos Affair: Satan Came to Eden, режисиран от Дайна Голдфайн и Дан Гелър.
Фигурите на Радум демонстрират първопроходците в сюрреалистични, мистериозни условия. Птица се пробва да отлети с месинговото тяло на човек. Женска фигура стои върху две човешки глави и като че ли издишва странна златна течност. Едно гигантско парче с форма на костенурка изобразява островната легенда за костенурка, която може да чете мислите на хората. Във фигурата на Радум черупката се употребява като място за разпалване на огън. Според художника, посланието на експозицията е, че „ можем да променим обкръжението си, само че не можем да избягаме от себе си “.
Ето още от творчеството на Радум:
През 30-те години на предишния век, изтощени от несносното си битие, европейци напущат домовете си, с цел да стартират нов живот на островите Галапагос. Първите пристигнали имигранти в архипелага са немският доктор Фридрих Ритер и младата му държанка и някогашна пациентка Доре Щраух.
Те се откриват на един от най-отдалечените острови, Флореана. Градят чифлика си от нулата с цената на неимоверни старания - разчистват големи камъни, облагородавят почвата, отглеждат зеленчуци и вършат дребна птицеферма. Двойката се трансформира в атракция и жива легенда. Много кораби и яхти стопират на брега на Флореана, с цел да посетят щастливите заселници.
Някои от посетителите се запалвали от концепцията да останат и да стартират на острова нов живот, само че тежките условия прогонвали и малцината, дръзнали да опитат - с изключение на семейство Витмер от Германия (Хайнц Витмер идва през 1931 година със сина си младеж и бременната си брачна половинка Маргрет). Д-р Ритер и Доре оказват помощ на новодошлите в започването на нов живот. В цялата тайнственост родът на Витмер остава на острова, след години труд в туристическият бизнес, който се предава от потомство на потомство.
Следва и триумфалното акостиране на баронеса Елоиз декор Вагнер, която идва от Париж със своите „ двама спътници “ и един прислужник. Не след дълго баронесата и един от любовниците й изчезват безследно.
Какво се е случило остава мистерия и до през днешния ден. Казват, че баронесата всяла разкол сред броящите се на пръстите на двете ръце поданици на острова. Интригантствала, с цел да скара Ритер и Витмер, любовниците си и да настрои всеки против всекиго. Тя приемала интернационалните посетители и представители на пресата, които стигали до Флореана. Мечтата й била да построи Hacienda Paradise - хотел, какъвто няма на никое място по света. Жадната за господство жена съблазнява губернатора на Галапагос и съумява да е в устите на хората и в заглавията на всички вести, които идват от Тихи океан.
В последна сметка всеки на острова се скарва с всеки и стартират да умират или изчезват хора. (Д-р Ритер също умира при неизяснени условия, сякаш ял развалено пиле, само че бил вегитарианец... Някои източници настояват, че любовницата му преднамерено го е отровила.)
През 2013 година излиза кино лентата The Galapagos Affair: Satan Came to Eden, режисиран от Дайна Голдфайн и Дан Гелър.
Фигурите на Радум демонстрират първопроходците в сюрреалистични, мистериозни условия. Птица се пробва да отлети с месинговото тяло на човек. Женска фигура стои върху две човешки глави и като че ли издишва странна златна течност. Едно гигантско парче с форма на костенурка изобразява островната легенда за костенурка, която може да чете мислите на хората. Във фигурата на Радум черупката се употребява като място за разпалване на огън. Според художника, посланието на експозицията е, че „ можем да променим обкръжението си, само че не можем да избягаме от себе си “.
Ето още от творчеството на Радум:
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ