Норвегия увеличава разходите за отбрана до 5% от БВП според заложената от НАТО цел
Норвегия възнамерява да усили общите разноски за защита до 5% от брутния вътрешен артикул, в сходство с планувана обща цел сред страните от НАТО. Това съобщи министър председателят на скандинавската страна, представен от Ройтерс.
" Трябва да създадем повече, с цел да осигурим сигурността на страната си и да допринесем за общата ни сигурност със съдружниците ни в НАТО ", уточни Йонас Гар Стьоре. По думите му сигурността за Норвегия се състои в това да има надеждна защита, която разполага с подобаващото съоръжение, задоволително хора и положителни проекти.
Норвегия, която граничи с Русия, възнамерява да изразходва 3,5% от Брутният вътрешен продукт за обичайната защита, в това число финансовата си поддръжка за украинската войска, и още 1,5% за по-широка сигурност, добави той.
През 2024 година Норвегия е похарчила почти 2,2% от Брутният вътрешен продукт за защита. Скандинавската страна евентуално ще доближи задачата за разноски от 5% някъде в годините след 2030 година, според от решенията, взети на срещата на върха на НАТО идната седмица, означи министър председателят.
Норвегия е единствената страна в Европа, която може да финансира увеличените военни разноски, без да й се постанова да взема повече заеми, защото разполага със върховен фонд от близо 2 трилиона $, най-големият в света.
Европа се стреми да ускори защитата против евентуална съветска офанзива, откакто администрацията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че Съединените щати към този момент не желаят да бъдат главен поръчител за сигурността на остарелия континент.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предложи всяка от страните членки да се стреми да изразходва 5% от брутния си вътрешен артикул за защита.
Швеция твърди, че ще доближи новата цел на НАТО за разноски за защита от 5% от Брутният вътрешен продукт
В момента страната харчи към 2,7% от Брутният вътрешен продукт за отбрана
" Трябва да създадем повече, с цел да осигурим сигурността на страната си и да допринесем за общата ни сигурност със съдружниците ни в НАТО ", уточни Йонас Гар Стьоре. По думите му сигурността за Норвегия се състои в това да има надеждна защита, която разполага с подобаващото съоръжение, задоволително хора и положителни проекти.
Норвегия, която граничи с Русия, възнамерява да изразходва 3,5% от Брутният вътрешен продукт за обичайната защита, в това число финансовата си поддръжка за украинската войска, и още 1,5% за по-широка сигурност, добави той.
През 2024 година Норвегия е похарчила почти 2,2% от Брутният вътрешен продукт за защита. Скандинавската страна евентуално ще доближи задачата за разноски от 5% някъде в годините след 2030 година, според от решенията, взети на срещата на върха на НАТО идната седмица, означи министър председателят.
Норвегия е единствената страна в Европа, която може да финансира увеличените военни разноски, без да й се постанова да взема повече заеми, защото разполага със върховен фонд от близо 2 трилиона $, най-големият в света.
Европа се стреми да ускори защитата против евентуална съветска офанзива, откакто администрацията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че Съединените щати към този момент не желаят да бъдат главен поръчител за сигурността на остарелия континент.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предложи всяка от страните членки да се стреми да изразходва 5% от брутния си вътрешен артикул за защита.
Швеция твърди, че ще доближи новата цел на НАТО за разноски за защита от 5% от Брутният вътрешен продукт
В момента страната харчи към 2,7% от Брутният вътрешен продукт за отбрана
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ