Норвегия тегли рекордна сума от суверенния си фонд, за да подкрепи икономиката си
Норвегия възнамерява да изтегли рекордните 382 милиарда крони (около 37 милиарда долара) от своя суверен фонд, съобщи Блумбърг
Безпрецедентното изтегляне, разкрито от документа за бюджета на Норвегия за 2020 година, е над четири пъти по-голямо от предходния връх, подложен през 2016. Тази историческа продажба на активи демонстрира какъв брой дълбоки са вредите от двойната рецесия засегнала скандинавската страна – затварянето на редица бизнеси поради пандемията и срутва на цените на петрола.
Най-големият експортьор на недопечен нефт в Западна Европа е изправен пред най-тежката си криза от Втората международна война насам.
Това е първият случай, в който норвежкото държавно управление ще изтегли доста по-голяма сума, в сравнение с фонда, чиято стойност е повече от 1 трилион $, генерира посредством паричния си поток от дивиденти и лихвени заплащания.
„ Това явно е историческо събитие “, разяснява основният пълководец на банковата група SEB Ерика Далсто.
„ В същото време ние се намираме в рецесия, която няма парел в историята. Това решение илюстрира двойния потрес за норвежката стопанска система, която пострада както от ограничаващите ограничения против ковид, по този начин и от срутва на цените на петрола “, прибавя тя.
След като ликвидацията на активи към този момент е неизбежна, фондът най-вероятно ще се концентрира върху продажбите на облигации. Причината за това се дължи на обстоятелството, че фондът би трябвало да усили собствеността си на акции, защото по закон той те би трябвало да дават отговор за 70% от общото му портфолио.
Норвежкото държавно управление употребява петролното си благосъстояние, с цел да възпламенява празни в бюджета. До 2016 година така наречен систематичен поправен с петрола недостиг се попълняше от приходите на държавното управление от петролния бранш. Когато държавното управление е било на остатък, то е подало пари в суверенния фонд на страната. През 2016 и 2017 година обаче депозитите са се трансформирали в тегления, откакто приходите от продажбата на нефт паднаха поради поевтиняване на цените. Стурукторно поправеният с петрола недостиг тази година ще доближи 4,2% от цената на фонда, което за първи път от 2009 година надвишава фискалният предел от 3%, избран от държавното управление.
Очаква се тази година норвежкото държавно управление да похарчи към 420 милиарда крони (над 40 милиарда долара) от петролните си доходи за пакета от ограничения за стимулиране на стопанска система. Правителството чака чистия паричен поток от петролните действия да падне с 62% до 98 милиарда крони, което е най-ниското равнище от 1999 г.
Безпрецедентното изтегляне, разкрито от документа за бюджета на Норвегия за 2020 година, е над четири пъти по-голямо от предходния връх, подложен през 2016. Тази историческа продажба на активи демонстрира какъв брой дълбоки са вредите от двойната рецесия засегнала скандинавската страна – затварянето на редица бизнеси поради пандемията и срутва на цените на петрола.
Най-големият експортьор на недопечен нефт в Западна Европа е изправен пред най-тежката си криза от Втората международна война насам.
Това е първият случай, в който норвежкото държавно управление ще изтегли доста по-голяма сума, в сравнение с фонда, чиято стойност е повече от 1 трилион $, генерира посредством паричния си поток от дивиденти и лихвени заплащания.
„ Това явно е историческо събитие “, разяснява основният пълководец на банковата група SEB Ерика Далсто.
„ В същото време ние се намираме в рецесия, която няма парел в историята. Това решение илюстрира двойния потрес за норвежката стопанска система, която пострада както от ограничаващите ограничения против ковид, по този начин и от срутва на цените на петрола “, прибавя тя.
След като ликвидацията на активи към този момент е неизбежна, фондът най-вероятно ще се концентрира върху продажбите на облигации. Причината за това се дължи на обстоятелството, че фондът би трябвало да усили собствеността си на акции, защото по закон той те би трябвало да дават отговор за 70% от общото му портфолио.
Норвежкото държавно управление употребява петролното си благосъстояние, с цел да възпламенява празни в бюджета. До 2016 година така наречен систематичен поправен с петрола недостиг се попълняше от приходите на държавното управление от петролния бранш. Когато държавното управление е било на остатък, то е подало пари в суверенния фонд на страната. През 2016 и 2017 година обаче депозитите са се трансформирали в тегления, откакто приходите от продажбата на нефт паднаха поради поевтиняване на цените. Стурукторно поправеният с петрола недостиг тази година ще доближи 4,2% от цената на фонда, което за първи път от 2009 година надвишава фискалният предел от 3%, избран от държавното управление.
Очаква се тази година норвежкото държавно управление да похарчи към 420 милиарда крони (над 40 милиарда долара) от петролните си доходи за пакета от ограничения за стимулиране на стопанска система. Правителството чака чистия паричен поток от петролните действия да падне с 62% до 98 милиарда крони, което е най-ниското равнище от 1999 г.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ