Нормално е собствениците на апартаменти в тази сграда да заведат

Нормално е притежателите на жилища в тази постройка да заведат каузи и да ги завоюват, никой от тях няма да си събори непринудено парцела, а и това звучи неуместно

Предстои събарянето на хотел " Негреско " във в.с " Елените ". От ДНСК изясняват, че постройката имала всички нужни документи, само че " не било ясно по какъв начин са получени ". Всъщност това звучи като самопризнание за цялостна институционална беззащитност.

По българското законодателство, и по-точно в член 148 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), ясно е указано, че всеки градеж се позволява единствено след утвърдени планове и влезнало в действие позволение за градеж.

Ако има Акт 16 и е въведен в употреба, той е легален и се употребява с хипотеза за правомерност. Затова никой служител от ДНСК не може след години да каже: " не знаем по какъв начин са издадени документите ". Това не е мотив – това е самопризнание за административен безпорядък и липса на надзор в личната им система. При това състояние и всичко изречено след потопа в " Елените " от районния министър Иван Иванов също звучи несъстоятелно. Особено и готовността му да събаря хотел " Негреско " и да отстранява аквапарк " Атлантинда ".



Какво в действителност е „ речно корито “?

„ Речно корито “ по смисъла на Закона за водите е естествено намаляване на терена, завършено от непрекъснато или от време на време течаща вода, която е основала морфология и воден режим.

Изкуствените дерета, отводнителни канали и колектори, построени по план, не са реки, а инженерни уреди, част от отводнителната или канализационната система.

Дори даден сектор да е маркиран в кадастъра или водния указател, това единствено по себе си не потвърждава, че съставлява действително речно корито. За да се дефинира като такова, е належащо да има хидрологични и геоморфологични данни, доказващи естествено завършено русло, воден извор, непрекъснат или сезонен поток и водосборна област.

С други думи – в случай че в терена няма естествено течение, извор или трайна хидрография, той не може да се смята за река, без значение дали някой е нанесъл линия на картата или му е дал име.



Кой носи отговорност – вложителят или страната?

Ако страната посредством своите органи е издала позволение за градеж и акт за въвеждане в употреба, значи е удостоверила, че обектът дава отговор на всички законови условия.

Ако в този момент ДНСК твърди, че не знае " по какъв начин са издадени документите ", това е проблем на институциите, а не на притежателя.

Инвеститорът е извършил закона. Държавата е тази, която е длъжна да пази архива си и да следи процедурите. Строителство в сектор на поправена или покрита река е изцяло възможно по закон, в случай че има план, утвърден от Министерство на околната среда и водите и Басейновата дирекция (чл. 46–49 от Закона за водите).

Такъв вид решения се ползват в централните елементи на София, Варна и Бургас, където цели сектори от реки са канализирани, покрити и минават под улици, паркове и даже здания.

Ако хотел " Негреско " има издадено позволение за градеж, въведен е в употреба и теренът не попада като действителен воден обект с открити хидрологични характерности, тогава обектът е легален.

Проблемът не е в притежателите, а в институционалната амнезия на страната, която през днешния ден отхвърля личните си подписи. Затова същите тези собственции на жилища в " Негреско ", състоящ се от над 200 жилището, повече от които чужденци, действително могат да заведат каузи против страната. И да ги завоюват.