Нормално е некадърните и неуспешните да скачат срещу талантливите и

Нормално е некадърните и несполучливите да скачат против надарените и съумелите. Всъщност, не е „ обикновено “, само че е постоянно срещано. Но за какво подобен огромен % от една цяла нация се държи по тоя метод?

Сещате ли се?

Сещате ли се за какво не можем да имаме естествени избори и естествени партии? Нормален витален стандарт и достижения от сегашното, че да не ни се постанова все да се гордеем с неща отпреди 1000 години? 

Да, точно. 

Вечно признателните на един стопанин – пристигнал и сменил остарелия стопанин – не могат да се усещат мощни сами; те все търсят място да построят тотем на новия стопанин – с автомат в ръка да им виси над главите. Новият стопанин – с Шпагина в ръка – е наредил да се напише „ българската история “ отначало и там да се подчертае, че българите сами не могат нищо и за всичко им е нужна помощта на „ огромния брат “.

И по тази причина нацията ни страда от комплекс за непълноценност. И я предава от потомство на потомство. И все в предишното ще гледа, тъй като няма ни храброст, ни потенциал да направи нещо в настоящето… с изключение на да плюе съумелите. 

За Джон Малкович иде тирада, да; и за плюнките по него. 

Да имаме актьор (не артист, а артист) от такова международно равнище, който да слага пиеса у нас, е от международно значение. Това е един от методите светът да чуе за нас. 

Но не… не му дават. Искат да го гонят. И не приказвам единствено за елементарните копейки, дето цъкат фейса от телефона, до момента в който джвакат салатата вечерно време, и раздават ум на Байдън и на Макрон от дивана. 

Става дума и за „ съюзи “ на сякаш пишещи хора (а в действителност развъдници на номенклатурни хрантутници). Писатели, които желаят цензура! 

Само имайте поради, че това са същите копейки, които – като стопираха съветските малките екрани за агитация – скочиха да реват за „ свободата на словото “, нали… 

Сега желаят цензура за Малкович и за Бърнард Шоу… Умни са, спор няма. 

…

Едно време уж-демократите от началото на уж-демокрацията ни, като взеха властта – и президентската, и парламентарната – се направиха на разсеяни и ОТКАЗАХА да създадат лустрация.

Казаха, че било късно и не трябвало да ставаме „ реваншисти “…

Сега им ядем плодовете на „ труда “. Пък, в случай че питате мен, ония „ демократи “ са си най-обикновени московски сътрудници и те, но пребоядисани в синьо – от Централен комитет като са раздавали новите „ функции “ след 10 ноември, на някои им се падна да „ играят “ предприемачи, на тях им се падна да играят „ политици/демократи “. Иначе… все на същата хранилка и те. 

От „ публицисти “ през „ писатели “, та до „ предприемачи “ и „ политици “ през днешния ден са все наследници на шумкарите, дето убиваха писатели и публицисти преди 80 години. 

Те дефинират дневния ред на обществото, те споделят на хората какво да мислят и (най-вече) кого да ненавиждат. И (каква изненада!--) те споделят, че би трябвало да се ненавижда всичко, което ни доближава до Запада и всичко, което ни отдалечава от москва. Каква „ изненада “, наистина…

И в тая среда нищо не вирее. Съответно и нямаме с какво да се гордеем. Затова пък знаем мощно да ненавиждаме и умеем надалече да плюем. И щедро. 

Отношението на Малкович към България и българите е повече от позитивно. Не стопира да хвали актьорите ни, страната ни и столицата ни. Наследниците на шумкарите и копейките даже и да се опитат да хвалят (за разнообразие) не русия, а България, отново никой няма да ги чуе. Виж, Малкович го чува целият свят. Но те се пробват да му забранят да го прави. 

Малкович споделя по какъв начин е решил да пристигна в България, по какъв начин изобщо се е впечатлил толкоз, че да ни постави в проектите си. Работил с български артисти в Америка и Франция. На конференцията през вчерашния ден за следващ път го описа. А на същата тая конференция за следващ път трябваше да се изяснява, че не слага анти-българска пиеса и не е пристигнал да ни се подиграва. 

Та, работил е с български артисти и е бил толкоз впечатлен, че ето го през днешния ден тук. Многократно хвали актьорите ни и страната ни. Разказа какъв брой харесва София, постройките ѝ, хората ѝ. 

Но не… интернет прелива от мнения, че бил заплатен сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, на рептилите, че бил политически „ отпадък “ (да, видях и такива коментари), а Малкович не се интересува от политика от 1972 година, когато за финален път е дал своя вот. 

Не стопира да приказва позитивни неща за българите, до момента в който те не стопират да го плюят. 

Когато публицисти го попитаха за мнението му за това, че съюзът на писателите бил писал против него, Малкович се умълча за секунда и по-късно единствено се обърна към залата: „ Това същият съюз на писателите ли е, който е изключил Георги Марков…? “ И на лицето му се появи една усмивка, която споделяше всичко, което има да се каже и „ съюза “ и за мнението му за него. А по-късно просто изясни, че не е негова работа да цензурира Бърнард Шоу или други писатели; и че е изумен да види писатели, които желаят цензуриране на други писатели и текстовете им. 

Как да му разбираем, че тука е така…?

За присъстващите остана горчивия смях, подправен със позор, че има такива номенклатурни клатишнури, които се дефинират за представителна организация на писатели. 

А, съгласно мен, не са нищо повече от наследници на едни нагаждачи, които са целували цървулите на тези, които са избивали българските писатели и са измъчвали Райко Алексиев до гибел. А по-късно са се трансформирали в елементарен разплодник на номенклатурчици, членуващи в клуб на евтините почивни станции, евтината мастика и сигурната заплатка за послушковци. 

А през днешния ден анатемосват Джон Малкович. 

И народът им приглася. С пяна на уста. 

Какво да кажем за мат‘ряла…? Какво? 

Разбирате ли за какво не можем да имаме естествени избори? Защо не можем да имаме и естествени партии, които да вземат участие? 

Защото ТЕ са част от НАС. А матр‘яла… нали. 

Бърнард Шоу, като е писал пиесата (дето сякаш била анти-българска), в началото я е писал без да загатва съответна страна, където се води действието. После го посъветвали, че ще има повече тежест, в случай че въпреки всичко е на действително място. Той избрал България, без да знае нищо за нея. Така че отпада и концепцията, че е желал да я „ омаскари “. Тогава войната със сърбите е била към момента прясна и светът е знаел за нея, та по тази причина я е избрал. А героите са си чисто и просто всемирен. 

А всъщност, ПИЕСАТА Е АНТИВОЕННА. 

Разбирате ли за какво копейките са срещу. Сещате ли се в коя държава-кочина арестуват за антивоенна изразителност? Сещате ли се в коя държава-кочина е неразрешено да приказваш срещу войната? 

А сещате ли се нашите копейки, културтрегери и номенклатурни клатишнури, дето се имат за писатели и публицисти, коя държава-кочина поддържат? 

Именно. 

я оплюха, когато получи номинация за Оскар, Георги Господинов го оплюха, когато завоюва Букър. Успели в омразния Запад, не ги е позор. 

А през днешния ден се пробват да храчат по Джон Малкович. Току виж господарят им в кремъл забелязал напъните им и ги потупал го главата; а може и някое кюфте да ги почерпи. 

____________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.