Кристиян Шкварек: Как приема еврото жена, видяла 3 епохи!
Нормален, човешки роман за това по какъв начин приема прекосяването към новата валута една жена на 87 години, за мъдростта и младостта, за културните явления у нас, споделен във Facebook от Кристиян Шкварек.
Преди към месец изведох на кафе най-хубавата другарка на починалата ми баба, с която безусловно ме отгледаха по градинките преди 30 и недостатък години. Юлия - " Юлето ", е на 87 години, в отлична форма, всеки ден си прави дълги разходки и катери 5 етажа. Разказа ми по какъв начин си спомня цар Борис Трети, който е виждала като дете с очите си пред блока й до църквата Св. Георги да идва - самичък с водач и кола, при министър, живеещ там.
Адекватна, чете вести, интересува се.
Питам тази жена на 87, видяла 3 столетия - царство, соц и целия преход за еврото от нова година.
Отговаря ми надменно - а, какво да се тормозя, тя банката обръща парите, ще заплащам, както до в този момент. Беше наясно с превалутирането, с банкоматите, дори й беше скучна тематиката.
Леко се учудих - чакам, нали, таман най-старите хора да са най-притеснени от смяната. После почнах да си давам сметка какви промени е преживявала тази жена. Истински и исторически. От царството към соца. От едно най-вече земеделско общество към индустриализация и урбанизация. После прехода, демокрацията, мутрите. Боновите книжки, банкрутите, хиперинфлацията, превалутирането. Доживя интернет и смарт телефоните, самата тя употребява подобен, с цел да поддържа връзка с внучката в Канада.
И най-после на всичко това наподобява повече от разумно, че тази смяна в този момент не я плаши, дори не й направи изключително усещане.
Но за мен, самонадеян във безконечното преимущество в акомодациите на младите пред старите, беше изненада.
Предполагам, защото живеем в ера, която въздига на фундамент младостта, във всичките й форми. Видяхме го и с манията по ДженЗи-то. А това, в действителност, е културна особеност, не е предписание. В античен Рим е противоположното, да вземем за пример - съществува табу над младостта, която не се смята за преимущество, а недостатък. Докато през днешния ден търсим " младите ", които да влязат в политиката, в Рим се смята за непристойно да заемеш висок пост, хеле пък консул, преди 50 годишна възраст.
Съществува фетиш към предците - Mos Maiorum, чийто восъчни маски (Imagines Maiorum) се пазят в дома и демонстрират с горделивост от децата, карани да запаметят всяко име и дело на праотците си. Самата дума " сенат " идва от senex - възрастен мъж, и безусловно значи съвет или общ брой на старейшини. Докато модерната просвета води война със " старчетата на власт ", то в Рим младостта се свързва с неумелост, а старостта - с мъдрост.
Може би най-добре осъзнах образно това в диалога си с Юлето. Отвъд разногласието за и срещу еврото - тя не е изразила пред мен експлицитна поддръжка или наслада от приемането му, видях един човек, у който старостта е основала качествено струпване, способстващо акомодацията и оправянето с живота, а не противоположното. И си пожелах и при мен тя да направи, с годините, същото.
Преди към месец изведох на кафе най-хубавата другарка на починалата ми баба, с която безусловно ме отгледаха по градинките преди 30 и недостатък години. Юлия - " Юлето ", е на 87 години, в отлична форма, всеки ден си прави дълги разходки и катери 5 етажа. Разказа ми по какъв начин си спомня цар Борис Трети, който е виждала като дете с очите си пред блока й до църквата Св. Георги да идва - самичък с водач и кола, при министър, живеещ там.
Адекватна, чете вести, интересува се.
Питам тази жена на 87, видяла 3 столетия - царство, соц и целия преход за еврото от нова година.
Отговаря ми надменно - а, какво да се тормозя, тя банката обръща парите, ще заплащам, както до в този момент. Беше наясно с превалутирането, с банкоматите, дори й беше скучна тематиката.
Леко се учудих - чакам, нали, таман най-старите хора да са най-притеснени от смяната. После почнах да си давам сметка какви промени е преживявала тази жена. Истински и исторически. От царството към соца. От едно най-вече земеделско общество към индустриализация и урбанизация. После прехода, демокрацията, мутрите. Боновите книжки, банкрутите, хиперинфлацията, превалутирането. Доживя интернет и смарт телефоните, самата тя употребява подобен, с цел да поддържа връзка с внучката в Канада.
И най-после на всичко това наподобява повече от разумно, че тази смяна в този момент не я плаши, дори не й направи изключително усещане.
Но за мен, самонадеян във безконечното преимущество в акомодациите на младите пред старите, беше изненада.
Предполагам, защото живеем в ера, която въздига на фундамент младостта, във всичките й форми. Видяхме го и с манията по ДженЗи-то. А това, в действителност, е културна особеност, не е предписание. В античен Рим е противоположното, да вземем за пример - съществува табу над младостта, която не се смята за преимущество, а недостатък. Докато през днешния ден търсим " младите ", които да влязат в политиката, в Рим се смята за непристойно да заемеш висок пост, хеле пък консул, преди 50 годишна възраст.
Съществува фетиш към предците - Mos Maiorum, чийто восъчни маски (Imagines Maiorum) се пазят в дома и демонстрират с горделивост от децата, карани да запаметят всяко име и дело на праотците си. Самата дума " сенат " идва от senex - възрастен мъж, и безусловно значи съвет или общ брой на старейшини. Докато модерната просвета води война със " старчетата на власт ", то в Рим младостта се свързва с неумелост, а старостта - с мъдрост.
Може би най-добре осъзнах образно това в диалога си с Юлето. Отвъд разногласието за и срещу еврото - тя не е изразила пред мен експлицитна поддръжка или наслада от приемането му, видях един човек, у който старостта е основала качествено струпване, способстващо акомодацията и оправянето с живота, а не противоположното. И си пожелах и при мен тя да направи, с годините, същото.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ