Преброяване на населението в област Варна към 7 септември 2021 г.
Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE
Раждаемостта е един от главните фактори, оказващи въздействие върху броя и структурите на популацията. От началото на 50-те години на предишния век се следи трайна наклонност на понижаване на раждаемостта в страната. Причините за това са доста и разнообразни през другите интервали от демографското развиване на България. Промяната в фамилния модел, изменящата се социално-икономическа среда, общото понижение на популацията, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната най-вече на население в дейна възраст. Основни фактори, които дефинират нивото на раждаемостта и възпроизводството на популацията, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И до момента в който при започване на предишния век нивото на раждаемостта се е влияело главно от размера на фертилните контингенти, защото плодовитостта е била висока, то с настъпилите промени в фамилния модел и ролята на дамата в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта. Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията, разрешава да се направи оценка на зависимостта сред раждаемостта и главните демографски, етнокултурни и социалноикономически характерности на дамите. За задачите на проучването на раждаемостта в този материал е употребен индикаторът междинен брой живородени деца1.
Към 7 септември 2021 година 52 206, или 26.1% от дамите в област Варна на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.7%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.4%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 84 971 (42.6%). По три деца имат 11 484, или 5.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.9 и 4.6%. Четири и повече деца имат 3 726, или 1.9% от дамите. Близо една четвърт от дамите в област Варна - 47 300 (23.7%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Към 7 септември 2021 година междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години в област Варна е 1.37. Този индикатор е по-висок в селата (1.74), в сравнение с в градовете (1.31).
Връзката сред възрастта на дамите и междинния брой деца, които са родили, е право пропорционална. С повишаване на възрастта нараства и междинният брой деца, или дамите в повисоките възрастови групи към този момент са достигнали стремежи брой деца, до момента в който тези в по-ниските възрастови групи към момента биха могли да усилят броя на децата си.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху нивото на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Най-висок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години в област Варна без обучение - 2.62 деца. Следващ по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.56 и 1.35 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.37 деца приблизително за всички дами в област Варна.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите, самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2.34 деца. Значително по-младата възрастова конструкция и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група. По-висок от междинното за област Варна е този индикатор при турската етническа група - 1.65. Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1.35.
Средният брой живородени деца при дамите от ромската етническа група на възраст 25 - 44 години е над 2.0, а този измежду дамите над 45 години е над 3.0 ( като се изключи възрастовата група 50 - 54 години, където е 2.93). При дамите от турската етническа група междинният брой деца е над 2.0 във възрастите от 55 години и повече, като измежду най-възрастните дами (70+) той е 2.47. При самоопределилите се към българската етническа група междинният брой живородени деца е най-голям (1.85) измежду тези, които са във възрастовата група 65 - 69 навършени години. Разпределението по изповедание демонстрира, че междинният брой живородени деца е найвисок при дамите, изповядващи мюсюлманско изповедание - 1.77 деца. Сред изповядващите християнски вероизповедания най-голям е междинният брой на децата при източноправославно и при друго християнско - по 1.37, следват протестантско (1.28), арменско апостолическо (1.27) и католическо (0.77). При дамите, които са показали, че нямат изповедание, междинният брой деца е 1.28.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените общини в област Варна. Във всички общини доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 50.7% за община Ветрино до 41.0% за община Варна. Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в община Варна (28.8%), а най-нисък - в община Долни чифлик (13.0%).
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в общините Дългопол (20.7%), Долни чифлик (19.9%) и Девня (16.6%), а най-нисък - в общините Варна (4.8%), Белослав (10.6) и Аксаково - 13.4% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона. Налице са разлики и в междинния брой на децата по общини. Най-висок е той в общините Дългопол (1.80) и Долни чифлик (1.77). Общо в 11 от 12 общини този индикатор е над междинния за региона (1.37). Единствено в община Варна междинния брой на децата е под междинния за облат Варна - 1.27 деца.
Раждаемостта е един от главните фактори, оказващи въздействие върху броя и структурите на популацията. От началото на 50-те години на предишния век се следи трайна наклонност на понижаване на раждаемостта в страната. Причините за това са доста и разнообразни през другите интервали от демографското развиване на България. Промяната в фамилния модел, изменящата се социално-икономическа среда, общото понижение на популацията, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната най-вече на население в дейна възраст. Основни фактори, които дефинират нивото на раждаемостта и възпроизводството на популацията, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И до момента в който при започване на предишния век нивото на раждаемостта се е влияело главно от размера на фертилните контингенти, защото плодовитостта е била висока, то с настъпилите промени в фамилния модел и ролята на дамата в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта. Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията, разрешава да се направи оценка на зависимостта сред раждаемостта и главните демографски, етнокултурни и социалноикономически характерности на дамите. За задачите на проучването на раждаемостта в този материал е употребен индикаторът междинен брой живородени деца1.
Към 7 септември 2021 година 52 206, или 26.1% от дамите в област Варна на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.7%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.4%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 84 971 (42.6%). По три деца имат 11 484, или 5.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.9 и 4.6%. Четири и повече деца имат 3 726, или 1.9% от дамите. Близо една четвърт от дамите в област Варна - 47 300 (23.7%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Към 7 септември 2021 година междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години в област Варна е 1.37. Този индикатор е по-висок в селата (1.74), в сравнение с в градовете (1.31).
Връзката сред възрастта на дамите и междинния брой деца, които са родили, е право пропорционална. С повишаване на възрастта нараства и междинният брой деца, или дамите в повисоките възрастови групи към този момент са достигнали стремежи брой деца, до момента в който тези в по-ниските възрастови групи към момента биха могли да усилят броя на децата си.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху нивото на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Най-висок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години в област Варна без обучение - 2.62 деца. Следващ по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.56 и 1.35 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.37 деца приблизително за всички дами в област Варна.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите, самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2.34 деца. Значително по-младата възрастова конструкция и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група. По-висок от междинното за област Варна е този индикатор при турската етническа група - 1.65. Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1.35.
Средният брой живородени деца при дамите от ромската етническа група на възраст 25 - 44 години е над 2.0, а този измежду дамите над 45 години е над 3.0 ( като се изключи възрастовата група 50 - 54 години, където е 2.93). При дамите от турската етническа група междинният брой деца е над 2.0 във възрастите от 55 години и повече, като измежду най-възрастните дами (70+) той е 2.47. При самоопределилите се към българската етническа група междинният брой живородени деца е най-голям (1.85) измежду тези, които са във възрастовата група 65 - 69 навършени години. Разпределението по изповедание демонстрира, че междинният брой живородени деца е найвисок при дамите, изповядващи мюсюлманско изповедание - 1.77 деца. Сред изповядващите християнски вероизповедания най-голям е междинният брой на децата при източноправославно и при друго християнско - по 1.37, следват протестантско (1.28), арменско апостолическо (1.27) и католическо (0.77). При дамите, които са показали, че нямат изповедание, междинният брой деца е 1.28.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените общини в област Варна. Във всички общини доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 50.7% за община Ветрино до 41.0% за община Варна. Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в община Варна (28.8%), а най-нисък - в община Долни чифлик (13.0%).
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в общините Дългопол (20.7%), Долни чифлик (19.9%) и Девня (16.6%), а най-нисък - в общините Варна (4.8%), Белослав (10.6) и Аксаково - 13.4% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона. Налице са разлики и в междинния брой на децата по общини. Най-висок е той в общините Дългопол (1.80) и Долни чифлик (1.77). Общо в 11 от 12 общини този индикатор е над междинния за региона (1.37). Единствено в община Варна междинния брой на децата е под междинния за облат Варна - 1.27 деца.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ