Елеонора Иванова - и изгрява звезда!
Нори наподобява на Пипи без лунички. Цветът на косата ѝ, свободната ѝ душа и желанието да си играе с всичко са същите. Открива съкровища във вторите използва, има домашни животни с забавни имена – котки Север и Рамзи, птички Гръм и Мълний и куче Яго.Харесва ѝ да сe разсънва по обяд, което, несъмнено, по-често ѝ е невероятно. Но въпреки всичко заспива късно, тъй като нощем има прилив на доста сила и мозъкът ѝ заработва на цялостни обороти. Започва да ѝ се рисува, да ѝ се чете, да ѝ се написа, да ѝ се пее и да ѝ се танцува. Изглежда, че май не ѝ се случва единствено нощем. През цялото време има толкоз доста сила. Артистична е, сензитивна, реагира бързо. Говори и в очите ѝ хитро блестят хиляди хрумвания, нетърпеливи да станат действителност. Казваш ѝ дума и ти е разказала история или изиграла няколко етюда вкупом. Актриса е и в душата си.В момента можем да я гледаме във филмите „ Чалга “, режисиран от Мариан Вълев, и „ Шекспир като улично куче “ на Валери Йорданов. През есента ще я забележим и в лентата „ Колело към Рая “ (The Wheels of Heaven) на Бен Чарлз Едуардс. Елеонора Иванова е и една от петте номинирани млади гении за премиите на фондация „ Стоян Камбарев “ за „ Полет в изкуството “. 
Какво съставлява постановката, която репетираш сега? Казва се „ Игри в задния двор “, режисьор е Николай Поляков и е по автентичен случай. Става въпрос за едно обезчестяване. Играем с още четири момчета – студенти, почти на моята възраст. И аз приключих наскоро. Пиесата съгласно мен е доста хубава. Ако става въпрос за обезчестяване, ролята евентуално по никакъв начин не е лека? Интересно е, тъй като героите са деца и всичко става малко на игра. Играчка-плачка. Доколко героините ти във филмите „ Чалга “ и „ Шекспир като улично куче “ бяха близки до теб? „ Шекспир като улично куче “ беше първата ми стъпка в киното. Не знаех обикновени неща. Слава богу, Валери (Йорданов) доста добре ни водеше – и мен, и момчетата (двамата основни герои, близнаци на героинята на Елеонора). За тях това също бяха първи крачки. Валери ни вкара в специалността пред камера, знаеше какво желае от нас, даваше ни доста ясни и точни задания. Показа ни пътя, по който да вървим. В същото време ни оставяше опцията и ние инстинктивно да подходим към героите си. Не знам дали без негова помощ щях да се ориентирам в тази толкоз динамична среда, каквато е средата на снимачната площадка. 
А какво беше най-голямото ти предизвикателство в ролята на Барбара в „ Чалга “, момиче, чиято фантазия е да стане чалга певица? Всичко. Светоусещането ѝ, мирогледът ѝ, задачите, методът, по който ги реализира, самочувствието ѝ – всичко е друго от моето. Още с прилепналите облекла, които трябваше да нося, петнайсетсантиметровите токове, розовите дълги нокти, дългата коса – всичко това към този момент ми беше мъчно. А още по-трудно ми беше да я оправдая пред себе си, да я схвана, да я усещам като собствен човек и да се усещам като нея. Защо и по какъв начин одобри ролята? Мариан (Вълев) ми се обади предишното лято, че желае да работим дружно. Мисля, че ме беше гледал в клипа на „ Остава “ и в сериала „ Братя “. Каза, че ще ми прати да прочета един сюжет. Аз бях на каравана сред къмпингите Еко и Градина. Падаше ми батерията, губех обсег, само че пристигна огромна банда наши другари. И взех един пауър банк от тях, с цел да си заредя телефона. Изтеглих сюжета. Прочетох и звъннах на Мариан. Казах му: „ Хареса ми сюжетът “. „ Значи си съгласна? “, попита той. „ Значи ми го предлагаш? “ А Мариан дава отговор: „ Да, в случай че ти харесва “. А аз: „ Много! “. Беше седмица преди началото на фотосите. Затворих телефона. Качих се на един сърф ръб с весло, който не мога да карам, само че в този миг имах чувството, че всичко мога. Толкова ме удари еуфорията и адреналинът, че карах, до момента в който не залезе слънцето. На другия ден си събрах багажа и потеглих назад към София. Започнахме незабавно и съгласно Мариан по време на фотосите сме обиколили над 120 местоположения във Варна, Бургас, Златни пясъци, Перник, София. Как се подготвяш за функциите си? Различно. Обичам, в случай че мога да отида на местата, на които върви моят воин, да схвана каква музика слуша, какви филми харесва, коя зодия е. За „ Чалга “ нямах време за това, само че държах дългата руса коса на героинята ми Барбара да не е перука, а да се зашие за моята, с цел да мога да бъда с екстеншъни 24/7. Бях с този дълъг маникюр. И незабавно придвижванията ти се трансформират – започваш да движиш ръцете си друго, даже тялото с тази дълга и тежка коса се движи друго. Чувствах се като с голяма оплетена топка на главата. Винаги беше мокра поради жегата. Постоянно залепваше по мен, заплиташе се. Добре че беше нашата гримьорка Снежи, с цел да се грижи да наподобявам добре. Моята коса много се повреди от екстеншъните, само че ще порасне. 
И предлагането за кастинг за кино лентата „ Wheels of Heaven “ си получила по забавен метод. Да, през зимата. Излизах от спектакъл „ София “. Валеше един от първите огромни снегове на 2021 година Вървях към метрото. Видях, че имам неотговорено повикване, и взех решение да върна позвъняването. Беше Деси (Тенекеджиева). Около 40 минути слушах в унес за плана. Звучеше толкоз упорит и огромен за мен. Чух какви актьори ще вземат участие и на всичкото от горната страна Деси ми предложи кастинг за основна роля. Каза: „ Трябва доста да се постараеш на този кастинг “. Отговорих: „ Боже, Господи, в случай че ще се старая за нещо, то ще е за това. Ще дам всичко от себе си “. Затворих телефона. Бях покрита със сняг, а въобще не ми беше студено. Просто се отърсих и слязох в метрото.След това записах сцените, които Деси ми изпрати, благодарение на най-хубавия ми другар Теодор. Трябваше да съм мокра, полях се с вода, размазах си грима. Старах се оптимално, само че пратих първия или втория запис, както съм ги усетила в началото. Обичаш ли да вървиш на кастинги? Да. Забавно ми е. Настройвам се, че е по-вероятно да ми кажат „ не “. И виждам да се развличам, без упования. Просто се любувам. Нали по тази причина съм актриса – тъй като желая да играя. Отивам и играя. Ако е „ да “ – супер! Ако е „ не “ – идващия кастинг. Как се почувства, когато разбра, че са те одобрили? С Деси се чухме след седмица-две и поредност несполучливи опити да се свържем. Бях решила, че не е станало. Тя стартира с естествен и спокоен звук. Когато сподели, че са ме избрали, и двете викахме от наслада. Беше доста прелестно да усетя, че ще работя с хора, които се радват с мен. Деси толкоз ме болести с нейния възторг. Тя знае какъв брой доста ѝ се удивлявам и какъв брой я одобрявам тази чисто луда жена. Много се усещаме и разбираме. Как се почувствах? Малко се стреснах, доста се зарадвах, само че в такива моменти за мен най-важното е да се събера, да се съсредоточвам. Знаех, че спечелването на кастинга няма общо с качественото изиграване на ролята, че занапред би трябвало да се потвърждавам доста пред целия екип, пред себе си, пред сътрудниците си, пред публиката. На кого се обаждаш, когато имаш потребност от съвет? На разнообразни хора. Когато обаче съм изправена пред избор обвързван с кариерата ми, се случва да се обадя на моя професор Ивайло Христов. Знам, че той желае най-хубавото за студентите си и препоръките, които ще ми даде, постоянно са най-точни и откровени. Имам му цялостно доверие. За по-лични неща имам доста същински другари, към които мога да се обърна. 
Коментират, че приличаш на Аня Тейлър Джой. Какво мислиш за това? Често го слушам и от време на време ми става досадно. Гледах част от „ Дамски гамбит “. Тя е доста красива, надарена и забавна актриса, тъй че за мен е комплимент, естествено, само че аз не виждам съвсем никаква аналогия. Още по-странно ми е аз да се виждам на екран. Имам възприятието, че подвигам температура, в действителност! Много съм сериозна. Виждам какво съм можела да направя по-добре, виждам най-вече недостатъци. А харесваш ли се? Смятам, че е значимо човек да се обича и да се харесва. Ако става въпрос за външността ми, одобрявам се, само че не мога да кажа, че безпределно доста се одобрявам. По-скоро се следя в посока какво бих могла да трансформира в характера си.
Какво съставлява постановката, която репетираш сега? Казва се „ Игри в задния двор “, режисьор е Николай Поляков и е по автентичен случай. Става въпрос за едно обезчестяване. Играем с още четири момчета – студенти, почти на моята възраст. И аз приключих наскоро. Пиесата съгласно мен е доста хубава. Ако става въпрос за обезчестяване, ролята евентуално по никакъв начин не е лека? Интересно е, тъй като героите са деца и всичко става малко на игра. Играчка-плачка. Доколко героините ти във филмите „ Чалга “ и „ Шекспир като улично куче “ бяха близки до теб? „ Шекспир като улично куче “ беше първата ми стъпка в киното. Не знаех обикновени неща. Слава богу, Валери (Йорданов) доста добре ни водеше – и мен, и момчетата (двамата основни герои, близнаци на героинята на Елеонора). За тях това също бяха първи крачки. Валери ни вкара в специалността пред камера, знаеше какво желае от нас, даваше ни доста ясни и точни задания. Показа ни пътя, по който да вървим. В същото време ни оставяше опцията и ние инстинктивно да подходим към героите си. Не знам дали без негова помощ щях да се ориентирам в тази толкоз динамична среда, каквато е средата на снимачната площадка. А какво беше най-голямото ти предизвикателство в ролята на Барбара в „ Чалга “, момиче, чиято фантазия е да стане чалга певица? Всичко. Светоусещането ѝ, мирогледът ѝ, задачите, методът, по който ги реализира, самочувствието ѝ – всичко е друго от моето. Още с прилепналите облекла, които трябваше да нося, петнайсетсантиметровите токове, розовите дълги нокти, дългата коса – всичко това към този момент ми беше мъчно. А още по-трудно ми беше да я оправдая пред себе си, да я схвана, да я усещам като собствен човек и да се усещам като нея. Защо и по какъв начин одобри ролята? Мариан (Вълев) ми се обади предишното лято, че желае да работим дружно. Мисля, че ме беше гледал в клипа на „ Остава “ и в сериала „ Братя “. Каза, че ще ми прати да прочета един сюжет. Аз бях на каравана сред къмпингите Еко и Градина. Падаше ми батерията, губех обсег, само че пристигна огромна банда наши другари. И взех един пауър банк от тях, с цел да си заредя телефона. Изтеглих сюжета. Прочетох и звъннах на Мариан. Казах му: „ Хареса ми сюжетът “. „ Значи си съгласна? “, попита той. „ Значи ми го предлагаш? “ А Мариан дава отговор: „ Да, в случай че ти харесва “. А аз: „ Много! “. Беше седмица преди началото на фотосите. Затворих телефона. Качих се на един сърф ръб с весло, който не мога да карам, само че в този миг имах чувството, че всичко мога. Толкова ме удари еуфорията и адреналинът, че карах, до момента в който не залезе слънцето. На другия ден си събрах багажа и потеглих назад към София. Започнахме незабавно и съгласно Мариан по време на фотосите сме обиколили над 120 местоположения във Варна, Бургас, Златни пясъци, Перник, София. Как се подготвяш за функциите си? Различно. Обичам, в случай че мога да отида на местата, на които върви моят воин, да схвана каква музика слуша, какви филми харесва, коя зодия е. За „ Чалга “ нямах време за това, само че държах дългата руса коса на героинята ми Барбара да не е перука, а да се зашие за моята, с цел да мога да бъда с екстеншъни 24/7. Бях с този дълъг маникюр. И незабавно придвижванията ти се трансформират – започваш да движиш ръцете си друго, даже тялото с тази дълга и тежка коса се движи друго. Чувствах се като с голяма оплетена топка на главата. Винаги беше мокра поради жегата. Постоянно залепваше по мен, заплиташе се. Добре че беше нашата гримьорка Снежи, с цел да се грижи да наподобявам добре. Моята коса много се повреди от екстеншъните, само че ще порасне. И предлагането за кастинг за кино лентата „ Wheels of Heaven “ си получила по забавен метод. Да, през зимата. Излизах от спектакъл „ София “. Валеше един от първите огромни снегове на 2021 година Вървях към метрото. Видях, че имам неотговорено повикване, и взех решение да върна позвъняването. Беше Деси (Тенекеджиева). Около 40 минути слушах в унес за плана. Звучеше толкоз упорит и огромен за мен. Чух какви актьори ще вземат участие и на всичкото от горната страна Деси ми предложи кастинг за основна роля. Каза: „ Трябва доста да се постараеш на този кастинг “. Отговорих: „ Боже, Господи, в случай че ще се старая за нещо, то ще е за това. Ще дам всичко от себе си “. Затворих телефона. Бях покрита със сняг, а въобще не ми беше студено. Просто се отърсих и слязох в метрото.След това записах сцените, които Деси ми изпрати, благодарение на най-хубавия ми другар Теодор. Трябваше да съм мокра, полях се с вода, размазах си грима. Старах се оптимално, само че пратих първия или втория запис, както съм ги усетила в началото. Обичаш ли да вървиш на кастинги? Да. Забавно ми е. Настройвам се, че е по-вероятно да ми кажат „ не “. И виждам да се развличам, без упования. Просто се любувам. Нали по тази причина съм актриса – тъй като желая да играя. Отивам и играя. Ако е „ да “ – супер! Ако е „ не “ – идващия кастинг. Как се почувства, когато разбра, че са те одобрили? С Деси се чухме след седмица-две и поредност несполучливи опити да се свържем. Бях решила, че не е станало. Тя стартира с естествен и спокоен звук. Когато сподели, че са ме избрали, и двете викахме от наслада. Беше доста прелестно да усетя, че ще работя с хора, които се радват с мен. Деси толкоз ме болести с нейния възторг. Тя знае какъв брой доста ѝ се удивлявам и какъв брой я одобрявам тази чисто луда жена. Много се усещаме и разбираме. Как се почувствах? Малко се стреснах, доста се зарадвах, само че в такива моменти за мен най-важното е да се събера, да се съсредоточвам. Знаех, че спечелването на кастинга няма общо с качественото изиграване на ролята, че занапред би трябвало да се потвърждавам доста пред целия екип, пред себе си, пред сътрудниците си, пред публиката. На кого се обаждаш, когато имаш потребност от съвет? На разнообразни хора. Когато обаче съм изправена пред избор обвързван с кариерата ми, се случва да се обадя на моя професор Ивайло Христов. Знам, че той желае най-хубавото за студентите си и препоръките, които ще ми даде, постоянно са най-точни и откровени. Имам му цялостно доверие. За по-лични неща имам доста същински другари, към които мога да се обърна. Коментират, че приличаш на Аня Тейлър Джой. Какво мислиш за това? Често го слушам и от време на време ми става досадно. Гледах част от „ Дамски гамбит “. Тя е доста красива, надарена и забавна актриса, тъй че за мен е комплимент, естествено, само че аз не виждам съвсем никаква аналогия. Още по-странно ми е аз да се виждам на екран. Имам възприятието, че подвигам температура, в действителност! Много съм сериозна. Виждам какво съм можела да направя по-добре, виждам най-вече недостатъци. А харесваш ли се? Смятам, че е значимо човек да се обича и да се харесва. Ако става въпрос за външността ми, одобрявам се, само че не мога да кажа, че безпределно доста се одобрявам. По-скоро се следя в посока какво бих могла да трансформира в характера си. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ