Нонка Гешева-Иванова
Нонка Гешева-Иванова се причислява към екипа на интернационалната минна компания " Дънди Прешъс Металс " преди 25 години. „ Спомням си първия ден и нетърпението, с което го чаках. Бях респектирана от професионализма на сътрудниците. Компанията се отличаваше с това, че беше ръководена от непознат вложител и доста скоро разбрахме какво са „ стрес “ и „ културни разлики “ – понятия, познати единствено от публикациите в списанията по това време. Преминахме през сложни моменти, внезапни промени, за които не бяхме готови, защото бизнесът ни зависи извънредно от пазара и цените на металите. Това докара до рецесия и промяна на работодателите и мениджмънта, което пък изискваше изключителна еластичност и адаптивност, непрестанно доказване “, споделя тя.
Мениджърски метод, философия и цели
„ В моята работа възприятие за значителност и смисъл ми носи положителният баланс сред дилемите, свързани с оперативната активност и управителните функционалности. Възможностите, които компанията ми дава, а точно да вземам участие в обилни за бизнеса стратегически планове и начинания, ме карат да се усещам оценена от управлението. В момента има мощна самодейност за поддържане на най-високи стандарти на работа, както и стратегически такива, които целят извеждането на компанията до производител на злато със междинна капитализация. Това подсигурява по-голяма сигурност – резистентен бизнес с оценени опасности и създадени сюжети при положение на възможна рецесия. Най-голямото предизвикателство пред мен сега е да съумея да печеля младите сътрудници за задачите на компанията – да се усъвършенстват, да ползват новости и да търсят способи за запазване на природата, от която черпим първични материали. “
Женски времена
„ Младите хора, в това число новото потомство дами в бизнеса, са доста по-отворени към промени и нововъведения. Желанието на младите дами нещата да се случват бързо ги лишава от опция да възнамеряват и проучват задълбочено, както и да изпитат удовлетворението от постигнатите резултати. “
Извън бизнеса
„ Посещавам разнообразни страни, срещам разнообразни хора и се срещам с разнообразни култури. Почти на всички места има места, на които се връщам още веднъж. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Кои са трите качества, без които един управител не може?
– Честност, преданост и ангажираност. Трябва постоянно да има припокриване на думи и дейности. Това гради взаимното доверие, а доверието е основата за триумфа. Взаимоотношенията би трябвало да са открити и да се приказва както за положителните резултати, по този начин и за неуспехите, с цел да могат да се разпознават областите за усъвършенствания. Отдадеността към работата и непрекъснатото личностно рационализиране са от основна значимост за самочувствието и увереността, нужни за триумфа на всеки началник.
– Най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли?
– В работата си всекидневно се изправяме пред разнообразни провокации, само че едно от огромните, пред които ме изправи управлението, беше изборът аз и двама сътрудници да бъдем подготвени да фасилитираме семинарите „ Да работим дружно “ – корпоративна самодейност, основана на теорията за редовно водачество. Трябваше да представим моделите от теорията и да упражним използването им с всички чиновници, в това число и с мениджърите от по-високо равнище в структурата на компанията.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Кое бихте сложили преди всичко – образованието или практиката?
– И най-дългогодишният чиновник не е пълностоен, в случай че няма нужното образование и подготовка. Всички сме очевидци на революционните промени в технологиите през последните години. Ако не се учим и усъвършенстваме непрестанно, доста бързо ще изостанем в професионалното си развиване. От изключителна значимост е да получим съответно обучение, само че обстановките, в които попадаме на работното място, ни вършат по-гъвкави и адаптивни; доста от уменията се усвояват в процеса на работа, където най-важното е да се учим от грешките си и да се стремим да ставаме все по-добри.
– Избрали сте да се развивате кариерно в България. А какво бихте посъветвали децата си?
– Аз и моите връстници нямахме опция да учим в чужбина, аз даже нямах избор какъв западен език да изучавам в учебно заведение и университета. В началото на кариерата ми беше съвсем невероятно да стартира работа отвън страната, извънредно мъчно беше да се откри и тук работа по специалността. Сега опциите за младежите са неограничени, само че това прави избора им още по-труден и виновен. Никога не съм считала, че човек може да успее само в чужбина. Ако сме положителни в това, което вършим, и знаем какво тъкмо желаеме да реализираме, какви са нашите цели, в случай че упражняваме специалността, която ни носи задоволство, сигурно ще сме ангажирани, а това ще ни направи сполучливи.
ТИМ КУРТ: Какъв вид наставник (поддръжник) е бил до вас в хода на професионалното ви развиване?
– В професионалната си кариера съм имала невероятната опция да работя с сътрудници с по-голям на практика опит, а също и със експерти със забележителен стаж в научната активност. Имам опция да навестявам компании, които са международни водачи в сектора, членувам в професионални организации, работя с консултанти. Съвместната работа с експерти от подобен сан ми дава късмет да се изучавам от най-хубавите и да построявам извънредно потребни взаимоотношения.
– Как въздействат на бизнеса и професионалния ви живот настоящите сега диспути, свързани със засилващия се популизъм и с климатичните промени?
– За да бъде бизнесът резистентен, би трябвало да бъдем виновни за последствията от активността. Не мога да остана безразлична към възходящия популизъм и възпрепятстването на приемането на политики за запазване на околната среда. Подкрепям и вземам участие във всички планове и начинания на компанията, свързани с битката с климатичните промени.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Какво би се случило, в случай че за час загубите всичко реализирано?
– Не съм сигурна, че ще отговоря правилно, защото ми е мъчно да си показва какво тъкмо би означавало да изгубя всичко реализирано. Това, което бих направила в сходна обстановка, е да се съвзема допустимо най-бързо и да изградя тактика за идващите си дейности. Със сигурност ще реализира още веднъж всичко изгубено за доста по-кратко време, защото към този момент ще знам верния метод (няма да е належащо да дублирам грешките от миналото). Това, в което съм уверена обаче, е, че не бих трансформирала нищо.
– Ако ви кажат, че сте стигнали дотук единствено поради огромния си шанс, какво ще отговорите?
– Да, зад всеки триумф има доза шанс. От значително значение е да открием опцията и да не я пропуснем. Аз имах шанса в разнообразни интервали от кариерата си да работя в екипи с едни от най-авторитетните за компанията сегашни шефове, което през днешния ден сигурно ми оказва помощ доста. Това е по този начин, тъй като по време на взаимната ни работа сме построили взаимно доверие и евентуално съм потвърдила, че съм експерт, на който могат да разчитат.
ДАРИН МАДЖАРОВ: Кой е най-ценният урок, който сте научили от вашия татко?
– Най-висока възвръщаемост има инвестицията в мечтаното обучение. Родителите не трябва да подтикват своите деца да реализират несбъднатите им фантазии, а би трябвало да създадат всичко допустимо да изградят взаимно доверие, да ги поддържат в изборите им и да ги предизвикват за постигането на задачите, които си слагат.
– Какво разбиране сте имали преди 10 години, което в този момент смятате за неуместно?
– Трудно е една жена да се потвърди в тази толкоз „ мъжка “ специалност, а опцията да стане началник наподобява неуместна.
Мениджърски метод, философия и цели
„ В моята работа възприятие за значителност и смисъл ми носи положителният баланс сред дилемите, свързани с оперативната активност и управителните функционалности. Възможностите, които компанията ми дава, а точно да вземам участие в обилни за бизнеса стратегически планове и начинания, ме карат да се усещам оценена от управлението. В момента има мощна самодейност за поддържане на най-високи стандарти на работа, както и стратегически такива, които целят извеждането на компанията до производител на злато със междинна капитализация. Това подсигурява по-голяма сигурност – резистентен бизнес с оценени опасности и създадени сюжети при положение на възможна рецесия. Най-голямото предизвикателство пред мен сега е да съумея да печеля младите сътрудници за задачите на компанията – да се усъвършенстват, да ползват новости и да търсят способи за запазване на природата, от която черпим първични материали. “
Женски времена
„ Младите хора, в това число новото потомство дами в бизнеса, са доста по-отворени към промени и нововъведения. Желанието на младите дами нещата да се случват бързо ги лишава от опция да възнамеряват и проучват задълбочено, както и да изпитат удовлетворението от постигнатите резултати. “
Извън бизнеса
„ Посещавам разнообразни страни, срещам разнообразни хора и се срещам с разнообразни култури. Почти на всички места има места, на които се връщам още веднъж. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Кои са трите качества, без които един управител не може?
– Честност, преданост и ангажираност. Трябва постоянно да има припокриване на думи и дейности. Това гради взаимното доверие, а доверието е основата за триумфа. Взаимоотношенията би трябвало да са открити и да се приказва както за положителните резултати, по този начин и за неуспехите, с цел да могат да се разпознават областите за усъвършенствания. Отдадеността към работата и непрекъснатото личностно рационализиране са от основна значимост за самочувствието и увереността, нужни за триумфа на всеки началник.
– Най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли?
– В работата си всекидневно се изправяме пред разнообразни провокации, само че едно от огромните, пред които ме изправи управлението, беше изборът аз и двама сътрудници да бъдем подготвени да фасилитираме семинарите „ Да работим дружно “ – корпоративна самодейност, основана на теорията за редовно водачество. Трябваше да представим моделите от теорията и да упражним използването им с всички чиновници, в това число и с мениджърите от по-високо равнище в структурата на компанията.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Кое бихте сложили преди всичко – образованието или практиката?
– И най-дългогодишният чиновник не е пълностоен, в случай че няма нужното образование и подготовка. Всички сме очевидци на революционните промени в технологиите през последните години. Ако не се учим и усъвършенстваме непрестанно, доста бързо ще изостанем в професионалното си развиване. От изключителна значимост е да получим съответно обучение, само че обстановките, в които попадаме на работното място, ни вършат по-гъвкави и адаптивни; доста от уменията се усвояват в процеса на работа, където най-важното е да се учим от грешките си и да се стремим да ставаме все по-добри.
– Избрали сте да се развивате кариерно в България. А какво бихте посъветвали децата си?
– Аз и моите връстници нямахме опция да учим в чужбина, аз даже нямах избор какъв западен език да изучавам в учебно заведение и университета. В началото на кариерата ми беше съвсем невероятно да стартира работа отвън страната, извънредно мъчно беше да се откри и тук работа по специалността. Сега опциите за младежите са неограничени, само че това прави избора им още по-труден и виновен. Никога не съм считала, че човек може да успее само в чужбина. Ако сме положителни в това, което вършим, и знаем какво тъкмо желаеме да реализираме, какви са нашите цели, в случай че упражняваме специалността, която ни носи задоволство, сигурно ще сме ангажирани, а това ще ни направи сполучливи.
ТИМ КУРТ: Какъв вид наставник (поддръжник) е бил до вас в хода на професионалното ви развиване?
– В професионалната си кариера съм имала невероятната опция да работя с сътрудници с по-голям на практика опит, а също и със експерти със забележителен стаж в научната активност. Имам опция да навестявам компании, които са международни водачи в сектора, членувам в професионални организации, работя с консултанти. Съвместната работа с експерти от подобен сан ми дава късмет да се изучавам от най-хубавите и да построявам извънредно потребни взаимоотношения.
– Как въздействат на бизнеса и професионалния ви живот настоящите сега диспути, свързани със засилващия се популизъм и с климатичните промени?
– За да бъде бизнесът резистентен, би трябвало да бъдем виновни за последствията от активността. Не мога да остана безразлична към възходящия популизъм и възпрепятстването на приемането на политики за запазване на околната среда. Подкрепям и вземам участие във всички планове и начинания на компанията, свързани с битката с климатичните промени.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Какво би се случило, в случай че за час загубите всичко реализирано?
– Не съм сигурна, че ще отговоря правилно, защото ми е мъчно да си показва какво тъкмо би означавало да изгубя всичко реализирано. Това, което бих направила в сходна обстановка, е да се съвзема допустимо най-бързо и да изградя тактика за идващите си дейности. Със сигурност ще реализира още веднъж всичко изгубено за доста по-кратко време, защото към този момент ще знам верния метод (няма да е належащо да дублирам грешките от миналото). Това, в което съм уверена обаче, е, че не бих трансформирала нищо.
– Ако ви кажат, че сте стигнали дотук единствено поради огромния си шанс, какво ще отговорите?
– Да, зад всеки триумф има доза шанс. От значително значение е да открием опцията и да не я пропуснем. Аз имах шанса в разнообразни интервали от кариерата си да работя в екипи с едни от най-авторитетните за компанията сегашни шефове, което през днешния ден сигурно ми оказва помощ доста. Това е по този начин, тъй като по време на взаимната ни работа сме построили взаимно доверие и евентуално съм потвърдила, че съм експерт, на който могат да разчитат.
ДАРИН МАДЖАРОВ: Кой е най-ценният урок, който сте научили от вашия татко?
– Най-висока възвръщаемост има инвестицията в мечтаното обучение. Родителите не трябва да подтикват своите деца да реализират несбъднатите им фантазии, а би трябвало да създадат всичко допустимо да изградят взаимно доверие, да ги поддържат в изборите им и да ги предизвикват за постигането на задачите, които си слагат.
– Какво разбиране сте имали преди 10 години, което в този момент смятате за неуместно?
– Трудно е една жена да се потвърди в тази толкоз „ мъжка “ специалност, а опцията да стане началник наподобява неуместна.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ