Първите ЕГН - та в България са въведени през ХIХ век в Русенския вилает
Номерацията на популацията по българските земи е въведена още през ХIХ в. от реформатора на Османската империя Мидхат паша в управлявания от него Русенски вилает
Номерацията на популацията по българските земи е въведена още през ХIХ в. от реформатора на Османската империя Мидхат паша в управлявания от него Русенски вилает. Тогава обаче номерът е бил идентичен за всички, живеещи в едно домакинство. В началото се пишел главата на фамилията, след това дамите и така нататък, написа
ЕГН е въведен в България в края на 1977 година, а най-възрастният българин с подобен номер е бил роден през 1869 година
Каква е била повода България с има-няма 8 милиона население да вкара преди съвсем 40 година обединен цивилен номер за всеки, когато страни с десетки и с неколкостотин милиона поданици като Съюз на съветските социалистически републики, Китай и демократична Европа хал хабер са нямали по въпроса?
Какво се е случило на това съвещание на Министерски съвет през 1977 година, когато е гласувано всеки български жител да носи от раждането до гибелта си ЕГН?
Бившият министър на културата Георги Йорданов счита, че за ЕГН сме употребили непознат опит. Според Георги Караманев, тогава министър на вътрешната търговия и услугите, е допустимо ЕГН-то да е създадено и въведено от Централното статистическо ръководство с ръководител Ангел Балевски.
Григор Стоичков, който през 1977 година е зам.-председател на Министерския съвет, пък споделя: „ Министерство на вътрешните работи би трябвало да изясни, оттова го предложиха. В Министерски съвет не е разисквано. Органите си го предложиха и бе признато без разискване. Казаха, че моделът бил европейски и точка. “
Интересен епизод споделя инж. Спас Ригов, който по това време е в Комитета за просвета и механически напредък, управителен от проф. Иван Попов: „ Бях в кабинета на Иван Попов, когато влезе ген. Кирил Стоичков – шефът на Паспортна работа, където се издаваха задграничните паспорти за цяла София. Той попита по какъв начин може да се обзет данните за всеки човек с един личен номер. Попов му сподели да питат в Щази, имали опит в номерирането на хора. Тогава не се смяташе, че това е посягане върху индивида. Изхождаше се от това, че би трябвало да има строга дисциплинираност и да се знае всичко за всеки “, спомня си Ригов.
ЕГН-то се появява у нас през 1977 година с постановлението на Министерски съвет за Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на популацията (ЕСГРАОН), а същинското разпределяне на номерата на тогавашните жители е станало единствено за месец. От 1 ноември до 30 ноември 1977 година са интервюирани над 8 млн. души. Това са всички живи български жители и чужденците, подлежащи на гражданска регистрация. Това значи, че всички умряли преди тази година нямат ЕГН.
Фактически потребностите на машинната обработка на данни постановат основаването на обединен идентификатор на популацията. През 70-те години всяка система за машинна обработка е била с лимитирани благоприятни условия. Тогава всеки план първо е трябвало да минимализира дължината на въвежданата информация. А по този начин конструиран, кодът дава и лесна опция за справочна информация.
До момента в България има издадени близо 12 млн. цивилен номера. Точната им цифра обаче в никакъв случай не може да се фиксира, защото непрекъснато се трансформира. Реално даже в годините с най-голяма раждаемост в страната на ден са раздавани не повече от 38% от свободните номера.
Алгоритъмът на номера е по този начин фиктивен, че на процедура ЕГН-тата в никакъв случай не могат да свършат. Те дават на администрацията базова информация за всеки жител – дата на раждане, място на първа гражданска регистрация, пол.
Как се счита?
Девет числа в десетцифрената композиция, наречена ЕГН, носят информация за притежателя на номера.
Първите две значат годината. Те могат да са от 00 до 99.
Втората двойка е за месеца на раждане. Те са от 01 до 12. В взаимозависимост от века на раждане към тяхното число се прибавя 20 за ХIХ в. или 40 за ХХI в.
Третата двойка е денят на раждане и е в диапазона от 01 до 30 или 31 според от месеца.
Седма, осма и девета цифра демонстрират в коя община е първата гражданска регистрация. Деветата цифра обаче демонстрира и пола – четна за мъже, нечетна за дами.
Десетата цифра е контролно число и се получава по формулата, дадена в таблицата. Всяка от първите 9 числа има тегло в ЕГН-то. Тя се умножава по него и сборът от получените цифри се дели на 11. Остатъкът при делението е контролната цифра. Ако остатъкът е 0, се записва 0, в случай че е 10 също се записва 0.
Номерът най-къс в Сан Марино, най-дълъг в Китай
Повечето страни в света бележат жителите си и краткотрайно пребиваващите с идентификационен номер, който удостоверява самоличността им. Чрез него управляващите могат да наблюдават и откриват всеки човек за всякакви цели, свързани с ръководството на страната – от опазването на здравето и сигурността до събирането на налози, заетостта, бизнеса, общественото подкрепяне, статистиката.
Обикновено хората се номерират още с раждането или щом навършат пълноправие, а краткотрайно пребиваващите – при влизането в непознатата страна.
В някои случаи подобен номер се издава с съответна цел, само че с времето се трансформира в персонален код. Така е в Съединени американски щати, където първоначално номерът е бил за задачите на общественото обезпечаване, а през днешния ден де факто е идентификационен.
Държавите, въвели номерация като нашия ЕГН, са болшинство. В нея са кодирани датата на раждане, полът и други Така е в Румъния, Албания, Македония, Австрия, Полша, Чехия, Словакия, страните от някогашна Югославия, цяла Скандинавия, Прибалтика, Южна Америка.
Броят на цифрите в персоналния номер мощно варира. В Сан Марино да вземем за пример те са 5, а в Румъния и Китай, където се фиксира и месторождението, са 13.
В Италия съществува така наречен фискален код от 16 знака. Той е формиран от първите съгласни на името и семейството и от знаци за рождената дата, пола, общините на раждане и на местоживеене.
В някои страни към номера вадят и прибавят числа според от региона на приложение.
В Съединени американски щати 9-цифреният персонален код, наименуван Social Security Number, не съдържа персонални данни и официално не е наложителен. Но на процедура без него не може – необходим е, с цел да си извадиш шофьорска брошура, да откриеш банкова сметка, да ти издадат кредитна карта и така нататък
Британците са измежду народите, които не са възприелиномерирането. Те имат единствено NI Number за обществено обезпечаване без лични данни. Така е и в Австралия, където се употребява не един, а разнообразни кодове за здравно, данъчно, обществено обслужване. В Германия също няма код.
Рискът информацията от персоналния код да се употребява недобросъвестно е обект на диспути в доста страни. Унгарците въстанаха против него и през 1991 година Конституционният съд реши, че персоналният номер, „ наложителен за всеки, който може да бъде използван без ограничавания, е неконституционен “. Въпреки правосъдното решение обаче дигитален код, именуван персонален идентификационен номер, се употребява в доста сфери.
От съображения за сигурност достъпът до персоналния номер изключително в „ белите “ страни е мощно стеснен и не се постанова да го съобщаваш, когато си плащаш тока или си вземаш филм от видеоклуба, както е у нас.
В доста страни потреблението му е регламентирано със закон и се позволява единствено в области като опазване на здравето, налози, обществено обезпечаване, публичен ред.
Номерацията на популацията по българските земи е въведена още през ХIХ в. от реформатора на Османската империя Мидхат паша в управлявания от него Русенски вилает. Тогава обаче номерът е бил идентичен за всички, живеещи в едно домакинство. В началото се пишел главата на фамилията, след това дамите и така нататък, написа
ЕГН е въведен в България в края на 1977 година, а най-възрастният българин с подобен номер е бил роден през 1869 година
Каква е била повода България с има-няма 8 милиона население да вкара преди съвсем 40 година обединен цивилен номер за всеки, когато страни с десетки и с неколкостотин милиона поданици като Съюз на съветските социалистически републики, Китай и демократична Европа хал хабер са нямали по въпроса?
Какво се е случило на това съвещание на Министерски съвет през 1977 година, когато е гласувано всеки български жител да носи от раждането до гибелта си ЕГН?
Бившият министър на културата Георги Йорданов счита, че за ЕГН сме употребили непознат опит. Според Георги Караманев, тогава министър на вътрешната търговия и услугите, е допустимо ЕГН-то да е създадено и въведено от Централното статистическо ръководство с ръководител Ангел Балевски.
Григор Стоичков, който през 1977 година е зам.-председател на Министерския съвет, пък споделя: „ Министерство на вътрешните работи би трябвало да изясни, оттова го предложиха. В Министерски съвет не е разисквано. Органите си го предложиха и бе признато без разискване. Казаха, че моделът бил европейски и точка. “
Интересен епизод споделя инж. Спас Ригов, който по това време е в Комитета за просвета и механически напредък, управителен от проф. Иван Попов: „ Бях в кабинета на Иван Попов, когато влезе ген. Кирил Стоичков – шефът на Паспортна работа, където се издаваха задграничните паспорти за цяла София. Той попита по какъв начин може да се обзет данните за всеки човек с един личен номер. Попов му сподели да питат в Щази, имали опит в номерирането на хора. Тогава не се смяташе, че това е посягане върху индивида. Изхождаше се от това, че би трябвало да има строга дисциплинираност и да се знае всичко за всеки “, спомня си Ригов.
ЕГН-то се появява у нас през 1977 година с постановлението на Министерски съвет за Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на популацията (ЕСГРАОН), а същинското разпределяне на номерата на тогавашните жители е станало единствено за месец. От 1 ноември до 30 ноември 1977 година са интервюирани над 8 млн. души. Това са всички живи български жители и чужденците, подлежащи на гражданска регистрация. Това значи, че всички умряли преди тази година нямат ЕГН.
Фактически потребностите на машинната обработка на данни постановат основаването на обединен идентификатор на популацията. През 70-те години всяка система за машинна обработка е била с лимитирани благоприятни условия. Тогава всеки план първо е трябвало да минимализира дължината на въвежданата информация. А по този начин конструиран, кодът дава и лесна опция за справочна информация.
До момента в България има издадени близо 12 млн. цивилен номера. Точната им цифра обаче в никакъв случай не може да се фиксира, защото непрекъснато се трансформира. Реално даже в годините с най-голяма раждаемост в страната на ден са раздавани не повече от 38% от свободните номера.
Алгоритъмът на номера е по този начин фиктивен, че на процедура ЕГН-тата в никакъв случай не могат да свършат. Те дават на администрацията базова информация за всеки жител – дата на раждане, място на първа гражданска регистрация, пол.
Как се счита?
Девет числа в десетцифрената композиция, наречена ЕГН, носят информация за притежателя на номера.
Първите две значат годината. Те могат да са от 00 до 99.
Втората двойка е за месеца на раждане. Те са от 01 до 12. В взаимозависимост от века на раждане към тяхното число се прибавя 20 за ХIХ в. или 40 за ХХI в.
Третата двойка е денят на раждане и е в диапазона от 01 до 30 или 31 според от месеца.
Седма, осма и девета цифра демонстрират в коя община е първата гражданска регистрация. Деветата цифра обаче демонстрира и пола – четна за мъже, нечетна за дами.
Десетата цифра е контролно число и се получава по формулата, дадена в таблицата. Всяка от първите 9 числа има тегло в ЕГН-то. Тя се умножава по него и сборът от получените цифри се дели на 11. Остатъкът при делението е контролната цифра. Ако остатъкът е 0, се записва 0, в случай че е 10 също се записва 0.
Номерът най-къс в Сан Марино, най-дълъг в Китай
Повечето страни в света бележат жителите си и краткотрайно пребиваващите с идентификационен номер, който удостоверява самоличността им. Чрез него управляващите могат да наблюдават и откриват всеки човек за всякакви цели, свързани с ръководството на страната – от опазването на здравето и сигурността до събирането на налози, заетостта, бизнеса, общественото подкрепяне, статистиката.
Обикновено хората се номерират още с раждането или щом навършат пълноправие, а краткотрайно пребиваващите – при влизането в непознатата страна.
В някои случаи подобен номер се издава с съответна цел, само че с времето се трансформира в персонален код. Така е в Съединени американски щати, където първоначално номерът е бил за задачите на общественото обезпечаване, а през днешния ден де факто е идентификационен.
Държавите, въвели номерация като нашия ЕГН, са болшинство. В нея са кодирани датата на раждане, полът и други Така е в Румъния, Албания, Македония, Австрия, Полша, Чехия, Словакия, страните от някогашна Югославия, цяла Скандинавия, Прибалтика, Южна Америка.
Броят на цифрите в персоналния номер мощно варира. В Сан Марино да вземем за пример те са 5, а в Румъния и Китай, където се фиксира и месторождението, са 13.
В Италия съществува така наречен фискален код от 16 знака. Той е формиран от първите съгласни на името и семейството и от знаци за рождената дата, пола, общините на раждане и на местоживеене.
В някои страни към номера вадят и прибавят числа според от региона на приложение.
В Съединени американски щати 9-цифреният персонален код, наименуван Social Security Number, не съдържа персонални данни и официално не е наложителен. Но на процедура без него не може – необходим е, с цел да си извадиш шофьорска брошура, да откриеш банкова сметка, да ти издадат кредитна карта и така нататък
Британците са измежду народите, които не са възприелиномерирането. Те имат единствено NI Number за обществено обезпечаване без лични данни. Така е и в Австралия, където се употребява не един, а разнообразни кодове за здравно, данъчно, обществено обслужване. В Германия също няма код.
Рискът информацията от персоналния код да се употребява недобросъвестно е обект на диспути в доста страни. Унгарците въстанаха против него и през 1991 година Конституционният съд реши, че персоналният номер, „ наложителен за всеки, който може да бъде използван без ограничавания, е неконституционен “. Въпреки правосъдното решение обаче дигитален код, именуван персонален идентификационен номер, се употребява в доста сфери.
От съображения за сигурност достъпът до персоналния номер изключително в „ белите “ страни е мощно стеснен и не се постанова да го съобщаваш, когато си плащаш тока или си вземаш филм от видеоклуба, както е у нас.
В доста страни потреблението му е регламентирано със закон и се позволява единствено в области като опазване на здравето, налози, обществено обезпечаване, публичен ред.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ