НОИ отчита рекорден ръст: Всеки трети пенсионер в България продължава да работи – защо
НОИ регистрира рекорден растеж: Всеки трети пенсионер в България продължава да работи – за какво
Данни на Национален осигурителен институт разкриват, че над 225 хиляди души с персонална пенсия за стаж и възраст не престават да работят и са обезпечени, а действителният брой
на работещите пенсионери надвишава 350 хиляди, в това число и в сивата стопанска система.
Причините са разнообразни — от потребността от спомагателни приходи до неналичието на фрагменти в съвсем всички стопански браншове, написа Труд.
Къде работят пенсионерите?
Най-много пенсионери се трудят в бюджетния бранш — 56 707 души, където опитът е високо скъп. Здравеопазването също разчита съществено на тях, като над 19 хиляди пенсионери работят в лечебни заведения и медицински центрове.
На идващите места се подреждат търговията (16 755 души) и
охранителната активност (15 879 души), където постоянно се търсят надеждни и дисциплинирани чиновници. В тези браншове езиковата преграда и потребността от доверие към личния състав вършат задграничните служащи по-малко желани.
Пенсионери има също в строителството (9143), превоза (над 8 хил.),
хотелиерството и ресторантьорството (над 6 хил.), производството и даже измежду учителите — 2920 души. Любопитен факт е, че 22 пенсионери към момента се състезават професионално в спортни клубове.
Мотивите – освен обществени
Въпреки публикуваното разбиране, че пенсионерите работят за многообразие и обществени контакти, главният претекст са финансите. Повечето просто не могат да разчитат единствено на пенсията си. Средната пенсия за дългогодишните пенсионери е доста по-ниска от тази на новопенсионираните. Например хората над 95 години получават приблизително по 734 лева, до момента в който новите пенсионери до 49 година взимат съвсем тройно повече — близо 2000 лева
Младите пенсионери са малцинство
Само 2% от всички пенсионери са под 60 години — към 30 хиляди души. Те са най-вече някогашни служители на реда, военни, миньори. През предходната година едвам 84 души са се пенсионирали преди да навършат 50 година, а 9 души — чак след 80-ата си година.
Разрив сред новите и старите пенсии
Формулата за пресмятане на пенсията облагодетелства новите пенсионери, защото се основава на междинния застрахователен приход, който се повишава всяка година. Това води до забележителна разлика в размера на пенсиите, макар подобен трудов принос. Старите пенсии не могат да наваксат разликата даже след индексирането по така наречен „ швейцарско предписание “.
Таван на пенсиите орязва приходи
4598 души получават по-малко от заработеното си поради тавана на пенсиите от 3400 лева Така бюджетът пести по близо 3 млн. лева месечно, а някои от ощетените са с пенсии, които по формула надвишават тавана с над 850 лева
Нужда от пенсионна промяна
България се изправя пред потребността от пенсионна промяна, в това число във връзка с ранното пенсиониране. Но икономическата действителност демонстрира, че пенсионерите към този момент играят основна роля в трудовия пазар. Без тях неналичието на фрагменти би се трансформирала в действителна рецесия. Застаряващото население към този момент не е просто демографска статистика — това са хората, които движат стопанската система.
Данни на Национален осигурителен институт разкриват, че над 225 хиляди души с персонална пенсия за стаж и възраст не престават да работят и са обезпечени, а действителният брой
на работещите пенсионери надвишава 350 хиляди, в това число и в сивата стопанска система.
Причините са разнообразни — от потребността от спомагателни приходи до неналичието на фрагменти в съвсем всички стопански браншове, написа Труд.
Къде работят пенсионерите?
Най-много пенсионери се трудят в бюджетния бранш — 56 707 души, където опитът е високо скъп. Здравеопазването също разчита съществено на тях, като над 19 хиляди пенсионери работят в лечебни заведения и медицински центрове.
На идващите места се подреждат търговията (16 755 души) и
охранителната активност (15 879 души), където постоянно се търсят надеждни и дисциплинирани чиновници. В тези браншове езиковата преграда и потребността от доверие към личния състав вършат задграничните служащи по-малко желани.
Пенсионери има също в строителството (9143), превоза (над 8 хил.),
хотелиерството и ресторантьорството (над 6 хил.), производството и даже измежду учителите — 2920 души. Любопитен факт е, че 22 пенсионери към момента се състезават професионално в спортни клубове.
Мотивите – освен обществени
Въпреки публикуваното разбиране, че пенсионерите работят за многообразие и обществени контакти, главният претекст са финансите. Повечето просто не могат да разчитат единствено на пенсията си. Средната пенсия за дългогодишните пенсионери е доста по-ниска от тази на новопенсионираните. Например хората над 95 години получават приблизително по 734 лева, до момента в който новите пенсионери до 49 година взимат съвсем тройно повече — близо 2000 лева
Младите пенсионери са малцинство
Само 2% от всички пенсионери са под 60 години — към 30 хиляди души. Те са най-вече някогашни служители на реда, военни, миньори. През предходната година едвам 84 души са се пенсионирали преди да навършат 50 година, а 9 души — чак след 80-ата си година.
Разрив сред новите и старите пенсии
Формулата за пресмятане на пенсията облагодетелства новите пенсионери, защото се основава на междинния застрахователен приход, който се повишава всяка година. Това води до забележителна разлика в размера на пенсиите, макар подобен трудов принос. Старите пенсии не могат да наваксат разликата даже след индексирането по така наречен „ швейцарско предписание “.
Таван на пенсиите орязва приходи
4598 души получават по-малко от заработеното си поради тавана на пенсиите от 3400 лева Така бюджетът пести по близо 3 млн. лева месечно, а някои от ощетените са с пенсии, които по формула надвишават тавана с над 850 лева
Нужда от пенсионна промяна
България се изправя пред потребността от пенсионна промяна, в това число във връзка с ранното пенсиониране. Но икономическата действителност демонстрира, че пенсионерите към този момент играят основна роля в трудовия пазар. Без тях неналичието на фрагменти би се трансформирала в действителна рецесия. Застаряващото население към този момент не е просто демографска статистика — това са хората, които движат стопанската система.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ