Ноемврийският пленум на ЦК на БКП, наричан по-точно Десетоноемврийски пленум,

Ноемврийският пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, именуван по-точно Десетоноемврийски пленум, е съвещание от 10 ноември 1989 година, на което Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата служба общоприет секретар в партията (и в действителност в държавата), която той заема в продължение на 35 години.

Тази дата се възприема като начало на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система, макар че еднопартийната система на Българска комунистическа партия (която продължава да е единственият управителен фактор в държавата) е отстранена едвам на идната година, а първите действителни стопански промени са подхванати 15 месеца след пленума.

Десетоноемврийският пленум е определян като прелом или като " конституционна промяна “ на държавното управление, а дружно с последвалите събития е именуван и " тихата гражданска война “.

С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва развой на перестройка. Това оказва влияние и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без съображение посочена за един от най-верните на Съюз на съветските социалистически републики съдружници по това време, също афишира курс към преустрояване на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.

На следобедното съвещание на пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия.Въпреки опитите на Живков да остане председател на Държавния съвет като гаранция за еволюционен преход, пленумът предлага на Народното събрание да го освободи и от този пост.