10 ноември - краят на Тодор Живков
Ноемврийският пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, именуван по-точно Десетоноемврийски пленум е съвещание от 10 ноември 1989 година, на което Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата служба в партията (и в действителност в държавата) – общоприет секретар, която той заема в продължение на 35 години.
Тази дата се възприема като начало на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система, макар че еднопартийната система на Българска комунистическа партия (която продължава да е единственият управителен фактор в държавата) е отстранена едвам на идната година, а първите действителни стопански промени са подхванати 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян като прелом (Желю Желев) или като „ конституционна промяна “ на държавното управление (Костадин Чакъров). а дружно с последвалите събития е именуван и „ тихата гражданска война “.
На 9 ноември 1989 година на съвещание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като общоприет секретар на Българска комунистическа партия след проведен от руското посолство напън, както и от страна на неговите най-близки съпартийци Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Искането за оставка е проведено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на Централен комитет като Милко Балев и Димитър Стоянов не са авансово осведомени. Живков не подава оставка от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България (най-високата служба в държавата), предлагането за това е направено от името на Политбюро.
Новината стартира да се популяризира импровизирано.
На пленума вземат присъединяване членове и претендент членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Секретаря на Български земеделски народен съюз и Секретарите на Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз, завеждащ отдели на ЦK на Българска комунистическа партия, Министри и ръководители на регионалните национални препоръки (съобщение на Българска телеграфна агенция в „ Работническо дело “ 11 ноември 1989 г.).
В дневния ред на Ноемврийския пленум са сложени 2 точки. Първата е отчет на Тодор Живков за настоящата конюнктура в страната и нуждата от преустрояване на стопанската система „ по посока на пазарния механизъм, комбиниран с планово начало “, а втората е оставката на генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Живков произнася встъпителното слово, след което Централен комитет утвърждава отчета му.
На следобедното съвещание на пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Въпреки опитите на Живков да остане ръководител на Държавния съвет като гаранция за еволюционен преход, пленумът предлага на Народното събрание да го освободи и от този пост./Уикипедия
