Ноември е бил най-тежкият месец за украинската армия от близо 2 години
Ноември е бил най-тежкият месец за украинската войска от близо две години. Украйна е изгубила територия с повърхност 1 200 квадратни километра. Под блокада са няколко украински селища, съветската войска се пробва да откри надзор и над стратегически пътища. След съветската атака през последните седмици, Русия към този момент управлява съвсем 18 % от територията на Украйна.
Прочетете още
Американският държавен секретар Антъни Блинкен съобщи, че Киев би трябвало да вземе решение за спомагателна военна готовност.
" Ние сме най-младите в нашата бригада, в батальона. Моят мерач е на 21 години, аз съм на 24, командирът ни е на 27 ", споделя Микита.
Войната от дълго време е заличила безгрижието на младостта им, написа Българска национална телевизия.
" Най-тежката борба, която съм имал, беше в Архангелское. Врагът ни засече и ни нападна с гранати, с танкове, с ракети. Срещу нас използваха всичко, което имаха ", уточни Андрей Котик.
Андрей е на 21 години. Обожава музиката, приключил е музикално учебно заведение. Присъединил се към армията, малко откакто навършил 18.
" Помня, че се обадих на майка ми и й споделих, че ми би трябвало паспорта. Тя ме попита за какво ми е. Отговорих й, че желая да се запиша в армията. Тя стартира да плаче. Но съумях да я убедя ", споделя той.
Да останат в Украйна и да чакат да бъдат мобилизирани или да избягат в чужбина - житейско решение, пред което са изправени младежите в страната.
" Решението беше мъчно. Трябваше да го взема доста бързо, три дни преди да напусна Украйна ", споделя Роман.
Роман тръгнал от Украйна малко преди да навърши 18 - преди да попадне под възбраната на закона за овакантяване на страна. Сега се намира в Словакия, учи в университета в Братислава.
" Всеки взема решение за себе си. Всеки прави своя избор. Никога не осъждам. Но малко ме боли, тъй като след няколко дни стават три години, откогато послужвам в армията. Разберете, ние сме изморени, би трябвало да бъдем заменени. И хората, които са в чужбина, би трябвало да схванат това ", отбелязва Андрей Котик.
Украйна към този момент има министерство на Националното единение. Преди два дни го оглави изпълнителният шеф на " Нефтогаз " Олексий Чернишов. Все още не са ясни съответните функционалности на министерството, само че се допуска, че ще води политика за връщане на украинците назад в страната.
Засега Роман остава в Словакия. Мечтае войната да свърши, с цел да се върне в родината си.
Андрей мечтае повече да не чува оръжия и музиката още веднъж да завладее живота му. Копнее и за живота, който младежите на неговата възраст водят - в равнодушие и занимания.
Ноември е бил най-тежкият месец за украинската войска от близо две години. Украйна е изгубила територия с повърхност 1 200 квадратни километра. Под блокада са няколко украински селища, съветската войска се пробва да откри надзор и над стратегически пътища. След съветската атака през последните седмици, Русия към този момент управлява съвсем 18 % от територията на Украйна.
Американският държавен секретар Антъни Блинкен съобщи, че Киев би трябвало да вземе решение за спомагателна военна готовност.
" Ние сме най-младите в нашата бригада, в батальона. Моят мерач е на 21 години, аз съм на 24, командирът ни е на 27 ", споделя Микита.
Войната от дълго време е заличила безгрижието на младостта им.
" Най-тежката борба, която съм имал, беше в Архангелское. Врагът ни засече и ни нападна с гранати, с танкове, с ракети. Срещу нас използваха всичко, което имаха ", уточни Андрей Котик.
Андрей е на 21 години. Обожава музиката, приключил е музикално учебно заведение. Присъединил се към армията, малко откакто навършил 18.
" Помня, че се обадих на майка ми и й споделих, че ми би трябвало паспорта. Тя ме попита за какво ми е. Отговорих й, че желая да се запиша в армията. Тя стартира да плаче. Но съумях да я убедя ", споделя той.
Да останат в Украйна и да чакат да бъдат мобилизирани или да избягат в чужбина - житейско решение, пред което са изправени младежите в страната.
" Решението беше мъчно. Трябваше да го взема доста бързо, три дни преди да напусна Украйна ", споделя Роман.
Роман тръгнал от Украйна малко преди да навърши 18 - преди да попадне под възбраната на закона за овакантяване на страна. Сега се намира в Словакия, учи в университета в Братислава.
" Всеки взема решение за себе си. Всеки прави своя избор. Никога не осъждам. Но малко ме боли, тъй като след няколко дни стават три години, откогато послужвам в армията. Разберете, ние сме изморени, би трябвало да бъдем заменени. И хората, които са в чужбина, би трябвало да схванат това ", отбелязва Андрей Котик.
Украйна към този момент има министерство на Националното единение. Преди два дни го оглави изпълнителният шеф на " Нефтогаз " Олексий Чернишов. Все още не са ясни съответните функционалности на министерството, само че се допуска, че ще води политика за връщане на украинците назад в страната.
Засега Роман остава в Словакия. Мечтае войната да свърши, с цел да се върне в родината си.
Андрей мечтае повече да не чува оръжия и музиката още веднъж да завладее живота му. Копнее и за живота, който младежите на неговата възраст водят - в равнодушие и занимания.
Прочетете още
Американският държавен секретар Антъни Блинкен съобщи, че Киев би трябвало да вземе решение за спомагателна военна готовност.
" Ние сме най-младите в нашата бригада, в батальона. Моят мерач е на 21 години, аз съм на 24, командирът ни е на 27 ", споделя Микита.
Войната от дълго време е заличила безгрижието на младостта им, написа Българска национална телевизия.
" Най-тежката борба, която съм имал, беше в Архангелское. Врагът ни засече и ни нападна с гранати, с танкове, с ракети. Срещу нас използваха всичко, което имаха ", уточни Андрей Котик.
Андрей е на 21 години. Обожава музиката, приключил е музикално учебно заведение. Присъединил се към армията, малко откакто навършил 18.
" Помня, че се обадих на майка ми и й споделих, че ми би трябвало паспорта. Тя ме попита за какво ми е. Отговорих й, че желая да се запиша в армията. Тя стартира да плаче. Но съумях да я убедя ", споделя той.
Да останат в Украйна и да чакат да бъдат мобилизирани или да избягат в чужбина - житейско решение, пред което са изправени младежите в страната.
" Решението беше мъчно. Трябваше да го взема доста бързо, три дни преди да напусна Украйна ", споделя Роман.
Роман тръгнал от Украйна малко преди да навърши 18 - преди да попадне под възбраната на закона за овакантяване на страна. Сега се намира в Словакия, учи в университета в Братислава.
" Всеки взема решение за себе си. Всеки прави своя избор. Никога не осъждам. Но малко ме боли, тъй като след няколко дни стават три години, откогато послужвам в армията. Разберете, ние сме изморени, би трябвало да бъдем заменени. И хората, които са в чужбина, би трябвало да схванат това ", отбелязва Андрей Котик.
Украйна към този момент има министерство на Националното единение. Преди два дни го оглави изпълнителният шеф на " Нефтогаз " Олексий Чернишов. Все още не са ясни съответните функционалности на министерството, само че се допуска, че ще води политика за връщане на украинците назад в страната.
Засега Роман остава в Словакия. Мечтае войната да свърши, с цел да се върне в родината си.
Андрей мечтае повече да не чува оръжия и музиката още веднъж да завладее живота му. Копнее и за живота, който младежите на неговата възраст водят - в равнодушие и занимания.
Ноември е бил най-тежкият месец за украинската войска от близо две години. Украйна е изгубила територия с повърхност 1 200 квадратни километра. Под блокада са няколко украински селища, съветската войска се пробва да откри надзор и над стратегически пътища. След съветската атака през последните седмици, Русия към този момент управлява съвсем 18 % от територията на Украйна.
Американският държавен секретар Антъни Блинкен съобщи, че Киев би трябвало да вземе решение за спомагателна военна готовност.
" Ние сме най-младите в нашата бригада, в батальона. Моят мерач е на 21 години, аз съм на 24, командирът ни е на 27 ", споделя Микита.
Войната от дълго време е заличила безгрижието на младостта им.
" Най-тежката борба, която съм имал, беше в Архангелское. Врагът ни засече и ни нападна с гранати, с танкове, с ракети. Срещу нас използваха всичко, което имаха ", уточни Андрей Котик.
Андрей е на 21 години. Обожава музиката, приключил е музикално учебно заведение. Присъединил се към армията, малко откакто навършил 18.
" Помня, че се обадих на майка ми и й споделих, че ми би трябвало паспорта. Тя ме попита за какво ми е. Отговорих й, че желая да се запиша в армията. Тя стартира да плаче. Но съумях да я убедя ", споделя той.
Да останат в Украйна и да чакат да бъдат мобилизирани или да избягат в чужбина - житейско решение, пред което са изправени младежите в страната.
" Решението беше мъчно. Трябваше да го взема доста бързо, три дни преди да напусна Украйна ", споделя Роман.
Роман тръгнал от Украйна малко преди да навърши 18 - преди да попадне под възбраната на закона за овакантяване на страна. Сега се намира в Словакия, учи в университета в Братислава.
" Всеки взема решение за себе си. Всеки прави своя избор. Никога не осъждам. Но малко ме боли, тъй като след няколко дни стават три години, откогато послужвам в армията. Разберете, ние сме изморени, би трябвало да бъдем заменени. И хората, които са в чужбина, би трябвало да схванат това ", отбелязва Андрей Котик.
Украйна към този момент има министерство на Националното единение. Преди два дни го оглави изпълнителният шеф на " Нефтогаз " Олексий Чернишов. Все още не са ясни съответните функционалности на министерството, само че се допуска, че ще води политика за връщане на украинците назад в страната.
Засега Роман остава в Словакия. Мечтае войната да свърши, с цел да се върне в родината си.
Андрей мечтае повече да не чува оръжия и музиката още веднъж да завладее живота му. Копнее и за живота, който младежите на неговата възраст водят - в равнодушие и занимания.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ