3 странни космически феномена
Но в орбита към нашето Слънце се случват странни неща и към момента следва астрономите да изяснят аргументите за тези феномени
БУРИТЕ НА ЮПИТЕР
Циклони съществуват на множеството планети, които имат атмосфера и влага под пласта облаци. Включително и на Земята. На нашата планета тези стихии имат доста названия, само че най-често чуваме за „ урагани ” или „ тайфуни ” – зависи къде живеете. Като цяло, циклоните на Земята са с кръгла форма с „ око ” в центъра.
На Юпитер обаче те получават шестоъгълна форма на пчелна килийка към двата полюса на газовия колос. Червената планета не е единствената, където циклоните избират тази ъгловата форма. През 1988 година е открит великански хексагонален циклон на един от полюсите на Сатурн.
Има няколко теории за аргументите за пораждането на тези странни ъгловати стихии. Но като цяло, те си остават мистерия.
СПЪТНИКЪТ НА САТУРН ПРИЛИЧА НА ОРЕХ
Представете си, че на Земята, вместо разхвърляните по другите континенти високи планински върхове, всички хребети образуват единна верига около Екватора. Всъщност точно по този начин наподобява Япет. Този дълъг планински било е с оптималната височина 20 000 метра, което неведнъж надвишава нашия Еверест. Това придава на спътника на Сатурн подобие с орех.
Специалистите към момента не могат да обяснят по какъв начин се е появил този било. Едни считат, че евентуално това са остатъци от пръстен (наподобяващ на тези на Сатурн), който в последна сметка се е врязал в повърхността на планетата. Други допускат, че веригата се е образувала вследствие на понижаване на повърхността на планетата.
Ясно е обаче едно: че тази специфичност, наред с на половина тъмната и на половина светла багра на спътника (която до наскоро също беше загадка), прави Япет един от най-забележителните обекти в Слънчевата система.
МИРАНДА -СПЪТНИКЪТ НА УРАН
Един от най-необичайните спътници в нашата система е деформираната планета Миранда, която обикаля към Уран. Миранда има, меко казано, неравна повърхнина, изпъстрена с кратери и дълбоки каньони. Това я прави да наподобява, като че ли е съединена от части.
Има няколко версии за какво Миранда припомня неумело ръкоделие на подлудял академик. Според някои може би спътникът е понесъл няколко пагубни конфликта, в резултат на което е бил разрушен. Но по-късно отломките му още веднъж са се съединили. Самият Уран също претърпява няколко катаклизма, което изяснява наклона на оста му по отношение на неговата орбита.Това е потвърдено и по тази причина версията за конфликтите на Миранда наподобява много евентуална.
Според друга догадка мощната гравитация на Уран предизвика необикновена вулканична интензивност на Миранда, трансформирала гладката повърхнина, присъща за всички спътници, в безредно пръснати кратери.
