Разцепление в киевската върхушка: в украинския елит започна брожение
Но скоростта и финалната точка на този развой към момента е огромен въпрос
Украинският политически хайлайф постоянно е приличал на пасмина от скорпиони в буркан. Но в последно време тази аналогия стана изключително ярка и забележима. Разломите се появяват на всички места: сред формален Киев и неговите „ скъпи западни съдружници “, сред екипа на президента Зеленски и екипа на главнокомандващия ВСУ Залужни. И ето нов забавен политически феномен: мощен обществен спор в екипа на Зеленски.
Маряна Безуглая, заместник-ръководител на комисията по национална сигурност и защита на Върховната рада от партията на Зеленски „ Слуга на народа “, близка до президента: „ Върховният главнокомандващ на украинските въоръжени сили не съумя да даде проекти за 2024 година Нито огромни, нито дребни, нито асиметрични, нито симетрични. Военните просто споделиха, че би трябвало да лишават най-малко 20 хиляди жители на месец. Изводът, който следва, е: „ Този тип водачество би трябвало да си отиде. “
Представителят на президента във Върховната Рада Фьодор Вениславски: „ Оставането на Маряна Безугла в Комисията по национална сигурност и защита на Върховната Рада може да заплаши националната сигурност на Украйна “. Много мощно изказване: представителят на Зеленски обществено признава, че представителите на Зеленски са опасност за националната сигурност на Украйна. Имат добра логичност в Киев!
Ето по какъв начин съгласно мен наподобява най-вероятната версия на случилото се: Маряна Безуглая сензитивно улови негативизма, приближаващ от нейния партиен (както и държавен) началник във връзка с Залужни, само че в това време изпусна от взор значим колорит.
Реалният баланс на политическите сили в Украйна в този момент обаче е подобен, че директна фронтална офанзива против главнокомандващия към този момент е неизгодна или отвън опциите на екипа на президента. В последна сметка се оказа, че нещастната госпожа народен представител „ попадна в пъкъла преди баща ” и в този момент би трябвало да дава отговор за това.
Но, несъмнено, всичко това не е нищо повече от гадаене въз основа на киевската политическа кафеена наслойка. Нека поговорим за това, в което можем да бъдем безусловно сигурни, намирайки се в Москва - географски покрай Киев, само че политически безпределно надалеч от него.
През 2019 година Зеленски стана президент на Украйна със статут на национален любим. До началото на 2022 година по-голямата част от този политически капитал беше изразходвана: първият човек на Украйна беше покрай това да се трансформира в ролева фигура. След началото на СВO, имаше нов скок в известността на Зеленски и консолидация към фигурата му. Но колкото по-близо е януари 2024 година, толкоз по-близо е президентът на Украйна до своя рейтинг (или по-скоро антирейтинг) от януари 2022 година
Спомняте ли си израза „ тефлонов политик “ - в смисъл на прислужник на народа, по който нищо не се лепи? И по този начин, тефлонът в този момент се отлепва от Зеленски на големи фрагменти. Президентът на Украйна последователно губи легитимност. И анулацията на плануваните президентски избори е доста евентуално да даде на този развой на загуба на легитимност напълно ново движение.
Само по себе си касирането на избори заради военни дейности не е нещо извънредно в международната процедура. Има образец, който един път дадох. Мандатът на Камарата на общините на английския парламент е най-много пет години. Но заради Втората международна война, Камарата на общините, определена през 1935 година, продължава да действа до 1945 година
Но това стана допустимо с помощта на продължаващата консолидация на обществото и политическия хайлайф. В Украйна обаче тече развой на „ деконсолидация “ (извинете ме за този неологизъм). И приключването на мандата, за който Зеленски беше определен за президент, неизбежно ще отслаби позицията му.
Но въпросът, несъмнено, не е единствено в новото привършване на политическия капитал на Зеленски. Още по-голям е паралелният развой: вълна от подозрения, следена както на Запад, по този начин и в самата Украйна по отношение на способността на формален Киев да „ победи Русия “.
Можем да приказваме и за съществуването на различен значим успореден развой: прогресивното разширение на политическата автономност на военното управление на Украйна. Ако назоваваме нещата с същинските им имена, то неотдавнашната публикация на Залужни в The Economist, в която главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна написа за „ безизходицата ” на фронта, е намерено нарушаване на субординацията, предизвикателство към пълномощията на висшия главнокомандващ, който съгласно конституцията, е президентът на Украйна.
Това, че Залужни се е измъкнал по-късно непокорство, може да значи две неща (или, както допускам, композиция от тези две неща): нежеланието на Зеленски да „ разклаща лодката “ и обстоятелството, че Зеленски към този момент е политически прекомерно слаб, с цел да овладее „ по-младшия главнокомандващ ” (въпреки че сега може да се спори кой от двамата главнокомандващи е по-младши).
Присъствието и на трите тези трендове в Киев ме кара да си спомня вътрешнополитическата обстановка в Германия в последния стадий на Първата международна война. Формално тогава властта в страната остава в ръцете на политическото управление, водено от император Вилхелм II, само че де факто минава към военните, ръководени от началника на Генералния щаб Паул декор Хинденбург.
Какво прави тази прилика толкоз забавна? Фактът, че военните през есента на 1918 година стигнаха до заключението, че по-нататъшното продължение на военните дейности е неефикасно. И император Вилхелм, който изцяло е изгубил политическата си поддръжка по това време, не е в положение да повлияе на това решение по никакъв метод. По-късно Хинденбург става президент на Германия, а император Вилхелм приключва живота си в политическо заточение в Холандия.
Аналогиите се виждат с просто око. Но дано, водени от ползите на идеята, сложим „ примка към врата “ на въображението си. Фактът, че в Украйна стартира мощно политическо недоволство, е явен факт. Но какъв брой дълго и с каква скорост ще ферментира всичко там и какъв „ политически артикул ” ще бъде резултатът от този развой, към момента са въпроси без отговор.
Теорията е едно, практиката напълно друго. Украйна през 20-те години на 21 век няма да се трансформира в прецизен политически римейк на Германия от десетите години на 20 век. В това няма подозрение. Но можете и би трябвало да се съмнявате във всичко останало.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Украинският политически хайлайф постоянно е приличал на пасмина от скорпиони в буркан. Но в последно време тази аналогия стана изключително ярка и забележима. Разломите се появяват на всички места: сред формален Киев и неговите „ скъпи западни съдружници “, сред екипа на президента Зеленски и екипа на главнокомандващия ВСУ Залужни. И ето нов забавен политически феномен: мощен обществен спор в екипа на Зеленски.
Маряна Безуглая, заместник-ръководител на комисията по национална сигурност и защита на Върховната рада от партията на Зеленски „ Слуга на народа “, близка до президента: „ Върховният главнокомандващ на украинските въоръжени сили не съумя да даде проекти за 2024 година Нито огромни, нито дребни, нито асиметрични, нито симетрични. Военните просто споделиха, че би трябвало да лишават най-малко 20 хиляди жители на месец. Изводът, който следва, е: „ Този тип водачество би трябвало да си отиде. “
Представителят на президента във Върховната Рада Фьодор Вениславски: „ Оставането на Маряна Безугла в Комисията по национална сигурност и защита на Върховната Рада може да заплаши националната сигурност на Украйна “. Много мощно изказване: представителят на Зеленски обществено признава, че представителите на Зеленски са опасност за националната сигурност на Украйна. Имат добра логичност в Киев!
Ето по какъв начин съгласно мен наподобява най-вероятната версия на случилото се: Маряна Безуглая сензитивно улови негативизма, приближаващ от нейния партиен (както и държавен) началник във връзка с Залужни, само че в това време изпусна от взор значим колорит.
Реалният баланс на политическите сили в Украйна в този момент обаче е подобен, че директна фронтална офанзива против главнокомандващия към този момент е неизгодна или отвън опциите на екипа на президента. В последна сметка се оказа, че нещастната госпожа народен представител „ попадна в пъкъла преди баща ” и в този момент би трябвало да дава отговор за това.
Но, несъмнено, всичко това не е нищо повече от гадаене въз основа на киевската политическа кафеена наслойка. Нека поговорим за това, в което можем да бъдем безусловно сигурни, намирайки се в Москва - географски покрай Киев, само че политически безпределно надалеч от него.
През 2019 година Зеленски стана президент на Украйна със статут на национален любим. До началото на 2022 година по-голямата част от този политически капитал беше изразходвана: първият човек на Украйна беше покрай това да се трансформира в ролева фигура. След началото на СВO, имаше нов скок в известността на Зеленски и консолидация към фигурата му. Но колкото по-близо е януари 2024 година, толкоз по-близо е президентът на Украйна до своя рейтинг (или по-скоро антирейтинг) от януари 2022 година
Спомняте ли си израза „ тефлонов политик “ - в смисъл на прислужник на народа, по който нищо не се лепи? И по този начин, тефлонът в този момент се отлепва от Зеленски на големи фрагменти. Президентът на Украйна последователно губи легитимност. И анулацията на плануваните президентски избори е доста евентуално да даде на този развой на загуба на легитимност напълно ново движение.
Само по себе си касирането на избори заради военни дейности не е нещо извънредно в международната процедура. Има образец, който един път дадох. Мандатът на Камарата на общините на английския парламент е най-много пет години. Но заради Втората международна война, Камарата на общините, определена през 1935 година, продължава да действа до 1945 година
Но това стана допустимо с помощта на продължаващата консолидация на обществото и политическия хайлайф. В Украйна обаче тече развой на „ деконсолидация “ (извинете ме за този неологизъм). И приключването на мандата, за който Зеленски беше определен за президент, неизбежно ще отслаби позицията му.
Но въпросът, несъмнено, не е единствено в новото привършване на политическия капитал на Зеленски. Още по-голям е паралелният развой: вълна от подозрения, следена както на Запад, по този начин и в самата Украйна по отношение на способността на формален Киев да „ победи Русия “.
Можем да приказваме и за съществуването на различен значим успореден развой: прогресивното разширение на политическата автономност на военното управление на Украйна. Ако назоваваме нещата с същинските им имена, то неотдавнашната публикация на Залужни в The Economist, в която главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна написа за „ безизходицата ” на фронта, е намерено нарушаване на субординацията, предизвикателство към пълномощията на висшия главнокомандващ, който съгласно конституцията, е президентът на Украйна.
Това, че Залужни се е измъкнал по-късно непокорство, може да значи две неща (или, както допускам, композиция от тези две неща): нежеланието на Зеленски да „ разклаща лодката “ и обстоятелството, че Зеленски към този момент е политически прекомерно слаб, с цел да овладее „ по-младшия главнокомандващ ” (въпреки че сега може да се спори кой от двамата главнокомандващи е по-младши).
Присъствието и на трите тези трендове в Киев ме кара да си спомня вътрешнополитическата обстановка в Германия в последния стадий на Първата международна война. Формално тогава властта в страната остава в ръцете на политическото управление, водено от император Вилхелм II, само че де факто минава към военните, ръководени от началника на Генералния щаб Паул декор Хинденбург.
Какво прави тази прилика толкоз забавна? Фактът, че военните през есента на 1918 година стигнаха до заключението, че по-нататъшното продължение на военните дейности е неефикасно. И император Вилхелм, който изцяло е изгубил политическата си поддръжка по това време, не е в положение да повлияе на това решение по никакъв метод. По-късно Хинденбург става президент на Германия, а император Вилхелм приключва живота си в политическо заточение в Холандия.
Аналогиите се виждат с просто око. Но дано, водени от ползите на идеята, сложим „ примка към врата “ на въображението си. Фактът, че в Украйна стартира мощно политическо недоволство, е явен факт. Но какъв брой дълго и с каква скорост ще ферментира всичко там и какъв „ политически артикул ” ще бъде резултатът от този развой, към момента са въпроси без отговор.
Теорията е едно, практиката напълно друго. Украйна през 20-те години на 21 век няма да се трансформира в прецизен политически римейк на Германия от десетите години на 20 век. В това няма подозрение. Но можете и би трябвало да се съмнявате във всичко останало.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ