Спортни хроники: Шампионката угасна след сътресение
Но преди година кариерата ѝ завърши внезапно. През март 2019-а Кели се самоуби, от втория опит. Според фамилията ѝ гибелта на някогашната спортистка се дължи на разтърсване на мозъка.
Кели е родена в Минесота в един и същи ден с брат си Колин и сестра си Кристин. Да познахте, те са трима близнаци.
Като дете, Кели обича да рисува, да свири на цигулка, да написа къси истории, само че главната ѝ пристрастеност е колоезденето. Катлин става експерт на 17. Оттогава печели три международни шампионати, както и сребърен орден от Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година.
Момичето от Минесота не забравяло и образователните занятия. След гимназия Кели постъпва в локалния университет, където сполучливо приключва две специалности – биомедицинско инженерство и китайска лингвистика. Впоследствие постъпва в Станфорд, където учи висша математика.
„ Когато учиш в университет и в това време караш колело и практикуваш заниманията си, постоянно се нуждаеш от машина на времето, с цел да можеш да бъдеш на всички места. Може би би трябвало да кажа някое факсимиле от вида „ най-важно е да организираш добре времето си “ или „ опитът ми в университета ме прави по-добър състезател “. Но в действителност от ден на ден не намирам време за отговорностите си. Все едно жонглирам с ножове. Твърде постоянно изпускам всички, само че към този момент те падат не върху мен, а на пода “, разказва обстановката си Кели.
И въпреки всичко макар компликациите американката продължава редом да се грижи еднообразно добре за образованието и спортната си кариера. Но през декември 2018-а всичко се трансформира.
По време на една от тренировките Катлин пада от колелото и удря тежко главата си. Каската ѝ се пропуква на няколко места. Въпреки контузията в началото тя отхвърля да отиде на доктор, само че непрекъснатото главоболие я принуждава.
Диагнозата е ясна незабавно – разтърсване. Кели прекарва съвсем месец в болничното заведение и съгласно лекарите е изписана в изцяло възобновена. Но след това се оказва, че не е тъкмо по този начин. Възстановяването е единствено физическо, само че не и психическо.
Брат ѝ Колин споделя, че самата тя също е знаела, че нещо не е наред с нея: „ След като шокът мина, Кели ми сподели по телефона, че мозъкът ѝ препуска на непозната скорост и че непрекъснато усеща неконтролируеми пристъпи на свирепост и ненавист. Способността ѝ да запомня неща, с която толкоз доста се гордееше, също към този момент не беше същата. Започна да се тормози за психическото си положение, а най-страшното беше, че се опасяваше да не загуби мозъка си. “
Близките ѝ я молят да спре краткотрайно с тренировките, само че Катлин е толкоз захласната от колоезденето, че изрично отхвърля, заявявайки че това е най-хубавото лекуване.
През януари 2019-а Катлин прави първи опит за самоубийство. Изпраща имейл на членовете от фамилията си, в който разказва, че е разкъсвана от мисли за самоубийство и моли да не викат полиция да я избавя. Но полиция въпреки всичко идва – Кели към този момент е в безсъзнание, само че към момента жива.
След случая родителите ѝ я принуждават да стартира психотерапия, която да ѝ помогне с депресията и мислите за суицидните намерения. В началото нещата като че ли вървят добре. Самата Кели признава: „ Това, което мога да заявя сигурно, е, че ми беше даден втори късмет, от който няма да пропусна да се възползвам. “
Обещава на родителите си, че ще приключи Станфорд, както и че ще прочете книга с изповеди на хора, които са опитвали самоубийство. И несъмнено най-важното заричане – да не прави нови опити за самоубийство.
Чува се с майка си, брат си и сестра си всеки ден, пишат си известия и имейли.
„ Често говорехме и правехме проекти за бъдещето. Бях оптимистично надъхан за положението ѝ. Тя също имаше проекти. Но не съумя да ги извърши “, прибавя Колин.
Три месеца след контузията на главата Кели издъхва на 23-годишна възраст. Съквартирантката ѝ в Станфорд открива тялото ѝ в общежитието им.
Катлин още веднъж оставя предсмъртно писмо до околните си, наличието на което този път не е направено обществено притежание. Според фамилията ѝ точно разтърсването е една от аргументите за самоубийството ѝ. Но не единствената – Кели просто е желала да реализира прекалено много, което я е пречупило.
„ Тя искаше да бъде всичко. Олимпиец, идеалният студент, извънреден музикант. Радвахме се на поривите ѝ, само че те я погубиха “, споделя още Колин.
Кели е била толкоз целеустремена в задачите си, че определяла започването на сантиментална връзка като нещо излишно, което би пречило на работата ѝ. „ Загуба на време и старания “, коментирала пред другари.
Според татко ѝ, околните ѝ освен че не упражнявали напън върху Кели, само че и се опитвали да обуздаят пристрастеностите ѝ. Но самата тя постоянно желала да реализира даже невъзможното.
Искала е даже самоубийството ѝ да е съвършено. Преди първия опит изпраща подробна информация на фамилията си и на треньора си какво да вършат след гибелта ѝ. В края на писмото даже оставя лист с 27 песни, които да бъдат слушани по време на четенето на писмото.
След втория опит фамилията ѝ взема решение да подари мозъка ѝ на университета в Бостън, който учи контузиите на главата. Надяват се, че учените ще потвърдят чувството им, че Кели е се е самоубила в резултат на разтърсването.
Майката на Кели счита, че тя не би имала нищо срещу решението им „ Винаги се чудеше дали мозъкът ѝ е друг от този на останалите. Би желала мозъкът ѝ да бъде проучен. Надявам се това най-малко малко да задвижи проучването напред, тъй че лекарите да могат да оказват помощ на други с сходни контузии. Дано гибелта ѝ докара до нещо положително. “
Текст под фотографията: „ Кели (третата от ляво надясно) постоянно е била блага, радостна и доста надарена – споделя татко ѝ Марк. – Но след сътресението… Оттогава тя се промени изцяло. Не беше същата Кели, която всички познавахме. Животът като че ли към този момент нямаше смисъл за нея. Не можеше да се концентрира върху нищо – нито върху образованието си, нито върху тренировките. Говореше като робот. “
