- Но, Пипи – каза Томи, – можеш ли да

„ - Но, Пипи – сподели Томи, – можеш ли да свириш на пиано?
– Отде ще знам дали мога, като в никакъв случай не съм опитвала – отвърна Пипи. А би трябвало да ти кажа, Томи, че с цел да се научиш да свириш на пиано без пиано, са нужни ужасно доста извършения. “

Всеки би се сетил от кое място е този къс откъс, съдържащ по детски наивна глупост. Той обаче въплъщава онази част от нас, която като възрастни крием, тъй като се изисква да бъдем прекомерно съществени.

Илюзорният свят на приказките в действителност по никакъв начин не е измамлив и съдържа всяка част от нас, която ни е боязън или позор да изявим намерено. Копнежът да свирим на пиано; протестът да не съблюдаваме правилата; потребността от безспорна независимост – всички тези наши стремежи, заживяват нов живот посредством герои като Пипи.

Пипи Дългото чорапче ни се явява точно тогава, когато светът е станал прекомерно сив, прогонил фантазиите и заровил носовете ни в монотонната действителност, която сами сме построили.

Съдбата на нейната авторка обаче надалеч не е като тази на луничавото момиче. Прочутата шведска писателка Астрид Линдгрен от рано се сблъсква с тежката страна на живота и се постанова да порасне прекомерно бързо, притисната от закостенелите правила в света на възрастните. Въпреки това тя съумява да вдигне глава, да се изправи и даже в един миг да застане с гласа на цялото общество, борейки се за правата на тези, чийто глас е лишен по хипотеза.

Вимербю е един от най-старите шведски градове и отечество на Астрид Анна Емилия Ериксон. Тя се ражда на 14 ноември 1907 година и е второто от четирите деца на Самюъл Ериксон и Хана Йонсон.

Малката Астрид прекарва детството си в стопанство, в което се отличава остаряла алена къща, обиколена от ябълкови дръвчета. Заедно със своите братя и сестри Линдгрен оказва помощ в ежедневната работа на родителите и служащите във фермата. Именно в един от тези моменти, когато активността е съсредоточена в кухнята, тя чува приказки и истории, които разпалват любовта ѝ към книгите.

Самюъл и Хана Ериксон основават любяща среда за своите деца. За този факт свидетелстват разнообразни биографични публикации и в една от тях даже самата Астрид отбелязва – „ Играехме толкоз доста, че е същинска изненада по какъв начин най-после останахме живи ”.

В учебно заведение световноизвестната писателка се оправя чудесно с писането, което през днешния ден не е изненада за никого. На 13-годишна възраст към този момент има оповестен роман в локалния вестник, а щом приключва учебно заведение, основният редактор на Vimmerby Times я наема на стаж. В началото Астрид сформира рецензии, реклами и прави корекции. По-късно ѝ разрешават да написа публикации.

Астрид забременява малко, откакто навършва осемнадесет. Дълго време в необятната общност за бащата се знае, че е с 30 години по-възрастен от нея. Неговата идентичност обаче остава скрита или по-скоро основа на доста догатки.

През 2018 година датският кино режисьор Пернил Фишер Кристенсен осветява тази част от живота на писателката. Филмът „ Приказка за Астрид ”, на който тя е създател, е основан значително на биографичната книга „ Астрид Линдгрен ” на датския книжовен критик Йенсен Андерсен. Сюжетът му е като въведения към обичаната на целия свят история за Пипи – момиченцето с противопоставящите се на гравитацията плитки, луничаво лице и свръхчовешка мощ.

Докато е още тинейджър в консервативна Швеция през 20-е години на предишния век, се оказва, че Астрид има връзка с основния редактор на вестника Рейнхолд Блумбърг, в който стартира работа. И макар че той е женен и с 30 години по-възрастен от нея, двамата изживяват мощен любовен романс. Писателката забременява от него, а животът я слага пред едни от най-трудните избори.  

Белезите от тях остават вечно, само че силата на Астрид се оказва непоклатима. Новината я кара да порасне бързо, защото в дребното консервативно градче Вимербю да бъде самотна майка без брак е немислимо. Тогава тя бяга в Стокхолм, твърдо решена да резервира детето си.

Но обстановката не се оказва толкоз лесна.

Малко преди разждането Астрид се постанова да замине още един път, този път за Копенхаген. Там тя може да роди умерено, тъй като в датската столица има болница, в която може да роди, без да е належащо да показва името на бащата.

Това обаче не е единствения проблем на младата майка. Без пари и място, където да отглежда дребния Ласе, както в действителност кръщава сина си, Астрид взима съвсем непостижимото решение да го остави в приемно семейство в Копенхаген. Зарича се да се върне за него и да го вземе с нея в Стокхолм, когато завоюва задоволително средства, с цел да го устоя сама.

Астрид прекарва първите няколко седмици с Ласе, след което се прибира в Швеция. Следват тежки години в пътешестване и опити да закрепи финансовото си състояние. Учи за секретарка, събира всяка крона и се надява скоро да прибере сина си.

Така минават три години. Внезапно, приемната майка на Ласе се разболява и Линдгрен е принудена да вземе Ласе по-рано от плануваното. Малкото момче претърпява доста тежко раздялата. Писателката ясно си спомня по какъв начин той плаче безшумно, когато схваща, че в никакъв случай повече няма да се върне на това място. Години след случилото се Астрид признава по какъв начин това безшумно стенание не стопира да я преследва. Този спомен може би трансформира в дълг желанието ѝ да бъде бранител на всяко дете по света.

1945 година може да се означи като извънредно значима за литературния свят. Тогава се ражда обичаната от всички, с разтревожен и свободомислещ дух Пипи Дългото чорапче.

Едноименната книга избавя издателство Rabén & Sjögren от банкрут, както и самата Астрид, назначена по това време като редактор на повърхностен работен ден.

След триумфа бързо се появяват още две истории с луничавото момиче – „ Пипи в Южното море ” и „ Пипи се качва на борда ”.

Общественият отзив обаче не е напълно позитивен. Героинята на Линдгрен е наказана като образец за неприятно образование – „ Тя няма майка и татко и това, несъмнено, е хубаво за нея, защото няма никой, който да ѝ споделя да си ляга, когато се забавлява, и никой, който да я кара да яде масло от черен дроб на тресчица, когато избира карамелени бонбони ”, изяснява авторката.

Родителите стартират да се бонтуват, учителите – също. Чуват се обвинявания за срив на публичния морал, само че Линдгрен не стопира да написа и издава детски книги. Тогава се появяват други обичани герои, като Емил от „ Емил от Льонеберия ”, Кале Бломквист, романът „ Братята с лъвски сърца ”, които се одобряват добре.

Астрид става известна със своите самостоятелни, енергични и нетрадиционни персонажи, харесващи се на непорасналото дете, живеещо у всеки един човек. Именно за това се счита, че писателката е бунтовник в детската литература освен в Швеция, само че и в целия свят.

В работата си на редактор Линдгрен предизвиква и поддържа млади, обещаващи писатели в продължение на 25 години. Преди нея писането за деца е специалност с невисок статус, след намесата ѝ обаче се трансформира в нова и вълнуваща област. В този интервал се появява цяло ново потомство шведски създатели в жанра „ Детска литература ”, измежду които Туве Янсон, Оке Холмберг, Ленард Хелсинг и други

От живота на елементарна стопанка Линдгрен се трансформира в знаменит публицист. Тази популярност я хвърля в светлината на прожекторите, заслепявайки персоналния ѝ живот. Самата тя признава, че това я кара да се усеща дискомфортно. И въпреки всичко Астрид избира да се възползва от писателския си гений и популярност, с цел да стане гласът на обществото.

През 1976 година тя инициира спор по отношение на данъчните политики, който в следствие носи една от най-големите промени в ръководството на Швеция – рухването на социалдемократическото държавно управление, държало властта в продължение на 40 години.

Това е първият път, в който Линдгрен дава публичност на протичащото се в страната, само че не и последният. Две години по-късно изключителната ѝ угриженост към правата на децата я подтиква да изнесе фамозната си тирада „ Никога принуждение ”, в която обръща съществено внимание върху телесното принуждение над деца. Астрид става и бранител на животните, борейки се за по-хуманно отношение към тях във фермите. И съумява, откакто държавното управление вкарва нови закони, с които да бъдат предпазвани.

До края на живота си писателката прекарва по-голямата част от времето си в Стокхолм и написа записки. През креативния си път разгласява над 100 книги, които са продадени в десетки милиона копия по целия свят и са въодушевили доста кино акомодации.

Музеят на Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен умира на 94-годишна възраст. Церемонията по погребението ѝ е предавана по малкия екран, а на място участват министър председателят и кралското семейство на Швеция, както и хиляди шведи, пристигнали да си вземат последно довиждане с писателката.