Но остава въпросът ще успеем ли да опазим тези жълти

Но остава въпросът ще успеем ли да опазим тези жълти изрезки, където вятърът е рисувал мудни линии по пясъка

Войната за последните незастроени терени по Южното ни Черноморие се води от дълго време с изменчив триумф. Тя е конфликт на философии – сред разбирането за природата като завещание и изкушението тя да бъде превърната в актив, вписан в баланс, ипотекиран и умножен.

От едната страна са еколозите – упорити, от време на време прекомерно кресливи, постоянно демонизирани, упреквани, че пречат на „ капиталовия климат “. От другата – крупни предприемачи, които размахват нотариални актове, устройствени проекти и позволения за градеж. Документ против пясък. Печат против вятър.

Днес, най-малко за момент, еколозите имат мотив за внимателна наслада.

Част от дюните на плажа „ Каваци “ край Созопол са публично приети и отразени като предпазени в кадастъра. Малко парче земя – съгласно природозащитниците оценено на към 100 милиона евро. Сто милиона, които няма да се трансфорат в бетон, стъкло и рекламен идеал за „ първокласна почивка на първа линия “. Сто милиона, които няма да влязат в нечии джобове.

За едни това е пропусната облага. За други – избавена природа.

Еколозите не пропуснаха в мига на своята дребна победа да напомнят старите обвинявания. През годините те неведнъж насочваха рецензии към поредност министри и шефове на Регионална инспекция за опазване на околната среда Бургас, които – съгласно тях – прекомерно постоянно заставали на страната на притежателите. В тази продължителна война административните решения нерядко се оказваха по-силни от научните причини.

Днес част от дюните на „ Каваци “ са предпазени на хартия. Но не всички. Някои към този момент са застроени. Там, където вятърът е рисувал мудни линии по пясъка, през днешния ден се издигат фасади. Морето отстъпва пред силуетите на здания, а хоризонтът се прекъсва от тераси и покриви.

Природозащитниците не крият, че тази победа е резултат от напъните на съдружници. И благодарят на учените от Българска академия на науките, на обособени съзнателни специалисти в администрацията, на дейните представители на Неправителствени организации бранша. Тази коалиция на експертността и гражданската сила съумя, най-малко в този случай, да наложи аргумента, че цената на природата не се мери само в квадратни метри и цена на застрояване.

И въпреки всичко насладата е сдържана. Защото това е единствено една извоювана борба след поредност от изгубени. На доста места по Южното Черноморие морето към този момент не се вижда от здания. Там, където в миналото хоризонтът е бил безконечен, през днешния ден се издигат стени.

Войната продължава. И въпросът остава открит: ще успеем ли да опазим най-малко това, което към момента не е бетонирано?