Но ние знаем много добре, че нашата свобода не е

Но ние знаем доста добре, че нашата независимост не е получена безплатно. Героизмът и саможертвата на нашите възрожденци, на априлци, на българските опълченци и воини по бойните поля и скалистите върхове на бащината земя са скъп урок по национално достолепие.

Това съобщи президентът Румен Радев в словото си по случай 140 година от рухването на Плевен.

Той напомни, че успеха бе заплатена с костници и приятелски могили на всички места из Плевенския край. Тук подвигът беше всекидневие. Оттук потегли оня път, минал през София и Шейново, с цел да доближи до османската столица и да възвести свободата.

Ето и словото на Румен Радев:

Уважаеми господин Спартански, кмет на Община Плевен,

Уважаеми господин вицепремиер,

Уважаема госпожо министър,

Уважаеми народни представители,

Скъпи посетители от Руската федерация,

Уважаеми господин регионален шеф,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми генерали, офицери, сержанти и бойци,

Уважаеми поданици и посетители на град Плевен,

Дами и господа,

Сто и четиридесет години ни разделят от оня студен ден, в който европейските вестници прогърмяха: „ Плевен падна! “, само че малко на брой осъзнаваха същинското значение на тази вест. Плевен падна, с цел да се прероди България. След пет месеца на кървава блокада, съветските и румънските войни записаха едни от най-важните страници в историята на Освободителната Руско-турска война. Тази война, която раздруса най-дълбоките и видимо непоклатими геополитически пластове на тогавашна Европа.

Тя се трансформира в поврат, без който България през днешния ден надали щеше да съществува на политическата карта. Ако има нарицателно за подвиг и всеотдайност, извисило се паралелно до свещения връх Шипка, това е името на Плевен. Днес обсадата на града назоваваме епопея. Победата бе заплатена с костници и приятелски могили на всички места из Плевенския край. Тук подвигът беше всекидневие. Оттук потегли оня път, минал през София и Шейново, с цел да доближи до османската столица и да възвести свободата. Скъпи плевенчани, обръщам се към вас с думи на признателност, тъй като вие съхранявате загатна за тези кървави дни почтено и с възприятие за дълг.

Защото вашият град продължава да бъде същински мемориал на героите от войната. Когато историята надживее очевидците, поела по невидимия, само че здрав мост на националната памет, и когато това се съобщи на идващите генерации, след тях повода може да бъде единствено една – същинска, неподправена, национална благодарност и поклонение към хилядите войни, пристигнали от далечни земи, с цел да отдадат живота си за нашата българска независимост.

Но ние знаем доста добре, че нашата независимост не е получена безплатно. Героизмът и саможертвата на нашите възрожденци, на априлци, на българските опълченци и воини по бойните поля и скалистите върхове на бащината земя са скъп урок по национално достолепие.

Техният героизъм ние няма да забравим. Поклон пред починалите за Свободата българска!

Да пребъде България!