Нено Терзиев и змията не спряха събранието на Оборище, но днес те...
Но както е споделил Стайнбек, за мишките върхът на купчината отпадък на двора е същински Еверест.
Спирам се на Борисов, тъй като пъченето му като се изключи че издава ниско равнище, се базира е на невярни неща. Били го " извлекли " от къщата му пред очите на фамилията му. Нищо сходно: бе помолен най-учтиво от чиновник на Министерство на вътрешните работи да излезе. Това на други арестувания по време на трите му мандата не се е случвало. Хора без обвинявания бяха натиквани в ареста, където лежаха месеци наред, изтърпявайки всевъзможни унижения и напън, в това число и отнемане он медицински грижи и медикаменти. Десетки са тези хора. Някои не устояха и починаха.
Други бяха преследвани от прокуратурата – в това число политици (Даниел Митов в това число) и хора от медиите. Натиск, закани, замеряния с яйца, даже пред Съдебната палата, Висшия правосъден съвет и Българска телеграфна агенция и други
Списъкът е трагичен и дълъг.
Така че Борисов да не се прави на деен герой. И като приказва за народна власт и „ гласът национален “ да си спомни какви наричаше протестиращите през 2020 година и твърдеше, че са платени.
Теменужка Петкова от трибуната посочи какъв необикновен специалист е Рая Назарян и че била юрист, което я правело превъзходен претендент за ръководител на Народно събрание. И тук ще изразя подозрения, защото съм се парил от адвокатските умения и дейности на госпожа Назарян. Но да приемем, че това е нещо персонално.
Главното е, че 7 от 8 партии в Народното събрание отхвърлят да поддържат Борисов и ГЕРБ без значение от апелите на борисовите остриета, които се разприказваха чак когато се почувстваха наранени от други изказващи се.
Толкова по въпроса за санитарния кордон – ГЕРБ се оказа в него.
Като цяло народните представители, макар прочувствените речи и обети, че желаят да проработят в името на гласоподавателите, по този начин и не го вършат. Аха да се схванат и мигновено някоя група или обособени депутати бутат къщичката от карти. И всеки с някакви причини в името на обществото.
А то обществото… няма да загатвам какво мисли по въпроса.
Сещам се за един п ример от българската история – Оборище. Там от 14 до 16 април 1876 година се е провело първото Българско Велико национално заседание. Различни източници настояват, че там са се събрали сред 200 и 400 души, от които към 67 представители на комитетите в революционните окръзи. Събранието гласоподава четиримата апостоли – Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Георги Икономов и секретарят Тома Георгиев. Тези хора са били натоварени с цялата отговорност за експлоадирането, ръководенето и хода на Априлското въстание. Полага се също клетва пред Библията и кръстосани кама и револвер. Посланието е „ Свобода или гибел “.
Просто и ясно.
Всички от това Народно заседание – в действителност национално – са знаели, че надали ще доживеят края на протеста. Знаели са също какво чака техните фамилии и близки. Но дали клетва и тръгнали да подвигат своите на кървясъл пердах. За да ни има през днешния ден. За да слушаме безкрайните препирни на 240 материално задоволени и презадоволени, возени в скъпи лимузини от водачи на НСО и охранявани от чиновници на НСО в постройката на Народното събрание.
Историята е запазила и два тъмни детайла от паметното събитие на Оборище. Единият си има име: предателят Нено Терзийски. Този човек изтичва до най-близкото място, където има представители на султанската власт и издава решението за въстание. Получил ли е премия за злокобното действие не е ясно, само че е потвърдено от няколко източника, че въпреки да се е укривал след Освобождението в Цариград и други места, в последна сметка е бил погубен. Не е починал от естествена гибел или болест – не, теглили са му патрона или калъчката, както се поставя за изменник.
Другата преживелица е с една змия. Тя изпълзяла, когато събранието обсъждало елементи по подготовката на протеста. Захари Стоянов твърди, че змията била усойница, а съгласно проф. Димитър Страшимиров, че става дума за смок. Това в действителност е без значение, тъй като всички приели тогава влечугото за неприятна прокоба. Панайот Волов хванал змията за опашката, само че тя се извила и ухапала пръста му. Змията била на часа убита, помогнали на Волов и траяли своята работа.
Предател и змия…
След петия неуспех на депутатите да изберат ръководител и да стартират да правят това, за което са определени, какво би си помислил всеки българин, припомнил си това мрачно и ужасно време, когато избраниците на Оборище се сложиха главите на дръвника поради кого? Заради какво?
Не се ли навъртат в постройката на Централен комитет на Българска комунистическа партия, през днешния ден Народно заседание, някоя змия и потомци на Нено Терзийски?
Ако тогава бяха се карали седмици и месеци наред какъв да е деятел, кой десятник и стотник или министър в първото държавно управление на свободна България, Ааприлското въстание щеше да стане октомврийско в най-хубавия случай, защото действително нямаше да го има заради арести и кавга с уредниците.
Сигурно е старомодно или пресилено да се вършат съпоставения сред през днешния ден и тогава, само че какво ни остава, когато пред очите ни една страна е на път да се окаже на ръба на оцеляването. Не просто физически, а ценностно. Ако се позовем на въображението си сигурно можем да си представим какво би споделил Бенковски на днешните бракониери на гласове и доверие.
Нено и змията не стопираха стремежа към независимост и самостоятелност, само че през днешния ден десетки техни наследници не щадят сили да върнат нацията и страната в мрака на разрухата.
Огнян Стефанов
Спирам се на Борисов, тъй като пъченето му като се изключи че издава ниско равнище, се базира е на невярни неща. Били го " извлекли " от къщата му пред очите на фамилията му. Нищо сходно: бе помолен най-учтиво от чиновник на Министерство на вътрешните работи да излезе. Това на други арестувания по време на трите му мандата не се е случвало. Хора без обвинявания бяха натиквани в ареста, където лежаха месеци наред, изтърпявайки всевъзможни унижения и напън, в това число и отнемане он медицински грижи и медикаменти. Десетки са тези хора. Някои не устояха и починаха.
Други бяха преследвани от прокуратурата – в това число политици (Даниел Митов в това число) и хора от медиите. Натиск, закани, замеряния с яйца, даже пред Съдебната палата, Висшия правосъден съвет и Българска телеграфна агенция и други
Списъкът е трагичен и дълъг.
Така че Борисов да не се прави на деен герой. И като приказва за народна власт и „ гласът национален “ да си спомни какви наричаше протестиращите през 2020 година и твърдеше, че са платени.
Теменужка Петкова от трибуната посочи какъв необикновен специалист е Рая Назарян и че била юрист, което я правело превъзходен претендент за ръководител на Народно събрание. И тук ще изразя подозрения, защото съм се парил от адвокатските умения и дейности на госпожа Назарян. Но да приемем, че това е нещо персонално.
Главното е, че 7 от 8 партии в Народното събрание отхвърлят да поддържат Борисов и ГЕРБ без значение от апелите на борисовите остриета, които се разприказваха чак когато се почувстваха наранени от други изказващи се.
Толкова по въпроса за санитарния кордон – ГЕРБ се оказа в него.
Като цяло народните представители, макар прочувствените речи и обети, че желаят да проработят в името на гласоподавателите, по този начин и не го вършат. Аха да се схванат и мигновено някоя група или обособени депутати бутат къщичката от карти. И всеки с някакви причини в името на обществото.
А то обществото… няма да загатвам какво мисли по въпроса.
Сещам се за един п ример от българската история – Оборище. Там от 14 до 16 април 1876 година се е провело първото Българско Велико национално заседание. Различни източници настояват, че там са се събрали сред 200 и 400 души, от които към 67 представители на комитетите в революционните окръзи. Събранието гласоподава четиримата апостоли – Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Георги Икономов и секретарят Тома Георгиев. Тези хора са били натоварени с цялата отговорност за експлоадирането, ръководенето и хода на Априлското въстание. Полага се също клетва пред Библията и кръстосани кама и револвер. Посланието е „ Свобода или гибел “.
Просто и ясно.
Всички от това Народно заседание – в действителност национално – са знаели, че надали ще доживеят края на протеста. Знаели са също какво чака техните фамилии и близки. Но дали клетва и тръгнали да подвигат своите на кървясъл пердах. За да ни има през днешния ден. За да слушаме безкрайните препирни на 240 материално задоволени и презадоволени, возени в скъпи лимузини от водачи на НСО и охранявани от чиновници на НСО в постройката на Народното събрание.
Историята е запазила и два тъмни детайла от паметното събитие на Оборище. Единият си има име: предателят Нено Терзийски. Този човек изтичва до най-близкото място, където има представители на султанската власт и издава решението за въстание. Получил ли е премия за злокобното действие не е ясно, само че е потвърдено от няколко източника, че въпреки да се е укривал след Освобождението в Цариград и други места, в последна сметка е бил погубен. Не е починал от естествена гибел или болест – не, теглили са му патрона или калъчката, както се поставя за изменник.
Другата преживелица е с една змия. Тя изпълзяла, когато събранието обсъждало елементи по подготовката на протеста. Захари Стоянов твърди, че змията била усойница, а съгласно проф. Димитър Страшимиров, че става дума за смок. Това в действителност е без значение, тъй като всички приели тогава влечугото за неприятна прокоба. Панайот Волов хванал змията за опашката, само че тя се извила и ухапала пръста му. Змията била на часа убита, помогнали на Волов и траяли своята работа.
Предател и змия…
След петия неуспех на депутатите да изберат ръководител и да стартират да правят това, за което са определени, какво би си помислил всеки българин, припомнил си това мрачно и ужасно време, когато избраниците на Оборище се сложиха главите на дръвника поради кого? Заради какво?
Не се ли навъртат в постройката на Централен комитет на Българска комунистическа партия, през днешния ден Народно заседание, някоя змия и потомци на Нено Терзийски?
Ако тогава бяха се карали седмици и месеци наред какъв да е деятел, кой десятник и стотник или министър в първото държавно управление на свободна България, Ааприлското въстание щеше да стане октомврийско в най-хубавия случай, защото действително нямаше да го има заради арести и кавга с уредниците.
Сигурно е старомодно или пресилено да се вършат съпоставения сред през днешния ден и тогава, само че какво ни остава, когато пред очите ни една страна е на път да се окаже на ръба на оцеляването. Не просто физически, а ценностно. Ако се позовем на въображението си сигурно можем да си представим какво би споделил Бенковски на днешните бракониери на гласове и доверие.
Нено и змията не стопираха стремежа към независимост и самостоятелност, само че през днешния ден десетки техни наследници не щадят сили да върнат нацията и страната в мрака на разрухата.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ