Последни Разкрития Пренаписват Историята! Боговете Са Слизали На Земята Три Пъти! Ето Къде! Изумително Видео!
„ Но има доста станове на ловци и събирачи, отнасящи се към това време – отбелязва ръководителят на разкопките Клаус Шмит от Германския археологически институт. – Гьобекли тепе е бил светилище за тези, които са живели там. ”
Оставало единствено да се разбере що за вяра е било това. Археоастрономът Джулио Мали от Политехническия университет в Милано, Италия, се обърнал за отговор към нощното небе. Например разположението на мегалитите на Стоунхендж към този момент подсказало на учените, че английският монумент може да е издигнат като обсерватория за поклонение на Луната.
Мали създал модел на небето, който виждали строителите на Гьобекли тепе. За миналите хилядолетия ситуацията на звездите мощно се е трансформирало заради съмненията на земната ос при въртенето на планетата и звездите изгряват и залязват в този момент в други точки. Някои напълно изчезват зад хоризонта, с цел да се появят още веднъж хиляди години по-късно.
Сириус се вижда съвсем от целия свят като най-ярката звезда на небосклона след Слънцето, Луната, Венера и Юпитер.
„ Сириус се вижда толкоз добре, че неговият изгрев и залез са били сложени в основата на древноегипетския календар – разяснява Мали. – На ширината на Гьобекли тепе Сириус се е намирал под линията на хоризонта до към 9399 година пр.н.е., а по-късно ненадейно се е появил в полезрението, правейки мощно усещане на античните хора. Вероятно храмът е бил основан, с цел да следи „ раждането ” на звездата – счита Мали. – Лесно е да си представим, че появяването на нов обект в небето е вдъхнала живот на нова вяра. ”
С помощта на карта на Гьобекли тепе и сателитни фотоси на района Мали прокарал мислена линия сред и паралелно на двата мегалита във всеки ограден сектор. Три от разкопаните през днешния ден пръстена сочат към точките на хоризонта, където Сириус би трябвало да е изгрявал през 9100, 8750 и 8300 година пр.н.е.
Резултатите са предварителни, акцентира Мали. Необходими са по-точни калкулации с теодолит. Освен това не е ясна последователността, в която са издигани оборудванията, тъй че е мъчно да се каже в действителност ли пръстените са били издигнати, с цел да наблюдават Сириус в разнообразни точки на хоризонта.
По-нататъшни разкопки може въобще да изключат астрономическото значение на храма, отбелязва Йенс Нотроф от Германския археологически институт. „ Може да се окаже, че оборудванията са били покрити, а в този случай гледането към небето, несъмнено, се затруднява. ”
Други откриватели считат, че храмът е бил основан в чест на идващите от Сириус богове.
Ангели от небето споделили на африканските догони за Сириус
Забележително е, че Сириус като „ местообитание ” на богове попада още в митовете и легендите на африканското племе догони. Според техните предания те се спуснали от небето и ги научили на всякакви занаяти и изкуства, предали им обширни познания за устройството на околния свят, а по-късно се върнали „ у дома ”.
С астрономически открития с хилядолетна история жреците на африканския народ и до през днешния ден учудват етнографите и палеоастрономите.
В южната част на Мали, в труднодостъпното плато Бандиагара, в непроходими джунгли, френска експедиция под управлението на етнографа Марсел Гриол и Жермен Дитерлен през 1931 година ненадейно разкрила догоните. Последните по този начин заинтересували учените, че Гриол и сътрудниците му изучавали тези удивителни африканци чак до 1952 година И имало за какво да се удивляват – живеейки в цялостна изолираност от външния свят, догоните от потомство на потомство в продължение на хилядолетия предавали античните астрономически познания, за които преди време даже науката единствено предполагала.
Например учените и до през днешния ден спорят за теорията за Големия гърмеж, дал началото на развиването и разширението на Вселената. А жреците през 30-те години на ХХ век разказали следното на учените:
„ В началото на времето всемогъщият Ама, висшото провидение, се е намирал в голямо въртящо се яйце, в центъра на което се е зародило малко зрънце. Когато то пораснало и се разпръснало, се появила Вселената. ”
Но едно от най-потресаващите открития на догоните е информацията, че най-ярката звезда на небето и в съзвездието Голямо куче – Сириус – е цяла система от четири звезди! Най-близкия й сателит те назовават По, което значи просено зърно – тежкото зърно. „ Тази звезда се състои от необикновено тежък, компактен метал, който всички земни същества дружно не могат да издигнат ”, разказали те на френските етнографи.
По, или Сириус В, била освен забелязана при започване на ХХ век, само че и било открито, че това е бяло джудже – свръхплътна умираща звезда. Дори в случай че се допусна, че догоните са имали телескоп преди две хиляди години, то по какъв начин те са можели да знаят, че следят „ тежка звезда ”?
Кой е бил учителят на догоните? Съдейки по техните легенди – пришълци от „ Кучешката звезда ”. Именно те разказали на диваците още за спътниците на Юпитер, за спиралната конструкция на Млечния път, за пръстените на Сатурн и още доста други забавни неща. Един от митовете на догоните припомня на една от известните древен истории, която се предавала от уста на уста дълго преди появяването на Библията. Това е разказът, че от Сириус на Земята в Африка преди няколко хиляди години пристигнал някой си господ Номо с ковчег, пълнен с разнообразни животни и растения, което доста припомня на историята с Ноевия ковчег.
Ето какво се чете в записките на Гриол:
„ Догоните описват за три слизания на „ ангела ” Ого от съзвездието Сириус. Първият от тях даже не може да се назова кацане на повърхността на планетата, защото той приключил с превръщането на ковчега на Ого в… Земята. За второто си галактическо пришествие Ого построил ковчег с много по-малки размери. В качеството на двигателна сила за него той употребявал зърното „ по ” – на езика на догоните това значи просено зърно, а в по-широка интерпретация „ по ” е най-малката парченце материя, т.е. атомът. С други думи, вторият транспортен съд на Ого е бил на атомна двигателна сила. С тази втора аудиенция догоните свързват също цялостен роман, който в комбиниране със скални рисунки на техните предшественици може да се интерпретира като главните правила на старта и кацането на галактическите кораби на повърхността на небесните тела. Третия път при кацането корабът на Ого претърпял поражение.
След това настъпила ерата на другия „ ангел ” – Номо, чиято задача било заселването на Земята с хора. Номо построил по-сложен ковчег от корабите на Ого, състоящ се от две елементи и разграничен на 60 отсека. В тези отсеци Номо поместил всички животни и растения, на които предстояло да се размножат на Земята. Освен това в ковчега били „ четири двойки близнаци, т.е. осем Предци ”. Те приличали на амфибии – полухора-полузмии с гъвкави крака, без стави, с червени очи и колеблив език.
След това ковчегът на Номо почнал да се спуска към Земята на „ медна верига ”. Но кацането не било доста удачно, тъй че „ ковчегът се подхлъзнал в тиня ”, а направената от него дупка на повърхността на Земята се запълнила с вода, с помощта на което се образувало езерото Деб, намиращо се и до ден-днешен в земята на догоните.
Краката на Номо, стъпил на Земята, когато излязъл от ковчега, оставили диря от медни сандали. След това съществата от ковчега напуснали единствено двата първи отсека от общо 60-те. После със същата „ медна верига ” ковчегът бил издигнат назад в небесата. Защо екипажът не е освободил всичките отсеци, не е ясно. И какво се е намирало в тях – също. Очевидно е единствено, че Номо е пристигнал от Сириус за заселване на Земята, и то точно в Африка. ”
Последните палеонтологични проучвания удостоверяват този мит: в действителност първите хора са се появили на Черния континент. Съхранени са и ръкописи в храмовете на догоните – траекторията на междузвездния полет – крива линия, обвиваща съзвездието Сириус и Земята.
Може би тези легенди изясняват тайната на възникването на живота на нашата планета?
Древните египтяни също са знаели за Сириус.
Първите фараони били пришълци
Древногръцкият историк Диодор Сицилийски написа: „ Разположението на звездите и тяхното придвижване постоянно са били за египтяните обект на деликатно наблюдаване, те са съхранили и до през днешния ден записи за всяка от звездите за необикновен брой години, а това проучване прилежно се превеждало от тях от антични времена. ”
Британският публицист и публицист Греъм Хенкок в книгата си „ Мистерията на Сфинкса ” е нарекъл галактическите паметници в Гиза „ каменна книга, слязла от небесата ”, защото трите Велики пирамиди в Гиза са земен аналог на трите звезди от пояса на Орион, а Сфинксът – земно изображение на съзвездието Лъв. В книгата на Робърт Бовал и Ейдриън Гилбърт „ Тайните на пирамидите ” се излага хипотезата за сходството на планирането на комплекса пирамиди в Гиза с разположението на звездите в съзвездие Орион, на правилото „ на земята – като на небето ”.
Съзвездието Орион е отъждествявано от античните египтяни с Озирис – господ на производителните сили на природата и държател на подземното царство. А Сириус, ситуиран под съзвездието Орион, бил отъждествяван с Изида, брачна половинка и сестра на Озирис, майка на Хор – богиня на любовта, майчинството и плодородието.
Древната вяра на египтяните и египетският сотически календар се базирали на хелиакалния изгрев на Сириус. На 23 юли Сириус изгрява минута преди изгрева на Слънцето, появявайки се като ярка алена звезда. В този миг Сириус, Слънцето и Земята се оказват на една линия. Това се назовава безоблачен изгрев на Сириус. Египетските пирамиди, Сфинксът и множеството египетски храмове са ситуирани в сходство с тази посока.
Изгревът на Сириус след 70 дни неявяване на небосвода съвпадал с годишния разлив на Нил, който започвал по времето на лятното слънцестоене. В древноегипетския календар началото на Новата година се падало на хелиакалния изгрев на Сириус.
В „ Текстове от пирамидите ” звездата Сириус (на гръцки Сотис) е наречена „ бременната звезда ”, т.е. състояща се от две обособени тела. Звездата Сириус А била определяна като звездата на женското начало – Изида, „ Великата майка ”, и се противопоставяла на Сириус В – Озирис.
С други думи, египтяните считали, че съзвездието Орион и звездата Сириус са небесната обител на Изида и Озирис, богове, от дълго време ходили по земята и основали египетското царство и неговите поданици, от които произлезли всички хора на Земята. След като Озирис и Изида напуснали Земята, всеки египетски фараон се надявал, че след гибелта му душата му ще се възнесе в небесното жилище на тези велики богове.
За да получи тази вяра действителна поддръжка, в Гиза били издигнати трите Велики пирамиди, ситуирани в тъкмо сходство с разположението на трите звезди в пояса на Орион, а Сириус почнал да се счита за звезда на възкресението, мястото, където боговете вдъхват в телата на починалите монарси нов живот.
Астрономът Робърт Темпъл в книгата „ Мистерията Сириус ” свързвал високото равнище на развиване не египетската цивилизация към 4000 година пр.н.е. с извънземни същества, пристигнали от Сириус. Според Темпъл точно пришълците от Сириус били създатели на древноегипетската цивилизация и нейни първи фараони.
Древните египтяни имали задълбочени познания по астрономия и тези познания не може да са получени независимо. Възможно е преди хилядолетия египтяните да са наследили знанията по астрономия от извънземна цивилизация, пристигнала от Сириус?
Коментарите на експерти
Директорът на съветския държавен музей за източно изкуство, доктор на историческите науки Светлана Березина:
„ За първи път главната в проучването на френската експедиция връзка на догоните с Космоса е прозвучала в книгите на Ерик Герие „ Есе на тематика космологията на догоните: ковчегът на Номо ” и на Робърт Темпъл „ Тайната на Сириус ” през 1975 и 1976 година Учените ги подлагаха на критика грубо, защото всички смятаха, че Марсел Гриол погрешно е схванал разказите на догоните – на френски му е превеждал африканец, който не е знаел доста добре догонски. Тоест това е бил двоен и не доста прецизен превод.
Но за експертите, учещи културата на Африка, догоните са забавни на първо място с това, че в продължение на епохи са съумели да запазят обичайния си метод на живот – не са им повлияли нито колонизация, нито цивилизация, нито християнство, нито ислям. Сега техният брой е над 600 000. И въпреки за толкоз години да не са „ дорасли ” даже до равнището на страна, обществената система на техния родов съюз е идеална. Това е извънредно необичаен случай.
Не толкоз от дълго време получихме сведения, че догоните са потомци на един от народите, живели в миналото в зелена Сахара, имали високоразвита цивилизация на границата на I–II хилядолетие пр.н.е. и напуснали Нигер заради опустяването на този регион. Затова за етнографите догоните остават мистериозен народ, само че не са свързани с Космоса. ”
Главният редактор на „ Астрономически вестник ” на Московския държавен университет Алексей Скудньов:
„ Не са могли пришълците да нарекат Сириус В най-малката и най-тежката звезда, защото вероятно биха знаели за съществуването и на по-миниатюрни и много по-плътни и тежки звезди. И за какво те са съобщили на догоните единствено за четири спътника на Юпитер, до момента в който към сегашен ден са известни шестнайсет и не е несъмнено, че това е окончателното число? Астрономията на догоните е покрай равнището въпреки и на много развита, само че земна астрономия, която те биха могли да знаят да вземем за пример от католическите мисионери „ Бели отци ”.
Могли ли са догоните да видят тези спътници с помощта на остро зрение и чисто небе? Едва ли. За да се види Сириус В през яркия искра на Сириус А, е нужен най-малко 100-дюймов телескоп. ”
Астрологът Александър Величко:
„ Трудно е да се повярва, че мисионери, призвани да популяризират измежду африканците християнското вероучение, внезапно са почнали да им четат лекции по астрономия, а необразованите догони са ги запомнили в елементи. ”
Кандидатът на философските науки Владимир Рубцов:
„ За комплицираната система Сириус са знаели освен в Африка. Името на господ Тиштрия, олицетворяващ при античните иранци Сириус, произлиза от индоевропейски термин, означаващ „ три звезди ”.
Писателят, откривател на непознатото Глеб Доровски:
„ Със Сириус е обвързван националният празник на догоните Сиги в чест на прародителя им Нома, пристигнал на Земята от тази звезда. Провежданите на всеки 60 години церемонии Сиги се свързват от догонските жреци с интервала на въртене на Сириус В към Сириус А, който, както настояват догоните и актуалната просвета, е еднакъв на 50 години. Причината за несъвпадането на двете числа не са открити от откривателите. Но в това, че за догоните двата цикъла – небесен и земен – имат връзка, учените са уверени. Тъй като в действителност всеки догон може да вземе присъединяване в този празник единствено един път в живота, това се явява за него единственият „ небесен ” рожден ден.
По време на всяка гала Сиги се подготвя голяма „ канага ” – дървена маска на птица, която по-късно се съхранява на особено място. Елементарно броене на маските отнася началото на празнуването на Сиги примерно към 1300 година А съгласно други данни – и още по-рано. Значи астрономическите показа на догоните в действителност са доста антични.
Палеоастрономът Владислав Зинченко:
Знанията на догоните за звездната система Сириус не са първото удостоверение, че на Земята са идвали извънземни цивилизации. Например античните германци са твърдели, че техните предшественици са пристигнали на „ летящи кули ”. Инките са оставили легенда за „ златен транспортен съд ”, пристигнал от звездите. Наскоро в Египет са открити антични рисунки, на които са изобразени изцяло модерни вертолети и самолети, а в рисунки на асирийци – даже изображение на танк. ”
/Megavselena
Оставало единствено да се разбере що за вяра е било това. Археоастрономът Джулио Мали от Политехническия университет в Милано, Италия, се обърнал за отговор към нощното небе. Например разположението на мегалитите на Стоунхендж към този момент подсказало на учените, че английският монумент може да е издигнат като обсерватория за поклонение на Луната.
Мали създал модел на небето, който виждали строителите на Гьобекли тепе. За миналите хилядолетия ситуацията на звездите мощно се е трансформирало заради съмненията на земната ос при въртенето на планетата и звездите изгряват и залязват в този момент в други точки. Някои напълно изчезват зад хоризонта, с цел да се появят още веднъж хиляди години по-късно.
Сириус се вижда съвсем от целия свят като най-ярката звезда на небосклона след Слънцето, Луната, Венера и Юпитер.
„ Сириус се вижда толкоз добре, че неговият изгрев и залез са били сложени в основата на древноегипетския календар – разяснява Мали. – На ширината на Гьобекли тепе Сириус се е намирал под линията на хоризонта до към 9399 година пр.н.е., а по-късно ненадейно се е появил в полезрението, правейки мощно усещане на античните хора. Вероятно храмът е бил основан, с цел да следи „ раждането ” на звездата – счита Мали. – Лесно е да си представим, че появяването на нов обект в небето е вдъхнала живот на нова вяра. ”
С помощта на карта на Гьобекли тепе и сателитни фотоси на района Мали прокарал мислена линия сред и паралелно на двата мегалита във всеки ограден сектор. Три от разкопаните през днешния ден пръстена сочат към точките на хоризонта, където Сириус би трябвало да е изгрявал през 9100, 8750 и 8300 година пр.н.е.
Резултатите са предварителни, акцентира Мали. Необходими са по-точни калкулации с теодолит. Освен това не е ясна последователността, в която са издигани оборудванията, тъй че е мъчно да се каже в действителност ли пръстените са били издигнати, с цел да наблюдават Сириус в разнообразни точки на хоризонта.
По-нататъшни разкопки може въобще да изключат астрономическото значение на храма, отбелязва Йенс Нотроф от Германския археологически институт. „ Може да се окаже, че оборудванията са били покрити, а в този случай гледането към небето, несъмнено, се затруднява. ”
Други откриватели считат, че храмът е бил основан в чест на идващите от Сириус богове.
Ангели от небето споделили на африканските догони за Сириус
Забележително е, че Сириус като „ местообитание ” на богове попада още в митовете и легендите на африканското племе догони. Според техните предания те се спуснали от небето и ги научили на всякакви занаяти и изкуства, предали им обширни познания за устройството на околния свят, а по-късно се върнали „ у дома ”.
С астрономически открития с хилядолетна история жреците на африканския народ и до през днешния ден учудват етнографите и палеоастрономите.
В южната част на Мали, в труднодостъпното плато Бандиагара, в непроходими джунгли, френска експедиция под управлението на етнографа Марсел Гриол и Жермен Дитерлен през 1931 година ненадейно разкрила догоните. Последните по този начин заинтересували учените, че Гриол и сътрудниците му изучавали тези удивителни африканци чак до 1952 година И имало за какво да се удивляват – живеейки в цялостна изолираност от външния свят, догоните от потомство на потомство в продължение на хилядолетия предавали античните астрономически познания, за които преди време даже науката единствено предполагала.
Например учените и до през днешния ден спорят за теорията за Големия гърмеж, дал началото на развиването и разширението на Вселената. А жреците през 30-те години на ХХ век разказали следното на учените:
„ В началото на времето всемогъщият Ама, висшото провидение, се е намирал в голямо въртящо се яйце, в центъра на което се е зародило малко зрънце. Когато то пораснало и се разпръснало, се появила Вселената. ”
Но едно от най-потресаващите открития на догоните е информацията, че най-ярката звезда на небето и в съзвездието Голямо куче – Сириус – е цяла система от четири звезди! Най-близкия й сателит те назовават По, което значи просено зърно – тежкото зърно. „ Тази звезда се състои от необикновено тежък, компактен метал, който всички земни същества дружно не могат да издигнат ”, разказали те на френските етнографи.
По, или Сириус В, била освен забелязана при започване на ХХ век, само че и било открито, че това е бяло джудже – свръхплътна умираща звезда. Дори в случай че се допусна, че догоните са имали телескоп преди две хиляди години, то по какъв начин те са можели да знаят, че следят „ тежка звезда ”?
Кой е бил учителят на догоните? Съдейки по техните легенди – пришълци от „ Кучешката звезда ”. Именно те разказали на диваците още за спътниците на Юпитер, за спиралната конструкция на Млечния път, за пръстените на Сатурн и още доста други забавни неща. Един от митовете на догоните припомня на една от известните древен истории, която се предавала от уста на уста дълго преди появяването на Библията. Това е разказът, че от Сириус на Земята в Африка преди няколко хиляди години пристигнал някой си господ Номо с ковчег, пълнен с разнообразни животни и растения, което доста припомня на историята с Ноевия ковчег.
Ето какво се чете в записките на Гриол:
„ Догоните описват за три слизания на „ ангела ” Ого от съзвездието Сириус. Първият от тях даже не може да се назова кацане на повърхността на планетата, защото той приключил с превръщането на ковчега на Ого в… Земята. За второто си галактическо пришествие Ого построил ковчег с много по-малки размери. В качеството на двигателна сила за него той употребявал зърното „ по ” – на езика на догоните това значи просено зърно, а в по-широка интерпретация „ по ” е най-малката парченце материя, т.е. атомът. С други думи, вторият транспортен съд на Ого е бил на атомна двигателна сила. С тази втора аудиенция догоните свързват също цялостен роман, който в комбиниране със скални рисунки на техните предшественици може да се интерпретира като главните правила на старта и кацането на галактическите кораби на повърхността на небесните тела. Третия път при кацането корабът на Ого претърпял поражение.
След това настъпила ерата на другия „ ангел ” – Номо, чиято задача било заселването на Земята с хора. Номо построил по-сложен ковчег от корабите на Ого, състоящ се от две елементи и разграничен на 60 отсека. В тези отсеци Номо поместил всички животни и растения, на които предстояло да се размножат на Земята. Освен това в ковчега били „ четири двойки близнаци, т.е. осем Предци ”. Те приличали на амфибии – полухора-полузмии с гъвкави крака, без стави, с червени очи и колеблив език.
След това ковчегът на Номо почнал да се спуска към Земята на „ медна верига ”. Но кацането не било доста удачно, тъй че „ ковчегът се подхлъзнал в тиня ”, а направената от него дупка на повърхността на Земята се запълнила с вода, с помощта на което се образувало езерото Деб, намиращо се и до ден-днешен в земята на догоните.
Краката на Номо, стъпил на Земята, когато излязъл от ковчега, оставили диря от медни сандали. След това съществата от ковчега напуснали единствено двата първи отсека от общо 60-те. После със същата „ медна верига ” ковчегът бил издигнат назад в небесата. Защо екипажът не е освободил всичките отсеци, не е ясно. И какво се е намирало в тях – също. Очевидно е единствено, че Номо е пристигнал от Сириус за заселване на Земята, и то точно в Африка. ”
Последните палеонтологични проучвания удостоверяват този мит: в действителност първите хора са се появили на Черния континент. Съхранени са и ръкописи в храмовете на догоните – траекторията на междузвездния полет – крива линия, обвиваща съзвездието Сириус и Земята.
Може би тези легенди изясняват тайната на възникването на живота на нашата планета?
Древните египтяни също са знаели за Сириус.
Първите фараони били пришълци
Древногръцкият историк Диодор Сицилийски написа: „ Разположението на звездите и тяхното придвижване постоянно са били за египтяните обект на деликатно наблюдаване, те са съхранили и до през днешния ден записи за всяка от звездите за необикновен брой години, а това проучване прилежно се превеждало от тях от антични времена. ”
Британският публицист и публицист Греъм Хенкок в книгата си „ Мистерията на Сфинкса ” е нарекъл галактическите паметници в Гиза „ каменна книга, слязла от небесата ”, защото трите Велики пирамиди в Гиза са земен аналог на трите звезди от пояса на Орион, а Сфинксът – земно изображение на съзвездието Лъв. В книгата на Робърт Бовал и Ейдриън Гилбърт „ Тайните на пирамидите ” се излага хипотезата за сходството на планирането на комплекса пирамиди в Гиза с разположението на звездите в съзвездие Орион, на правилото „ на земята – като на небето ”.
Съзвездието Орион е отъждествявано от античните египтяни с Озирис – господ на производителните сили на природата и държател на подземното царство. А Сириус, ситуиран под съзвездието Орион, бил отъждествяван с Изида, брачна половинка и сестра на Озирис, майка на Хор – богиня на любовта, майчинството и плодородието.
Древната вяра на египтяните и египетският сотически календар се базирали на хелиакалния изгрев на Сириус. На 23 юли Сириус изгрява минута преди изгрева на Слънцето, появявайки се като ярка алена звезда. В този миг Сириус, Слънцето и Земята се оказват на една линия. Това се назовава безоблачен изгрев на Сириус. Египетските пирамиди, Сфинксът и множеството египетски храмове са ситуирани в сходство с тази посока.
Изгревът на Сириус след 70 дни неявяване на небосвода съвпадал с годишния разлив на Нил, който започвал по времето на лятното слънцестоене. В древноегипетския календар началото на Новата година се падало на хелиакалния изгрев на Сириус.
В „ Текстове от пирамидите ” звездата Сириус (на гръцки Сотис) е наречена „ бременната звезда ”, т.е. състояща се от две обособени тела. Звездата Сириус А била определяна като звездата на женското начало – Изида, „ Великата майка ”, и се противопоставяла на Сириус В – Озирис.
С други думи, египтяните считали, че съзвездието Орион и звездата Сириус са небесната обител на Изида и Озирис, богове, от дълго време ходили по земята и основали египетското царство и неговите поданици, от които произлезли всички хора на Земята. След като Озирис и Изида напуснали Земята, всеки египетски фараон се надявал, че след гибелта му душата му ще се възнесе в небесното жилище на тези велики богове.
За да получи тази вяра действителна поддръжка, в Гиза били издигнати трите Велики пирамиди, ситуирани в тъкмо сходство с разположението на трите звезди в пояса на Орион, а Сириус почнал да се счита за звезда на възкресението, мястото, където боговете вдъхват в телата на починалите монарси нов живот.
Астрономът Робърт Темпъл в книгата „ Мистерията Сириус ” свързвал високото равнище на развиване не египетската цивилизация към 4000 година пр.н.е. с извънземни същества, пристигнали от Сириус. Според Темпъл точно пришълците от Сириус били създатели на древноегипетската цивилизация и нейни първи фараони.
Древните египтяни имали задълбочени познания по астрономия и тези познания не може да са получени независимо. Възможно е преди хилядолетия египтяните да са наследили знанията по астрономия от извънземна цивилизация, пристигнала от Сириус?
Коментарите на експерти
Директорът на съветския държавен музей за източно изкуство, доктор на историческите науки Светлана Березина:
„ За първи път главната в проучването на френската експедиция връзка на догоните с Космоса е прозвучала в книгите на Ерик Герие „ Есе на тематика космологията на догоните: ковчегът на Номо ” и на Робърт Темпъл „ Тайната на Сириус ” през 1975 и 1976 година Учените ги подлагаха на критика грубо, защото всички смятаха, че Марсел Гриол погрешно е схванал разказите на догоните – на френски му е превеждал африканец, който не е знаел доста добре догонски. Тоест това е бил двоен и не доста прецизен превод.
Но за експертите, учещи културата на Африка, догоните са забавни на първо място с това, че в продължение на епохи са съумели да запазят обичайния си метод на живот – не са им повлияли нито колонизация, нито цивилизация, нито християнство, нито ислям. Сега техният брой е над 600 000. И въпреки за толкоз години да не са „ дорасли ” даже до равнището на страна, обществената система на техния родов съюз е идеална. Това е извънредно необичаен случай.
Не толкоз от дълго време получихме сведения, че догоните са потомци на един от народите, живели в миналото в зелена Сахара, имали високоразвита цивилизация на границата на I–II хилядолетие пр.н.е. и напуснали Нигер заради опустяването на този регион. Затова за етнографите догоните остават мистериозен народ, само че не са свързани с Космоса. ”
Главният редактор на „ Астрономически вестник ” на Московския държавен университет Алексей Скудньов:
„ Не са могли пришълците да нарекат Сириус В най-малката и най-тежката звезда, защото вероятно биха знаели за съществуването и на по-миниатюрни и много по-плътни и тежки звезди. И за какво те са съобщили на догоните единствено за четири спътника на Юпитер, до момента в който към сегашен ден са известни шестнайсет и не е несъмнено, че това е окончателното число? Астрономията на догоните е покрай равнището въпреки и на много развита, само че земна астрономия, която те биха могли да знаят да вземем за пример от католическите мисионери „ Бели отци ”.
Могли ли са догоните да видят тези спътници с помощта на остро зрение и чисто небе? Едва ли. За да се види Сириус В през яркия искра на Сириус А, е нужен най-малко 100-дюймов телескоп. ”
Астрологът Александър Величко:
„ Трудно е да се повярва, че мисионери, призвани да популяризират измежду африканците християнското вероучение, внезапно са почнали да им четат лекции по астрономия, а необразованите догони са ги запомнили в елементи. ”
Кандидатът на философските науки Владимир Рубцов:
„ За комплицираната система Сириус са знаели освен в Африка. Името на господ Тиштрия, олицетворяващ при античните иранци Сириус, произлиза от индоевропейски термин, означаващ „ три звезди ”.
Писателят, откривател на непознатото Глеб Доровски:
„ Със Сириус е обвързван националният празник на догоните Сиги в чест на прародителя им Нома, пристигнал на Земята от тази звезда. Провежданите на всеки 60 години церемонии Сиги се свързват от догонските жреци с интервала на въртене на Сириус В към Сириус А, който, както настояват догоните и актуалната просвета, е еднакъв на 50 години. Причината за несъвпадането на двете числа не са открити от откривателите. Но в това, че за догоните двата цикъла – небесен и земен – имат връзка, учените са уверени. Тъй като в действителност всеки догон може да вземе присъединяване в този празник единствено един път в живота, това се явява за него единственият „ небесен ” рожден ден.
По време на всяка гала Сиги се подготвя голяма „ канага ” – дървена маска на птица, която по-късно се съхранява на особено място. Елементарно броене на маските отнася началото на празнуването на Сиги примерно към 1300 година А съгласно други данни – и още по-рано. Значи астрономическите показа на догоните в действителност са доста антични.
Палеоастрономът Владислав Зинченко:
Знанията на догоните за звездната система Сириус не са първото удостоверение, че на Земята са идвали извънземни цивилизации. Например античните германци са твърдели, че техните предшественици са пристигнали на „ летящи кули ”. Инките са оставили легенда за „ златен транспортен съд ”, пристигнал от звездите. Наскоро в Египет са открити антични рисунки, на които са изобразени изцяло модерни вертолети и самолети, а в рисунки на асирийци – даже изображение на танк. ”
/Megavselena
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ