Но Игор Турчин плаща твърде солена цена за успехите си

Но Игор Турчин заплаща прекомерно солена цена за триумфите си в играта и си отива от този свят по време на мач, който управлява. Близките му разкриват, че по някакъв метод е предусещал какъв ще бъде краят му и постоянно е говорел за това.

Турчин е роден на 16 ноември 1936 година в село Софиевка (по това време част от Кралство Румъния, а в този момент в област Одеса) и в никакъв случай не е бил професионален състезател. Завършва гимназията с отличие, след което постъпва в Каменец-Подолския педагогичен институт в катедрата по физическо образование.

По това време Турчин няма никакви упоритости, свързани с хандбала. След като приключва образованието си има намерение да работи като треньор по баскетбол, само че няма свободен щат в Киевското младежко спортно учебно заведение, където е изпратен по систематизиране. Затова шефът му предлага да оглави женската хандбална секция и Игор, който няма огромен избор, приема поста.

Той обаче би трябвало да стартира от нулата. Хандбалното звено преди малко е намерено и към момента няма тим, а Турчин обикаля по учебните заведения, намира се с учители по физическо образование и набира девойки на 12-13 години за тренировки.

Кой може да предсказа тогава, че отборът, който ще събере, ще стане освен най-хубавият в страната, само че и ще задава стандартите в цяла Европа?

Турчин се потвърждава освен като надарен треньор, само че и като отличен психолог. Когато Спартак към този момент е непрекъсната големина по републиканските шампионати, той упорства за контрола с московския Труд, първенец на Съюз на съветските социалистически републики. За сличаване на часовника.

16-годишните киевчанки губят тежко, което е голям удар по самочувствието им.

Момичетата са доста смутени и множеството от тях са облени в сълзи след края на инспекцията, само че Турчин ги събира в кръг и произнася вдъхновяваща тирада: „ Запомнете този мач. Няма огромни победи без проваляне. Обещавам ви, че ще пристигна денят, в който ще спечелим шампионата на Съюз на съветските социалистически републики. И освен това – ще покорим и света! Работете доста повече и нещата ще се случат. Колкото повече – толкоз по-скоро. “

Този мач в действителност се оказва страховит урок и седем години по-късно Спартак реализира първия си огромен успех, ставайки първенец на страната. А през идващите две десетилетия киевчанки абсолютно са най-хубавият тим в Съюз на съветските социалистически републики и на континента, като печелят 20 трофеи на вътрешната сцена и 13 пъти Купата на европейските първенци (КЕШ).

През 1971 година Турчин приема да оглави и националния тим и да съвместява селекционерския пост с работата си в киевския клуб. Предшественикът му Лазар Гуревич не съумява да класира Сборная за международното състезание и подава оставка. А новият ментор стартира да трансформира отбора, като хандбалистките на Спартак се трансформират в главния му гръбнак. Две години по-късно Съюз на съветските социалистически републики печели бронзови медали от шампионата на планетата, а през 1976 година победи с олимпийската купа в Монреал в дебюта си на най-големия състезателен конгрес.

Прословут е казусът от Игрите в Канада, когато мъжете на Съюз на съветските социалистически републики също взимат златото и канят колежките си в своя корпус на олимпийското село за гръмък руски ваучър. Момичетата се съгласяват, само че към 23:00 часа Турчин издава заповед: „ Всички по стаите! “ и нито една от звездите му не си и помисля да спори с него.

Съпругата му Зинаида изиграва голяма роля в живота на Турчин. Тя е 10 години по-млада от него и се срещат с помощта на спорта. Нещо повече – Игор ѝ е треньор от напълно дребна. Наставникът обаче търпеливо я изчаква да навърши 18 години и ѝ прави предложение за брак на рождения ѝ ден. Случва се в Кишинев след турнирен мач. Родителите на Зинаида се тревожат поради разликата във възрастта, само че не съумяват да ѝ повлияят за крайното решение.

Отборът приема новината за брака със солидна доза ревнивост. Отначало отборът изолира Зинаида от играта и съотборничките ѝ съзнателно не ѝ подават топката по време на срещите. Спомня си сълзите и разочарованието, които провокирали намесата на Турчин. Преди една от тренировките той заплашва девойките, че в случай че това не се приключи, ще напусне дружно със Зинаида – и заканата има резултат.

Тандемът им се оказва исторически за хандбала. Тя е освен една от огромните фигури на Спартак и Съюз на съветските социалистически републики, само че и огромното му ентусиазъм. Превръща се в международна звезда и е приета за най-хубавата хандбалистка на предишния век.

Бракът им продължава 28 години, а откакто приключва кариерата си през 1989 година, олимпийската шампионка стартира да оказва помощ на брачна половинка си в нова роля – като негова асистентка в киевския клуб.

Но монетата има и противоположна страна. Турчин е безвъзвратен работохолик, който е тотално захласнат от хандбала. „ Първо работа, а след това всичко останало “, обича да повтаря треньорът и изстисква и последната си капка сила по време на тренировките и формалните мачове.

В един миг дава инструкции на девойките си, а в идващия към този момент спори със съдиите, противниците или ентусиастите. Трудно управлява страстите си и постоянно го гонят от мястото му, което е единственият метод да се уталожат пристрастеностите му. Всеки дуел лишава парченце от силите му, а този метод на живот няма по какъв начин да не се отрази на здравето му.

Лекарите го предизвестяват, че идващият път може да е съдбовен. Но Игор знае това доста добре. „ Ако умра, ще е на подготовка или по време на мач “, неведнъж повтаря той на жена си. А една от неговите възпитанички – трикратната международна шампионка и бронзова медалистка от Олимпийските игри в Сеул Марина Базанова – споделя, че и пред нея треньорът предсказал гибелта си: „ Чувствам, че скоро идва краят. Знаеш ли по какъв начин ще умра? На пейката. “

Последната си сърдечна интервенция Турчин претърпява в клиника в Норвегия. Струва 25 хиляди $, които са платени от локални меценати. В подмяна треньорът би трябвало да работи три години в един от локалните тимове. Да учи норвежците на хандбал. Изглежда отпочинал и пресен и твърди, че се усеща превъзходно.

Но на 7 ноември 1993-та, десетина дни преди да отпразнува 57-ия си рожден ден, треньорът усеща неразположение преди европейски мач. Зашеметен е и няма сили. Спартак гостува на Рапид Букурещ в 1/8-финален дуел във втория по значимост шампионат на континента – Купата на Европейската хандбална федерация. Личи си, че нещо не е наред с Игор, само че той съумява да направи анализа си на полувремето и понечва да тръгне след състезателките си, които стартират да се изнизват от съблекалнята. Става от пейката и хвърля чантичката си през рамо, само че внезапно се обляга на стената и безшумно споделя: „ Момичета, загивам! “. След което се свлича на пода.

Зинаида Турчина не пътува до румънската столица, с цел да остане у дома с двете им деца. Бившата суперзвезда гледа мача по малкия екран и е задушена от паника, когато коментаторът оповестява, че има някакъв проблем с човек от щаба на гостите. А когато след почивката вижда облените в сълзи лица на хандбалистите на Спартак, незабавно схваща всичко. „ Разплаках се. Синът ни Миша, който беше в прилежащата стая, дотича и ме попита: „ Мамо, какво ти става, за какво плачеш? “, спомня си тя.

Мачът е преустановен и е извикана кола за спешна помощ, само че тя се забавя 20 минути.

„ Игор почиташе хандбала като някакъв възвишен кумир. Съпругът ми пожертва поради него освен здравето си, само че и благополучието на цялото семейство. А играта, сходно на върколак, изпи цялата му кръв “, регистрира Зинаида.

След гибелта на легендата хандбалният клуб Спартак получава неговото име, а в Киев има и улица „ Игор Турчин “.

От 1995 година в негова памет в Украйна се организира огромен интернационален шампионат.

Приживе експертът написа книгата „ Стратегия на играта “, а през 1984 година излиза филмът „ И прелестният миг на успеха “, който се концентрира върху епохалните триумфи на Турчин и неговите девойки.