Но днес, 198 години след рождението му, той е символ

Уолт Уитман ‒ стръкчето трева в американската поезия

Но през днешния ден, 198 години след рождението му, той е знак на американската лирика. Той е свежото „ клонче трева “, което внася живот в литературата на тази страна.

Уолт Уитман е роден в Лонг Айлънд в фамилията на фермери. Той е второто от общо девет деца. На 11 години приключва учебно заведение и е заставен да работи, с цел да се грижи за фамилията си. Премества се в Бруклин и стартира работа в печатната промишленост. В този интервал посещава постоянно библиотеката и се увлича по словото. Запознава се с творбите на Омир, Шекспир и Данте.

За малко е учител в малко учебно заведение в Лонг Айлънд, след което, през 1841 година, се посвещава на публицистиката и публицистиката. Основава личен седмичник, който по-късно продава. Продължава да се занимава с издателска активност, като в това време непрестанно написа лирика.

През 1855 година заплаща на издателство да издаде първата му книга – „ Стръкчета трева “. Тя се състои от 12 стихотворения, които са оригиналност за американската лирика по това време. До края на живота си поетът ще преиздаде неведнъж своя труд и в последното издание книгата ще наброява 400 стихотворения. Творбата е смела и новаторска, за което доста от съвременниците й отхвърлят и нея, и нейния създател. Той намерено визира тематики, които не участват в творчеството на поетите до тогава. Книгата е жигосана като „ порнографска “, наличието й е съществена тематика за полемика сред критиците. Някои стихотворения съдържат отявлена хомосексуална нотка.

Години по-късно Уитман постъпва на работа във вътрешното министерство, откъдето е уволнен, тъй като „ Стръкчета трева “ е забелязана като „ неприемлива “. Въпреки това есеистът и стихотворец Ралф Уолдо Емерсън е очарован от първото издание и изпраща писмо дълго 5 страници на Уитман, в което споделя, че това е най-високият връх в поезията, който Америка е покорила до момента.

Първото издание на книгата. Вместо името на създателя е поставена негова илюстрация.

През целия си живот Уолт Уитман усъвършенства своето произведение и го преиздава в нови разновидности. Последното издание, оповестено малко преди гибелта му, надвишава първичния размер стотици пъти. Самият стихотворец споделя, че това е окончателният вид на творбата и не разрешава всевъзможни ремонти по него.
По време на войната работи като публицист на свободна процедура и се реалокира във Вашингтон. Там постъпва на работа в болница и оказва помощ на ранени офицери. Често няма пари, тъй като купува хранителни запаси за ранените със лични средства.

В началото на 1870 година се реалокира в Ню Джърси, с цел да се грижи за брат си и майка си. Получава удар, който го сковава и не може да се върне във Вашингтон. Затова остава в дома на брат си до 1882 година, когато издава за следващ път „ Стръкчета трева “. Това му донася обилни приходи и той купува дребна къща в Камдън, където живее до края на живота си. Прекарва последните близо 20 години от живота си прикрепен за леглото. Умира на 26 март 1892 година и е заровен в пантеон, който е построил за себе си. Погребението му изкарва на улицата хиляди американци, което потвърждава приносът му към американската лирика. Последните дни от живота му са мъчителни.

Последното издание Уолт Уитман прави през 1891 година. Тридесет и три години са минали, откогато книгата взривява американския пазар и дава началото на развой, който ще трансформира поета в легенда.

Днес Уолт Уитман е считан за най-великия американски стихотворец, дружно с Емили Дикинсън.

Аз чествам себе си, възпявам себе си,

което аз одобрявам, ще приемете и вие!

Защото всеки атом, който ми принадлежи, принадлежи и вам!
Безделнича и поканвам своята душа,

лежа, нехая комфортно, следя копие трева.

Езикът ми и всеки атом от кръвта ми са направени

от тая пръст, от този въздух,

роден съм тука от родители,

родени също от родители, родени тук,

на тридесет и седем в напълно здраве започвам

надявайки се да не спра, доде съм жив.

Вярванията и школите са анулирани.