Юрий Проданов: ДреБни езици и култури
„ Но де са те? Къде ще дирим бледите
следи на туй далечно закононарушение “
„ Едип цар “ – Софокъл
Като виждам по какъв начин се развиват държавните каузи у нас, ставам все по-голям и все по-голям оптимист. Така де, нали знаете оня анекдот?! Песимистът тъжно подсмърчал: „ От това по-лошо не може да стане! “ Оптимистът бодро го насърчавал: „ Може, приятелю, може! “.
Неслучилото се предложение на Тошко Йорданов от Има Такъв Народ (има такава абревиатура), който предложи Мартин Карбовски за член на Съвет за електронни медии (и такава абревиатура има) търпя ден до пладне. Бързият отвод на Карбовски от номинацията, обаче може да накара всеки човек, запазил малко здрав разум в главата си, да усети ледени тръпки в гърба. Все още не мога да позволи изцяло, че дневният ред на европейска страна се написа като сюжет за вечерно шоу в кабеларка.
Как се написа подобен сюжет ли?! Основно предписание. Не знаеш какво ще пишеш, тъй като не знаеш какво ще се случи. И се оглеждаш и ослушваш нещо да се случи. Колкото по-така, толкоз по-добре. Чакаш някой да направи нещо, да сбърка, да сгафи, да оплеска, да се спъне, да падне. И пишеш. И вечерта: „ Ха-ха-ха! Хо-хо-хо! “ Житейски небосвод – 24 часа…
Разбирате ли шизофреничната обстановка, в която сценаристът ненадейно се е оказал в позицията на оня, който е бръснал без сапунисване всяка вечер?!
Като виждам държанието на хората от абревиатурата Има Такъв Народ в Народното събрание и към него, се сещам за една история, разказана от Бернхард Гжимек в фамозната му книга „ Серенгети не би трябвало да загине “ (За по-младите, Серенгети не е воин от анимационен филм на „ Пиксар “, а народен естествен парк в Танзания). Та, полякът Гжимек изяснява, че непрекъснатото неспокойствие и агресивност на носорозите в Африка се обяснявали с перманентния им проблем с констипацията. Така, де – непрекъснат запек! И като видят двукрако – хукват да го гонят и бодат с нос.
Да не се разсейваме в този момент! В почивките сред две бодвания на съдружните си другари Тошко се сети, че не е боцвал от известно време и Съвет за електронни медии.
Тази история с неслучилото се предложение на абревиатурата Има Такъв Народ демонстрира какъв брой мощна е родната просветителна система и какви културни и поведенчески архетипи е способна да възражда още веднъж и още веднъж. Ще се окаже, че „ Индже “-то на нашия бездънен сърцевед (виж „ Опасен сексапил “) Йордан Йовков е дълбоката причина за необяснимите на пръв взор кариери в националната ни политика. Ето, дълбоката религия в моралното осъзнаване, филтриране и прекосяването към страната на положителното и светлото, ни обдари с министър-председател в продължение на декада и недостатък време.
Така и в този момент. Да дадеш на изполица медийния бранш като аянлък (това е термин от „ кърджалийското време “, който няма време да обясняваме тук) на абревиатурата Има Такъв Народ е като да пуснеш 40 сценаристи в публичната пещера на Аладин. И след това да се чудиш къде е публичната посуда и публичното обзавеждане.
Като стана дума за дълбоки аргументи за медийните и политически турбуленции у нас напоследък, май към този момент имам разумно пояснение. Какво е общото сред „ притчата во язицах “ Петър Волгин, медийния Фродо и задругата на кръга към телевизия „ 7/8 “?! Да, приключили са митичната софийска абревиатура НГДЕК, където античните езици и култури би трябвало да бъдат главен учебен пиедестал. Не зная до каква степен това се случва и случва ли се изобщо, само че има един неоспорим факт. В последно време тройният трансфер „ НГДЕК – медии – политика “ е на път да докара и медии и политика у нас до положение, описвано постоянно от Любен Дилов-син по този начин: „ В наше село си нямаме вманиачен, та всички се редуваме! “
Стигнахме и до античния език и просвета, обясняваща мотото на написаното дотук. За историята на Едип цар, който умъртвил татко си Лай и направил и други непростими работи.
Във видеообръщението си, отказващо номинцията за член на Съвет за електронни медии, Мартин Карбовски стартира с думите: „ Скъпи на съцето ми… “. Е, тъкмо по този начин стартира от доста време преобладаващата част от публичната и персонална преписка на…Любен Дилов-син. Многозначително. Много от политическите и медийни герои на написаното дотук са се изтърсили ненадейно и за себе си в публичното ни пространство от ръкава на шинела, ушит от Любен Дилов-син. (По известния израз за потомство съветски писатели: „ Всички сме произлезли от „ Шинела “ на Гогол “).
Точно както и абревиатурата Има Такъв Народ в зенита на своята популярност на 12. 08. 2021 година посредством устата на сценариста Ивайло Вълчев разгласи от трибуната на Народното събрание: „ Ние не сме казусът – ние сме решението! “, без да се усети, че цитира едно към едно партиен девиз на ръководения от Дилов „ Гергьовден “.
Което и изяснява неистовата на моменти злоба на Тошко към Любен. Не знам до каква степен ще докара носителите от абревиатурата Има Такъв Народ този „ Едипов комплекс “, само че както започнахме, по този начин и да приключим: „ Едип цар зърнал по какъв начин Сизиф бута огромен камък по нагорнището и рекъл: „ Сизифе, зарежи тази безсмислена работа! “ Пък оня запъхтян му отвърнал: „ Абе, я си….майката! “
Такива ми ти работи – дребни езици, дребни култури!
Източник:
следи на туй далечно закононарушение “
„ Едип цар “ – Софокъл
Като виждам по какъв начин се развиват държавните каузи у нас, ставам все по-голям и все по-голям оптимист. Така де, нали знаете оня анекдот?! Песимистът тъжно подсмърчал: „ От това по-лошо не може да стане! “ Оптимистът бодро го насърчавал: „ Може, приятелю, може! “.
Неслучилото се предложение на Тошко Йорданов от Има Такъв Народ (има такава абревиатура), който предложи Мартин Карбовски за член на Съвет за електронни медии (и такава абревиатура има) търпя ден до пладне. Бързият отвод на Карбовски от номинацията, обаче може да накара всеки човек, запазил малко здрав разум в главата си, да усети ледени тръпки в гърба. Все още не мога да позволи изцяло, че дневният ред на европейска страна се написа като сюжет за вечерно шоу в кабеларка.
Как се написа подобен сюжет ли?! Основно предписание. Не знаеш какво ще пишеш, тъй като не знаеш какво ще се случи. И се оглеждаш и ослушваш нещо да се случи. Колкото по-така, толкоз по-добре. Чакаш някой да направи нещо, да сбърка, да сгафи, да оплеска, да се спъне, да падне. И пишеш. И вечерта: „ Ха-ха-ха! Хо-хо-хо! “ Житейски небосвод – 24 часа…
Разбирате ли шизофреничната обстановка, в която сценаристът ненадейно се е оказал в позицията на оня, който е бръснал без сапунисване всяка вечер?!
Като виждам държанието на хората от абревиатурата Има Такъв Народ в Народното събрание и към него, се сещам за една история, разказана от Бернхард Гжимек в фамозната му книга „ Серенгети не би трябвало да загине “ (За по-младите, Серенгети не е воин от анимационен филм на „ Пиксар “, а народен естествен парк в Танзания). Та, полякът Гжимек изяснява, че непрекъснатото неспокойствие и агресивност на носорозите в Африка се обяснявали с перманентния им проблем с констипацията. Така, де – непрекъснат запек! И като видят двукрако – хукват да го гонят и бодат с нос.
Да не се разсейваме в този момент! В почивките сред две бодвания на съдружните си другари Тошко се сети, че не е боцвал от известно време и Съвет за електронни медии.
Тази история с неслучилото се предложение на абревиатурата Има Такъв Народ демонстрира какъв брой мощна е родната просветителна система и какви културни и поведенчески архетипи е способна да възражда още веднъж и още веднъж. Ще се окаже, че „ Индже “-то на нашия бездънен сърцевед (виж „ Опасен сексапил “) Йордан Йовков е дълбоката причина за необяснимите на пръв взор кариери в националната ни политика. Ето, дълбоката религия в моралното осъзнаване, филтриране и прекосяването към страната на положителното и светлото, ни обдари с министър-председател в продължение на декада и недостатък време.
Така и в този момент. Да дадеш на изполица медийния бранш като аянлък (това е термин от „ кърджалийското време “, който няма време да обясняваме тук) на абревиатурата Има Такъв Народ е като да пуснеш 40 сценаристи в публичната пещера на Аладин. И след това да се чудиш къде е публичната посуда и публичното обзавеждане.
Като стана дума за дълбоки аргументи за медийните и политически турбуленции у нас напоследък, май към този момент имам разумно пояснение. Какво е общото сред „ притчата во язицах “ Петър Волгин, медийния Фродо и задругата на кръга към телевизия „ 7/8 “?! Да, приключили са митичната софийска абревиатура НГДЕК, където античните езици и култури би трябвало да бъдат главен учебен пиедестал. Не зная до каква степен това се случва и случва ли се изобщо, само че има един неоспорим факт. В последно време тройният трансфер „ НГДЕК – медии – политика “ е на път да докара и медии и политика у нас до положение, описвано постоянно от Любен Дилов-син по този начин: „ В наше село си нямаме вманиачен, та всички се редуваме! “
Стигнахме и до античния език и просвета, обясняваща мотото на написаното дотук. За историята на Едип цар, който умъртвил татко си Лай и направил и други непростими работи.
Във видеообръщението си, отказващо номинцията за член на Съвет за електронни медии, Мартин Карбовски стартира с думите: „ Скъпи на съцето ми… “. Е, тъкмо по този начин стартира от доста време преобладаващата част от публичната и персонална преписка на…Любен Дилов-син. Многозначително. Много от политическите и медийни герои на написаното дотук са се изтърсили ненадейно и за себе си в публичното ни пространство от ръкава на шинела, ушит от Любен Дилов-син. (По известния израз за потомство съветски писатели: „ Всички сме произлезли от „ Шинела “ на Гогол “).
Точно както и абревиатурата Има Такъв Народ в зенита на своята популярност на 12. 08. 2021 година посредством устата на сценариста Ивайло Вълчев разгласи от трибуната на Народното събрание: „ Ние не сме казусът – ние сме решението! “, без да се усети, че цитира едно към едно партиен девиз на ръководения от Дилов „ Гергьовден “.
Което и изяснява неистовата на моменти злоба на Тошко към Любен. Не знам до каква степен ще докара носителите от абревиатурата Има Такъв Народ този „ Едипов комплекс “, само че както започнахме, по този начин и да приключим: „ Едип цар зърнал по какъв начин Сизиф бута огромен камък по нагорнището и рекъл: „ Сизифе, зарежи тази безсмислена работа! “ Пък оня запъхтян му отвърнал: „ Абе, я си….майката! “
Такива ми ти работи – дребни езици, дребни култури!
Източник:
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ