Защо човешкият мозък има гънки и на какво влияят те
Но човешкият мозък е изумително структуриран – затрупан е с голям брой гънки, бразди и хребети, Но защо служат те? Най-новите проучвания сочат, че гънките на мозъка играят доста по-важна роля от това да опаковат тъканта в черепа. Ново проучване на Калифорнийския университет в Бъркли да вземем за пример демонстрира, че сложността на тези структури е директно обвързвана с равнището на съгласуваност на невроните и способността ни да мислим разумно.
Какво съставляват мозъчните гънки и за какво са нужни
Браздите и гънките на мозъка се назовават сулци. Най-малките от тях, третичните сулци, се образуват последни по време на дейния напредък на мозъка. Учените са открили, че съществуването и дълбочината на тези сулци въздейства върху дистанцията сред обвързваните елементи на мозъка. Колкото по-къси са тези невронни пътища, толкоз по-бързо и дейно се обработва информацията.
Изследването, извършено върху 43 младежи, демонстрира, че всяка вадичка има неповторим модел на невронните връзки, като връзката е освен сред близко разположените области, само че и сред отдалечените. Учените са показали необикновен интерес към латералната префронтална кора и латералната париетална кора – области, виновни за мисленето и разсъжденията на високо равнище.
Трябва да се каже, че освен човешкият мозък има гънки. Хората обаче имат доста по-голям брой гънки, в сравнение с множеството животни. Например кучетата и котките също имат гънки, само че те са видимо по-малко, до момента в който гризачите, като плъховете и мишките, имат съвсем равен мозък. Интересно е, че мозъкът на новороденото бебе също е съвсем изцяло равен. Характерните гънки стартират да се образуват едвам през третото тримесечие на бременността и не престават да се развиват до ранното детство.
Мозъчните гънки на всеки човек са толкоз неповторими, колкото и пръстовите му отпечатъци Конфигурацията на гънките е неповторима за всеки човек, съвсем като пръстовите отпечатъци, и в бъдеще сходни „ невронни пръстови отпечатъци “ могат да се употребяват за идентифициране на индивидите и даже за оценка на когнитивния капацитет.
Защо формата на мозъка въздейства на интелигентността
Учените са открили, че дълбочината на сулциите е обвързвана с равнището на умствените качества. Колкото по-дълбоки са тези сулци, толкоз по-ефективна е невронната мрежа и по-добри са качествата за размишление. Освен това повече от 60% от кората на основния мозък е скрита точно в тези гънки. Това подсказва, че ролята им не е второстепенна – те вземат участие интензивно в обработката на информацията.
Гънките водят до по-къси дистанции сред обвързваните области на мозъка Тези констатации се удостоверяват от предходно изследване, което свърза дълбочината на сулциите с равнището на мислене. Сега обаче се появиха нови доказателства – даже при хора с еднообразно равнище на обучение и опит дълбочината и формата на сулциите доста се разграничават, което значи, че те може да са постоянна самостоятелна характерност.
Бебетата съвсем нямат мозъчни гънки Изненадващо е, че даже еднояйчните близнаци с идентичен генетичен код могат да се разграничават по дълбочина, форма и местонахождение на мозъчните гънки. Това допуска, че самостоятелният опит и околната среда оказват въздействие върху образуването на мозъчната архитектура.
Това изобретение не е просто забавен факт от анатомията, а евентуален инструмент в неврологията на бъдещето. Разбирането на метода, по който мозъчните гируси въздействат върху интелигентността и когнитивните качества, може да докара до нови способи за оценка на умственото развиване и даже до тактики за учене, учредени на мозъчната анатомия.
В резюме можем да кажем, че мозъчните гируси не са просто гънки, а най-важните анатомични структури, които обезпечават висока успеваемост на невронните връзки. Изследванията удостоверяват – колкото по-сложна е структурата на тези бразди, толкоз по-високи са когнитивните качества. Интелигентността обаче не е обвързвана единствено с анатомията. Образованието, опитът и изискванията на живот също играят основна роля.
