Председателят на НЛРС-СЛРБ в Брюксел: Не ловците са виновни за загубата на биоразнообразие, а самата политика на ЕК по отношение на едрото земеделие в Европа
НЛРС-СЛРБ взе участие в полемика с евродепутати в Брюксел за ролята на ловците за запазване на биоразнообразието
Противопоставянето на природозащитните организации на лова е изкуствено привнесен проблем от политически ползи. Необходими са ни надеждни научни данни, когато се взема несъмнено политическо решение на европейско равнище, а науката не трябва да е в услуга на идеологията на съперниците на лова.
Такъв беше лайтмотивът на полемиката, извършена в постройката на Европейския парламент, проведена от българския евродепутат Андрей Слабаков и италианския му сътрудник Пиетро Фиоки на тематика „ Положителната роля на ловците за опазването на биоразнообразието в Европейски Съюз ".
Представители на ловни организации от европейки, а и няколко африкански страни - Намибия Танзания, Ботсвана, сложиха разнообразни проблеми за разглеждане, чието разрешаване минава през ловната активност и съдействието на европейските и националните институциите с ловните организации. Онлайн участваха министърът на земеделието и зам.-министърът на околната среда на Италия.
На полемиката участва и внушителна българска делегация, отпред с ръководителя на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев, включваща членове на УС на Националната организация, ръководители на някой от най-големите ловно-рибарски сдружения и специалисти.
Темата на презентацията на инж. Василев бе отрицателното въздействие на едрото земеделие върху биоразнообразието, което изключително се задълбочи след влизането на страната ни в Европейски Съюз през 2007 година Той даде образец със дивия заек у нас, чиято популация фрапантно е намаляла и в случай че при започване на 70-те годни на 20 век използването на типа е било към 210 хиляди индивида, то в наши дни е едвам 5000 бр.
инж. Васил Василев, ръководител на УС на НЛСР-СЛРБ
Отбелязано бе, че Европейската комисия подкрепя интензификацията на земеделието, което коствено въздейства върху биоразнообразието, а въпреки това лимитира лова на разнообразни типове - последният образец е с гургулицата. Тази политика би трябвало да се поправя, означи инж. Василев, като една нужна мярка е земеделските производители да получават дотации, с цел да не обработват част от земеделските си площи и по този начин да се резервират естествените местообитания на дивите животни. Темата е значима, защото не ловците са отговорни за загубата на биоразнообразие, а самата политика на Европейска комисия във връзка с едрото земеделие в Европа въздейства върху него.
Експертът в НЛРС-СЛРБ инж. Стилиян Герасков сложи остро въпроса за следствията от опитите на Европейска комисия да наложи цялостна възбрана на потреблението на оловните боеприпаси в лова. Той акцентира, че 90 хиляди оръжия в България би трябвало да се заменят, което би коствало на българските ловци към 90 благ. евро, защото 70% от ловното оръжие у нас е непригодно за потребление на различен тип сачми. Всичко това би довело до отлив на членска маса в ловните сдружения и надлежно понижаване на средствата, с които ловите организации извършват уговорките си по стопанисването на дивеча.
Акцент в изявленията на представителите на Австрия, Италия и Румъния бе увеличението на популацията на едрите хищници в Европа , както и нуждата от отпадане на строгата отбрана на вълка в редица страни.
В края на полемиката Пиетро Фиоки съобщи, че задачата на полемиката е да се насочи обръщение към Европейска комисия да употребява европейската ловна общественост, с цел да избави доста скотски типове и резервира биоразнобразието в Европа.
Противопоставянето на природозащитните организации на лова е изкуствено привнесен проблем от политически ползи. Необходими са ни надеждни научни данни, когато се взема несъмнено политическо решение на европейско равнище, а науката не трябва да е в услуга на идеологията на съперниците на лова.
Такъв беше лайтмотивът на полемиката, извършена в постройката на Европейския парламент, проведена от българския евродепутат Андрей Слабаков и италианския му сътрудник Пиетро Фиоки на тематика „ Положителната роля на ловците за опазването на биоразнообразието в Европейски Съюз ".
Представители на ловни организации от европейки, а и няколко африкански страни - Намибия Танзания, Ботсвана, сложиха разнообразни проблеми за разглеждане, чието разрешаване минава през ловната активност и съдействието на европейските и националните институциите с ловните организации. Онлайн участваха министърът на земеделието и зам.-министърът на околната среда на Италия.
На полемиката участва и внушителна българска делегация, отпред с ръководителя на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев, включваща членове на УС на Националната организация, ръководители на някой от най-големите ловно-рибарски сдружения и специалисти.
Темата на презентацията на инж. Василев бе отрицателното въздействие на едрото земеделие върху биоразнообразието, което изключително се задълбочи след влизането на страната ни в Европейски Съюз през 2007 година Той даде образец със дивия заек у нас, чиято популация фрапантно е намаляла и в случай че при започване на 70-те годни на 20 век използването на типа е било към 210 хиляди индивида, то в наши дни е едвам 5000 бр.
инж. Васил Василев, ръководител на УС на НЛСР-СЛРБ
Отбелязано бе, че Европейската комисия подкрепя интензификацията на земеделието, което коствено въздейства върху биоразнообразието, а въпреки това лимитира лова на разнообразни типове - последният образец е с гургулицата. Тази политика би трябвало да се поправя, означи инж. Василев, като една нужна мярка е земеделските производители да получават дотации, с цел да не обработват част от земеделските си площи и по този начин да се резервират естествените местообитания на дивите животни. Темата е значима, защото не ловците са отговорни за загубата на биоразнообразие, а самата политика на Европейска комисия във връзка с едрото земеделие в Европа въздейства върху него.
Експертът в НЛРС-СЛРБ инж. Стилиян Герасков сложи остро въпроса за следствията от опитите на Европейска комисия да наложи цялостна възбрана на потреблението на оловните боеприпаси в лова. Той акцентира, че 90 хиляди оръжия в България би трябвало да се заменят, което би коствало на българските ловци към 90 благ. евро, защото 70% от ловното оръжие у нас е непригодно за потребление на различен тип сачми. Всичко това би довело до отлив на членска маса в ловните сдружения и надлежно понижаване на средствата, с които ловите организации извършват уговорките си по стопанисването на дивеча.
Акцент в изявленията на представителите на Австрия, Италия и Румъния бе увеличението на популацията на едрите хищници в Европа , както и нуждата от отпадане на строгата отбрана на вълка в редица страни.
В края на полемиката Пиетро Фиоки съобщи, че задачата на полемиката е да се насочи обръщение към Европейска комисия да употребява европейската ловна общественост, с цел да избави доста скотски типове и резервира биоразнобразието в Европа.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ