Язовир Батак пред екокатастрофа
Нивото на водата в язовир Батак е спаднало фрапантно. Националното съдружие за развиване на водоемите оповестява за всеобщо измиране на риба и за възможна екокатастрофа.
„ Аз съм тук от 82-ра, 83-та година. Само един път си припомням такова намаляване, някъде към 88-ма, 89-та. Тогава беше поради ремонт “, сподели пред bTV Детелин Бойдев, който постоянно лови риба в язовира.
За два месеца брегът се отдръпва с десетки метри. Езерният остров се е трансформирал в полуостров. По брега изплува мъртва риба. „ Точно на това приписвам умрелите рибки, те са тука горе във водораслите, те плуват от горната страна. Липсата на О2, ниското равнище на водата. Необяснимо е. Никой не споделя за какво. Нивото пада от порядъка на 40 сантиметра дневно. “, споделя Детелин.
През последните седмици картината към язовир Батак е повече от тревожна – равнището на водата е паднало фрапантно, крайбрежията са се отдръпнали, а островът в средата към този момент е обвързван със сушата. На оголеното дъно личат отпадъци и десетки мъртви риби. Според природозащитници водата се затопля бързо, понижава наличието на О2 и това води до всеобщ мор. Огромни площи със сухи треви покачват и пожароопасността.
Спадането заплашва и близките предпазени територии – резервати и горски масиви, които са директно свързани с екосистемата на язовира. Жителите разясняват, че сходно състояние не е виждано повече от три десетилетия.
Стоян Писков, ръководител на Националното съдружие за развиване на водоемите разяснява: „ Ситуацията е трагична. Подадохме няколко сигнала в министерството на околната среда и водите. Последният сигнал беше към тел 112, оттова ни свързаха с Басейнова дирекция. И в последна сметка оттова ни изпратиха екип на РИОСВ-Пазарджик, който да установи в действителност, че водоемът е с понижен воден размер, има умряла риба. И до там, нищо съответно. “
Драстичният спад на размера на язовира въздейства на цялата екосистема в региона.
„ Туризмът страда. В самия курорт, във водоема няма нито един риболовен лагер. Масово умрели риби. Официалните отговори, които получихме от Министерство на околната среда и водите е, че всеки месец се изготвя режим на прилагане на водите от министъра, и тези води варират сред 25 и 30 млн. кубика и тези води се употребяват за енергетика и напояване. Ние желаеме да попитаме къде отива тази вода и какъв е проектът за възобновяване, тъй като не виждаме по какъв метод този воден размер ще се възвърне до действителни количества? “, споделя Писков.
Най-силно обиден е курортът Цигов чарк, където бизнесът разчита на вода за туристически атракции, лов на риба и спортове. Вместо лодки и лов на риба, в този момент туристите срещат пейзаж на напукана земя и пресъхнали сектори. Част от бизнесмените се пробват да приспособяват активността си с офроуд разходки и други други възможности, само че общата картина е на крах.
Местните риболовци също регистрират вреди – рибните популации са застрашени, а надпреварите и обичайният рибарски туризъм са сложени под въпрос. Земеделските производители в района предизвестяват, че пониженият воден запас ще удари напояването и ще докара до съществени загуби.
Кметът на Батак признава, че общината е безсилна – язовирът е народен обект, ръководен от страната, а локалните управляващи могат единствено да следят тревожната обстановка.
Според публични данни наличният размер на язовир Батак е понижен под една трета от потенциала му. Въпреки това Министерството на околната среда е разрешило обилни количества вода да бъдат употребявани за произвеждане на електрическа енергия и за напояване. Местните поданици настояват, че турбините работят съвсем без спиране, а водата изтича с темпове, които не разрешават възобновяване на равнището.
Единствената действителна стъпка до момента е осъществен оглед от Басейнова дирекция, при който е доказано съществуването на мъртва риба. По-нататъшни дейности обаче няма, което поражда чувство за безучастие и прекачване на отговорност.
От Басейнова дирекция са безапелационни, че всички източени количества са съгласувани по график, утвърден от екоминистъра. Водата от язовира се употребява главно за произвеждане на ток и напояване на аграрни площи в Пазарджишко и Пловдивско. Постъпването на нови обилни количества вода в язовира може да стане единствено през есенно-зимния интервал.
„ Аз съм тук от 82-ра, 83-та година. Само един път си припомням такова намаляване, някъде към 88-ма, 89-та. Тогава беше поради ремонт “, сподели пред bTV Детелин Бойдев, който постоянно лови риба в язовира.
За два месеца брегът се отдръпва с десетки метри. Езерният остров се е трансформирал в полуостров. По брега изплува мъртва риба. „ Точно на това приписвам умрелите рибки, те са тука горе във водораслите, те плуват от горната страна. Липсата на О2, ниското равнище на водата. Необяснимо е. Никой не споделя за какво. Нивото пада от порядъка на 40 сантиметра дневно. “, споделя Детелин.
През последните седмици картината към язовир Батак е повече от тревожна – равнището на водата е паднало фрапантно, крайбрежията са се отдръпнали, а островът в средата към този момент е обвързван със сушата. На оголеното дъно личат отпадъци и десетки мъртви риби. Според природозащитници водата се затопля бързо, понижава наличието на О2 и това води до всеобщ мор. Огромни площи със сухи треви покачват и пожароопасността.
Спадането заплашва и близките предпазени територии – резервати и горски масиви, които са директно свързани с екосистемата на язовира. Жителите разясняват, че сходно състояние не е виждано повече от три десетилетия.
Стоян Писков, ръководител на Националното съдружие за развиване на водоемите разяснява: „ Ситуацията е трагична. Подадохме няколко сигнала в министерството на околната среда и водите. Последният сигнал беше към тел 112, оттова ни свързаха с Басейнова дирекция. И в последна сметка оттова ни изпратиха екип на РИОСВ-Пазарджик, който да установи в действителност, че водоемът е с понижен воден размер, има умряла риба. И до там, нищо съответно. “
Драстичният спад на размера на язовира въздейства на цялата екосистема в региона.
„ Туризмът страда. В самия курорт, във водоема няма нито един риболовен лагер. Масово умрели риби. Официалните отговори, които получихме от Министерство на околната среда и водите е, че всеки месец се изготвя режим на прилагане на водите от министъра, и тези води варират сред 25 и 30 млн. кубика и тези води се употребяват за енергетика и напояване. Ние желаеме да попитаме къде отива тази вода и какъв е проектът за възобновяване, тъй като не виждаме по какъв метод този воден размер ще се възвърне до действителни количества? “, споделя Писков.
Най-силно обиден е курортът Цигов чарк, където бизнесът разчита на вода за туристически атракции, лов на риба и спортове. Вместо лодки и лов на риба, в този момент туристите срещат пейзаж на напукана земя и пресъхнали сектори. Част от бизнесмените се пробват да приспособяват активността си с офроуд разходки и други други възможности, само че общата картина е на крах.
Местните риболовци също регистрират вреди – рибните популации са застрашени, а надпреварите и обичайният рибарски туризъм са сложени под въпрос. Земеделските производители в района предизвестяват, че пониженият воден запас ще удари напояването и ще докара до съществени загуби.
Кметът на Батак признава, че общината е безсилна – язовирът е народен обект, ръководен от страната, а локалните управляващи могат единствено да следят тревожната обстановка.
Според публични данни наличният размер на язовир Батак е понижен под една трета от потенциала му. Въпреки това Министерството на околната среда е разрешило обилни количества вода да бъдат употребявани за произвеждане на електрическа енергия и за напояване. Местните поданици настояват, че турбините работят съвсем без спиране, а водата изтича с темпове, които не разрешават възобновяване на равнището.
Единствената действителна стъпка до момента е осъществен оглед от Басейнова дирекция, при който е доказано съществуването на мъртва риба. По-нататъшни дейности обаче няма, което поражда чувство за безучастие и прекачване на отговорност.
От Басейнова дирекция са безапелационни, че всички източени количества са съгласувани по график, утвърден от екоминистъра. Водата от язовира се употребява главно за произвеждане на ток и напояване на аграрни площи в Пазарджишко и Пловдивско. Постъпването на нови обилни количества вода в язовира може да стане единствено през есенно-зимния интервал.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ