Нивото на река Дунав при Русе се покачва, но остава далеч от критични нива
Нивото на река Дунав при Русе се увеличи до 80 сантиметра, само че остава надалеч от сериозната граница
Въпреки наводненията в Будапеща, българският сектор на река Дунав не е заплашен от преливане. Данните на Изпълнителната организация за изследване и поддържане на река Дунав (ИАППД) демонстрират, че водното равнище при Русе се е покачило до 80 сантиметра, което е доста под сериозната граница от 9 метра, осведоми Русе Медиа.
Инженер Ивелин Занев, изпълнителен шеф на ИАППД, изясни спецификата на реката в другите ѝ сектори: " В горното и в междинното сечение спецификата на реката е, че там крайбрежията са много по-тесни. За съпоставяне можем единствено да кажем, че в случай че в австрийския сектор приблизително сечението сред двата бряга е към 400 метра, тук, в нашия сектор, имаме региони, където дистанцията сред българския и румънския бряг е до километър, километър и 200 метра, което допуска благоприятни условия за вдишване на по-големи водни количества ".
По протежението на река Дунав в Северна България са ситуирани 19 хидрометрични станции, които реализират непрекъснат мониторинг на водното равнище. Измерванията се правят на всеки 15 минути, а информацията се предава навреме на регионалните шефове, службите за пожарна сигурност и отбрана на популацията, както и на всички други заинтригувани институции.
Историческите данни демонстрират, че най-високото записано равнище на река Дунав при Русе е било през април 2006 година, когато водата е достигнала 9,12 метра. Това остава рекордна стойност от началото на воденето на статистика за района.
Важна роля в предварителната защита на наводнения по българо-румънския сектор на реката играят и шлюзовете " Железни врата " в Сърбия. Те спомагат за регулирането на водния поток и понижават риска от неочаквани покачвания на равнището в долното течение на Дунав.
Въпреки относително ниското равнище на реката сега, специалистите от ИАППД не престават да наблюдават деликатно обстановката и да проучват данните от хидрометричните станции. Това разрешава бързо реагиране при възможна смяна в ситуацията и навременно информиране на виновните институции и популацията в крайдунавските региони.
Въпреки наводненията в Будапеща, българският сектор на река Дунав не е заплашен от преливане. Данните на Изпълнителната организация за изследване и поддържане на река Дунав (ИАППД) демонстрират, че водното равнище при Русе се е покачило до 80 сантиметра, което е доста под сериозната граница от 9 метра, осведоми Русе Медиа.
Инженер Ивелин Занев, изпълнителен шеф на ИАППД, изясни спецификата на реката в другите ѝ сектори: " В горното и в междинното сечение спецификата на реката е, че там крайбрежията са много по-тесни. За съпоставяне можем единствено да кажем, че в случай че в австрийския сектор приблизително сечението сред двата бряга е към 400 метра, тук, в нашия сектор, имаме региони, където дистанцията сред българския и румънския бряг е до километър, километър и 200 метра, което допуска благоприятни условия за вдишване на по-големи водни количества ".
По протежението на река Дунав в Северна България са ситуирани 19 хидрометрични станции, които реализират непрекъснат мониторинг на водното равнище. Измерванията се правят на всеки 15 минути, а информацията се предава навреме на регионалните шефове, службите за пожарна сигурност и отбрана на популацията, както и на всички други заинтригувани институции.
Историческите данни демонстрират, че най-високото записано равнище на река Дунав при Русе е било през април 2006 година, когато водата е достигнала 9,12 метра. Това остава рекордна стойност от началото на воденето на статистика за района.
Важна роля в предварителната защита на наводнения по българо-румънския сектор на реката играят и шлюзовете " Железни врата " в Сърбия. Те спомагат за регулирането на водния поток и понижават риска от неочаквани покачвания на равнището в долното течение на Дунав.
Въпреки относително ниското равнище на реката сега, специалистите от ИАППД не престават да наблюдават деликатно обстановката и да проучват данните от хидрометричните станции. Това разрешава бързо реагиране при възможна смяна в ситуацията и навременно информиране на виновните институции и популацията в крайдунавските региони.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ