Жак Атали: Ако наистина ни е грижа за бъдещите поколения?
Нито за момент не можете да чуете политик или шеф на компания да споделя с ръка на сърцето, че, естествено, работи единствено в полза на бъдещите генерации, че има поради само околната среда, че желае да усъвършенства климата, да отстрани отпадъците, да понижи потреблението на изкопаеми горива, да развие стабилно финансиране. Всички го споделят. И доста малко от тях го вършат.
И освен това, съвсем никой от тях не приказва за самите бъдещи генерации, т.е. прозаично за бебета, деца и възпитаници. Това навежда на мисълта, че възрастните, които са загрижени за изменението на климата, в действителност се интересуват само от отбраната на личните си бъдещи условия на живот.
В множеството страни по света, даже и в най-развитите, с доста дребни изключения, грижата за младежите е слаба. Дори и в най-напредналите общества като Франция, които пазят майките през интервала на раждане, към момента има пропуски в отбраната на детството, юношеството и младежите:
Децата от всички пластове на обществото не са предпазени, както би трябвало, от безчинствата на възрастните; те не са предпазени и от екраните, които би трябвало да са им неразрешени до шестгодишна възраст, до момента в който те все по-често се употребяват като детегледачки; децата от по-бедните пластове на обществото нямат достъп до същото обучение като другите, когато би трябвало да разполагат с повече средства, с цел да компенсират това, което фамилията не осигурява; а тези, чиито фамилии даже не са в положение да се грижат за тях, са оставени в нищото на сиропиталищата. В която и да е страна ситуацията е още по-лошо за девойките. Особено в тези страни, които са доста повече, в сравнение с си мислим, където образованието е публично или в действителност неразрешено за тях.
Тийнейджърите от междинната класа и по-бедните също не получават средствата за обучение, с които разполагат най-богатите. Те нямат достъп до най-хубавото обучение, нито пък разполагат с действителни средства, с цел да избегнат посредством образованието си обществената и половата съдба, налагана на човечеството в продължение на хиляди години, която трансформира образованието в просто средство за класово и кастово възпроизводство; която насочва тези, които нямат задоволително шанс да имат родители, способни да им оказват помощ, да ги посъветват, да им предложат частни уроци, към работа или криво-ляво образование.
Младите хора също са изоставени. Скандално е, изключително във Франция, че стотици хиляди младежи са принудени да работят, с цел да финансират образование, което в действителност не могат да следват вярно, и че би трябвало да зависят от щедрост, с цел да се изхранват. Скандално е, че, изключително във Франция, стипендиите са толкоз ниски и че се отпускат, даже за студенти над 18 години, според от стандарта на живот на родителите. Един младеж би трябвало да разполага с прилични средства, с цел да учи. До 25-годишна възраст.
На това може да се отговори, че една нация не може да финансира всичко и че би трябвало да прави избор. Аз подлагам на критика точно този избор: в съвсем всички общества по един или различен метод се прави всичко, с цел да се отбрани виталният стандарт на възрастните хора (с изключения, несъмнено, даже във Франция, където приходите на пенсионерите не престават да бъдат скандално ниски).
Всеки човек, изключително политиците, знае, че един ден ще остарее и в никакъв случай повече няма да бъде млад. Ето за какво той избира, даже и неумишлено, да финансира това, което ще стане, а не това, което е бил.
Нашите общества ще загинат от това: в случай че не дадем опция на новите генерации да открият своите гении, да ги накарат да разцъфнат, след двадесет или тридесет години няма да имаме инженери, учени, откриватели, бизнесмени, новатори, земеделци, лекари, публицисти, адвокати, без които даже поколенията, които сега са на власт, няма да могат да изживеят почтена пенсия нито във финансово, нито в обществено, нито в екологично, нито в демократично отношение. Ето за какво е в техен интерес да трансфорат това в собствен приоритет.
Ето за какво е неотложно да се отделя доста по-голям дял от Брутният вътрешен продукт за обучение в най-широк смисъл и да се употребява баснословният прогрес, който биха разрешили новите технологии, в случай че те се употребяват в полза на бъдещето, а не за притъпяване на гнева на най-младите посредством използването на развлекателни опиати. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата „ Евреите, светът и парите “, която е преведена и на български език.
И освен това, съвсем никой от тях не приказва за самите бъдещи генерации, т.е. прозаично за бебета, деца и възпитаници. Това навежда на мисълта, че възрастните, които са загрижени за изменението на климата, в действителност се интересуват само от отбраната на личните си бъдещи условия на живот.
В множеството страни по света, даже и в най-развитите, с доста дребни изключения, грижата за младежите е слаба. Дори и в най-напредналите общества като Франция, които пазят майките през интервала на раждане, към момента има пропуски в отбраната на детството, юношеството и младежите:
Децата от всички пластове на обществото не са предпазени, както би трябвало, от безчинствата на възрастните; те не са предпазени и от екраните, които би трябвало да са им неразрешени до шестгодишна възраст, до момента в който те все по-често се употребяват като детегледачки; децата от по-бедните пластове на обществото нямат достъп до същото обучение като другите, когато би трябвало да разполагат с повече средства, с цел да компенсират това, което фамилията не осигурява; а тези, чиито фамилии даже не са в положение да се грижат за тях, са оставени в нищото на сиропиталищата. В която и да е страна ситуацията е още по-лошо за девойките. Особено в тези страни, които са доста повече, в сравнение с си мислим, където образованието е публично или в действителност неразрешено за тях.
Тийнейджърите от междинната класа и по-бедните също не получават средствата за обучение, с които разполагат най-богатите. Те нямат достъп до най-хубавото обучение, нито пък разполагат с действителни средства, с цел да избегнат посредством образованието си обществената и половата съдба, налагана на човечеството в продължение на хиляди години, която трансформира образованието в просто средство за класово и кастово възпроизводство; която насочва тези, които нямат задоволително шанс да имат родители, способни да им оказват помощ, да ги посъветват, да им предложат частни уроци, към работа или криво-ляво образование.
Младите хора също са изоставени. Скандално е, изключително във Франция, че стотици хиляди младежи са принудени да работят, с цел да финансират образование, което в действителност не могат да следват вярно, и че би трябвало да зависят от щедрост, с цел да се изхранват. Скандално е, че, изключително във Франция, стипендиите са толкоз ниски и че се отпускат, даже за студенти над 18 години, според от стандарта на живот на родителите. Един младеж би трябвало да разполага с прилични средства, с цел да учи. До 25-годишна възраст.
На това може да се отговори, че една нация не може да финансира всичко и че би трябвало да прави избор. Аз подлагам на критика точно този избор: в съвсем всички общества по един или различен метод се прави всичко, с цел да се отбрани виталният стандарт на възрастните хора (с изключения, несъмнено, даже във Франция, където приходите на пенсионерите не престават да бъдат скандално ниски).
Всеки човек, изключително политиците, знае, че един ден ще остарее и в никакъв случай повече няма да бъде млад. Ето за какво той избира, даже и неумишлено, да финансира това, което ще стане, а не това, което е бил.
Нашите общества ще загинат от това: в случай че не дадем опция на новите генерации да открият своите гении, да ги накарат да разцъфнат, след двадесет или тридесет години няма да имаме инженери, учени, откриватели, бизнесмени, новатори, земеделци, лекари, публицисти, адвокати, без които даже поколенията, които сега са на власт, няма да могат да изживеят почтена пенсия нито във финансово, нито в обществено, нито в екологично, нито в демократично отношение. Ето за какво е в техен интерес да трансфорат това в собствен приоритет.
Ето за какво е неотложно да се отделя доста по-голям дял от Брутният вътрешен продукт за обучение в най-широк смисъл и да се употребява баснословният прогрес, който биха разрешили новите технологии, в случай че те се употребяват в полза на бъдещето, а не за притъпяване на гнева на най-младите посредством използването на развлекателни опиати. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата „ Евреите, светът и парите “, която е преведена и на български език.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ